Jump to content
Порталът към съзнателен живот

kipenzov

Участници
  • Общо Съдържание

    285
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    14

Репутация Активност

  1. Like
    kipenzov got a reaction from Донка in 02.Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората - Съборна Беседа, 19 август 1919 г.   
    Ако нямаше такива, които 
    и които очевидно се има предвид, че са трансцендентни същности и съвсем в реда на нещата се проявяват чрез отделни хора, то тогава нямаше да мога да позная себе си.
    Използвали са ме, без да се усетя, като са ме вкарвали в интриги водещи до чужди печалби. И все още в реалния свят е така. Всичко е борба за власт и стремеж да не носиш отговорност за действията си чрез прехвърлянето на вината.
    Да, но това е противоречие в света, от което можем да се развиваме.
    Така след страданието от чувството, че си излъган, защото то носи осъзнаването, че си се изживявал като жертва, можеш ,,да се вземеш в ръце".
    Защото преминаването през предизвикателството на това да злоупотребят с теб ти ,,отваря очите" за това кой си и какво можеш, а не какво си въобразяваш, че можеш.
    Така разбираш, че няма отнемане на енергията. Има осъзнато или не отдаване на същата. Това, което субективно усещаме като ,,загуба на енергията" е загубата на смисъла. Загубата на смисъла е отдалечаване от Живота. А животът в днешните времена е животът на малкия Аз. Този малък Аз, който най-често е самото ни его, което трудно, но не и невъзможно, може да осъзнае връзката си с Висшия Аз, през която пък да осъзнае ,,всеобщата връзка".
    Или както са казали старита хора - "Това, което не те убива те прави по-силен!".
    Кураж се иска да живееш. Защото за това си дошъл - да вкусиш плодовете на човешкия живот. Вкусните искат отглеждане, горчивите ти ги дават даром,
  2. Like
    kipenzov got a reaction from АлександърТ.А. in Ценна ли е верността   
    Mirela оказа достойно съдействие да прегледаме въпроса с ценността на верността през призмата на женската изневяра, дори и в съкровените сексуални аспекти.
    Да, ма мъжете сме доста по-зле в това отношение! Щото ,,пердашим наред" квот падне, без да изпитваме кой знай кви угризения, дори това е атестат за мъжественост. Квот падне, а пада ли? Айде са, подробности! С пари всеки може, но без?
    А всъщност всяка мъжка изневяра е нескопосан опит да избягаме от ,,поглъщащата Вещица" на собствената ни анима, която не можем да интегрираме като ,,Девицата, водеща ни към пътя на божественото". 
    В нашия край  много се тачи Богородица, щото истински мъж, а не по документи, се става, когато жена ти питае уважение към теб, а не само комшийките.
    Отвъд ,,фокусирането" върху личността на Mirela, което пак, с извинение!!! твърдя, че е моя вина, тя постави конкретен подвъпрос.
    Полигамията, практикувана зад ,,очите на обществения морал" дава и добри терапевтични резултати във връзката на двама души. А това на пръв поглед е в конфликт с разбирането за Вярност.
    И дори перефразиран, подвъпросът на Мирела, би звучал и като: 
    Критерият ,,Вярност" не е ли всъщност проекция на псевдоморал, целящ да прикрие в общественото ни съзнание неприеливи въпроси относно нашата непълноценност?
  3. Like
    kipenzov got a reaction from Донка in Ценна ли е верността   
    Александре, определено личи, че женската психика ти е непонятна 
    В случая Mirela повдигна по общ въпрос, който по-късно детайлизира, пречупвайки го през призмата на личната й опитност като прояви смелост и кураж да разкрие собствения й свят от душевни потоци. Определено, ако познаваше женската психика, щеше да проявиш друго отношение. Защото явно нямаш представа колко вътрешна сила се изисква от една жена да пребори мъжкия дух в себе си и да прояви натуралната си женственост и безстрашно да отговори с момичешкото доверие, което като резултат от взаимодействието й с обществото е заключено в многопластовия затвор от ,,маските на стереотипите". Това, което тя направи, определено е осъзнато действие отвъд ,,илюзиите" и заслужава преди всичко друго уважение!!! Не само защото е жена, а е и Човек!
  4. Like
    kipenzov got a reaction from Mirela in Ценна ли е верността   
    Това малко не го разбрах, но както и да е....
     
    Разбира се. Това е основната рамка, която е правилна и не е задължително да е морална. Но, за да възникне въпросът "Ценна ли е верността" и подвъпросът "Не може ли да се отдаваме на нагона, при положение, че има наблюдения за положителен ефект", вероятно причината е вътрешната дилема, която се дължи на страха да опиташ. Така се допитваш до други хора, за да може от споделения им опит да почерпиш неква полезна информация. 
    Определено едностранчивото налагане на гледната точка си е чист Фанатизъм. А пък Юнг е казал, че фанатичното защитаване на дадена позиция е признак за неосъзната неубеденост в собствената позиция.
    Така се ражда това лицемерие, което
     Да, но перифразираният въпрос касаеше общественото ниво, а не личното. Ние индивидуално се съобразяваме с общото и така възниква моралът в съзнанията ни. Защото моралът са норми приети в обществото за еталони на поведение на индивидите.
    За това и психиатрите, като индивиди служещи на обществото, определят кой е нормален и кой не, на база може ли да бъде този индивид пълноценен за обществото и така назначават лечение за постигане на физическо здраве. което все пак си е солидна основа и душата да се самоизлекува!
    Тогава въпросът за сексът и с други партньори, докато си официално - за пред хорските очи- с един партньор, е предимно въпрос от морално естество и касае етиката на взаимоотношенията, които сме приели на обществено ниво. Както и ти намекна в по-преден пост. Но точно така се формира и "Диктатурата на стадото".
    Последното е много добре описано в статията, която беше линкнал и описал "като много добра" и от която ще си позволя да цитирам:
    "Толстой споделял, че детската възраст е първообраз на хармонията, която погубват и унищожават. "Всеки човек живее единствено за това, за да изяви своята индивидуалност. Възпитанието я погубва. Толкова сме уверени в себе си, така мечтателно сме предани на лъжливия идеал по зрялото съвършенство..., и така малко умеем да разбираме и ценим първобитната красота на детето, че бързаме ли, бързаме, да възпитаваме и изправяме набиващите ни се в очите неизправности. Възпитанието ограбва, а не поправя хората."
    Е, предполагам вече се "вижда", че въпросът за ценността на верността има доста дълбока същност. И "забатачването" му в едностранчиви интерпретации и оценки може само да докара "нови ограничения", а не решение на дилемата, която го поражда.
    В тази връзка прекрасен пример за решение на дилемата са малките деца! Защото при тях все още не се е диференцирал "мъжкия и женския" стереотип на поведение и все още не проявяват "шаблонно" сексуалността си, още по-малко пък имат религиозни убеждения и съответстващите им самоограничения в поведението. Всичко е чист интерес или липса на такъв. За тях верността е в друга форма - не е към партньор, а към майката. Последствие и към бащата, но този период не е толкова показателен.  Та, когато майката е източник на удоволствие за детето ( храна, вода, внимание), то и самото дете й е верно - няма конфликти(нервност във взаимоотношенията). Така се формира "заучената реакция" на поведение - дай ми, за да те уважавам. А когато нямам файда от теб (не изпитвам удоволствие), ако не мога да те напусна, щото все пак съм дете и съм зависим, започвам да се цупя и да драматизирам. Докато не пораснем и не придобием физическата възможност да "напуснем" наистина, а не само да "заплашваме", че ще го направим (буря в чаша вода).
    Ок, но през пубертета, когато нагона чрез сексуалните импулси започне да изплува в полето на съзнателността, започваме да изпитваме неконтролируеми желания.(Пейояворовите "Две хубави очи" е страхотна алегория) Инстинктът за размножаване започва да "дялка треските" на детския ни характер. Започваме да осъзнаваме, че и "обектът на сексуалното ни желание" има характер и лични желания, защото или иска да "правим секс" или не иска, а това определено е в разрез с навика да желаем веднага да получим. А какво стана с образът на майката и бащата? Ами към тях не можем да си позволим да изпитваме сексуално желание, защото това е извън моралните норми. Да, ма това не значи, че не изпитваме такива желания. Просто сме ги потиснали (изтласкали в подсъзнанието) и оттам вече "захранват идеалният образ", който си изграждаме за партньор. 
    Тази динамика вече я описах като причина за "разривът във взаимоотношенията" с партньора, когато вече "не изпитваме същото" към него като в началото.
    Също важен момент в този етап е и ревността!  Защото ревността е страхът да не изгубиш източника на удоволствие. А докато не започнеш да обичаш, защото обичаш, до тогава източникът на удоволствие ще бъде търсен извън теб, но не и откриван в теб. Ето тук показателно е това - "Само ако си опитал свободата можеш да я дадеш другиму".
    В заключение ще кажа, че ценността на верността е осъзнавана, когато е продукт на личен избор и той е споделен с партньора. И верност може да има и отвъд сексуалните приключения с други хора, но това се постига когато и двамата партньори са съгласни. Съответно лесно се вижда, че верност без уважение е невъзможна!!! Но често тази вярност се поддържа единствено от изгодата за съвместното съжителство и няма пълно съпреживяване на нещата от живота.
    А след множество опити, с различни партньори, докато са двойка, накрая или се събират и заживяват във "класическа" вярност, или все единия "започва отначало да гради връзка" с друг партньор. А смисълът на живота остава "ежедневен лаф", който се ограничава в "замитането под килима", защото важно е как се чувстваш, а не какво си разбрал от пребиваването си.
    Няма да навлизам в окултната страна на въпроса, защото вече има мнение, което не споделям, а не ми се спори.
  5. Like
    kipenzov got a reaction from Донка in 02.Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората - Съборна Беседа, 19 август 1919 г.   
    Ако нямаше такива, които 
    и които очевидно се има предвид, че са трансцендентни същности и съвсем в реда на нещата се проявяват чрез отделни хора, то тогава нямаше да мога да позная себе си.
    Използвали са ме, без да се усетя, като са ме вкарвали в интриги водещи до чужди печалби. И все още в реалния свят е така. Всичко е борба за власт и стремеж да не носиш отговорност за действията си чрез прехвърлянето на вината.
    Да, но това е противоречие в света, от което можем да се развиваме.
    Така след страданието от чувството, че си излъган, защото то носи осъзнаването, че си се изживявал като жертва, можеш ,,да се вземеш в ръце".
    Защото преминаването през предизвикателството на това да злоупотребят с теб ти ,,отваря очите" за това кой си и какво можеш, а не какво си въобразяваш, че можеш.
    Така разбираш, че няма отнемане на енергията. Има осъзнато или не отдаване на същата. Това, което субективно усещаме като ,,загуба на енергията" е загубата на смисъла. Загубата на смисъла е отдалечаване от Живота. А животът в днешните времена е животът на малкия Аз. Този малък Аз, който най-често е самото ни его, което трудно, но не и невъзможно, може да осъзнае връзката си с Висшия Аз, през която пък да осъзнае ,,всеобщата връзка".
    Или както са казали старита хора - "Това, което не те убива те прави по-силен!".
    Кураж се иска да живееш. Защото за това си дошъл - да вкусиш плодовете на човешкия живот. Вкусните искат отглеждане, горчивите ти ги дават даром,
  6. Like
    kipenzov got a reaction from Донка in 02.Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората - Съборна Беседа, 19 август 1919 г.   
    Ако нямаше такива, които 
    и които очевидно се има предвид, че са трансцендентни същности и съвсем в реда на нещата се проявяват чрез отделни хора, то тогава нямаше да мога да позная себе си.
    Използвали са ме, без да се усетя, като са ме вкарвали в интриги водещи до чужди печалби. И все още в реалния свят е така. Всичко е борба за власт и стремеж да не носиш отговорност за действията си чрез прехвърлянето на вината.
    Да, но това е противоречие в света, от което можем да се развиваме.
    Така след страданието от чувството, че си излъган, защото то носи осъзнаването, че си се изживявал като жертва, можеш ,,да се вземеш в ръце".
    Защото преминаването през предизвикателството на това да злоупотребят с теб ти ,,отваря очите" за това кой си и какво можеш, а не какво си въобразяваш, че можеш.
    Така разбираш, че няма отнемане на енергията. Има осъзнато или не отдаване на същата. Това, което субективно усещаме като ,,загуба на енергията" е загубата на смисъла. Загубата на смисъла е отдалечаване от Живота. А животът в днешните времена е животът на малкия Аз. Този малък Аз, който най-често е самото ни его, което трудно, но не и невъзможно, може да осъзнае връзката си с Висшия Аз, през която пък да осъзнае ,,всеобщата връзка".
    Или както са казали старита хора - "Това, което не те убива те прави по-силен!".
    Кураж се иска да живееш. Защото за това си дошъл - да вкусиш плодовете на човешкия живот. Вкусните искат отглеждане, горчивите ти ги дават даром,
  7. Like
    kipenzov got a reaction from Донка in 02.Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората - Съборна Беседа, 19 август 1919 г.   
    Ако нямаше такива, които 
    и които очевидно се има предвид, че са трансцендентни същности и съвсем в реда на нещата се проявяват чрез отделни хора, то тогава нямаше да мога да позная себе си.
    Използвали са ме, без да се усетя, като са ме вкарвали в интриги водещи до чужди печалби. И все още в реалния свят е така. Всичко е борба за власт и стремеж да не носиш отговорност за действията си чрез прехвърлянето на вината.
    Да, но това е противоречие в света, от което можем да се развиваме.
    Така след страданието от чувството, че си излъган, защото то носи осъзнаването, че си се изживявал като жертва, можеш ,,да се вземеш в ръце".
    Защото преминаването през предизвикателството на това да злоупотребят с теб ти ,,отваря очите" за това кой си и какво можеш, а не какво си въобразяваш, че можеш.
    Така разбираш, че няма отнемане на енергията. Има осъзнато или не отдаване на същата. Това, което субективно усещаме като ,,загуба на енергията" е загубата на смисъла. Загубата на смисъла е отдалечаване от Живота. А животът в днешните времена е животът на малкия Аз. Този малък Аз, който най-често е самото ни его, което трудно, но не и невъзможно, може да осъзнае връзката си с Висшия Аз, през която пък да осъзнае ,,всеобщата връзка".
    Или както са казали старита хора - "Това, което не те убива те прави по-силен!".
    Кураж се иска да живееш. Защото за това си дошъл - да вкусиш плодовете на човешкия живот. Вкусните искат отглеждане, горчивите ти ги дават даром,
  8. Like
    kipenzov got a reaction from Донка in Ценна ли е верността   
    Александре, определено личи, че женската психика ти е непонятна 
    В случая Mirela повдигна по общ въпрос, който по-късно детайлизира, пречупвайки го през призмата на личната й опитност като прояви смелост и кураж да разкрие собствения й свят от душевни потоци. Определено, ако познаваше женската психика, щеше да проявиш друго отношение. Защото явно нямаш представа колко вътрешна сила се изисква от една жена да пребори мъжкия дух в себе си и да прояви натуралната си женственост и безстрашно да отговори с момичешкото доверие, което като резултат от взаимодействието й с обществото е заключено в многопластовия затвор от ,,маските на стереотипите". Това, което тя направи, определено е осъзнато действие отвъд ,,илюзиите" и заслужава преди всичко друго уважение!!! Не само защото е жена, а е и Човек!
  9. Like
    kipenzov got a reaction from АлександърТ.А. in Ценна ли е верността   
    Mirela оказа достойно съдействие да прегледаме въпроса с ценността на верността през призмата на женската изневяра, дори и в съкровените сексуални аспекти.
    Да, ма мъжете сме доста по-зле в това отношение! Щото ,,пердашим наред" квот падне, без да изпитваме кой знай кви угризения, дори това е атестат за мъжественост. Квот падне, а пада ли? Айде са, подробности! С пари всеки може, но без?
    А всъщност всяка мъжка изневяра е нескопосан опит да избягаме от ,,поглъщащата Вещица" на собствената ни анима, която не можем да интегрираме като ,,Девицата, водеща ни към пътя на божественото". 
    В нашия край  много се тачи Богородица, щото истински мъж, а не по документи, се става, когато жена ти питае уважение към теб, а не само комшийките.
    Отвъд ,,фокусирането" върху личността на Mirela, което пак, с извинение!!! твърдя, че е моя вина, тя постави конкретен подвъпрос.
    Полигамията, практикувана зад ,,очите на обществения морал" дава и добри терапевтични резултати във връзката на двама души. А това на пръв поглед е в конфликт с разбирането за Вярност.
    И дори перефразиран, подвъпросът на Мирела, би звучал и като: 
    Критерият ,,Вярност" не е ли всъщност проекция на псевдоморал, целящ да прикрие в общественото ни съзнание неприеливи въпроси относно нашата непълноценност?
  10. Like
    kipenzov got a reaction from АлександърТ.А. in Самосъботиране на щастието или завладяна от зъл дух?   
    Както мозъкът не е проста машинка, а сложен апарат, така и психиката не е само чувства и мисли, ами целият вътрешен свят.
    Няма силна психика, има силна воля, посредством която преследваме реализирането на желанията си.
    Има стабилна психика, в която чувствата и мислите са в хармонично взаимоотношение с волята, съответно желанията и целите са съобразени с възможностите на средата.
    Творчеството е това, което ни разделя от машините. Неговата най-изчистена проява са мечтите. Мечтите са творческият поглед към нереализираните възможности. Творчеството е качество, силата идва от волята.
    Човек се познава по мечтите му...проявява се в страданието му. Силно страдание - богата душевност - широко поле на психиката - множество възможности за самопознание.
     
  11. Like
    kipenzov reacted to Донка in Ценна ли е верността   
    Точно! Забелязала съм, че това явление е особено добре проявено, когато човекът подсъзнателно усеща призивите за промяна и развитие на егото, но няма нагласа за предприемане на такива промени (по всякакви причини - осъзнато или не). Тогава се включва огледалото на партньора - аз съм си ок и така, но партньорът ми вече не ме удовлетворява и е време за промяна и развитие  
  12. Like
    kipenzov got a reaction from Донка in Ценна ли е верността   
    Съгласен съм с Донка! Но с едно уточнение. Стоицизмът при ,,вървенето по пътя към Едното" е голямо предизвикателство в днешно време. Търпението и дисциплинираността при спазването на нормите са трудно постижими, поради прекалено ,,захаросаното" поднасяне на ефектите от неспазването. Тази ,,свобода" да преследваш на всяка цена чувствата си, замъглява разума. Така неусетно се получава вървене по два пътя или както са казали старите хора - ,,Не можеш да тъчеш на два стана" или ,,Не можеш да носиш две дини под мишница!".
    Но и двоуменето е до време(и до шамари от съдбата под формата на чувства и ситуации)! За това съм съгласен с мнението на Донка!
    Но Донка, порното, както всичко проявено в тоя свят е с двойствена природа - градивна и разрушителна. 
    Определено, с един от аспектите си, порното е възпрепятстващ фактор за консолидирането ни, оцялостяването ни. Щото се явява виртуален заместител на реални взаимоотношения.
    Да, но от друга страна, порното се явява ,,огледало" на това, което сме ,,подтиснали"(изтласкали в подсъзнанието като неприемливо съдържание) и което ,,от там" предизвиква несъзнаваните ни реакции в определени ситуации.
    Ако не беше порното, за да изследвам какво ме възбужда сексуално ( и това което не съм си позволявал или не съм имал куражът да пробвам, поради програмираните ми морални устои), нямаше да мога да ,,открия" множеството от ,,филтрите", определяни от психолозите като характеропатии или личностни разстройства.
    Така филми, в които се идентифицирам с определени типажи и това ме възбужда, са ми показали травми от детството, до които без регресия няма как да имам съзнателен достъп, за да ги преработвам.
    В крайна сметка всяко едно нещо в живота ни можем да използваме като инструмент за самоизследване, но и като фактор за подържане на заблудите ни. Всичко е въпрос на несъзнаваните ни нужди-скрити желания, които ако изведем до ,,нивото на Деня" изпод ,,тъмата на Нощта", бихме могли да реализираме осъзнат избор.
    Така в случая с цеността на верността и дилемата между предното и хроничните сексуални контакти с други освен партньора, няма да цитирам таговете на порнофилмите, които биха предизвиквали възбуда Просто ще потвърдя най-първото си предположение, че става въпрос за ,,крехкост на чувството за самодостатъчност".
    То се изразява в постоянно, циклично проявяване на желанието за нов партньор, а всъщност представлява неосъзнато, неспирно търсене на себе си, тъй като това, което имаш като себепредстава за себе си е незадоволително за самия теб.
     
  13. Like
    kipenzov got a reaction from Слънчева in 557.Призоваха Исуса-НБ, държана в Русе на 23 септември 1934 год., 10 ч. с.   
    Изнинявам се и се надявам да не се възприеме като неуважение! Сетих се за една лека шега, която предизвиква смях и у англичани и у германци и навсякъде, където митът за Дядо Коледа е "златна монета" за емоционално преживяване с децата в края на годината:
    В животът на мъжа има три фази:
    1. Вярва в Дядо Коледа.
    2. Не вярва в Дядо Коледа.
    3. Той е дядо Коледа.
     Или накратко - Как се обръща палачинката!
  14. Like
    kipenzov got a reaction from Слънчева in 557.Призоваха Исуса-НБ, държана в Русе на 23 септември 1934 год., 10 ч. с.   
    Също така и промяната в себепредставата, когато се обърнеш за първи път към детето с "Кажи тати!" 
  15. Thanks
    kipenzov got a reaction from Mirela in Ценна ли е верността   
    По средата, на мястото на червените точки, вмъкни това:
    Така лека полека ще ти се изясни, че "поддържането на огъня" е двустранен процес. Влияе се и се захранва от желанието и на двамата партньори. Към днешния момент наблюдавам, че "шаблонното поведение" при 20-30 годишните, а и не само те, е силно саботиращ фактор за случването на пълноценни връзки. Защото "надъхването" на Егото, "напомпването на самочувствието" без реално покритие от развити способностти, често вкарва хората в илюзорни претенции спрямо другите или пък никакви, без това да е съобразено с действителността. Кажи-речи "възпитава неизглаждащи се воденични камъни" Особено с рекламни кампании в стил - "Силата е в теб", да ма разумът къде е ? 
    Така в преследването на "идеалите" често се губи потенциала от създаването на пълноценна връзка. А това зависи от степентта на емоционална интелигентност, която винаги е предшестващо по-развита при момичетата, бъдещи жени. Момчетата в този "преход от модерно към виртуално" се "изгубват в мрежата от изисквания" на контрасексуалната си душевност, не без помощта и на колективните процеси на все по-доминиращото Женско начало. Така се стига до едни объркани и свити момчета, в тела на мъже, които нямат развити вътрешни устои да се изправят срещу напиращата отвън "женственост", която като характер си е чиста "мъжественост" - Анимус в героична действеност.
    Разбира се това е прекалено общо. А във всяко правило има изключения.
    Но, няма изключение в това, че "отпуснатата от оковите" на Аполоновия морал Кибела, ще търси множеството партньори, от които властнически да си избира по един за всяко нейно състояние на желаене. Дионисий, който познава удоволствията, но познава и Аполона, може да разбере Кибела и да канализира есенциалната воля за Живот, която носи Тя, вкарвайки я в руслото на Аполоновото начало, разделящо от животинското безразумие. Така все повече мъже на днешно време успяват да надскочат "неинтегрирания Аполон" с неговите придържания към стереотипите и да достигнат до "Разумния и творящ Аполон", от който на "една ръка разстояние" се намира и  "интегрирания Дионисий", който може да редува дивото и разюзданото с полезното. И така всъщност имат потенциала да "прегърнат и Кибела" и нейното несъзнавано "проектиране" в партньорките им.
    Всичко това, по мое мнение, е възможно, когато спрем да обичаме прекалено много себе си, съответно спрем да държим да се изпълняват единствено нашите желания, но и имаме куража да преодолеем срамът да се разкрием пред партньора. Така, тези които са дораснали до ниво на осъзнаване на допринасянето, а не единствено изискването, създават качествени връзки с дългосрочен потенциал на развитие. Или синхронично с мисълта на деня:
      Ние сме се научили да обичаме себе си, то е малкия свят. Всичкото противоречие в живото произтича, че ние обичаме себе си повече отколкото трябва и се измъчваме. (Беинса Дуно)
    А пък, когато сме узрели, но другият не е....
    Старите хора са го казали - "По-умния отстъпва!". Перефразирано може да прозвучи, че ако нямаш партньор - можеш да си го отгледаш!  "Дай, за да ти се даде!"
  16. Like
    kipenzov reacted to iamtheall in Самосъботиране на щастието или завладяна от зъл дух?   
    Здравейте! Първо искам да благодаря на  kipenzov за вниманието което ми отделя, защото и аз имам подобен да не кажа същия проблем. Всички проблеми идват от мозъка и това е доказано - мисълта създава реалноста. Предлагам ти да изпробваш един метод който при мен работи защото ми дава сили да владея ситуациите. Опитай да отпуснеш напълно мисловния процес и да свлечеш цялата енергия от мозъка към стомаха докато тази енергия се концентрира там така че да я усетиш като топлинна топка. Точно в тоя момент започва щастието при мен, проблема е че започвам да привличам хората така че да се влиаят от мен. Това се получава защото преминавам от мислещ принцип към чувстващ. Може да ти звучи смешно като обяснение, не се сещам  в момента друг начин по който да го обясна. Надявам се да ти помогне и ще чакам да споделиш резултата.
  17. Like
    kipenzov reacted to АлександърТ.А. in Самосъботиране на щастието или завладяна от зъл дух?   
    Изв. , ще пиша преди да прочета останалите мнения .
    Сектата ти е дала импулс да навлезеш  по дълбоко в духовнитя свят Но не е дала ключа за ориентиране .
    Бясна съпротива срещу нищото ? Защото , самата бясна съпротива самогенерираща се от страха е най лошото . За да наблюдаваш състоянието си и реално , да видиш какво се случва е нужно да запазиш частица разсъдък . Мъничка твоя частица да не се вълнува , да гледа от страни .Ще я потдържаш независима със знанието/чувството , че всичко на края ще отшуми . Имаш този опит .Истината е , че ти си наблюдателя . Този който държи юздите на ума си и го насочва така , че избухващите чувства да следват желанията ти . Добрия ум , интелигентноста трябва да е свързана със земната реалност . Да черпи стабилност , непоклатимост от заобикалящата действителност . Както масата до тебе стои на четирите си крака , стабилно стъпила на пода . Така и ти си едно момиче спокойно седяща до тази маса . Седяща непоколебима и уверена в своето съвършенство на обикновенно статистическо момиче , за външния наблюдател .Остава вътрешния свят , Да намериш своя ключ и го подредиш . За мен той е спиране на мислите . Не съм добър , далеч съм от нирвана ,но ми върши работа .Когато спреш да мислиш , както в приключенски и фентъзи филми , нещата около теб се променят .Тогава от чувствата в началото остават неутрални окраски и ако се задържиш там те обзема приятна обичлива топлина . Като че ли се припичаш на някакво невидимо слънце .
    пп.  ,,Самосъботиране или зъл дух" . Както и да го наречещ е вярно .Нали мислите са отделни същества . Пуснеш някоя в главата си . А тя се разположи и събере приятелки колкото може още . Но свободата на човека е в това да избира сам своите мисли . Качество което му е дадено като потенция и трябва да развива .Практическата възможност за контрол , която учим е да избираме мислите си .....Сбъркал съм . Глупак/некадърник ли съм , или пък ме е домързяло и случайно не познах истината ? Избирам сам . Преживяванията ми се пораждат от подобни избори и това е , един постоянен поток от случки .
    Сама пускаш тази мисъл в себе си . Добре , но можеш поне да я разгледаш преди да и повярваш .Каква идея носи , какви чувства я следват .
    Как е при много цветя ? До като се стреми към света , расте и разтваря цвят , излъчва ухание . И изведнъж вижда , че по красива не може да стане , стигнала е върха на изяществото . И ние виждаме как свежеста преминава и почва да вехне .
    Значи твоята мисъл с рушащото си действие преобръща вътрешния живот . Тя носи отрицание на живота , твоя . Такава мисъл бих задържал в главата си само когато спечеля от лотарията , за да не се побъркам от радост . Но и тогава не бих прекалил със задържането  ѝ . Току виж разтърсван вътрешно , раздам печалбата .   
  18. Like
    kipenzov got a reaction from Борито in Нещо странно ми се случва   
    Няма да успееш! Не само защото "ще се опитам" е поредното "отлагане", а и защото сегашното ти "себе си" няма нищо общо с това Аз, което се опитва "да изплува до брега". Това сегашно "себе си" е същото, което те "блокира да направа най важния ход" и ти носи "чувство за вина". Малко ще ти е трудно да го проумееш, но това е пътя на промяната, която да те "отпуши".
    А "отпушването" или "сливането с реалността" става чрез работа.
    Какво е работата? Това са действията в обществото, в реалността, които извършваме.
    Въпреки страха от провал! Въпреки "шепота" за собствената ти непълноценност! Въпреки всичко, което идва от "сегашното ти усещане", което е "сегашното ти себе си". Така ще усетиш, че силата за това, което ще правиш " на въпреки" идва от новото ти Аз, което не може да "доплува до брега", защото ти самия не си позволяваш да го направиш и се самосаботираш! Защото новото ти Аз е по-голямо от досегашното ти, което означава и че е "свързано" с по-голяма отговорност, от която ти се иска несъзнателно "да избягаш".
    "Който не работи, той не греши!", а грешките са най-добрият ни учител. Една от основните грешки, които съм сигурен че правиш, но не споделяш тук, е "Сравняването с другите". Спри да го правиш и ще осъзнаеш, кой си! 
     
    П.П. Има един филм - "Облакът Атлас" на братя Уашовски. В него можеш до проследиш паралелната история дето се развива в бъдещето, където Том Ханкс постоянно се сблъсква с "тъмния образ", който постоянно "му шепне" против героинята на Холи Бери. Проследи как се "справя" героя със ситуацията, ВЪПРЕКИ шепотът от сянката. 
  19. Like
    kipenzov reacted to Mirela in Ценна ли е верността   
    Аз по-скоро имах предвид когато имаш един постоянен партньор и просто отвреме навреме му изневеряваш. Както споменах, нещо, което доста мои познати правят без това да има негативни последствия за тях или за връзките им.
    Даже в такава доза и форма, изневярата има обогатяващо и разведряващо действие. Тогава просто премерено приемаш благините и на други потоци.
    Но все пак явно е въпрос на натура, на тип двойка... Аз със сигурност не бих могла да бъда в такъв филм. 
  20. Like
    kipenzov reacted to Mirela in Ценна ли е верността   
    Там точно е проблемът според мен. Защото удоволствието от интимността, от секса с един партньор губи силата и интензивността си с времето. И тогава си спомняш за несравнимо по-голямата наслада, което би изпитал от близостта с някой нов за теб обект на желанието ти (дори да си съвсем наясно, че проектираш прекрасни качества върху него и не виждаш реалния човек). И това мисля, че е проблем на много двойки и изобщо причината с времето партньорът да остава някой, който е почти като роднина, а нуждата от страст или просто тръпка  да се задоволява навън с други хора. И това се прави повсеместно. Макар че разбира се, има доста разнообразни случаи. Просто този вариант не може да го подминем, защото е твърде разпространен. И често е приемлив за всички замесени.
    Но може би по-развитите духовно или стрмемящите се към по-осъзнат живот виждат ценността на това да си отдаден само на един партньор. Моногамията явно има своя смисъл на по-високите нива. На по-ниските обаче се разиграват всякакви варианти на полигамията, които понякога сработват добре.
  21. Like
    kipenzov reacted to Mirela in Ценна ли е верността   
    Благодаря и аз за споделеното! Аз също понякога звуча по-остро отколкото съм имала вътрешно предвид. И даже ме хвана яд за коментара ми с месцата, защото всъщност чисто сексуалното желание на мъжете към жените  е доста голяма тема и винаги е било едно от нещата, които са ме карали да страдам и да се оттеглям емоционално от мъжа. 
    Анимусът ми наистина не е интегриран и склонен да е обсебващ, но понеже все пак съм до известна степен съзнателна и търсеща, работя върху това съзнателно и  не стигам до крайната грозота на тези ми наклонности. Вече. Дано някой ден успея да прегърна и аз моя анимус и да се сдобрим Благодаря и за съветите и за линковете. Малко се отклоняваме от темата в личната ми история. При мен явно махалото на полярностите се люлее твърде силно и сценарият страстна любов, нежност, близост, пълно отдаване (явно насочени към иделазирания образ) преминава бавно но неотменно в студенина, дори ненавист и накрая в безразличие. Затова и искреното желание няма как да се зароди. Въпреки че в сегашната ми връзка може би все още има шанс да успея да го поискам искрено. В мен просто живее една гневна жена с една голяма сопа, която накрая опустошава всичко  И не я харесвам, но когато се ядосам ( а мъжете ми са ме ме ядосвали много :)), тя просто става твърде силна и прави каквото си иска. Троши всичко наред!
    Ще направя нова тема може би с моя случай, защото най-малкото сигурно има и други жени с подобен проблем и вътрешна ситуация.  А и тук наистина качеството на мненията е високо и ще бъде от полза.
     
  22. Sad
    kipenzov reacted to holyvalentine in Самосъботиране на щастието или завладяна от зъл дух?   
    Искам да се науча да управлявам състоянията си, тези състояния, в които се чувствам отчаяна, в които тялото ми е напрегнато то крайна степен, в които чувствам, че не мога да се справя с нищо, и не заслужавам нищо. Тези състояния са самия ад на земята. В тези състояния се чувствам прокълната и дълго време вярвах, че ми го причиниява демонът от сектата. Сега виждам, че си ги причинявам аз, но по дяволите как може някой да си причиниява подобно нещо. Понякога се чудя дали от страх от провал или нещо друго  просто влизам в този режим, че аз не заслужавам и всякаш изпитвам, или дори не аз, ами това демонично нещо, чиято наслада е аз да изпитв ам болка и колкото по-отчаяна ме вижда, толкова повече то се кефи. Най-голямата болка идава когато се опитвам да изпитвам надежда, когато имам пориви да направя нещо, да променя и започна и вляза в тези състояния на бясна съпротива, които толкова ме изтощават, че накрая съм принудена да се откажа, защото тялото и съзнанието ми са дренирани до краен предел. Преди сектата съм нямала подобни състояния. За мен успех ът в живота е да овладея тези състояния, да мога да не съм зависима от тях. Когато не съм в тях, когато съм си аз, бих могла да постигна всичко.
    Снощи бяхме на Иракли да посрещаме Джулая морнинг, хората се веселяха, а аз се притеснявах да не ми се появи главоболие, да не ме заболи нещо, то е като затишие пред буря. Тялото толкова се бои от тези състояни, че дори и когато съм добре, се ослушвам да не ме връхлети като лавина и да ме срине. Т.е другите са забавляваха, а аз бях просто ей така там, присъствие. Не мога да разбера това депресия ли е? Или просто гадна съпротива да бъда щастлива, но от кого, и от какво?
  23. Like
    kipenzov reacted to Василена Христова in Самосъботиране на щастието или завладяна от зъл дух?   
    Здравей,
    Докато тялото се бои, няма да спреш да усещаш подобни неща. Защо? Защото чувствата следват мислите - като започнеш да мислиш, колко е лошо и страшно да те боли глава, веднага се появява чувството на страх и паника.
    Как да промениш това? Като започнеш психотерапия, четеш, спортуваш и пиеш 2 литра вода на ден, за да си убедена, че няма да те боли главата, особено лятото Мен цял ден ме боли глава, но какво да се прави, лято е, резките промени в температурата водят до това. Но да оставим главоболието настрана. Страха, че нещо ще ти се случи, е този, който те тормози.
    Аз ако съм на теб ще "припадна" в офиса или където е работното ти място, да видим, как е усещането. Или си нарисувай едно дърво с падащи листа - ще припадате заедно и нещо ще се случва :))))
    Поздрави от мен Василена
  24. Like
    kipenzov reacted to Ines Raycheva in Самосъботиране на щастието или завладяна от зъл дух?   
    Желанието за контрол, недоверието, мислите, че ако ти не управляваш, животът се разпада, водят точно до това, което описваш. 
    Да, чувствата наистина следват водовъртежа на мислите. 
    Може би искаш интелектуална яснота, която да създаде усещане за контрол у теб?
     
    Вортекс е това - нестихващ водовъртеж. Докато мечтаеш за контрол, ще Си в тези състояния, а това мечтаене всъщност блокира действията ти и е автоагресивно - атака срещу самата теб, която имплицира недостъчност, неумение за справяне. Докато си в този си модел на мислене нямаш ход на действие. 
  25. Like
    kipenzov reacted to АлександърТ.А. in 557.Призоваха Исуса-НБ, държана в Русе на 23 септември 1934 год., 10 ч. с.   
    Възприемам го като закачка на класацията 
    Когато се роди детето , от начало често казвах ,,О на батко" . Осъзнаването , че от тебе се изисква и че го искаш сам ти , но не си го разбрал , узрява бавно .
×