kipenzov

Преекспонираното в темата е въпросът за сексуалните посегателства върху непълнолетни.
Нима само хора, които са имали нещастно, патологично детство, прераснало в садистично отношение, дори и към собствените им деца, са единствените, които могат да попаднат в категорията "зли"!?
За това зададох и подвъпроса "Ами какви са тези, които преекспонират престъпленията, давайки и подробни детайли?!" Това, че са просто "вестоносци" не означава, че не биха  могли да наблегнат на фактът, че е открито престъпление и са взети превантивни мерки, а не да "търсят сензацията", която да им продава медийния продукт.
п.п. навсякъде "черния ПР" е по-скъп от "белия", щото привлича повече резултати. Хората като цяло сме си такива... повече се интересуваме от "провала" и "грешките", отколкото "успехите"... вродено ни е да обръщаме повече внимание на "негативното". Така си подхранваме и собствения "манталитет на жертва".
А самото "осъждане" всъщност е една "суетна поза"- "Аз съм по- , над-", некво несъзнавано чувство за превъзходство, което най-често е съпътствано на съзнателно ниво като Съжаление, а не просто Състрадание.

Преекспониране в случая не просто няма, а точно обратното. Проблемът с педофилията е много по-голям отколкото си представяме. Мащабът е невъобразим и смразяващ.
Политици и изобщо влиятелни личности на топ ниво, католици (колко скандала с педофилски гаври имаше само за последните години, със замесени хиляди случаи на свещеници, злоупотребяващи сексуално ), случаят Телфорд, където масово и необезпокоявано, години наред сутеньори подлагат момичета на 14-15-16 години на ужасяващ тормоз, групови изнасилвания, умишено пристрастяване към наркотици, всички отрепки, които изнасилват децата си като посоченият тук, които са ужасно много, независимо дали ни харесва да мислим за това или не. Всички изоставени деца, които напълно легитимно са давани за осиновяване от педофили (случат от западен берлин, това е продължавало в продължение на 30 години) или на хора, които са издевателствали над тях по всякакви начини (имаше разкрития за масови практики 60те години от Швеция, Австралия, Англия, Канада...). А в третия свят, там какво ли става?
Да, казваме, не съдете. Гледайте това, което зависи от вас. Но когато става дума за такава осакатяваща шокираща жестокост... На тези деца може ли някой да им каже: Всичко в тази вселена е на мястото си. Всичко се случва, защото така е трябвало. Можем ли да им го кажем? Можем ли да застанем пред тях и да пофилософстваме по темата за злото в света. 
Разбирам, че свободният избор е част от обяснението. За да можем да летим, трябва да можем и да пропадаме. Но все пак е прекален този ужас.
А човек би казал, че дори само болката на животните, които ползваме за нашите цели е достатъчна, за да прелее чашата на страданието
Изобщо има ли смисъл да се казва каквото и да е в лицето на толкова болка.
Като пиша това нямам предвид да се заяждам или да споря. Просто винаги въпросът с жесткостта на хората винаги ме е вълнувал. Защото идеята за божествената същност на всичко, която е Добро как се съчетава с този бяс на злото

Преекспонираното в темата е въпросът за сексуалните посегателства върху непълнолетни.
Нима само хора, които са имали нещастно, патологично детство, прераснало в садистично отношение, дори и към собствените им деца, са единствените, които могат да попаднат в категорията "зли"!?
За това зададох и подвъпроса "Ами какви са тези, които преекспонират престъпленията, давайки и подробни детайли?!" Това, че са просто "вестоносци" не означава, че не биха  могли да наблегнат на фактът, че е открито престъпление и са взети превантивни мерки, а не да "търсят сензацията", която да им продава медийния продукт.
п.п. навсякъде "черния ПР" е по-скъп от "белия", щото привлича повече резултати. Хората като цяло сме си такива... повече се интересуваме от "провала" и "грешките", отколкото "успехите"... вродено ни е да обръщаме повече внимание на "негативното". Така си подхранваме и собствения "манталитет на жертва".
А самото "осъждане" всъщност е една "суетна поза"- "Аз съм по- , над-", некво несъзнавано чувство за превъзходство, което най-често е съпътствано на съзнателно ниво като Съжаление, а не просто Състрадание.

Заглавието на темата е обобщаващо - "Трябва ли да съдим злите хора".
А в темата, ако не е направило впечатление, взема връх "езикът на Омразата"! 
Преекспонират се няколко примера, които са въздействали дълбоко на някой. А конкретно коментираното въздействие е от постъпките на некви изверги.
Често, когато се оформи неква социална група, съвесм малко е нужно, за да се стигне до поведение на Тълпа. Тълпата "осъжда", "коли", "беси" и т.н. "Тя" - Тълпата си я има и във всеки от нас - иначе нямаше да се стига до подобно колективно поведение. Наскоро дори Орлин публикува хубава статия за "Тълпата в нас".
Ето пример докъде може да се стигне, когато "кукловоди" насъскват към саморазправа и до какви размери може да се разрасне "предизвиканата" масова психоза в Тълпата.
20 години от геноцида в Руанда - юбилей на ужаса и срама   Стодневното клане в африканската страна взема между 800 000 и 1,17 милиона жертви, Клуб Z, Светът, Брюксел, 06.04.2014, 19:33 ч.
Ще добавя, тъй като вероятно доста хора не са запознати, че преди тези "събития", Белгийските колонизатори, за които се споменава в третия абзац в статията, и които са контролирали правителството, изобщо не са спирали предавания, в които са "прожектирани послания" от рода - "Тутси не е човек", "Един тутси по-малко, повече храна за Хуту" и тем подобни. 
П.П. хубаво е да сме по-съзнателни за това, което ни се поднася като информация в обществото. За да не ставаме "марионетки" на чужди за нас желания. Дехуманизацията може и да е следствие на навлизането на технологиите в живота ни като общество, ама е въпрос на лична отговорност да опазим човека в нас и да не се поддаваме на животното.

Estranged !
Много интересна дума! Има значението на "Отчужден", но и "отдалечен","раздалечен".
Принципно се използва за взаимоотношения след приключил брак, но спокойно може да се приложи и за "зациклил брак" между духа и душата в човек. При подобен "брак" се "раждат" децата - "объркани мисли" и "обсебващи чувства". Както и противостоящите представи за "бездушна" и "изпълнена с живот".
А всъщност просто си "estranged" от БОГ в теб, "изгубен" сред илюзиите.
@holyvalentine  ще ти шерна една песен и МОЛЯ те - обърни внимание на текста! 
Накрая вокалиста ти е написал истината, до която се стига след всяко отчуждение, ако искаш да ти е ползотворен живота.
Песента е от албума "Изгуби илюзиите си"
 

Иронията е, не че аз не съм И "туземец"(което много добре съзнавам, щото чистият ум води до безчувственост, а тази смяна на полюсите усъвършенствам в момента), а се състои в това, че съм на място, в което според претенциите на името и политиката му, не се намери подход у поне един от пишешите и внушаващи познание, да се "справи" с тенденциозно представящата се личност в мое лице и да обори аргументите ми чрез собствена теза, формирана от Беседите и подкрепена със солидни аргументи, а не суеверия!!!
Така и не можете да отговорите на въпросите, които повдигам, в тезите, които застъпвам! Избягването, затварянето на теми или тоталното игнориране на въпросите не е неудобство, както си мислех, ами е защитната реакция за прикриване на неразбирането в дълбочина на информацията, застъпена в беседите, което се дължи на почти буквалното възприемане на образите и символиката. В добавка и прекрасно изградените и безкритично използвани чуждестранни езотерични парадигми, които дори няма осъзнаване каква форма на контрол на съзнанието правят.
Е как ще "се справите" с мен като търся отговори на въпроси, и то въпроси, които дори не са в съзнанието ви. Както се случва и в тази тема .
Но пък могат да се изведат такива отговори от беседите, ама уж сте чели, уж сте "лоялни" към съдържанието, а то се оказва, че просто изразявате собствената си ограничена представа, а пък различното го възприемате като "недоброжелателно", само щото не можете да разберете какво казва другия, "замъглени" от собствените ви негативни оценки за самия човек.
И това ако е "съзнателно" ...ама иначе се "сипят морализаторски оценки" за "нисше его", без да има съзнателност за собствените действия от позиция "нисше его" ( аз използвам "низше" от низост, а не "нисше" от нисък). 
Нисшите реакции са да си самовнушаваш, че някой ти "вменява възгледи", докато има споделяне на позиция, както и да проектираш собствените си недостатъци върху другите хора или пък Александровите дефиниции - "новобранец", "момчето" и т.н. все некви его-игрички. Това е реакция на личността, която се притеснява за социалното си позициониране. Животът на Персоната, който и Дънов Ви е казал, че е част от преживяването на човека на Земята, но не отразява цялостната му същност.
Тъй като предположих още по-рано, че ще "резнем" комуникацията си, те посъветвах да преразгледаш себепредставата си като изцяло "положителен герой". 
Като ще си "неосъзнат слуга" на западната културна диверсия, то ползвай масонското "Робът се бори за свобода, свободният за съвършенство". А съвършенството неминуемо (или както е репликата на Агент Смит към Нео по отношение на "purpose-a"  и "cause-reaction", че става въпрос за "inevitable"- неизбежно) минава и през Сянката. Всеки стремящ се към съвършенното неизбежно минава през "Долините на Суфите"... кръгът се разширява нагоре, но и надолу...
"Дългът" е единствено към нас самите, а reaction-а са плодовете, по които можем да се самооценим.
Надявам се да не Ви е нужно много "време", за да оцените колко и какво "струва" на друг човек да "изиграва ролята" на собствената ви сянка, задавайки ви въпроси и проявявайки поведение, което да предизвика поне малко да ви се напука препечената коричка... иначе ми изкарахте вече цитати за "гордостта" и как човек се "запича" и не могат да "влезнат лъчите през прозореца"...ама "светлополярния фанатизъм" обикновено "рисува" недостатъците ни единствено върху чуждите картинки....пусто "Огледало"....

Когато умът е "прекалено развит", се омотаваме в чувствата си. Когато пък "прекалено много се вчувстваме" ни се "поизкривяват мислите". Хармонията се проявява в Баланса между двата психични процеса.
При чувствата има един малък проблем - често не си правим труда да ги определим и да им дадем име. По-често сме фокусирани върху Емоциите - по-повърхностното изражение на Чувствата. Също така и често усещанията ги припокриваме с чувствата. А разликата помежду им е, че едните са отражение на физическа, а другите на психическа реакция.
Болката и Удоволствието, примерно, често се "именуват" като емоции, но като физиологична реакция не са чувства, а по-скоро усещания. Виж психологическата "болка" и "удоволствие" си имат други имена - Страдание и Наслада.
Ако някой изпитва(реагира) със смесени реакции, които му е трудно да "подреди", то е добре да се споменат и някой основни чувства:
Тревожността - ненужен или неуместен страх. Свързана е с очакването, уместно или не, нещо страшно да се случи.
Страхът - от своя страна вече е самото "очакване" нещо лошо да се случи. Някакво предстоящо зло свързано с физическа или психическа болка/страдание.
Вината - свързана е със Срама. Изритваме това чувство, когато действията ни в споделената реалност се разминават с вътрешните ни убеждения за правилност(често наследени от обществото и интернализирани и проявяващи се като Свръх-Аз-а в психиката ни) . Тука има и една интересна "връзка", че Вината обикновено е "свързана" и със Съжаление за пропуснати възможности.
Тъгата - чувството, подкрепено от усещане, че светът не е такъв, какъвто ни се иска да е. Комбинира се с мислите, че не можем да променим света. В крайните си форми на развитие Тъгата се "трансформира" в Мъка.  В тази връзка депресията може да се опише като нереалистична Тъга, продължаваща дълго след първоначално предизвикалата я ситуация.
Гневът - за разлика от тъгата, която е "насочена навътре", това чувство е "навън". Когато недовоството от състоянието на светът, такъв какъвто го виждаме, е насочено "навън" ние изпитваме Гняв. Водени от Гнева, проявяваме агресия. Това може и да е позитивно, ако донася ползотворни промени! Но, когато е нереалистично - тогава се стига до поведенчиския модел, воден от Враждебност и в основата е липсата на Доверие.
Според мен, по този кратък начин описани разликите между чувствата и емоциите, можем да придобием импулс за по висок самоконтрол на Баланса мужду въпросите, произтичащи от мислите, и съпътстващите или обуславящите ги чувства. Така можем да овладеем емоционалните си реакции.
Аз още не го мога, но пък всеки може да опита!
Все пак има три вида Зрелост - физическа, интелектуална и емоционална. Постът ми е насочен към развитието за достигане до емоционалната зрелост.
 

А полезно по въпросите касаещи смисъла, според мен, ще е да се спомене нещо по тази мисъл:
"Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си."

А пък "доказателство", че "променяме" другите има при подобни лични преживявания като в цитирания по-долу пост на @Ники_.
Моменти, в които "вътешната трансформация" минава през един супер интензивен и наситен с емоционално-чувствено-мисловни преживявания. По мое мнение, подобни "моменти" съвпадат напълно с "процеса" в християнската религия, описван като нещо като "съприкосновение" с "Божия Дух", а в множество племенни култури в Африка и Полинезия към настоящето, а в повечето култури в миналото, това е описвано по-общо като "свързване с другия свят" или "посвещение". А пък защо в западната ни култура, съобразно класификаторите за психични заболявания това е класифицирано като "пристъп" следствие на Биполярно личностово разстройство е друг въпрос  ... 
Въпросът е, че хора с подобна опитност знаят много добре как "променят" другите около тях! Но обективно погледнато не самия човек "променя" другите, ами просто "спомага те самите да проявят нещо в тях", което като резултат в материално проявения свят се изразява в мотивация за промяна на поведението(действията им), което от гледна точка на "трансформиращия се човек" изглежда сякаш "променя другите". Но на "по-дълбоко" ниво, просто у човека, изпитващ и "приемащ"(а не отричащ) въздействието на комуникацията се "сменя посоката на Потока", "качеството на проявяваните чувства и мисли", а на "относително"(според мен) "най-дълбокото ниво" нищо не се променя, щото там е всичко, което може да прояви всеки човек.
Няма да цитирам целия пост щото си има "стрелка" на титула, водеща до самия пост. Просто една част, 
 по която бих споделил на @Ники_ едно мое много кратко разказче, което предполагам, че ще оцени по достойнство:
Седял под едно старо дърво един човек в средата на един малък, оживен градски парк. Наблюдавал бавно и спокойно преминаващите хора.
    Виждал във всеки един от тях познати и изживяни страсти и поведение. Съзирал колорита на букета на живота, но не усещал аромата на непреживяното.
   Загледал се в полета на една бяла птица, която излъчвала невидима за околните топла светлина. Последвал я през тясната пешеходна улица.
   Сблъсквал се с преминаващите хора. Някои се отдръпвали, с други спорел за цвета на птицата, с трети дали изобщо я вижда. Някои викали от прозорците на високите къщи, които си построили, че това не е птица.
   Стигнал до малкото безистенче в началото на улицата, в което влетяла птицата.
   Влезнал в малкия светъл двор. Огледал се и видял малко дете да държи птицата, седнало на тучна поляна до едно малко дръвче.
   Седнал до детето. То пуснало птицата, която излетяла, а той седял под старото дърво на един малък, оживен градски парк.
 
А по отношение на многомерността вероятно ще се изкефи на това! Надявам се!

"Нужно ли е да правим нещо, за да променим другите?"
Ако нещо не ни харесва е съвсем естествено да искаме да го променим!
Когато се касае единствено до нас е ясно (но е измамно "лесно да се депрограмираме"), но когато искаме до променим другите, то е продиктувано от представата ни за положително и вече волевото следване на желанието. В тази връзка е добре да имаме яснота за самата ни представа за положително, която да се базира на качествен опит, а не "папагалски повторения" на чужда опитност, която "ни харесва" как звучи!
Принципно има споделяна опитност от мъдри хора през вековете, която горе-доле е с еднаква насоченост.
Първо е нужно да "поработим" по Себе си!
Най-краткото примерче е надписа на входа на Оракула в Делфи - "Опознай себе си".
Друго кратко "примерче" от многото:
"Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."
Сигурен съм, че и Дънов е казвал нещо с тази насоченост в Беседите си - неизбежно е!
А последствие вече "Промяната отвътре се проектира и отвън"... бавно....но сигурно.... зависи какво от наличното като "колективна памет" си "посял", а съобразно твоя индивидуален начин на "жънене и последващо сеене", такова ще ти се "върне" на теб. 
А след като "си посял", от всеки друг си зависи Как е "жънал" и Какво ще "пожъне". Това е Свободния избор как да направляваш собствената си Воля в човешкото ни общество, в "споделения ни свят", "наситен с отдавна посяти семена". И е просто описание на Взаимозависимостта, ама отвъд целенасоченото "налагане на изисквания", че всеки, които "дава" е "длъжен" да го прави така, както на друг му се иска да му се "поднесе", без да се има предвид и личния труд на желаещия "да жъне"... но иначе "изискванията"(претенциите) всеки път касаят човека насреща, щото има жива връзка в настоящия момент, а не и някой автор "посял" нещо отдавна - там има или приемане или отхвърляне  
 
 

Всъщност, като прегледах какво като есенция съм описал, установих, че е прекалено сбито. А в тази му форма е почти неразбираемо. Пък и на база опитността ми от комуникацията в последните 1-2 седмици, е добре да доопиша идеята зад този фундаментален физичен модел.
Същността на този (поне за мен е вдъхновяваща) модел е, че описва как се образуват формите на база модели на построение между отделни "елементи". (същата идея като концепция я има и в сефиротическата традиция в Кабалистичните трактати за описване на еволюцията на формите и пространството, ама е под друга форма "изказана")
Физическото изражение на този модел е, че различните видове "построения" дават различни форми на материално проявление. И тези "построения" са отвъд времето, но се проявяват като структура в пространството. А ние, като съзнателни наблюдатели, които "измерваме света", живеейки във времето, можем да си обясним основата на конструкцията на материалната реалност. В тази конструкция (отвъд времето, но структуроопределяща пространството), при "движението ни във времето" можем да наблюдаваме проявата на фундаменталните сили (силно и слабо ядрени взаимодействия, електромагнетизъм и гравитация). 
Това, което е особеното и допълнителното - отвъд фендаментланите сили,  в този модел е, че дава дефинира "образна представа" за принципи при пространственото разпределяне на материята. Дава изграждащи принципи при конструкциите на формите. 
А това, за тези които не са запознати, в повечето окултни школи (не познавам всички, а тези, с които съм запознат е само на базово ниво, колкото до идеите им, а не практикуването им ), тези принципи се разглеждат като проявени сили и се наричат по различен начин, но имат обща идейна основа. На някой места съм ги срещал като "фенологични сили", на други места като "причинен свят", на трети "торсионни сили". А пък при системата "У син" (китайските пет елемента), за която рядко съм срещал споменато за "Феноменът 6 КИ", принципът на изграждане в пространството е описван като "общ резултат" от комплексната сила на 6-те енергии - СУ – ДЖОК ТЕРАПИЯ 6 КИ (лекция за шесте енергии).
Въпросът е, че "нещо", "по някакъв принцип" се  "изграждат", проявяват формите. И този фундаментален физичен модел дава дава прекрасна теоретична основа КАК става това.
В случая обаче, държа да подчертая, че това което пиша отразява моя интерес, но не включва отговорността от прилагането на тези знания на практика - тя е на този, които иска да се възползва!!! Защото "движението на енергиите" в тялото на човек, отразяват и мислите и чувствата, както и физиологичните процеси, а "да се пипа" там, където няма задълбочено познание, е не само опасно, ами най-малкото неетично и глупаво!!! За това има хора, които посвещават живота си на изучаването на принципите на функционирането и си носят последствията от действията. А, за да не са критични за здравето на другите тези им действия, за това и са обучавани от други посветени в правилното прилагане на действията. Т.Е. , описвам тези принципи с изследователска и популяризаторска цел, а който не е овладял желанието си да се прави на "велик доктор", да има предвид, че някой действия "се връщат" като резултат по кофти начин...!!! 
В случая идеите, които ме вдъхновяват да си споделя мнението, а и застъпени метакомуникативно в самия модел, ще опиша в следващия пост, че тоя стана дълъг!

А бе то, всеки път забравям, че моето "развитено" въображение е доста рядко "застъпено" при другите хора и за това е добре да обяснявам какво имам предвид.
В по-предния пост линкнах една от схемите за построение при този фундаментален физичен модел - тази при построение по правило за мултипликация на 2ка. Да, но то е само конкретен пример за правило. И то, правило за построение, базирано на 2, но при 3-ен граф.
" Да речем, че имаме колекция от отношения като:
{{1, 2}, {2, 3}, {3, 4}, {2, 4}}
които могат да бъдат представени от граф така:

Това са отношения между елементи (като {2,3} ) ", както го е описала Ваня Милева в статията
Въпросът е, че при различни правила за построение се получават различни форми. Ето и примера от статията за различни по-комплексни форми, образувани при поне 10100 кратно повторение на различни бинарни правила (2ка) за построение

или пък тези

Но най-интересната форма, според мен, която е производна на правилото за построение при бинарното повторение е тази

И тук трябва да подчертая, че тази форма е от " Само че на снимката има 6704 от тези точки", а при 10100 повторения на правилото за построение, съм сигурен, че формата би била доста близка до тази на човешкия ни мозък(или поне на Неокортекса). А това, че е използвано бинарно правило, е доста показателно защо имаме две половини на мозъка. При малко повече въображение пък, може и да се замислим за какво ни служи тази супер сложна органична "машинка" - мозъкът - за проявление на индивидуалното ни съзнание в материята.
А пък самите правила на построение се базират на идентичност между елементите, т.е. не налагат зациклящите умствени нагласи да се търси кое е първото - кокошката или яйцето, битието или небитието, съзнанието или материята, идеализма или материализма, еволюционизма или креационизма.

Горе-долу, изхождайки от натрупаната ми опитност във форума, мога с увереност да предположа, че едва ли повече от няколко човека са ми "хванали" идеята. За това ще си продължа да си пиша и споделям в темата, изказвайки все пак Благодарност за толерантното отношение към конфликтната ми личност .
Това, което ми се иска "да разширя" е, че предната схема дава графичен изказ на правилото за репликирането на 2ката. В дуалният ни свят на сетивно проявеното, правилото за построение на 2ката е определяща. Както може да се проследи и от схемата тръгва се от 1 точка, която при последващите построения по правилото на 2ката в развитието на модела стига до 4 точки, 8, 16, 32 и т.н.
А в статията описваща фундаменталният пробив има мнооооого компресирана информация, която всеки би могъл с наличните си "ключове за дешифриране" сам да си декомпресира. Те тези "ключове" май са корелация с "ниво на съзнание", ама знам ли.... то всеки си шляфоти за метафизиката на негов си език...и аз не съм изключение, хихих
........

Можеш да съдиш, който си поискаш! Въпросът е, че това има въздействие и във вътрешния ти свят!
А когато се запознаеш или пък установиш, че около теб, в прак контакт си с такъв човек като тези от цитата ти, какво те спира да осъществиш гражданското си право да реагираш?
Едно е да мислиш, друго е да изречеш, трето е да направиш!
П.П. А замисли ли се за "хората", който знаят, че "негативното", "фрапиращото" продава повече и това целят при поднасянето на новините - да продават повече от продукта си?! а не как представят информацията.

Вероятно би могла до съзнанието му да достигне някаква мисъл или идея. Която той разбира се ще възприеме за своя. Усещането, енергията вложена в мисълта също може (и то по-лесно) да бъде усетена от въпросния човек. Мисълта е извън времето и пространството - но в другия човек трябва да има предразположеност, склонност да я приеме (съзателно или несъзнателно).

Здравейте, приятели, но се налага отново да събудя тази тема. Проблемите с издръжката на сайта, макар и с възможно най-ниските разходи, застрашават сериозно съществуването на форума. Искрена дълбока благодарност изразявам към всички дарители - активни участници във форума! За съжаление събраните суми няма как да покрият годишната издръжка, а живеем в трудни времена, и не е разумно да разчитаме само на личните си средства. Рекламите от Гугъл все пак спасяват сайта и форума за половината от нужната сума.... 
В същото време, форумът, който се затруднява с издръжката си заради големият брой посещения, би могъл да предостави в контролирана разумна форма специално пространство за специалисти и организации, в което те свободно да предоставят информация за свои продукти или събития, хармониращи с идейната платформа на сайта. Далеч съм от мисълта това да става по търговски начин, но по-скоро с доброволни дарения без предварително определена сума и без договорни отношения. Представям си го като другарска взаимопомощ. 
Какво мислите? 

Интересно е да! Благодаря - препоръчвам го!

По мое мнение, най-красивото душевно+духовно преживяване, което човек може да изпита тук е осъзнаването, че самият той е плод на сбъднато желание!
"Интереси:освен всичко друго и писател :)" - хубав интерес си споделила под аватара ти!
Виж една твоя колежка-писателка какви красиви историики-приказки е написала 
http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=11&book=1&fbclid=IwAR21wEtX4ykJDUWTdcXBoWpXDAPl0X0BV0DGPcZouqkJDxKeVqKgxynSids

Знаех си, че мога да разчитам на теб! Благодаря за жокерите!
/ А това за звездите трябва да го направя, и без това ще има падащи звезди, може даже и някое желание да ми се сбъдне/

Насти, бе то като се замислих, бих могъл да ти споделя малко "жокерче", което малко ще "ограничи" свободната ти интерпретация на предносподеления ти сън, но пък се базира на доста изследвания на съновиденията.
Дори в случая ще ти е полезно да прегледаш тази тема - 
Защото в нея сейсал и мона споменават за архехипните сънища, онези "особените", от които е и твоя!
"Жокерчето" е, че в твоя сън имаш - "Река", но реката не е течаща вода, а е "Поток".
"Старецът" е архетипен образ, отразяващ "Мъдростта", а щом е в "тъмни дрехи", значи е "недостижима" към момента на съня, "неосветена от ума ти".
"Скалата", независимо, че е отвесна, стръмна, е "Твърдина", "Позиция", "Гледна точка", която е "високо над Потока", т.е. е съновното място на "наблюдение", от което можеш да "видиш" по-цялостно "нещата".  
П.П. позволих си да коментирам, щото се сетих, че в доста "практики" за себепознание се препоръчва да "се върнем" към детството си. А ти, не знам дали ти е направило впечатление, но се "движиш" в тази насока. Браво! В спомените от детството си можем да "открием доста истини", които като възрастни сме забравили! Успех отново!

Насти, този сън е "мнооого дълбок". Изнесъл е до съзнателното ти възприятие съдържжания, които са част от друго ниво на съзнание, до което непринудената душевност на детето има пряк достъп.
Не мога да си позволя да изкажа моята интерпретация на съня! Прости ми, но това вече е прекалено дълбоко отворено като достъп, а да го коментирам - тази отговорност не мога да понеса сам пред себе си!
Препоръчвам ти да "запазиш" единствено за себе си този сън. Типично по детски да си отделяш време преди лягане и да съзерцаваш звездите!
Собственото ти тълкуване и разбиране в дълбочина на съня само ще си дойде! Само си "отвори ума", забравяйки всичко познато.
Успех!
П.п. припомни си стихотворението на Яворов - "Две хубави очи".

Имам и още един сън, за който се сетих. Не знам колко бях голяма, може би към седми клас, но никога няма да го забравя. Беше вечер и аз бях на ръба на една скала, а долу имаше река, до мен стоеше един стар човек с дълга сива брада, облечен в черно. В ръцете си държеше нещо като жезъл. По едно време го вдигна към небето и проговори :
        - Там, горе няма нищо, за тебе!
          Тогава започнаха да падат звезди в реката, той ми посочи на там и каза:
         - Ето това е за теб!
Само това се сещам.
/ И на мен ми е приятно да си говорим - успокояващо ми действа /
 
 

Така изглежда от твоя гледна точка!  не е "винаги"...
Не за друго, а защото имам лична опитност в проблема, пробвал съм различни реакции и съм си установил някаква най-адекватна лична реакция. Споделяйки я с теб се получава резониране, защото в този аспект сме на една вълна и се получава известно качество на комуникация.
С друг човек, който е на друга вълна, няма да се получи така... такова е в живота, "+"ове и "-"уси.

Едно оооооооогромно благодаря! Много се разчуствах и някак усещам, че това е вярно.
Чудя се само как знаеш винаги какво да кажеш? 
 

Насти, въпросът, който задаваш е доста дълбок и "отива" чак до най-съкровенните кътчета  на убежденията ни. Там всичко е въпрос на чиста, детска, наивна Вяра!
За това от всички "пластове" този го наричат Съкровен( вж.значението на думата и ще си го представиш).
Там е добре да си сама с БОГ, защото това е "ядрото" ти. 
"Съществуват " ли наистина тези "хора от сънищата"? Избери си отговорът и не го споделяй! Не оставяй "чужди" неща в "съкровеното" ти, там ти е "двигателя на колата", която си дошла тук на Земята да се научиш да я "караш"..
На всяко дете му е споделяна "магията на падащата звезда", но с условие да не издава желанието си!!!