Jump to content
Порталът към съзнателен живот

kipenzov

Участници
  • Общо Съдържание

    363
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    19

Всичко добавено от kipenzov

  1. За ,,заземяване"! Интегриране и на елемента Земя (връзка с реалността, отвъд илюзиите в ума) За да подпомогнеш комбинирането на Земята с Водата (връзките между съзнателните съдържания), в опозиция на преобрадаващата при теб комбинация Въздух (връзката с несъзнаваното) и Огън ( връзката с волята, желанията и чувствата) Не знам как са описвани в Учението на Дънов тези ситуации, за това ти препоръчах да попиташ приятелката ти. Тя все пак, като твое вътрепсихично преживяване е носителка на ,,женския образ", съответно си проектирал анимата си върху нея. Естествено е в комуникацията ти с нея ,,да се родят" нови смисли, които да подпомогнат ,,растежа" ти. Кой каквото си сготви, това яде! Гарванче, толкова ясно си напомняш сама на себе си, че животът не е само работа! Ами поживей малко, ако ще и по 1 час на ден си отделяй за ходене до пазари. Виж как ,,тече" Животът, почувствай го, отдели си време и на чувствата, а не само на отговорностите. Стани от черен гарван - чернобяла лястовица, пък може и шарено врабче и трите все пак са ,,градски птици" и няма да е проблем.
  2. Ами, горе-долу, се оформя вътрешната интерпретация на житейската ти история към момента. Та и аз май познах... ,,Жената"(анимата ти) е била вече ,,при теб". ,,Отказвал" си да излезнеш пред хора, независимо от окуражаването ти от един аспект на анимата ти, докато си се ,,мачеел" бягайки(политайки, впечатлявайки) други аспекти на анимата ти( отново женски образи). Дори си изпитвал и идентифициране с "женския" ти вътрепсихичен образ. Толкова ти се иска да избягаш от "женското" в теб, че си готов и ,,черен принц" да станеш в извисяването си. А това "извисяване" е един вид ,,бягство". Бягане в "безопасността" на възвишението("хълма"), до който не достигат талазите на несъзнаваното("тъмната вода", То често се проявява и като нощно, бурно море, океан). Бягане от предизвикващите отвращение ,,мъжки" образи, от ,,потопения" в невежество ,,град", от страховете, непознатото, непроявеното. ,,Градът", ,,Театърът" - това са проекции на обществения живот, социума. Мястото, където можеш да се ,,омърсиш" и така да загубиш/замърсиш ,,светлият, чистият, божествен образ на младостта". Общо взето, отвъд ,,вътрешния екшън", живееш удивителния живот на всеки млад човек, тепърва навлизащ в сериозната(отговорната) страна на живота. На болката от загубата, липсата, неразбирането, но и на творческия порив да ,,ковеш собствената си съдба", да търсиш вдъхновено, да чувстваш неограничено. Само не приемай твърде лично взаимоотношенията с другите и техните действия! Избягвай крайните оценки! ,,Не съди, да не бъдеш съден"! Чети и между редовете! Това е най-краткото, което искам и мога да ти кажа. Вече не си малък, а и вече те посъветвах нещо в предния ми пост!
  3. kipenzov

    Теза

    Ако осъзнаеш, че дълбоко в себе си вярваш, че си повече от другите и заслужаваш повече от това, което ти се случва, ще видиш как сам си ,,създаваш" проблемите. Спортът не е единствено за ,,самобичуване". Дал си си го като решение, но го комбинирай и с "вътрешна работа", за да не си остане само физическо усилие.
  4. Здравей! Голям екшън, големо чудо! Оставаше по некое време да ти се появи и Георги Христов и да запее ,,Черно и бяло в нас се преплитат във неделим кръговрат"... Като цяло иначе е доста контрастен съня ти. Бели, черни, черни, бели и никакво червено. Червеното на ,,кръвта", на ,,живото", на ,,обединяването на полярностите". Очевидно си бая ,,опък" човек в живота. Крайността на "Или-или" е малко незряло, но явно си на такъв етап от Пътя ти. Между крайните ,,Черно" и ,,Бяло" има доста нюанси на ,,Сивото". Някой хора с 50 от тези нюанса написаха книги, та и ги филмираха... да не говорим пък за сивите пилигрими, че ще стане задруга за кръгли украшения Обаче не може да се отрече комплексността на сюжета. Предполагам, че този ти сън е бил предшестван от доста други, по-опростени като конструкция сънища. Нещо като ,,преследвания", ,,неравни битки с много противници", ,,стоене гол пред хора"... все такива сънища, които предхождат проявяването в съня и на ,,женския" образ. Това е анимата ти. Контрасексуалния ти вътрешен психичен образ. Зомбясалата мъртво-жива ,,красавица с хубав тен" е точно този архетип - анимата. Катакомбата, гробницата й е мястото, където стои тя, незахранена от твоята сила. Съвсем нормално е да е толкова ,,изпостеляла". Въпреки ,,недохранването" й от твоя страна (ниското ниво на интегриране), тя все пак ти показва, че тя е ,,инструментът" ти, чрез който можеш да се ,,изправиш пред Черния змей", ,,Сатан", непознатото, неосветените в съзнанието ти ,,кътчета Живот". Сатан е и Сатурн, повелителя на формите. Анимата е инструментът на мъжа за извличане в съзнаваното на съдържанията от безсъзнаваното. В твоя случай ,,бялото змийско чудовище", анимата ти напомня за предназначението й - да ,,влезне в тялото" на несъзнаваното (змеят не е само символ на непознатата сила на Хаоса, но и на безбрежната Мъдрост). Рептилоидната форма е да ти напомни, че имаш бая работа по осъзнаването на първичното, животинското - инстинктите. Осъзнаването на егото явно ти е на дневен ред. В този аспект анимата(жената в теб) завоалирано ти подсказва, че ако я захраниш със силата си ще има тя самата сили да ,,бъде погълната и да излезне" от тъмното тяло на несъзнаваното, за да ти донесе ,,магическата сила" на знанието(змията, кундалини). На алхимичната трансформация на ,,черното в бяло", направляваната Енантиодромия. ,,Гъсеницата" в ,,Пеперуда". Да, ма ти кво правиш? Отблъскваш я. Бягаш. Политаш. Къде? Бягаш от ,,църквата", от вече трансформираната й полярност, и къде отиваш? Нагоре! Е историята в края вече е показателна за вътрешното ти състояние. Този, който бяга от анимата(жената, майката) е вечномладия бог(puer aeternus), ,,малкият принц". В твоя случай - величествения Черен принц, който е ,,Звездното дете". Това ,,бягство" е полезно до време. Мечтите, когато не намират почва в реалността, се превръщат в кошмарите на сивото ежедневие. Живот без любов под формата на страст, която да превръщаме в градивни действия е метафорично казано ,,живот на Сянка", "безкраен спомен за нереализираното бъдеще". Съветът ми е да ,,омекотиш контрастите". ,,Войнът на светлината" също е до време. И Дон Кихот е бил войн като млад, но като е остарял се е биел с вятърни мелници. Вероятно си ,,водна" зодия, щото мистичното и религиозното те влече. Така или иначе си в контакт с Поинтересувай се как ,,се приземява Детето"!
  5. kipenzov

    Целта на духовния Път

    Сетих се за български думи, с които да "заместим" "плодове" и "продукт". "Дарове" или "Блага"!
  6. kipenzov

    Целта на духовния Път

    Тъй като със самите въпроси - дали плодът е цел и в какъв смисъл, се "бърка в дълбокото поле" на метафизиката, също неминумо и в теологията, ще дам само една отправна констатация. Една, ма бая обемиста, извинявам се, за което! То вече намекнах за това с "чувствата-мислите са с енергийна природа" , както и с това Но нека да обобщя: 1.Целта на Пътя е да го вървим! По Пътя обаче, понякога паралелно, преминаваме през два "етапа" - разширяване, свиване. "Разширяване на съзнанието" чрез умствена преработка(добиване на смисли, осмисляне)на информация от "събития-чувства-мисли" и осъзнаване(като "мине и през Сърцето") на тази информация. "Свиване на съзнанието" чрез същия, горепосочен съзнателен процес, но с "обратна посока". Вече няма натрупване на смисли, а редуциране - "премахване"(необръщане на внимание на незначителното) на излишното. "Опростяване", "сбиване", "компресиране" на информацията. 2. По пътя има множество смисли! В тези два "етапа" добиваме различни по естество смисли. На база тези смисли си формираме мироглед( в ума). На база този мироглед "преживяваме"(в сърцето) света, такъв какъвто го "виждаме". Тези два "етапа", заедно със смислите и мирогледа ни, са част от различни стадии, през които "преминава" съзнанието ни с центъра на това "преживяване на процеса" - Азът ни. Азът ни, самосъзнанието ни, е основният аргумент за "преживяването", "мислено-чувственото опознаване" на света, Субектът, който гледа Обектът. А светът Вселена ли е, Бог ли е, Господ ли е, Аллах ли е, Брахман ли е, Нищо или Нещо ли е, все си е свят, Обектът. Въпросът е, че тези стадии на развитие на индивидуалността, която е проекция на Аз-а ни са описани. Описани са един път на ниво индивид - Стадии на психосексуалното развитие, а друг път на ниво индивид в общество - Стадии на психосоциално развитие според Ериксън,. Макар че, лично на мен повече полезна информация ми носят разработките на Ж.Пиаже, с надграждането на Колдберг - Стадии на моралното развитие, защото от тях се "осветлява" алтруизма като "етап на вътрешното израстване". През различните стадии добиваме също различни смисли. Мироглед на Дете, Мироглед на Родител, Мироглед на Възрастен и евентуално и други... Но от тези смисли може ли да се добие един общ смисъл? И така да отговорим на въпроса за смисъла, де. 3. Смисълът на Пътя е един! От множеството смисли, които добиваме през различните стадии на развитието ни, формираме различно "преживяване" на света. При това преживяване ние изпитваме дълбоки чувства и развиваме определени способности. Това са "плодовете" на нашия индивидуален живот. Когато говорим за "плодове" на подсъзнателно ниво веднага се задейства асоциацията с "ядене". Съответно идентифицирането ни с "плодовете на нашия живот" веднага предизвиква асоциацията, че някой "яде" тези "плодове". Кофти усещане, твърдя го от личен опит. Въпрос на "християнското програмиране" е. Грешникът, който вечно изкупва вината си, под "надзора" на висшестоящия. Робска психика, която трудно се трансформира в "психика на свободен човек", осъзнал че не е "роб Божий", а е "раб(от работник, работа) Божий". Една буква, а каква промяна. Точно както запетаята при "Да се обеси, не да се помилва!" и "Да се обеси не, да се помилва!". За това предлагам друго тълкуване на думата "плодове"- като "продукт"! Верно че "продукт" е чуждица, но не се сещам за друга дума на това, което произвеждаме, докато живеем. Така "продуктите" на Пътя идват от смислите, които добиваме. Единият продукт е за наша "консумация", "у-потреба"( когато ни потрябва, да го потребим). Това са способностите и уменията (у мен, в мен). Тях развиваме, за да "храним" Духа си. Другият продукт е за чужда(не единствено наша) "консумация", "употреба". Това са чувствата - и дълбоките и по-повърхностните. За тях е "Борбата". За душите ни, които се проявяват в чувствата. Чувствата, който имат силата да надмогват над мислите, а от тук и да определят съзнанието. "Световната борба за контрол на съзнанието". За това качих изследването, за да се видят "образните представи", с които се прави този контрол на съзнанието ни, чрез предизвикването на определени модели на поведение и "популяризирането" им чрез медиите. Но, също така, и да може чрез запознаването с тези "образни представи" да имаме солидна база за самоизследването ни. Да се "отвори разклонение" на Пътя в посока "Познай себе си", защото смея да твърдя, че сме доста невежи по отношение на това, което сме наистина. Така стигам да извода, че смисълът на пътя може и да е един, но има две изражения. 4. Смисълът на Пътя е в смислите по Пътя! Добиването на тези смисли, които да ни водят към "по-широко поле" на осъзнаване! Към преодоляване на Невежеството. При положение, че сме осъзнали, че развиваме продукти за собствена потреба, егото ни ще остане доволно. Но какво правим с продуктите, от които не се ползваме ние - егото ни е наранено? А сега, де! Време е "да влезне" Алтруизма. Да правиш, без да търсиш удовлетворение. Да даваш, без да мислиш за награда. Трудно е за егото ни, но не е невъзможно. Иска се искрено желание. Так стигам, според мен, до по-дълбоките значения на смислите и целта на Пътя, отвъд ПОПезотеричните "захарчета", намазани като "розови бонбонки". 5. Целта на Пътя е Желанието. Смисъла е да почувстваш Желанието осъзнато! Желанието е това, което ни "движи". Което ни мотивира. Смисъл в желанията не можем да открием. Оценяваме ги автоматично на база резултатите от действията, които сме извършили като следствие от мотивацията за задоволяването им. Така усещаме волята да ги задоволим. Волята е силата, която прилагаме, за да задоволим желанията си( задо-ВОЛЯ-вам). Алтруизмът е в това "Вам". Отдавам волята си вам. ОТ-давам, от там- давам. А иначе от мен, каза егото, , тинтириминтири. 6. Целта на пътя е да усетиш Волята. Смисълът е да се научиш да я управляваш! С волята можем да обърнем реки. Може да се потърси нещичко за Виктор Шаубергер, които е непризнат учен-практик в областа на природната наука. С Волята можем и да навредим. С волята можем и да помогнем. 7. Целта на пътя е Отговорност! Отговорността за собствените действия, сама по себе си носи отговори. Отговор-нос-т. Отговорите водят до нови въпроси. Волята дава силата да отговориш, желанието носи нуждата да си отговориш. 8. Целта на Пътя е самият Път. Смисълът на Пътя е самият Смисъл! С вървенето по пътя, осъзнаваме, че вървим по Път. Смисълът за Пътя, произтича от смислите по Пътя. Самопораждане. Самодостатъчност. 9. Не можеш да видиш по-далеч, от Изборът, които не разбираш! Последното може и да е реплика на персонажа "Оракулът", отправена към персонажа "Нео" в една филмова трилогия, и това да е "образна представа", с която да ми е контролирано съзнанието. Ала може и да е нещо, което съм избрал да "видя" още преди да се родя и да започна да живея, за да разбера, че съм се "видял" преди да мога да "виждам". 1.0. Целта на Пътя е да го вървим! Времето е относително! Завърнах се в началото, но добавих цикъла на "0"-та. Колкото искам "0" мога да си добавям, но Целта на пътя ще си е самият Път, защото времето е част от съзнанието ни. Ние живеем във времето и то живее чрез нас. Времето, за да отделим смисъла от целта, е това което умът ни има нужда да направи, за да разберем. Но чувството се проявява във времето, ала не е зависимо то времето. За това, според мен няма нужда да разделяме смисъла от целта, тъй като никой няма искрено желание да е Нищо. Подобни по смисъл желания са прикрити желания за бягство и таена надежда за промяна, но не са искрено желание да бъдем Нищо. Пък и старите хора са казали "Не си задавай въпроси, чиито отговори не Желаеш да получиш!" п.п. надявам се макар и да е доста дълго, да е било полезно. Пък и нелинейно си подкрепих тезата за Свободата, като приех "плодовете" да не са плодове, а "продукти".
  7. kipenzov

    IMG_1780.JPG

    From the album: kipenzov

  8. kipenzov

    IMG_1779.JPG

    From the album: kipenzov

  9. kipenzov

    Целта на духовния Път

    Леле, Донка, много "надълбоко бъркаш"! Сигурна ли си, че има нужда от ,,разделяне" на смисъла от целта? Още повече, че тази метафора с ,,плодовете" принципно е ключ, с който могат да се ,,отворят и врати, зад които се крият дълбоко потиснати страхове"! Макар, че човек, ако ,,го тегли" към ,,Долините на Суфите", то няма смисъл да се ,,противи на гравитацията". Също така ,,плодовете" на собствения ни труд, като метафора, могат да бъдат ,,открити" и в тази история на самурая в лицето на природните елементи. Но най-общо, отвъд ,,захаросаните" религиозни трактати, според мен Целта на Пътя е да го изминеш! А смисълът е въпрос на умствени интерпретации, но има една такава, която се добива, когато ,,изолираш" целите от смисъла. Отвъд целите, които с умът си поставяме, то имаме един процес, който остава малко ,,отстрани" на основния поток на съзнателното ни внимание. И неговите характеристики са константни, за разлика от ,,променящите" се цели. От постигането на цел до друга цел ние се ъпгрейдваме. Самоусъвършенстваме се. Развиваме способностите и талантите си. За това е хубаво да си приемем като цел един Идеал, ,,дълбок" при това, както е и ,,мисълта на деня". Аз примерно винаги съм се водил от Свободата. Това може да се разглежда един вид като ,,плодове". Плодове за Духа. Но има и други ,,плодове", които са продукт на собствения ни труд и касаят Душата - чувствата и ,,по-повърхностното"- емоциите. Принципно чувствата-мислите са с енергийна природа, защото отговарят на критериите за енергиен поток. Някак си "естествено" е, според мен, след ,,задълбаване" в тема за егрегорите съзнанието ти да ,,се разшири" и в посока ,,плодовете", но това е сериозно предизвикателство за развитието на самоличността ти.
  10. И аз благодаря! И се извинявам, щото не знаех, че я е пуснала в интернет!
  11. Рассвет (или Александра, нз), имам копие на word на една книга "Работа в измененном состояний сознания" на руска авторка - С.И. Павлова,. Даде ми я едно приятелче от Москва, който се занимава с издателска дейност и организиране на литературни клубове. Ако имаш желание да ти я пратя, мога да попитам за авторските права и дали ще имам възможност да я споделя с теб. Но трябва първо да знам дали ти искаш да ти я дам, за да питам дали мога да го направя?!
  12. kipenzov

    Индивидуализъм, егоцентризъм.......

    Хубава тема! Според личното ми усещане за хармоничност, "дисонансът" идва от различният смисъл, вложен като значение в думите - индивидуализъм и егоцентричност. Индивидуализмът е морално гледище, политическа философия, идеология, социален възглед и учение, утвърждаващо индивида, отделната личност като най-висша ценност. Но също така се използва като термин, обозначаващ „качеството да бъдеш индивид; индивидуалност“, свързана с притежаването на „индивидуална характеристика, особеност“. Осъзнаването на което, според мен, е "Себеприемане". Егоцентризмът, по-скоро е склонността да гледаш на себе си като център на света, но не и Между егоцентризъм и егоизъм има голяма разлика, и според мен, но крайната форма на проява на егоцентризъм е егоизма, а не обратното. А пък проява на индивидуализъм без да има проявен егоцентризъм е "кокошка без яйце". Взаимовъзникващи са. Без малкото дете да прояви егоцентризма си, ни би могло да осъзнае и собствената си индивидуалност. Също така, съвсем в този ред, е логично да се стремим да проявим индивидуализъм, защото без да има Субект, който да познае и да прояви нещо, няма как да има Осъзнаване на Едното, още по-малко пък "служене", което си е насочен към някаква цел, съзнателен поток на проявена индивидуалност. Миналото си е необходима предпоставка за бъдещето по пътя към Вечното Сега. И в най-добрия часовник, зъбните колелца са различни, а не еднакви. П.п. Механичното "зачеркване", "бягството" от индивидуалността е рационализация на "бягството" от отговорност за собствените действия. Често "бягаме" от отговорност, поради страха от грешки, което се проявява полярно и като перфекционизъм и жертвоготовност. Аз, лично, страдам(изпитвам напрежение) повече от последното.
  13. Между другото, докато показвах скицата на един съученик и се опитвах да му обясня подредбата на числата в кръга, ми хрумна и асоциацията й с "Витрувианския човек" на Да Винчи.
  14. Version 1.0.0

    2 тегления

    Интересно четиво за тези, които проявяват интерес към тълкуването на сънища.
  15. В самото клипче има доста информация за математически зависимости от типа на отношения между величини. Интересното е, че тази нова разработка - "Вихрова математика"(Vortex based mathematics) въвежда основа на математически анализ точно на отношения между величини. Което не е нещо ново, ако човек е по-запознат с принципите на номерологията, дали от Кабаллата, дали от някой други езотерични школи. Примерно Дънов говори за това, че Животът се базира на "Отношения", който към момента не познаваме(болшинството от нас). Още повече, че в показаните в по-предния линкнат клип за Тесла взаимоотношения(вж. по-долу картинката) между цифрите от 1 до 9 се "виждат" и двата "кръга" - 1,2,4 - 8,7,5(червеното). При "движение" по тази траектория се образува знака за безкрайност, който си е хоризонтална 8. "Осмицата" са две "кръгли огледала", които взаимно "се отразяват", също така и един обръч(кръг), усукан с две ръце(приложена в две точки сила на усукване с противоположна на въртене посока в различните точки). Един приятел - фотограф, прави интересна "подредба" на буквите от българската азбука в "хоризонтална осмица с център на пресичане - квадрат" и му се получават доста интересни тълкувания, които ако не ми ги обяснява, малко трудно самостоятелно бих "включил" - явно че "черпя от неговото вдъхновение" при разговорите ни Също така, между двата кръга на "хоризонталната осмица"(знака за безкрайност) минават двете бедра на равностранния триъгълник - 3-6-9. Триъгълникът "нагоре" е интересен символ (св.синьото). Също така и символът на безкрайност, с вплетен равностранен триъгълник "нагоре" , още повече че при този символ се получават 7 лъча(тъмно синьото). Които пък са "формирани" на принципа на аналогията от цифрите от 1 до 9 в кръг(в дясно на картинката, която си играх да рисувам) . А пък разположението на "върховете" с цифри се получава от 3 ротирани на 40 гр. равностранни триъгълника ОТ последното клипче пък се споделят доста интересни "отношения" на 12-ката с 432-ката. Цитираните количествени показатели на системата за измерване на звуковите честоти (Hz) и старият стандарт за звукът "ла" (432Hz) също са интересни. Защото 432 дава хармонични(цели стойности като числа) "отношения" за сметка на новоприетия (1940г.) стандарт за звука "ла" - 440Hz. Също е интересен "листа" на хармоничните на 12 числа, който се появява на 5:56 мин. Много инфо, компресирано, въпрос на въображение. Творческа почивка!
  16. kipenzov

    3 6 9.png

    From the album: kipenzov

  17. Александър е прав! Има разлика между "дълбоко" и "ридаещо"! За "дълбокото дишане" тук има и тема "Лечение с прана", май се казваше. А, за "ридаещо" - би могал да потърсиш в нетя "Холотропно дишане". То се базира на възпоизвеждане на ритъма на дишане при стресова ситуация, за предизвикване на потиснати спомени. Нещо като регресия, но без хипноза.
  18. Още нещо ,,свързано" с "3,6,9", Н.Тесла и промяната на честотата на тона ,,ла"
  19. Когато си позволим да "изгубим Детето" в нас, тогава образът на Детето се "връща" пречистен и е по-лесно да го интегрираме в личността ни, защото вече сме преодоляли конфликта му с Родителя. А всичко е, за да може да постигнем състоянието Възрастен, което пък с интегрирани Дете и Родител е синоним на Мъдър. Просто, когато загубим нещо, започваме да го оценяваме истински!
  20. Знаеш ли, nastty, според мен, май не си осъзнала в пълнота "посланията" на предните сънища, които сподели. Дори неусетно продължаваш "да киснеш в чата на сънищата", очаквайки и надявайки се "нещо свише" да ти посочи "път", различен от този, по който вървиш в реалността. Колкото и да "търсиш" някакви други значения на сънищата, те ще си "носят посланието", което ти е нужно, за да се ориентираш от какво бягаш и не искаш да видиш. Защото в реалността нещата са си неща, независимо как ще си ги интерпретираш. Страхът от несигурността, от грешки, от самотата, от липсата на развитие, можеш съзнателно да спреш да мислиш за тях или както по-често правим - да ги назовеш по друг, по-позитивен начин (интелектуализации). Но тези чувства са в теб. Те са част от живота на всеки човек и не е "здравословно" да бягаме от тях, защото така ги "запращаме"(потискаме, изтласкваме) в подсъзнанието ни. Малко като "щраус със заровена в пясъка глава". А "запратени" там, те са "неосветени"(несъзнавани) и вече завихрят около себе си още от силата ти - за това не е здравословно, защото "загубата на сила" се дължи на "захранването" на точно тези потиснати страхове. В твоя случай, като млад човек, всичко това е в малка степен, и за това и историите на сънищата ти са "по-спокойни". Все още идва единствено генерализираното(обобщеното) "послание", че просто е време да пораснеш(съзрееш) - Детето (момичето) да стане Майка(жена), без да има "потресаващи" преживявания на "дълбоко пропадане", "ходене по ръба на пропаст", "преследване от кучета" и т.н. все проекции на "нереализирано развитие, следствие на нездрава връзка с реалността", което се получава при прекалено дълго неправене на нещо градивно в живота. А може и да си имала подобни сънища, но да не ги помниш, защото при преживявания отвъд предела ни на поносимост, се включват мозъчни защити и "губим съзнателност" за преживяването. Въпросът е, че това "очакване и надежда", отправено недотам съзнателно към сънищата ти, няма да промени твоята истинска, вътрешна гледна точка, за това, как стоят нещата и какво се налага да правиш. В подсъзнанието ни "не важат филтрите" на съзнателните ни желания. Там нещата ги усещаме 1 към 1. Там не може да става въпрос за лъжа, защото сама себе си, вътрешното си същество, не можеш излъга. Проблемът е, че "вътрешният ни глас"(интуицията) често е "замъгляван" от страховете ни, а това се дължи на нежеланието ни да направим това, което ни казва интуицията. За това "разговорът" продължава в сънищата, чрез символи, които са "заредени" с обобщени смисли и значения. Както вече ти споменах: Дори изчистената( лишена от усложнена образност) смислова линия на сънищата ти вече се "заплита" в "повторено по друг начин", пък и с повече "детайли". Пак ти се "появава" детето, което ти казва "мамо" /припомни си предния сън/. Само че вече с това "върви" и страхът да бъдеш "отделена" от детето. А това е вече "грубо напомняне", че трябва да "се отделиш от Детето". А пък началното "погребение" е това, което трябва да бъде "пуснато да си отиде". Казах ти вече, че в сънищата времето не е линейно. Началото на историята(като послание и съвет) не съвпада със съзнателно възпроизведеното от паметта за съня начало. Сестра ти, която е дъщеря на майка ти, се явява пореден образ на "дъщерята, момичето, Детето", което трябва да "бъде погребано", да порасне, да "отстъпи" пространство на "бъдещата жена", да съзрее. Независимо от "ограждащите отвсякъде високи сгради" - възприетите от теб обществени идеали, "хорското мнение", "хората по високите етажи, които съдят момичето на площадката". Между другото това би трябвало да ти напомни, че е хубаво да не забравяш, че няма съвършени хора, всеки допуска грешки, и да не обръщаш толкова внимание на чуждото мнение. А пък майка ти е образът на Майката на себе си, която все още не си позволяваш да станеш. Появяването на този образ(на майка ти) заедно с теб "на брега на морето" и последващата тъмна, "черна вълна" е предполагаемият ти страх, че ако "пораснеш" ще трябва да се справяш с отговорностите на зрелия живот, които към момента "виждаш" единствено като неизвестни, но затова пък ?! "непреодолими" препятствия. А всъщност не знаеш какво те очаква и съвсем нормално изпитваш страх от бъдещето, под формата на "черната вълна", която ще те помете и за това бягате заедно с образа на майка ти, което отново си ти, но от перспективата на сглобения несъзнателно, идеален образ на "като порасна"(ще стана като майка ми, в идеалната, най-светлата ми представа за нея). Този неосъзнат страх от бъдещето пък те сковава и логично се проявява в образа на "колата без шофьор", но и ти напомня, че трябва да се "отделиш" от Детето, което пак ти "напомня" че иска (Ти от тази перспектива си "напомняш" че искаш) да пораснеш и да станеш "Мама". Така, паралелно, даже се проектира и инстинктът за размножаване и в това няма проблем. В сънищата не е една, единствена смисловата линия. Леле, момиче! Майко мила! Никакви сили!!??!?! Бе, как ще се отказваш от СОБСТВЕНАТА СИ СИЛА. Това е силата, с която "караш колата без шофьор". Само дето, за да се появи "съзнателния шофьор", трябва да се научиш да караш колата(да станеш майка на себе си, "да вземеш живота си в ръце"). Да общуваш по-интензивно, независимо от притесненията. Да правиш, да действаш, независимо от притеснението да сгрешиш. Да чувстваш, независимо от страха от болка. Грешките са това, което ни прави Хора, иначе бихме били машини. П.П. Погледнато от гледна точка на юнгианската анализа към момента Азът ти почти напълно се е идентифицирал с "Puella eaterna"( "Вечно младият Бог", "Светлото, звездно момиче"), за това и изпитваш трудностите на "приземяването", които се проектират в сънищата ти, но от тях може и да си вземеш поука какво да правиш, на къде да насочиш действията си в реалността. Защото реалната оценка, която си даваме за живота ни, си я даваме с цялото същество (съзнание и в много по-голямата си част идва от подсъзнанието, или ако трябва да е по Юнг - с личното съзнателно и личното безсъзнателно, посредством Аз-а). И тя се базира на реални импулси, на това, което реално сме направили и правим. А другите оценки, които са единствено в съзнанието ни, са илюзии, с които прикриваме някои наши непълноценности. А както казва и Юнг в "Съвременният човек в търсене на душата" : "Можем да приемем, че отговорът на Фройд е известен. Моят собствен опит потвърждава това гледище, още повече че открих, че сънищата често осветляват по безпогрешен начин несъзнаваните съдържания, които са причинни фактори за една невроза. Това правят най-често началните сънища -тези. които пациентът докладва в самото начало на лечението." Съответно, според мен още в първите ти сънища имаше достатъчно ясно послание "от теб за теб", които да те насочат какво се случва с теб и накъде да се насочиш.
  21. Е, определено ме ,,боцна" настоящата ,,мисъл на деня": Последователност се иска от човека, да не спира вниманието си върху отделни процеси, но да ги обобщава, да образува от тях нещо цяло и тогава да се произнася. В случая ще трябва да добавя, че има и "по-обща" перспектива, от която гореописаното ,,непоискано добро", което предложих като възможност, има и "по-дълбоко" значение. Тези действия биха довели и Детето и Родителя до съдбовни избори, характерни за различните етапи на човешкия ни живот. Аз си ги наричам предизвикателства, но е въпрос на лична интерпретация. Спокойно могат да се именуват и ,,дълбоки противоречия, от които да се развиваме". Но, поне от моя опит и наблюдения върху съдбите на други хора, независимо как ще ги наречем, подобни преживявания носят след себе си някаква дълбока промяна, разширение. Един вид катарзис. А подобни ,,предизвикателства" не са кой знай колко в живота ни. И колкото повече Избираме да ги ,,отложим" напред във времето, толкова повече кумулиран психичен заряд се трупа като "напрежение" в подсъзнанието ни. Като тенджера под налягане без изпускателен клапан, . Дори има и една интересна за мен мисъл, която ще парафразирам: Ако има някакъв рекламен слоган за ,,Земното преживяване", то той ще е - "Елате да опитате незабравимото преживяване на предизвикателството да ..."
  22. ,,Непотърсеното добро" в случая ще се изрази в два различни аспекта. И двата ще са свързани с болка и страдание. Единият ще е болката и страданието от ,,отбиването от родителската цицка". Другият ще е болката и страданието от ,,разделянето с изцяло положителната роля", която ни се иска да ,,играем" цял живот. И тук вече можем да цитираме народни мъдрости, резониращо. ,,Всяко зло, за добро!" Може и ,,Целта оправдава средствата!". Ала без да ,,го чукнеш", "няма да се спука"! Без радикална промяна в подхода, няма да има качествена промяна на резултата. "Да минеш между капките", често води до това да ,,Остана на сухо"! Когато крайният резултат е съзнателен индивид, по-свободен в избора си(с премахната или силно редуцирана родителска зависимост), то средствата са оправдани. Пък и родителя, като неизбежен източник на генериращите действия, ще постигне по-дълбоко осъзнаване на смисъла на Саможертвата (която в случая ще е загуба/пожертване на Его-удобната ,,зона на комфорт")
  23. Донка, според мен в случая става въпрос за две житейски истории. И не трябва да се идентифицираме с нито едната, за да може да се ,,оформи адекватна" позиция. Едната е на ,,Детето, реещо се в облаците, с недотам обективна оценка на реалността". Другата е на ,,Родителя, влагащ напрежение под формата на прекомерна загриженост и ,,чертане" на чужд път, спрямо мерките на самия родител". И двете истории могат да бъдат ,,оценени" позитивно и негативно, водени от емоциите ни, но отвъд това има обективен принцип, на основата на който се е стигнало до описваната ситуация. Принципът на недооценяването. От една страна недооценяването на какво се дължи материалната обезпеченост, осигуряваща множеството възможности за избор и мечтаене. От другата страна пък не се оценява нуждата от свобода и диференциране, лично пространство. А всъщност общото, което ,,свързва" и родителя и детето е прекалената егоцентричност. Проявяват я в динамиката на взаимооотношенията им - полярно. В предното е достатъчно да приключи анализа на ситуацията. Адекватни действия: - според мен, основавайки се на народната мъдрост, най-целесъобразно е ,,Като си строши главата, ке му дойде акъло!"; - от това произтича следващото действие - да се даде възможност само да се справи, "да види със собствени очи откъде изгрява Слънцето"; - това действие е възможно след ограничаването на материалния ресурс, "да се спре кранчето". Това подсигуряване на екзистенцията не е оценявано към момента, а свободната енергия на волята е насочвана към мечти, които са другата полярност на кошмарите. Колкото по-дълго се стои в ,,полярността на мечтите", толкова по-силно ще се изживее ,,полярността на кошмарите", когато Махалото поеме обратния си, балансиращ ход. Потенциалът за достигане до ПР и дори ОКР при детето е доста висок, да не кажа неизбежно...; - последващо действие е, в този процес, от родителя да се окаже емоционална подкрепа, но да няма финансово ангажиране отвъд ,,наем за квартира". Ако детето няма куража да напусне ,,семейното гнездо", то не винаги това е точно така. Често е и неосъзнато ,,готованство", ,,търтейство", но "заслугата" е взаимна, защото това е невъзможно без родителя-"пчеличка", който носи ,,мед", но не иска да осъзнае силното си желание за контрол и привързване, което го мотивира, и зад което стои Страхът от самота и изоставяне. Последното май се нарича ,,Родителски комплекс"; Горе-долу това са действията, спорен мен.
  24. В това е и най-голямата "обърквация". За това линкнах Аз-концепцията, за да има нагледна връзка за различните проявления на "образната ни представа" за Аз-а или както е описвана в концепцията "АЗ-образ". Те могат да се опишат като физическия Аз, деятелния Аз, социалния Аз и менталния Аз Дадох това уточнение, защото на ниво на идентификация на аз-а с "Атман" се изпитва и чувство на "цялостност", ала това не означава, че вече не съществуват по-повърхностните "роли"(идентификации) на Аз-а. А тези "роли" са различни - Аз-ът „като-познаван-Аз“ и Аз-ът „като-познаващ-Аз“. Въпросът е, че Аз-ът наблюдава Света и така се получава "субект-обект" или възприемащ – възприемане – възприето . За изразяването на това съждение може да се ползва и това: Така твърдението ми, че "без АЗ няма Съзнание" се разбира по лесно. Просто, защото това са взаимнообусловени(взаимопораждащи се) понятия - "образни представи". Няма център без кръг, както няма кръг, който да е без център. А причината да има кръг(ограничаване на виртуално пространство в ума) е Егото ни. Интересен пример за Дуалността от Кен Уйлбър Егото ни е инструментът на Аз-а да се прояви в материалния свят. Егото - това сме ние. "Отричането" му, в смисъла на Осъзнаването му, ни дава възможност да мислим-разсъждаваме за концепции "отвъд самото Его", както и "да се погледнем отстрани"- да се самоизследваме, да използваме Аз-ът „като-познаващ-Аз“ да опознае Аз-ът „като-познаван-Аз“ . "Отражението" на собствената ни представа за нас самите е Самосъзнание. заб.Последното понятие доста често се има предвид в изказа като значение, но се използва "съзнание", което според мен е заблждаващо и по-скоро пречи. А пък развитието на "Аз-образа", което по-често се използва в ежедневния ни език като "духовно развитие" "осигурява: Вътрешна съгласуваност и цялостност на личността на човека, нейната себеприетост и себепознатост Интерпретиране на собствения опит Насоченост на постъпките и действията, което е свързано с Его–идеала и такива образувания като дълг, съвест, отговорност." Така лесно се стига да по-подробно значение на твърдението ми:
×