kipenzov

Всичко е възможно във вътрешния ни свят! Особено през късните фази на пубертета!
Тогава са ситуациите, в които нещо се "прекършва"!  Волята и решителността да се устои на натиска на обществената среда и да се себезаявят като индивиди с манталитет синхронен на физиологичния им пол, при доста млади хора не сработва. Не успяват да устоят на напрежението, поради слаб характер и доста по-раншни "причини", формирали този характер.
Тогава несъзнаваната контрасексуалност избива и "превзема Аз-а", а така се получава идентифициране с другополовия поведенчески модел, а от тук и самоопределяне като душевна принадлежност към другия пол, а физиологична разлика с предното.
В подобна ситуация и подсъзнателните сексуални влечения започват да стават "объркани" спрямо нормално заложеното по природа.
А чисто и просто става въпрос за личен проблем със сексуалната идентификация и последващите от това проблеми в комуникацията в обществото. Това е и причината млади хора, с подобни лични проблеми, да се събират на групи по интереси(базирани на идентична лична травма), а в тези групи да са "облъчвани" с патологичните изкривявания на характера на по-възрастните индивиди в групата и така да губят доста време от живота си, за да открият това, за което наистина са на този свят, отвъд егоцентричното фокусиране върху травматичното им наследство от младостта и произтичащото от това напрежение.
Професионален съвет по повдигнатия от теб въпрос, би могъл да получиш във форума "Психотерапевтични насоки онлайн"!
 Има и отделни теми, в които също можеш да изследваш сам, запознавайки се със споделени лични проблеми на писалите.

Интересна тема! И мнения!
Верно, че е конкретно насочена към открития ръкопис наречен "Евангелие от Иуда", ама датирани по същото време - 3-4 в сл.Хр., има открити и други "ръкописи"! 
И то "колекции", съдържащи множество текстове, някой именувани като "Евангелия".
Не мога да разбера защо никои не споменава "Ръкописите" от Наг Хаммади?! Та там е пълно с "текстове", датирани са поне по подвързиите към 3-4 в сл.Хр., а не може да се изкаже точна датировка откога пък са текстовете, които са преписани в "ръкописите".. ето списък на текстовете:
"№    Ръкопис                     Заглавие
1.         І, 1                 Молитва на апостол Павел
2.         І, 2                (Апокрифно) послание на Яков
3.         І, 3                 Евангелие на истината
4.         І, 4                 Послание до Регин за възкресението
5.         І, 5                  Трактат в три части
6.         ІІ, 1                 Апокриф на Йоан
7.         ІІ, 2                 Евангелие според Тома
8.         ІІ, 3                 Евангелие според Филип
9.         ІІ, 4                 Хипостаза на архонтите
10.       ІІ, 5                  За началото на света
11.       ІІ, 6                  Тълкувание върху душата
12.      ІІ, 7                   Книга на Тома
                                     (Подвижникът пише на съвършените)
13.       ІІІ, 1                 Апокриф на Йоан
14.       ІІІ, 2                Евангелие на египтяните
                                    (Свещената книга на великия невидим дух)
15.       ІІІ, 3                Послание на Евгност
16.       ІІІ, 4                Премъдрост на Иисус Христос
17.       ІІІ, 5                 Диалогът на Изкупителя
18.       ІV, 1                 Апокриф на Йоан
19.       ІV, 2                Евангелие на египтяните
                                    (Свещената книга на великия невидим дух)
20.       V, 1                  Послание на Евгност
21.       V, 2                  Откровение на Павел
22.       V, 3                  Първо откровение на Яков
23.       V, 4                  Второ откровение на Яков
24.       V, 5                  Откровение на Адам
25.       VІ, 1                 Деяния на Петър и на дванайсетте апостоли
26.       VІ, 2                Вронти (гръм)[5] – съвършено разбиране
27.       VІ, 3                 Автентично слово
28.       VІ, 4                Мисълта[6] на нашата голяма сила
29.       VІ, 5                 Платон, Държавата 588В-589В
30.       VІ, 6                 За осмицата и девятката
31.       VІ, 7                  Хермическа молитва
32.       VІ, 8                 Асклепий
33.       VІІ, 1                Парафраза на Сеем
34.       VІІ, 2               Второ слово на великия Сит
35.       VІІ, 3                Откровение на Петър
36.       VІІ, 4               Ученията на Силуан
37.       VІІ, 5                Трите колони на Сит
38.       VІІІ,1                Зостриан
39.       VІІІ,2               Послание на Петър до Филип
40.       ІХ, 1                  Мелхиседек
41.       ІХ,2                   Ода за Нореа
42.       ІХ,3                   Свидетелство на Истината
43.       Х                        Марсанес
44.       ХІ, 1                   Тълкувание на гносиса
45.       ХІ, 2                   Валентиниански трактат
46.       ХІ, 2а                Пет валентиниански молитви:
                                        При миропомазването
            ХІ, 2б                  при кръщението І
            ХІ, 2в                  при кръщението ІІ
            ХІ, 2г                  при евхаристията І
            ХІ, 2д                  при евхаристията ІІ
47.       ХІ, 3                    Аллогенес
48.       ХІ, 4                   Ипсифрона
49.       ХІІ, 1                  Мъдрости на Секст
50.       ХІІ, 2                  Евангелие на Истината
51.       ХІІІ, 1                  Триобразната Протеноя
52.       ХІІІ, 2                 За началото на света "
Цитатът ми е от тази статия на Проф. д-р Иван Ж. Димитров
 

Три филма са ме впечатлявали с тоталната си абстрактна, но що-годе научна фантастика (изключвам Матрицата и Еквилибриум).
И в трите основата на завръзката в сюжета е свързана с "времевите пътувания" или "пределите на времето".
1."Пренасочване"/Predestination,  https://www.cinefish.bg/Predestination-id34736.html . С Итън Хоук, австралийски. Страхотно "потапяне" в идеята за Самопораждането. Дори Итън Хоук като му дали сценария попитал - "Е, добре де, аз кой персонаж играя?!" , хихи.
2."Разполовен"/MAN DIVIDED (AKA. QEDA), http://m.cinemax.bg/movie/Разполовен_-95508- датски. Интересен филм, в който по доста метафоричен начин е "илюстрирана" Сянката ни и това, което различава мисленето, задачите, заповедите и т.н от чувстването и усещанията, които ни вдъхновяват. В доста абстрактна форма е представено предноописаното, но смятам, че "филтъра" на атмосферата на "черно-червеното бъдеще" не би попречило достигането до идеята за дуалността и оригиналното и артистично представяне от режисьора и оператора.
3. "Господин Никой"/ Mr Nobody - https://bnt.bg/bg/a/gospodin-nikoy  или https://www.imdb.com/title/tt0485947/. Този филм, който и да го е гледал, го интерпретира индивидуално. За това и аз ще се въздържа да го коментирам, щото е доста "многопластов" като идеи.

Валантайнке, Благодаря за оценката, свързана с Харвард, но е просто ласкателство или пък опит за ирония, или нещо друго което слабо ме касае, щото нивото ми на изрязяване е далеч от академичното, еле па Харвардския или Оксфордския стил, па дори и Станфордския.
Изказът ми е малко по-сложен, но по същия начин и мисля, а пък последното ми желание е да ме разберат всички, щото от практиката си знам, че това е невъзможно. Просто хората сме доста различни.
Това ти си го решаваш! А резултатите ти от взаимодействието ти със света или ще подкрепят мнението ти или ще го оборят.
И двете! А иначе "Съдба" и "личен избор" в всички останали случаи са взаимноизключващи се.
Не! Или има съдба или няма. Принципите не се влияят от нашите желания - иначе нямаше да са принципи, а случайности.
Можеш да контролираш "пътя си" през "полетата на Съдбата"! Задължително трабва да се добави обаче "чрез собствените си мисли," + собствените ни действия + емоции
Въпрос на убеждения! Разликата между двете концепции се дължи на убедеността, че малкото ни сегашно аз е същото, което е живяло и "в минал живот". Докато на втората концепция, с "грешните мисловни програми", й е достатъччен и един човешки живот - няма изисквания за повече - за това е по-проста, но научно потвърдена.
В последния ти въпос, аз поне не можах да проследя, по коя логическа схема стигна до него и допусканията(гадаенето) в него. Повече ми прилича на самообуславяне и собственоръчно изработване на предразсъдъци.

Заглавието на темата касае Първопричината от една страна, а от друга Създател.
За нито едно от двете не се споделят определения или поне предположения.
Има само споделени нагласи на възприемане на света и лични интерпретации какво представлява и какво да се прави, но не и нещо като конкретен отговор на въпросите "Има ли първопричина, защо има и каква е?", "Защо съществува всичко?", както и "Има ли създател и защо?". 
Ако приемем 4те роли по Дънов - брат, слуга, господар, светия, то три от ролите си имат основни въпроси, които ги охарактеризират :
- слугата -"Какво?"(да направя)
- господаря -"Как?"(да се направи)
- светията -"Защо?(се прави)
- за четвъртата роля няма осн.въпрос, защото там въпроси не се задават, ами се съпреживява...(не се "вадят" разговорите за да бъдат коментирани и обществ. обсъждани - това го правят "слугите" и "господарите" водени от елементарни его мотиви)

Защото останах с впечатлението, че "скъсаната страница" би я взел за солиден аргумент, което вече виждам, че съвсем адекватно си оценил. Бях воден от желанието да те подпомогна със съвет, ако ти върши работа, да го ползваш...
В случая проектираш собствените си желания като вероятно присъщи и у мен, а не е така. Интересите са ми в други аспекти, а и историята, като наука, изисква отдаденост, която към момента не мога да си позволя.
Виждам у теб, описана по думите ти, някаква страст към историческите изследвания, което ми харесва на мен лично. Възхищавам се на любознателни млади хора и в тази връзка имам желание да помагам,  но не можа да кажа, че съм специалист. За това, ако видя някаква неточност споделям мнението си, но то не е меродавно, а просто опит за съдействие!

Човек по всяко време може да "напусне" или "да прояви" характеристики на съзнателен живот сходни със "съзнание водено от Христовия дух". Стига да знае как.
Иначе въпросът за "свободната воля" би бил безпредметен.
Основните характеристики на Христовия дух се изразяват от "атмосферата на действията" - на Обич и Приемане, но и на Истина, а производното на Истината е Справедливост.

Защото останах с впечатлението, че "скъсаната страница" би я взел за солиден аргумент, което вече виждам, че съвсем адекватно си оценил. Бях воден от желанието да те подпомогна със съвет, ако ти върши работа, да го ползваш...
В случая проектираш собствените си желания като вероятно присъщи и у мен, а не е така. Интересите са ми в други аспекти, а и историята, като наука, изисква отдаденост, която към момента не мога да си позволя.
Виждам у теб, описана по думите ти, някаква страст към историческите изследвания, което ми харесва на мен лично. Възхищавам се на любознателни млади хора и в тази връзка имам желание да помагам,  но не можа да кажа, че съм специалист. За това, ако видя някаква неточност споделям мнението си, но то не е меродавно, а просто опит за съдействие!

Човек по всяко време може да "напусне" или "да прояви" характеристики на съзнателен живот сходни със "съзнание водено от Христовия дух". Стига да знае как.
Иначе въпросът за "свободната воля" би бил безпредметен.
Основните характеристики на Христовия дух се изразяват от "атмосферата на действията" - на Обич и Приемане, но и на Истина, а производното на Истината е Справедливост.

Не само в затворената тема имаше елементарни препратки към политически субекти, ами и тук. И в доста от темите.
"Не се допускат мнения, които са свързани с политика, политици, политически партии и организации."
И това е само един пример за малоумно противоречие в оценките при решенията. Да не цитирам още от правилата за участие и да давам примери за неспазването им от прекалена толерантност, която повече прилича на пристрастност, тъй като ответни действия по подобни постове не са предприемани, но пък са прилагани в пълна сила и акуратност към мои постове.
Постът ми е съвет да се съблюдава и надличностната цел - качеството на форума.
Това, че и аз си имам "трески за дялане", не значи че единствено аз имам проблем с неприемането!!!

Заглавието на темата касае Първопричината от една страна, а от друга Създател.
За нито едно от двете не се споделят определения или поне предположения.
Има само споделени нагласи на възприемане на света и лични интерпретации какво представлява и какво да се прави, но не и нещо като конкретен отговор на въпросите "Има ли първопричина, защо има и каква е?", "Защо съществува всичко?", както и "Има ли създател и защо?". 
Ако приемем 4те роли по Дънов - брат, слуга, господар, светия, то три от ролите си имат основни въпроси, които ги охарактеризират :
- слугата -"Какво?"(да направя)
- господаря -"Как?"(да се направи)
- светията -"Защо?(се прави)
- за четвъртата роля няма осн.въпрос, защото там въпроси не се задават, ами се съпреживява...(не се "вадят" разговорите за да бъдат коментирани и обществ. обсъждани - това го правят "слугите" и "господарите" водени от елементарни его мотиви)

Красив текст! Ако е изцяло сътворен от Теб е още по-красив!
Показва и "опорните точки", на които стъпва мирогледа ти. 
Показва обаче и "външните паразити"(концепции, мисловни структури, названия и локации, които не си измислила ти), които си използвала, за да сглобиш концепцията си, на която стъпваш при манифестирането на мирогледа ти.
Тези "паразити" (наместо негативното звучене, можеш да използваш "МЕМИ", или от уикипедия мем), всъщност представляват кванти информация, които изграждат информационното взаимодействие между съзнателните същества. Те са част от условията на средата, в която Живеем и всеки се ползва от тях, за да си сглобява собствен мироглед. И това е в полето на мислите(може да се ползва и "мисловен свят"). В полето на чувствата обаче, тези меми дават конструкцията, по която да протичат и чувствените потоци... (написах ти в един пост за ЛОГОСЪТ и ЕРОСЪТ..)
Конкретно, при мирогледът, който си споделила, има доста красота!    ...     (за това и в темата за архетипа на вечната девойка - puella aeterna, споделям мнението си, че това е супер красив порив на Духа, а не единствено проблем)
"Проблемът" - другото проявление(да не забравяме, че сме в 2ката, дуалността, и всичко монолитно го цепим в ума си на две, за да можем да имаме осъзнаване като субект и обект), аспект на въздействие на поривът върху поведението ни и мирогледът, който си сглобяваме, е дисоциацията с реалността, която споделяме тук и сега с другите. ...От една страна( в 2ката сме).
От друга - вече на лично ниво, е "Инфлацията на Егото"( Камелия доста добре го е описала), ("Раздуването на Аза", нездравословната идентификация с БОГ, "Капката помислила че е Океана"), което е доста трудно за преодоляване и често "забиваме" в "тъмната Нощ на Душата", в т.н. "изцелителен огън", които "изгаря" раздутите участъци на егото, "Огънят на Агни", архетипът на Разрушителя и т.н.
Дънов в това отношение на мистичните послания, според мен, доколкото съм се запознавал, препоръчва друг подход - превантивен! Дава указания Как да не се стига до подобни радикални преживявания, защото има хора с недотам силна психиката и не биха могли с Егото си да "удържат" цялата тази "изгаряща сила на изцелението" от собствените си илюзии за изключителна значимост, без да загубят Разума си. Защото идентификацията им с Егото и толкова силна, че самият процес на трансформация("изцеление") би бил свързан с огромно психическо напрежение. Съответно навсякъде в Беседите, които съм чел, вняся указанията за вътрешен растеж, същевременно и развиване на Егото(избягване на "издуването", прауд - издувам), чрез плавно въвеждане на нравствена основа (категории, понятия, действия) за достигане на етап от вътрешното развитие, при който това, което ще трябва да се "изгори" (да бъде "пуснато" от Аза като "собствено")  при "прехода" към "по-интензивните честоти" и процесът да бъде не толкова травмиращ. Или накратко - препоръчва пътят на смирението, а не на противостоенето, в процесът на растежа и развитието.
Всъщност другата страна, "проблемът" а не "красотата", на поривът на Духа, който те е носил за формирането на споделения ти мироглед, е прекаленото "отдалечаване" от Земята! Споделям го, за да се използва за балансиране!!! макар, че първосигнално би се възприело негативно, но всеки сам си решава!
К.Г.Юнг описва този порив на Духа като архетипът Puer Aeternus, при жените - Puella aeterna (Вечномладият Бог, "Звездният Принц", "Вечнната Девойка", Little girl lost), докато Дънов борави с други инструменти за описанието на тези мистерии. Той въвежда доста по-близката да нашата душевност образност на ДЕТЕТО - Ще управлява всички народи,  Неделни беседи , София, 7 Март 1920г., (Неделя) 10:00ч. "Интересно е, че новороденото дете не остана на земята, а го отнесоха на небето. Майката пък, отиде в пустинята." 
Така прекаленото "отдалечаване от Земята" си е красив полет, но далече от ежедневието, и е по-скоро реализиран стремеж за бягство от реалността. В беседата ЖЕНАТА("Майката") отива в "пустинята", а детето "лети" в "Звездния простор".
Най-лесно се добива по-дълбоко осъзнаване на този негативен аспект при визуализация на мащабите! Тя е следната:
Намираш се в "Източника на нашата Галактика,който се намира в Алцион централното Слънце в Плеяди". Около теб е цялата Галактика и всички звезди са завихрени в безбрежното космическо пространство. Мащабите са огромни. Тотално спокойствие и мир, широта.
Започва "движение" към периферията на Галактиката. Приближаваш Слънчевата система. Насочваш се към Земята. Минаваш през атмосферата. Достигаш България. Озоваваш се на мястото, на което си написала предния ти пост.
Е, светът "навън" няма нищо общо с предишното "космическо преживяване", нали?!?! "Детето" се "приземи" след "полета си сред звездите". Този е моментът, когато "Жената"(от беседата) вече "напира да избие" на съзнателно ниво и да бъде експлицитно проявена в ежедневното решаване на житейските проблеми. Предизвикателството да се пренесе възвишените принципи в ежедневното функциониране. Това е усещането за "източване" на енергията, защото същата се налага да бъде употребена за "земни работи".
И всъщност при доста млади хора това "приземяване в сивото ежедневие" е основното предизвикателство при прехода от "младост" към "съзряване"
За успешното трансформиране( девойка в жена, както и младеж в мъж) е нужно развиване на уменията и способностите и прилагането им на практика в ежедневния социален живот. Пътищата са много, но се определят от целта, която сме си поставили (или сме осъзнали свише, че ни е определена - въпрос на убеждения).
Единственият път, при който не се изсква способностите и уменията да се прилагат в социалния живот е този на аскетите и други "отшелници", но пък този път не е за всеки! Защото по него трябва да се превъзмогне и "Суетата"(както е описана в Еклесиаст, а всичко, което правим в социума е Суета!)

Аз го твърдя като съвет! Ако се фокусираш върху "скъсана страница" може да изникнат хипотези, но не и доказателство, т.е. не е целесъобразно, ако правиш изследване да хабиш енергия за конкретния факт, като не се знае дали хипотетичната информация върху "страницата" е тази, която е била наистина върху страницата от документа, преди да бъде "отстранена" по някакъв начин.
Може и котката на някой библиотекар да я е скъсала докато е гонила плъхове ?! А може и много други причини да е имало...
Съществения въпрос е кой е писал историята, неговите предразсъдъци и нагласи, политическата и дипломатическата конюктура към разглеждания исторически момент и др.
П.п. С доц.Вачкова доколкото съм си говорил, а тя е най-добрият историк, с който съм говорил лично, а не съм гледал само по ТВ, за да изкаже тя твърдение за дадено събитие държи да открие по възможност 5 източника на информация за самото събитие. Ама това - за "триангулирането" вече ти го дадох като съвет! Хубаво е всички "точки"(източници) да са реални, а не хипотетични, за да може да се определи "местоположението".

Аз пък си мисля, че и 50 мнения са предостатъчни, ако са съдържателни. 

Доколко се е справил Наполеон с първите две задачи,  можем да научим от тук :
" Провини ли се някой, поставен да работи, отклони ли се от пътя, който това Братство му посочва, то го праща някъде, откъдето да бъде безопасен за хората – както например изпрати на о-в Света Елена Наполеон, който искаше да премахне феодализма и да даде права насока на църквата, обаче не устоя докрай и затова падна. " Методи за лекуване
Наполеон не устоява докрай, защото вярва в себе си, а не в Бога. Мисията му е да обединява, а не да разделя. Наполеон донесе в света тщеславието, казва Учителят. Всеки, който стане роб на тщеславието свършва с изгнание.
"Искаш да повикаш умрелите от другия свят. Извади най-хубавото, което имал той, за което той трепти. Като извадиш тази мисъл, той веднага ще дойде. Ако не може да извадиш туй, хубавото, няма да дойде. Но непременно тези опити трябва да бъдат много искрени."Любов без ревност

Защото между истински братя, а не "назначени", има УВАЖЕНИЕ!
А когато някой се опитва до изисква обяснения, без да е проследил историята на чуждите взаимоотношения БЕЗПРИСТРАСТНО, то единственото логично възникващо следствие е "загуба на време за обясняващия се".... отново ти отделих време, при положение, че нямаш елементарен усет за местоположение и мото на темата, в която коментираш!!!!!!! Дано се усетиш ...
Ето ти и "домашно" - намери някъде в изказаното от мен думите - 
И предупреждавам, че вече призовах един от участниците в темата да се съобразим със САМАТА ТЕМА...
Ако някой си търси еталони за сравнение на размера на пиш..ата му, си има оразмерени линийки - не е нужно да гледа на другите "мръсотийките"

Защо да не ти е брат? Всички сме братя и сестри по един или друг начин.
 
"Щитове каменни", Димитър Талев.
(https://chitanka.info/text/4834-shtitove-kamenni.)
В друга тема стана дума за гледната точка на обикновените хора. В тази книга са представени животи и гледни точки на обикновени българи от Средновековието. По - конкретно времето на цар Самуил.
 

Смятам, че има голяма разлика между :
- е "нахъсан" по темата...
- "проявява вероятно интерес" по темата...
Не съм ти брат, за да ми фамилиарничиш, нито пък да си пускаш евтините манипулаторски трикове за привличане на вниманието. А след предизвиканата ми реакция, па и да ми даваш поучителни оценки или да ми "приписваш авторство" на твои "его-засегнати" интерпретации на моите думи... 
Нормално е да го приемам и лично, щото влагам Сърце в писането. Това ни отделя от машините, ако не знаеш! Ирационалните чувства, от които се ражда Творчеството...
И моля те - не отговаряй на поста ми! Темата е друга...

Искрено ви благодаря за отговорите и напътстванията . 
 
"Ако и това не помага, може да му купите очила за плуване и да си ги слага при къпане. Добре, че сте опитали да го превърнете в забава, продължавайте в този дух."
 
Идеята с очилата за плуване много ми допадна, сигурна съм че и на него ще му хареса. 
 
Няма да се отказвам все някога ще се оттървем от памперса. 
В градината е наистина щастлив, и съм страшно благодарна на педагозите за вниманието и търпението. На скоро имахме родителска среща на "4 очи", учителката отговаряща за него такива суперлативи ми наговори, че чак крила ми пораснаха. Все едно не говореше за моето дете. 
 
Има напредък и с пишкането, повече го прави в тоалетната отколкото в гащите. С акането си остава проблема. 
 
Търпение... 
 
 

Няколко малки съвета:
 
за къпането - поливайте главата по малко с кана, като детето е обърнато нагоре с лицето. Ако и това не помага, може да му купите очила за плуване и да си ги слага при къпане. Добре, че сте опитали да го превърнете в забава, продължавайте в този дух.
 
за тоалетната - много деца, които още са малки , но стават "батковци" на бебе, имат регресия с това. Съгласете се, че не е логично да се радвате, когато бебето се е изакало в памперса или най-малкото да го намирате за нормално, а когато другото дете го прави - даму се карате. То иска същото внимание и отношение като бебето. Щом отказва да сложи памперс, това е напредък и ще изтърпите няколко седмици пране на акани гащи.
 
За филмчето вечер - планирайте! Затова сте родители, пуснете му такова филмче, което свършва приблизително в желания за вас час. На вас ще ви е приятно ли да ви откъснат безцеремонно от най-интересното?
 
За игрите със строител - всяко дете има темпо на развитие, нека сега повече да гледа, няма да остане все така, нали? Дори да събаря строеното, не се ядосвайте. Всяко дете има нужда многократно да се убеди в земното привличане. Не руши с лоши намерения.
 
За всяко едно  нещо - временно е, имайте търпение и избягвайте ненужните конфликтни ситуации.
 
 
П.П. Имате голям късмет с педагозите в детската градина.

Ами много му се е насъбрало на детето, това е. Премествания, дълги и тежки пътувания, болест (и лекари, които му причиняват допълнително болка с инжекции и др. под.) За него е било огромен стрес всичко това, което е преживяло. Нещо повече, на 2 години детето вече не е бебе, всичко забелязва, чува, разбира и ... съответно преживява и страда. Имам предвид, ако вие, родителите също сте били притеснени, разтревожени, угрижени с тези промени в живота ви. А раждането на братчето, дори при никакви други промени и стрес, се изживява като ревност, съвсем нормално. Ето, пишеш, че им отделяте внимание по равно - първо, то е невъзможно да е така, защото бебето е много по-безпомощно и съвсем естествено е то да получава повече време и грижи и второ - ами голямото дете до скоро не е делило с никого вниманието и обичта ви, всичко е било само за него, а сега наполовина, нали  
При нас се случи нещо подобно - голямата дъщеря беше на 2г. като се роди сестричката и тя започна да пишка и ака също като нея, в гащите. А преди това отдавна беше се научила и се справяше дори сама с тоалетната. Също така отказваше да се храни сама, при условие, че преди чудесно се справяше и с това. Аз прецених, че тя преди е била сама с двама възрастни, опитвала се е да прави като тях; след това се появява още един член на семейството, който много повече прилича на нея (те, децата, са различни от нас, възрастните) и това бебе пишка и ака тъкмо в гащите, не се храни само, а плаче и мама тъкмо в тези моменти се спуска към него, говори му и го обслужва (= обръща му внимание), следователно, мисли си тя, и аз ще правя така.
Нещата наистина ще се разрешат постепенно. От това, което прочетох, мисля, че вие му давате достатъчно внимание. Хубаво е да прецените как приема детската градина - нека не е като нещо, което нарочно го дели от мама, за да бъде тя на разположение само на братчето. Повече спокойствие и уют у дома, дано няма скоро някакви други екстремни обстоятелства в живота на семейството, това ще е достатъчно, за да преживее стреса.

За поведението му към душа, няма да коментираме, предполагам ви стана ясно, че не става въпрос за страх, а за неприятно преживяване, което се стреми да си спести. 
Поведението с лекарите, по това което казвате, също не може да се сложи в рамката на патологичен страх, с който трябва да се работи. 
Детето проявява адекватна реакция на нормален страх в следствие на преживяна вече от него ситуация, за да стане по -ясно пускам следния откъс: 
При започване на работа с всеки страх, е важно да се напомни на клиента, че това е мощна защитна реакция на организма, която е отработена за съхранение на собствената безопастност в ситуации, които той сам не може да контролира. По точно може. Например, с появата на огнестрелното оръжие, електричеството и стоманобетонените сглобки, страхът на съвременния човек от тъмнината на нощта е в пъти по - малък в сравнение с първобитния човек. Страхът ( и най - вече фобийнит страх) е ярък пример за способностите на тялото  дълго и трайно да научи нещо. Ето защо, би било разумно да се използва способността на човека в неговото обучение ефективно да научава нещо ново, например, спокойно отношение към източника на бившия страх. Възможно е да възникне въпроса:" Ако страхът е такъв добър защитник на тялото, защо да се избавяме от него?" Да разберем това ще ни помогне  една от основните предпоставки на НЛП, която гласи: ". Всяко поведение е най-добрият избор измежду наличните опции към момента и има смисъл единствено в контекста, в която е било родено" Очевидно, когато на улицата куче напада човек, за тялото няма по - добър избор от този да изхвърли в кръвта огромна доза адреналин, който да повиши кръвното налягане и тонуса на мускулите, като по този начин го подготвя за защита или нападение. тази реакция все още не е фобийна, тя е най - добрата в рамките на този контекст. Ако в резултат на свръхгенерализация, тази реакция започне да се проявява в напълно неутрални ситуации,  като единствения начин, както е било в ситуацията при нападението на кучето, то в този случай можем да говорим за ограничено и неадекватно поведение. Това по - скоро прилича на изключителна предпазливост, която вече не е оправдана, а по - скоро ограничава опитността на човека ( равносилно на примера: като лек за  пърхота да препоръчат гилотината). Едва ли е адекватно поведението на човек, който е бил нападнат от кучета да се страхува от декоративен пудел, който спокойно се разхожда в близост до него. Говорейки за паника : Ако човек тръгне да пресича улица и насреща се зададе кола, адекватната реакция е да се направи преценка на ситуацията и да се отдръпне или да премине. Ако, обаче, той замръзне на място и е неспособен да реагира по никакъв друг начин, тази ситуация е вече опасна, а не полезна. Също така, ако има непреодолим страх от кучета, има голям шанс да бъде ухапан отново и отново, тъй като при всяка среща с куче, адреналина в тялото ще се покачва и ще предизвиква поведение, което да провокира агресия в кучето. а представете си от колко много неща се лишава човек с подобни страхове: от сутрешна разходка в парка, срещи с приятели, които имат кучета, спокойно ползване на превозни средства, в които има хора с кучета, приятен отдих на плажа, където има почиващи с кучета и т.н. При подобни случаи ще използваме горепосочените техники, които нямат за цел да научат човека да не се страхува от кучета,  а да му върнат способността да контролира ситуацията и да се научи да подбира варианти за своето поведение, които да са адекватни на ситуацията и зададения контекст. Вероятно в бъдеще, реакцията на страх отново ще му е от полза и това ще е добре, затова целта не е страхът да изчезне напълно. Безстрашният човек може да загине много по - бързо от човекът с фобии, тъй като няма да може да разграничи безопасната ситуация от действително застрашителната.  В тази връзка при работата с фобии и страхове се обръща внимание на безопастността в обкръжаващата ни действителност в бъдеще, с цел - клиентът да се научи адекватно да реагира в ситуации при които по - рано е реагирал с бягство, и да се определят критериите за сетивните различия между реалната заплаха и илюзорната.   Относно памперса, за мен лично е невъзможно тук в този формат да дам насоки. Потърсете психолог в региона и се консултирайте, той най - добре ще прецени, как да работи със ситуацията.

А какво се случва, когато в къщи стои без памперс?

Да, това е типично поведение за тази, може да се каже, първа възрастова криза - "бебешки пубертет".
Щом сте се интересували вероятно ви е ясно, че той се характеризира с отхвърляне на новостите, командване, желанието за самостоятелност, честа смяна на настроенията, изпадане в крайности, неочаквани избухвания, 
Всичко това се дължи на преходната възраст от бебе към малко дете, която си е един вид първото сблъскване с откриването на индивидуалност.
Детето иска да заяви себе си, това се прави най - често, чрез отхвърляне.
Много родители, си задават въпроса: Защо, чрез отхвърляне?
От момента, в който детето проходи, то започва да се изследва света, много плахо и несръчно, но с голямо любопитство, първите реакции, с които е посрещнато всяко негово действие обикновено са "Не там, не пипай това, не прави така, ....." Това е характерно, дълбоко заложена в нас реакция, която съвсем естествено детето копира. 
Заявяването на авторитета на родителя се случва, чрез "не", в първия възрастов преход, то прави същото.
Какво е важно тук. 
Има два момента, тази негова амбиция да се самозаяви може да бъде подтисната, чрез по - строг контрол и подтискане на всяка негова изява, чрез наказание или забележка или да се реагира, чрез различни техники на приемане или участие в това негово поведение.
При първия вариант, ако той се практикува дълго и настоятелно, рискуваме да превърнем детето си от бунтар и самозаявяващ се човек в плах и несигурен такъв, който се отдалечава от самостоятелността.
Този момент е много специфичен, защото родителят трябва едновременно да бъде толерантен, но да не изгубва авторитета пред детето си. Нещо, което изисква доста усилия и нови умения.
В тази възраст е лесно да накараме в името на мира и тишината детето да ни се подчини, но дали сме готови да рискуваме бъдещата му самоувереност в името на настоящата дисциплина? Това всеки родител сам го решава за себе си.
Казвате, че в детската градина, тези проблеми ги няма, което е ясна индикация, че това е отношение към вас, "Виж ме аз съм голям, признай ме." 
С уринирането : независимо дали е изградил навика и е направил регрес или просто не желае да покаже, че го може фиксацията над този момент не е препоръчителна. Информирайте се как реагира спрямо уринирането и ходенето по нужда в детската градина.
Целия този процес "бебешки пубертет" може да е засилен и от напълно естествената детска ревност, така характерна за първите деца.
Но това не е агресия или психично заболяване, а съвсем естествен възрастов преход.
Относно страха, не разбрах, все още ли има страх или вече няма нещо от което да се страхува?
Ако все още има страх, пишете конкретно към какво. Има много приятни и лесни упражнение, с които двамата ще можете сами да го отработите. 

При деца в тази възраст основно се работи само с родителите.