kipenzov

А по въпроса за нашите лични дерзания за "възпитанието" на собствените ни деца...
Ами този въпрос изразява лично отношение! По-интересен е въпросът - "Защо изпитвам недоволство?" И не се ли дължи това на незрялото ми "виждане" на някои качества и действия на детето ми като "недъзи" (разбира се, ако под "недъзи" не става въпрос за физически такива).

Включвам се, за да внеса новости по темата. Поради периодичното получаване на лични съобщения, искам да поместя още един материал, посветен на темата.
Тези дни, без да съм стресиран, без да съм напрегнат и без никакви други фактори, получих лека, до умерено тежка вестибуларна криза. Пролет и есен има обостряне на състоянието. Копирам статия на отоневролог, в която е обяснена връзката между страха, ПА и вестибуларни симптоми. 
https://www.mila.bg/article/5617352
Понеже след време линкът може да стане невалиден, а текстът от статията не може да се копира, преписвам собственоръчно частта, която касае пишещите тук.
Във вестибуларния апарат има сензори - стражеви клетки, които се активират и от страха. Когато човек се залюлее, при този проблем го хваща страх. Вестибуларният апарат дава информация на продълговатия мозък, той я подава на главния мозък, а той от своя страна дава заповед на големите мускули "хайде да бягаме", защото организмът си мисли, че става земетресение, или нещо подобно. Тези кризи понякога се разчитат като паник атаки. Човек може да изпадне в паника като усети неприятното чувство на потъване или залитане.
Помествам още няколко цитата:
-  вярно ли е, че различните форми на световъртеж се активизират през зимните месеци?
- Да, точно така, защото ниските температури предизвикват промени в оросяването. Хора, които имат високо кръвно налягане, го качват още повече през зимата. Освен това вестибуларният апарат има анатомична особеност - кръвоснабдява се само от една артерия.Всяко допълнително свиване на съдовете в тази зона влошава захранването и затова хроничните форми се обострят в този период.
Има и сезонно проявени вестибуларни заболявания, които се отключват през пролетта и есента, точно на базата на тези промени в съдовете. Преминаването от по-топло към по-студено време е рисков период за хората с хронични вестибуларни смущения.

На Изток клонят почти изцяло към Идеализма("съзнанието определя битието").
Просто като контрапункт, без желание за продължение, ще изкажа мнение в противовес на твоето, използвайки тезата на Материализма("битието определя съзнанието"!
Човек се ражда като "tabula rasa", а всякакви психични предразположения, се дължат на гена, който човекът не "придобива", ами е обусловен от който, както и от местоположението на раждането, защото то определя условията в причинно-следствения свят(неговата детерминираност). Това, че при изследвания на индивидуалното развитие на даден човек, може да се остане с илюзията, че има някаква приемственост откъм трансцендентното е въпрос на спекулация (религиозна вяра, но не и доказана истина).
Въпросът е, че при зацикляне в подобна насока на дискусията, нито ще има консенсус на мненията, щото тезите изхождат от парадокси на ума, нито пък ще е по темата!
 
П.п. Парадоксалното се "надскача" с Абсурдното - "и двете са верни!". Щото според Теоремата на Гьодел няма цялостна, математически обоснована теория, която да  е напълно истинна в описанието си на света. А Идеализмът и Материализмът като философии са точно такива логически "цялостни, математически обосновани теории". И тук решението идва от един човек, дето много обичал таратор. Попитали го - "Е може ли това да е единственото, което искаш в този момент?", а той помислил и отговорил - "Амиии, два таратора!". Само, че да ядеш от два таратора едновременно ти требват две лъжици, а докато си открием втората ядем последователно...което е по закона за причина-следствие(cause-reaction, causality)...
...хихих, в гората пада дърво и няма свидетели. Паднало ли е дървото?.... хихи

"Източници" колкот щеш!
А това, кой от всичките ще възприемеш като авторитетен е въпрос на "резониране" със собствената ти система от убеждения( и предразсъдъци, както от другите за теб, така и твоите за самия теб).
Докато в едни "източници" на "егото" са му "лепнати" едни определения, то в други "източници" са му "лепнати" други дефиниции.
Но навсякъде, където има повече разумност при определянето, "Егото" е основата за формиране на Личността, а не самата личност. В тази връзка егото почти съвпада със самоличността ни. Ама почти, а не напълно!
Личността е "отражение" на социалната ни действеност. Тя е споделеният "образ" между нас и другите хора в обществото за самите нас. Това, което ни презентира като индивиди в обществото. Тя е и "субектът", който бива съден според законите в обществото ни, даже препоръчвам да се прегледа нормативната ситуация със "Сламения човек".
Егото пък е "инструмент" за проява на "по-дълбоката/по-високата" ни самоличност/Аз. То се явява набора, паметовия сбор от заучени реакции, на база повторенията на които сме си формирали поведенчески модел(начин на реагиране), а това е оформило и характера ни и е обособило личността ни в обществото. 
П.п. "ключът" може и да е в себеобичането, ама за да можеш да се обикнеш е нужно първо да се познаваш, а пък опознавайки се в дълбочина, и да можеш да се приемеш в цялостта си, а не само в положителната си еднопосочна("илюзорна") себепредстава, която си градим в подкрепа на собствената ни значимост.

"Жестокост" е дума от човешките ни езици...
Животното си има инстинкти. Животните нямат написани и препредавани Морални правила за поведение. За това няма и "добри" и "лоши" животни. Но имат памет, а в това се състои и възможността за дресирането им. 
Много хора не обръщат внимание на понятието "Проекция". А оттеглянето на проекциите е важно условие за непредубедената оценка!

Във форума е пълно с теми за Егото.
 

Вземи например една пешеходна пътека със светофар. Можеш да минеш на червено или на зелено - изборът е твой. Като цяло светофарът има положително предназначение, но създателите му не могат да контролират дали той ще бъде използван така, както е предвидено. Хората, което го използват сами следва да се научат на това.. Те са свободни да се съобразят или да не се съобразят с предназначението на светофара. Някои хора могат да спазват правилата от страх или защото така правят всички, докато други защото осъзнават ползата от тях. И последните са действително свободните. Парадоксалното е, че при тях възможността да минат на червено е почти нулева, но именно техния избор е свободен, защото те правят това, което реално искат. 
По твоята логика тези, които са сложили светофара следва да носят отговорност ако някой мине на червено. 
Освен това е удачно да гледаме на себе си като на част от вселената, а не като на неин продукт.
Щом сме на тази планета и живеем с хората, които също като нас са тук и сега, значи има някаква причина да сме тук, а не на друга по-"добра" планета. Има нещо, което ни е привлякло тук и което ни свързва с живота именно тук, а не някъде другаде.  

Извинявам се, но ще карам по ред!
Донче, заразителен е трепетът, вълната, на която се носиш, твоят вариант на "карта" с обозначени "Бургас" и "Видин", но...
"Водачите" на МПС познават всеки детайл на машината, иначе са просто "Шофьори"!
Дори и "Водачите" не могат да отидат на "място", което "го няма" на "картата им"!
А в общосподелената представа за света ни("Картата"), в обществото ни "се продават" доста "варианти" на "Картата". Има на български, на английски, на индийски, на суахили, на иврит и т.н. 
Обаче всички "варианти на картата", независимо на къв език са написани, описват маршрути и местоположения върху "Земното кълбо"!!! Вече сме "дискутирали" за "локалността", ама май сме на различни мнения.
Парадигмата, в която, "Случайността" е основата за възникването на Субекта и е определяща за неговата "способност за допускане на грешки", дължаща се на "изначална Неправилност"(отделяне от автомата, който пък е "съвършен") е проекция на вътрешната его-непълноценност. Тя възниква, когато малкото его се съпоставя с Безкрая. 
Всеки е свободен да се чувства както поиска! Ама е отговорен пред другите какво им "плямпоти", защото това е, с което допринася към Цялото!
В моя Свят, в собствената ми Вселена, аз се сблъсквам с цитат на автор, споделил собственоприетата си парадигма! Реагирам, както според мен е правилно - критикувам това, което ограничава познанието!
В случая перспективата, че си "грешен" щото си уникален, и на всичкото отгоре, това е обвързано и със случайността на собственото ти съществуване, което би следвало, ако сме безкритични, задължително да се "превърне" във "Фактум за Индивидуалността" е неосъзнато проектиране на собствените предразсъдъци на автора.
При такава парадигма, според мен, за да има и контрапункт(баланс), е добре да се изтъкне със същата патетика, че и  тази "Невероятна Неповторимост на Уникалното" е начина Цялото да се "ВИДИ" през очите на "Едното". "Безкрайното" да се прояви в "Крайното". Да се подчертае, че съвършеното на несъвършеното е в собствената му несъвършеност.
Така принципно се пресича постоянното сравняване, което индуцира непълноценността, от която се раждат парадигмите за "греховността" и "животът в друг свят", но не и настоящия.
П.п има едно много готино стихотворение:
 

https://topnovini.bg/novini/866128-pogled-nazad-grigoriy-perelman-stranniyat-matematik

В тази фраза има нещо ключово по темата. Всичко е заради завръщането на хората. Ние трябва да го пожелаем. За да може да сме истински свободни и щастливи е необходимо някои неща да бъдат дълбоко осъзнати от нас хората. В притчата за блудния син е заложена същата идея. 

Кипензов, уби комара с чук 
Не знам защо така... сигурно си анализирал от коя част на твоето Себе идва това ...кипене )
Това е форум за езотерика, темата е и философска, можеше да не затъваме в психологизми.... Разбирам, че напират в теб тези анализи, но ако исках анализ на моята инфантилност, щях да пиша в Психотерапевтични насоки оналйн.
Даже мисля скоро да го направя. Там на воля можеш да ме размазваш и "режеш" 
Виждам, че  с втория си пост се опитваш да смекчиш ефекта от първия. Благодаря все пак, оценявам го
 

И аз съм против глупавото лицемерие в едни предавания да се ,,щадят" зрителите , а в други да почертават падението в най черни краски .  ,,Новините" сега не означава ,,нова" информация а ,,избрано за вас" .Подмяната на смисъла в думите както е лошо за подрастващите така е и предпоставка за бързо узряване с добър учител .
Различни источници подчертават , отношението човек--животни ще се промени в посока неутрализиране на кармата . Като в бъдеще ще им връщаме това което сега ни дават .Разбирам , че има мисъл защо сега е зле и  има желание сега веднага да се оправим ? Явно като цяло не знаем как точно стоят нещата , за това светът е толкова болезнен .Но сегашния човек , може да се сравни с проходилото дете в детската ясла . Всеки по голям го учи на своята истина и то е объркано и плаче за мама .
Попаднах на снимка в който малко дете лежи сред пясъците свило ръце и крака под себе си .От страни лешояд го чака да умре--според думите на фотографа . В страната имало забрана да се докосват гладуващите от страх за епидемии .След около година журналиста се самоубил не издържайки повече на обстановката .---------Моят коментар е , проблемът в мисленето . Журналиста е постъпил правилно според закона и обществените нагласи .Но това влиза в конфликт с изискването на живота . Много голяма е болката при този вътрешен конфликт , когато се разпъваш на части и не знаеш какво да правиш .Може Кипензов и да го е споменал . Но това вътрешно неравновесие  е една от причините някой да избере случайно , по стечение на обстоятелствата грешния път и стане злодей .Това отчасти намалява дискомфорта и допълнено с допамина и серотонина от собствените избори/действия , го затваря в тази черна роля .
Ооо , благодаря за раздвижването . Всички имаме полза .
пп .  Една тъжна смешка от вестника 
,, Долетял на земята извънземен наблюдател , да ни запише в книгата на разумните цивилизации , и пита . 
--Защо при изобилието от земя , вода ,светлина ,при вашите технологии . Защо има гладуващи и бездомни , защо има толкова хора коите не се лекуват , защо толкова замърсявате вашата планета ?
На всичките му въпроси отговаряли че не достигат парите , за това , за онова . Тогава извънземния предложил да му дадем информация за недостигащия ресурс , с обещание че във вселената има всичко и е въпрос на взаимопомощ .Тогава преговарящия човек смотолевил 
--Няма нужда от доставка . Ние сами си печатаме парите .

В контекста на темата, а пък и синхронично с мен и думите ми, ми излезна и предизвикателство, чрез което да дам личен пример.
Става  въпрос за неморално действие на човек, касаещо злоупотреба с лични данни.
Самите му действия ме касаят индиректно, тъй като е злоупотребено с лични данни на съпругата ми. http://www.beinsadouno.com/board/profile/25256-анна-никитина/?status=8104&type=status
Е, в случая, да осъдя човека, който е извършил действието или самото му действие?! 
Избрах второто, тъй като не знам със сигурност причините довели до подобни действия. 

В контекста на темата, а пък и синхронично с мен и думите ми, ми излезна и предизвикателство, чрез което да дам личен пример.
Става  въпрос за неморално действие на човек, касаещо злоупотреба с лични данни.
Самите му действия ме касаят индиректно, тъй като е злоупотребено с лични данни на съпругата ми. http://www.beinsadouno.com/board/profile/25256-анна-никитина/?status=8104&type=status
Е, в случая, да осъдя човека, който е извършил действието или самото му действие?! 
Избрах второто, тъй като не знам със сигурност причините довели до подобни действия. 

Всъщност може дори и без второто. Човек може да вземе съответните мерки без да съди никого и нищо. Сигналът до модератор не е съдене, а спазване на правилата. 

В контекста на темата, а пък и синхронично с мен и думите ми, ми излезна и предизвикателство, чрез което да дам личен пример.
Става  въпрос за неморално действие на човек, касаещо злоупотреба с лични данни.
Самите му действия ме касаят индиректно, тъй като е злоупотребено с лични данни на съпругата ми. http://www.beinsadouno.com/board/profile/25256-анна-никитина/?status=8104&type=status
Е, в случая, да осъдя човека, който е извършил действието или самото му действие?! 
Избрах второто, тъй като не знам със сигурност причините довели до подобни действия. 

И аз често си мисля, че това е така. Обаче има нещо в степените на ада, през който преминават различните души, което пак те кара да се замислиш. Защото когато страданието е прекалено, когато преживяването е силно травматично или продължава твърде дълго, дори да се освободиш от него в някакъв момент, вече си пречупен и всъщност не можеш да бъдеш "щастлив".
Ето тези деца примерно. Един ден някои от тях ще бъдат спасени от насилниците. И после какво? Товарът на това което са преживели ги е смазал и деформирал необратимо. За какво щастие говорим. 
И всъщност на каквато и да е възраст когато болката е непосилна или прекрачи някакви твои граници на способността ти да се справиш, се пречупваш. Затова и нихилизмът е в известен смисъл  валидна позиция.
Аз лично често съм се питала, ако ще е толкова ужасно, не е ли по-добре просто да няма нищо? Сигурна съм, че много живи същества на тази планета, биха се молили отчаяно просто да умрат и да се разтворят в нищото. И никакви оферти тип, чакай после ще дойде хубавото, няма да могат да ги убедят, че болката си струва.
Нима няма болка, която никакво благо, получено и дори извоювано след това, не могже да изкупи и да оправдае? Дори само физическата болка може да бъде такава. 
 
 

С това съм съгласна. Водещо при тези които осъждат подобни издевателства, е състраданието към жертвите, а не желанието за издаване на лични присъди. Поне при мен. Физически ми призлява, когато мисля за това. В суетната ми поза съм когато се възмущавям от дебелите майки пушачки примерно.

Благодаря за насоките 
Но идеята на написаното от мен ( а ми се струва и на самата HolyValentine) не е да се търсят психологически обяснения защо точно на някой тези или онези престъпления му въздействат, а търсене на отговори или поне гледни точки по темата за злото. И разбира се, че не само педофилите са "зли". Но понеже педофилските престъпления имат особено тежка природа, някак е лесно да бъдат давани като особено крещящ пример за зло. (А по въпроса за черния пр, не съм съгласна. Хората трябва да знаят, че тези неща се случват).
Аз пък друг феномен забелязвам често (сигурно ти ще знаеш как се нарича, сещам се само по смисъл). Понеже постоянно сме заливани с новини за убийства, насилие и всякакви човешки и животински мъки, в един момент престава да ни прави впечатление. И можем да подминем без особена реакция нещо, което принципно е доста разтърсващо. Просто отбелязвам. Понеже гледането на кадрите или присъствието на брутален престъпен акт или понасянето му, биха дали вероятно съвсем друга перспектива на човек.
Тезата ти за "потока" и  за това, че е пряк резултат "изродът" от разрастването на администрацията, системата  и тн мен лично ми седи малко неубедително. Сигурно е фактор. Но всички сме в системата, почти с всеки са злоупотребявали по някакъв начин и е усещал безсилие пред несправедливия силен, проблемът за сблъсъка индивид-общество винаги е съществувал. Но само някои хора стават "изверги", нали (Това, което Станимир написа като хипотеза за извращението, което при някои става с натрупване през преражданията, ми звучи също като доста вероятно). Да отбележа, че абсолютно съчувствам и на тези, които са минали през ада и са станали садисти впоследствие. Онези, които са просто по рождение психопати, пък не можем да съдим... Или социопатите от гетата примерно.  Но да оставим това. 
Тук въпросът, който човърка е, как е възможно Вселенският разум, който поддържа, балансира и обгръща с любовта си всичко, да оставя хората да причиняват степени на болката, които са обезчовечаващи.  И не само хора. Толкова живи същества са сякаш захвърлени в един зъл хаотичен произвол.
 
Аз също съм за това да сме практични. Някои от нас сме погалени от живота, облагодетелствани да имаме възможност да се насочваме към доброто и към различни перспективи към живота. Тук обаче става дума за тези, които нямат тази възможност и за които няма изход. Или след изхода са осакатени. Трудно  е да се приеме, че "всичко съществуващо носи полза" след като толкова голяма част от земното съществуващо е просто един агонизиращ писък. Който води само до ступор от болка и толкова. 
Имаше преди време случай на индиец, който беше съдил родителите си, че са  го родили. И наистина често акт на любов би било да не родиш някого. Затова често си мисля за Нищото  
И още една малко наивна, но все пак често срещана асоциация. Нали сме божии чеда. А как се държим с детето? Ние оставяме децата да се развиват, не ги предпазваме излишно от трудностите, паданията и разочарованията в живота. Но същевременно пазим другите и самите тях от неумелите им движения и имаме предвид тяхната незрялост, когато им подаваме ножица или да погалят коте примерно. Е, явно не работят така нещата в този свят на по-високо ниво
 
.
 
 
 

За това и опитах да "подскажа" със споменаване и за други хора, които са част от системата, в която се реализират подобни събития. За да се "излезне по-лесно" от този специфичен "коридор/тунел на реалността", наситен със чувствени възможности за преживявания, в който сами си се насочваме "да влезнем", водени от "несмлени" вътре-психични съдържания.
Не за друго, а защото се съмнявах, а пък май и така се оказва, че не се обръща по-съзнателно внимание на "целия поток". (това се опитвах да го обясня в темата за "свободния избор и свободната воля" чрез обяснението на термина "Манталитет на жертва", но безрезултатно, май).
А именно, че в дуалния ни свят, чувствено-мисловния "поток" е монолитен, ама ние, чрез егото(посредством "нисшия ум") го "цепим" на "полярности". 
В случая - състраданието към жертвата се явява едната "полярност" на поведението ни. Това, което остава "в сянката", и ако не се осъзнава, е непроявяваното състрадание към агресора. Да, ама колко ли хора могат да си преставят пък какъв Ад е било в съзнанието на агресора, преди да се стигне до предаването на Съзнателния човек пред Ирационалното Животно?!? И всъщност "разделяме" на "Лошия" и "Добрия", на "Злия" и "Благия", на "тъмния" и "светлия"... често в тези ни оценки попада и Светът като цяло!
А в основата на Оценката ни, която често неоснователно прераства в Присъда, е прекаленото ни идентифициране с единия от образите във взаимодействието. Разбира се този, чиято "съдба" ни е по-насърце, защото имаме идентичен емоционален "багаж" като спомени, съзнавани или не.
В крайна сметка, това, че нещо ни въздейства, просто като факт, може да се използва за лично израстване! Просто да го използваме за "детектор" на съдържания вътре в нас, до които нямаме съзнателен достъп, тъй като са потиснати/изтласкани в подсъзнанието. Тъй като щом ни въздейства, значи има за какво "да се закачи", което е достатъчно доказателство за "наличие". ... "хващаме вола за рогата"..... и действаме по пътя на себепознанието....
 
П.П. "пречупването"
принципно води до Дисоциация. Жаргонно, се нарича "сцепване на съзнанието". Често развитието на този "вътрешен разкол" може да прерастне и в Синдром на множествената личност. В проекти на ЦРУ като МК-УЛТРА е изследвана механиката на развитието, с цел "добив" на "Манджурски кандидати" (чрез brainwashing)
Само че самата механика на Травмата, водеща до дисоциация, е естествения процес на формиране на личността в социалния ни живот. За "Първоначална Травма" се смята самото раждане, макар че вече има изследвания за налични спомени и в пренаталния период... може би Кен Уилбър би бил интересен автор - "Холотропно съзнание".
А за "Суетата", предполагам, че по-особено мнение би придобила, ако зачетеш с по-разчупено съзнание "Еклесиаст"

За това и опитах да "подскажа" със споменаване и за други хора, които са част от системата, в която се реализират подобни събития. За да се "излезне по-лесно" от този специфичен "коридор/тунел на реалността", наситен със чувствени възможности за преживявания, в който сами си се насочваме "да влезнем", водени от "несмлени" вътре-психични съдържания.
Не за друго, а защото се съмнявах, а пък май и така се оказва, че не се обръща по-съзнателно внимание на "целия поток". (това се опитвах да го обясня в темата за "свободния избор и свободната воля" чрез обяснението на термина "Манталитет на жертва", но безрезултатно, май).
А именно, че в дуалния ни свят, чувствено-мисловния "поток" е монолитен, ама ние, чрез егото(посредством "нисшия ум") го "цепим" на "полярности". 
В случая - състраданието към жертвата се явява едната "полярност" на поведението ни. Това, което остава "в сянката", и ако не се осъзнава, е непроявяваното състрадание към агресора. Да, ама колко ли хора могат да си преставят пък какъв Ад е било в съзнанието на агресора, преди да се стигне до предаването на Съзнателния човек пред Ирационалното Животно?!? И всъщност "разделяме" на "Лошия" и "Добрия", на "Злия" и "Благия", на "тъмния" и "светлия"... често в тези ни оценки попада и Светът като цяло!
А в основата на Оценката ни, която често неоснователно прераства в Присъда, е прекаленото ни идентифициране с единия от образите във взаимодействието. Разбира се този, чиято "съдба" ни е по-насърце, защото имаме идентичен емоционален "багаж" като спомени, съзнавани или не.
В крайна сметка, това, че нещо ни въздейства, просто като факт, може да се използва за лично израстване! Просто да го използваме за "детектор" на съдържания вътре в нас, до които нямаме съзнателен достъп, тъй като са потиснати/изтласкани в подсъзнанието. Тъй като щом ни въздейства, значи има за какво "да се закачи", което е достатъчно доказателство за "наличие". ... "хващаме вола за рогата"..... и действаме по пътя на себепознанието....
 
П.П. "пречупването"
принципно води до Дисоциация. Жаргонно, се нарича "сцепване на съзнанието". Често развитието на този "вътрешен разкол" може да прерастне и в Синдром на множествената личност. В проекти на ЦРУ като МК-УЛТРА е изследвана механиката на развитието, с цел "добив" на "Манджурски кандидати" (чрез brainwashing)
Само че самата механика на Травмата, водеща до дисоциация, е естествения процес на формиране на личността в социалния ни живот. За "Първоначална Травма" се смята самото раждане, макар че вече има изследвания за налични спомени и в пренаталния период... може би Кен Уилбър би бил интересен автор - "Холотропно съзнание".
А за "Суетата", предполагам, че по-особено мнение би придобила, ако зачетеш с по-разчупено съзнание "Еклесиаст"

В едно средновековно село един едър мъжага, който "раздавал" собствените си присъди и никой не смеел да му противоречи. Терорът му бил повсеместен, ала разбрал, че в околностите живее някакъв отшелник, за който хората говорели, че бил мъдрец.
Намерил го и веднага решил да го "изпробва".
- Кажи ми, старче, какво е Раят! - попитал бандита.
- Това е Раят! - бил отговорът на стареца, след който той притворил отново очите си и замлъкнал в неподвижната си поза.
- А какво е Адът?! - попитал бандита и не получил никаква реакция.
- Старче, ако не ми отговориш, ще те посека! 
Отново - никаква реакция, при което бандита вдигнал меча си. Аха, да замахне и старецът, със затворени очи, съвсем спокойно му рекъл:
- Ето това е Адът!

Макар хората да не отдават голямо значение на сънищата и мечтите, изкуството на сънуването е по-мощно, отколкото повечето хора биха приели. Опасността обаче е, че ние отглеждаме всичко, върху което концетрираме вниманието си. Затова трябва да се грижим да не се концентрираме върху нежелателното, защото СИЛАТА на намерението се активира посредством топлотата. Не само мечтите са реалност, която може да бъде осъществена, но и кошмарите – и по тази причина човек трябва да има яснота в изкуството на сънуването.
Теун Марес
Толтекски учения, Том 2

В живота на всеки човек има две "зони".
Едната включва събитията, ситуациите, в които можем да повлияем.
Другата - всички останали събития, ситуации.
Не можем да "ограничаваме", още по-малко "предотвратяваме" деяния, които са извън "зоната ни на влияние", но можем да подкрепяме инициативи в обществото, чиято цел е превенция на възникването на кофти деяния. Така функционира гражданското общество! 
Друг е въпроса, че на индивидуално ниво, когато се научим да Обичаме не само Себе си, отпада нуждата да Съдиш.

Можем, всичко можем! Ама дали ще им помогнем така?! е друг въпрос. 
А пък шокиращата жестокост, която можем да проявим като хора е изследвана! Дори в линка към думата "Дехуманизация" в по-предния ми пост, в самата статия се цитира изследването на психологът Филип Зимбардо.
Поне два пъти съм питал за мнение по експериментът на Зимбардо наречен - Станфордски затворнически експеримент, в които са изследвани проявите на жестокост от съвсем нормални хора, но с ограничаване на условията на средата, при което обществения натиск върху поведението е сведен до минимум.Обаче вече има и по-задълбочени анализи на методиката за провеждане на самия експеримент, според които резултатите от него не са представителни и го определят като измама.
Независимо от това процесът на дехуманизация в западното общество е интензивен. Но той е следствие на индустриализацията и разрастването на администрацията, при което доста хора се самоидентифицират единствено със социални си образ. А това довежда да пълно невежество за останалите вътрешни процеси, а това пък до понижен самоконтрол и объркана представа за моралните ценности и така до множество престъпления от неовладяни страсти.
Така, че не само има разрастващи се проблеми с педофилията, ами има и още доста "скрити от очите на обществото" престъпления срещу личността и насилствено ограничаване на свободата на индивидите. Това е цената за навлизането на технологиите в обществения ни живот, десоциализацията и разрушаването на устоите на семейството като основен обществен елемент.
Ерих Фром има две страхотни книжки, в които изследва тези тенденции в западното общество - "Бягство от свободата" и "Изкуството да обичаш".
За това защитатавам не толкова агресивната позиция, че не е добре да осъждаме! Защото в болшинството от случаите на извършени престъпления, става въпрос за неизбежни последствия върху поведението като следствия на нивото на развитие на обществото и системата на управление. А ние всички допринасяме за тази система и общество.
А и нещо друго! Болшинството от подобни случаи, като цитираните за педофилията, са в доста развити икономически западни държави. Е, това не подсказва ли, че все пак на запад се държат лицемерно. Оооо видиш ли, колко са възмутени от наличието на такива патологии сред членовете на обществото им, ама не се изразява официално никаква критика към системата им на управление и резултатите й.
По-наизток примерно няма педофилия щото уредените бракове им почват от 6-7 годищна възраст !
А още по-наизток, Тайланд, Виетнам, Малайзия, ми че там проституцията е индустрия и никой в корумпираните им общества не повдига въпросите за подобни извращения щото вреди на бизнеса 
Ако ще осъждаме системи и общества, всеки  би проявил разумност и би бил с ясно съзнание, че промяната на тези общества е извън зоната му на лично възможност за влияние. 
Но иначе, за проява на неизбежните следствия от обществената система и управлението й, под формата на престъпления срещу личността лесно издаваме присъди. А всъщност "осъждаме нещо", което не можем да променим!
Най-адекватното действие, според мен, е не да осъждаме на думи, а да сме с ясна визия, че ако искаме да направим все пак нещо градивно по въпроса, то вече има социални платформи, в които можем или да инициираме група или да се включим в такава, а така да допринесем за по-широката обществена реакция. Така се формираи обществен натиск, който според мен оказва доста по-положителен ефект върху превенцията на такива престъпления, отколкото да си споделяме личните ни присъди по отношение на подобни деяния. Последното ми бие повече на шляфотене, ама аз съм малко краен, понякога.