kipenzov

Една идея може да се прояви в различни форми. Значението на всяка Форма се придава от ума, дето го отричаш. За тва и не можеш да го ползваш...
Гледаш дърветата, не виждаш гората!

Именно. Тогава чуваме гласовете на ангелите... Когато настроим честотата на "радиото" си от тази на демоните, към тази на ангелите. Иначе те са си все тук и с нас... 

ето това е :
'''''''''''''''''''''''''''
Има разнообразие от форми . А че са липси личи от мотивиращия ефект .
Да заставаш на глава е похват не доказателство .Просто запълване на липсата на правилност     .

Липсата означава нещо да не е налично.
Температурата винаги е налична, но е в различно количество. Количеството е също Форма. Форма на присъствие.
В този контекст вече сама си се опроверга....
Омразата е полярната форма на човешката любов. Тъй че предното ти изказване е тавтология, щото омразата и отрицателните "форми" на любовта е едно и също.
А пък, когато изказваш несъгласие с моята теза
Не би следвало да повтаряш отречената теза, че "няма липси, а само различни форми".....
Но това е нормално, щото вече се влюбваш в мен ........ или поне в "образа на лошия, непослушния ученик"... не се притеснявай, няма да си първата учителка, "вдигнала ръце" от "неуважителното ми отношение ". За това ме изключваха от училище, а и прекъсвах два пъти в университета....

Би било да се види контекста в който са казани въпросните думи. Първата асоциация, която правя с демоните в човека е неразумността. Човекът спира да мисли, говори и действа разумно. Прави неща без оглед на последствията. Ангелите в човека свързвам с обратното. Така че възниква въпросът: може ли човек да бъде разумен и неразумен едновременно? Че може да смени едното състояние с другото, е ясно. 
По-сложният въпрос: Заблудата трябва ли да се отнесе към влиянието на демоните? При нея човекът може да действа разумно, но поради незнание и погрешна преценка, резултатът може да не е добър.

Не съм твърдял, че присъства в беседите, а някъде другаде...
Критикувам, щото ме мързи да чета и искам като "потребител" да може да ми се предават в кратка, разбираема форма посланията от Беседите,  .... и аз мога да бъда "Ай ти(го свърши) специалист" 
Много деца сме на клона "Госпожо Донка". Искаме! Такова е! Милениумчета сме!
 
Ама не всички са като онази "Шефка на тъмните елфи", дето излекува Фродо от убождането от Конника. 
Един път като "пипнат пръстена" и не им се пуска. Тя мацката издържа изпитанието "да го подържи", ама е елфка, а не съвременен политик или банкер.

Предполагах, че съм шизофреник, докато не установих, че е просто биполярно разстройство на личността. А накрая се оказа, че е обикновения Синдром на множествената личност.(проверил съм - питах чичко Гогол и тъй ми излезна линка) 
Еййй, добре, че е интернет иначе и една диагноза не можем да си измислим като света!
Демон - какво многолика дума! В настоящето ни, обаче, сме я "заредили" с "отрицателен" заряд! А "положителния" е "останал" за "Ангелите".
 "Деймон" (от гръцки: δαίμον – „божество“), както се вижда преди повече от две хиляди години е било "проява на божественото".
Да, ама с "настъпването" на Духа на Световната власт, съпътстван от "свитата му" - "хорът на разделяй-владей", е нямало как иначе да не се прояви и тоталното разделение("сцепване", дисоциация) в индивидуалните съзнания на хората през тези 2000 години.
"Съвременното понятие за демоните се ражда в западноевропейското късно средновековие във връзка с гоненията срещу обвинените във вещерство."(неофициална разправа на Инквизицията с тогавашните учени). Таман по времето, когато се започва "Великите географски открития" - чисто експанзионистична политика по завладяване и покоряване. Ангел и Демон е едно и също, ама в различна полярност. И в програмния документ, с който се въвежда това "разделение" си го пише - "Тази представа има корени в ранно-християнската традиция, която нарича демони „Нечистите духове“ – Библията (Евангелие на Матей). ", уикипедия  
 Е, разделението вече си е налично... Хубав Еон... Яко "рибки"... Направо "агнета"... И един Световен "Пастир". Иде време да се пуща водата, че водолейките требе да мият.
Дънов некаде четох, че споменава за 3 начина да живееш Живота си -  Драма, Трагедия и Комедия.
Независимо, че Комедията е най-трудна, във връзка с темата ще цитирам един виц, който много забавлява съпругата ми, а и съдържа "доказателството", че и ангелите и демоните могат да съжителстват в едно съзнание:
Две жени си споделят:
- Моят мъж е ангел!
- Ооо и моя не е човек!
 

"Критерият" всъщност е производна на болезнено голямата й амбиция да "се слее с Вселената, Бог", ама не знае как и за това търси модел, ама шорткът! Самооценката й е нереално висока и й се "връща от вътрешното й огледало" като "безкрайно дълбока бездна", в която пропада след всяко агресивно излъчване, и която отразява действителната й нереално ниска себестойност, която усеща и сама си е дала, и която се стреми да повиши, ама с цената на "битки". "Сцепването" й (дисоциацията в съзнанието) е толкова дълбока, че от 
видимото в цитирания пост - "Осанна", "скача" директно в "Разпни го"!
А самопораждащия се, дълбок и съответно широкомащабен, биполярен цикъл от "мисли-чувства" се обуславя от неовладяното чувство за власт. Изразява се като безкрайна склонност за борба и себедоказване. Защитатавне на собствената правота, при положение че борбата е само в нейната глава. А цената е десоциализиране! "Постига" го след всяка "битка", в която всеки положително настроен за комуникация човек се отдръпва след "досега" с неосъзнатата агресия, която тя няма усет, че излъчва. Тази агресия, която в същността си е самоагресия, породена от дълбоката вътрешна малоценност, предизвикана от постоянното "сравняване" с другите (дори и несъзнавана идентификация с Вселената, Бог), а така неусетно не Живее собствения си живот, а изживява чуждите животи и така реализира "бягството си" от собствения. 
Всъщност дълбокият страх от изоставяне, зад който се е спотаил страхът от смъртта(който се проектира като "съжаление за самоубийците") е причината да проявява подобно поведение.Непрестанните опити да изрази Себе си влизат в саботиращия конфликт с болезнената амбиция да "извоюва" уважавана позиция в контактите си(проекция на "борбата за живот", инстинктът за самосъхранение като компенсиране на страха от смъртта), да се "докаже" пред другите, а така се проектира и "бездната" на собствената й малоценност, която направо може да "всмука" всеки, който си направи труда да споделя.  Кофтито при комуникацията е, че не осъзнава, че "фазатата й на съществуване" е аналогична на "черна дупка". Малко като "удавник и сламка".
Даже към момента е във "фаза" на "повдигане" не за друго, а защото се "захранва" от насоченото към нея внимание. Неосъзнаването на това, й създава последващите проблеми в психиката. Защото всяко "отдаване" на внимание от други хора е до време. Никой не може да "даде" още, след като е "източен" и съвсем естествено се "отдръпва" от комуникацията с нея. Така "драмата Горкият Аз"( ползвам терминче от "Селестинското пророчество" за некво по-кратко описание) се прехвърля в следваща комуникация (енергиен обмен) с друг човек. Дали ще спори с майка й, дали ще ангажира вниманието на комшии или колеги с "някакво поведение", с цел предизвикване на внимание е все тая. Моделът на "търсене" на живителна доза внимание( насочена енергия) отново и отново се проектира в ежедневието й. А причината е, че все още не може да намери "вътрешния си източник" и "се храни" от присъствието на другите в съзнанието й. Разчита на външното, а то не е достатъчно, защото е на моменти.
И така до следващия момент, в който липсата на външно внимание(енергия отвън) я оставя във вакуума на собствената й неспособност да се зарежда от самата нея, от себеприсъствието си, божественото присъствие у всеки човек. От собствената й Любов към нея, под формата на самоуважение. А така за пореден път се "стартира" процесът на "сравняване с и съдене на другите, Светът".
 "Надига" се силата на "вътрешния мъж"(анимуса, същия този "Него" от цитирания й пост в началото), който е в тотално нестабилна форма и съответно е агресивно налагащ се, готов да спори, знаещ. Малоценното й женско его, под формата на "нежното малко момиче" бива "изтласквано" в периферията, защото "силата" проявена от "вътрешния мъж" е обладаваща, обвземаща, и неустоимо води Аз-ът към пълно идентифициране с този "порив" на духа. А така се "преповтаря" цикъла на "жертва-агресор", който се корени в някаква претърпяна травма в детството, от която несъзнавано бяга. Този цикъл, с фазите му, се проектира и в ежедневните й междучовешки взаимоотношения.
Само че, цялото това "въздигане" не стои на "стабилната основа" на реалистичното самосъзнание. Така "въздигането" бива последвано от естественото "пропадане в бездната"(спомената в първия абзац). Това го компенсира с последващо волево "въздигане"(с анимуса) и отново "пропадане". Тази "цикличност" се вижда постоянно в постовете й. "Махалото" така я "люлее", че "транса на несъзнавания й танц" в крайна сметка "приключва" след пълното й изтощение (или прекъсването на контакта, от който се "зарежда с внимание").
Проблемът на "въздигането"(чрез анимуса) е, че е съпътстван от несъзнавана Горделивост, която идва като компенсиращ механизъм да прикрие липсата на самоуважение. Това обуславя липсата на достатъчно търпение за "вслушване" в комуникацията с другите и Светът, и съответната редукция на ползотворни изводи, които би могла да си направи. Това "ограничаване на информ.поток" от външната среда не спомага за "разширяване на кръгозора й" и така фокусът на наблюдение е само в зоната на собственото й страдание. Също така и горделивостта й пречи да приезнае, че има нужда от помощ, а "заявява", че такава й се дължи, "изисква" я. Така се стеснява "от две страни" кръгозора й, още повече се "зацикля", защото не може да види по-далече "от носа си", пред който стои единствено това, което е предизвикало предното й поведение, а така се затваря и самопораждащия се цикъл на собствената й агония.
Цялата тази "Буря" е в "чаша вода". Но не и за нея. Вътрешната й психодинамика е "заела" почти цялата й съзнателност, а така "обръща гръб" на Света такъв, какъвто е. Така изпада често в несъзнавана реална десоциализация, тъй като няма "свободно внимание" да прояви уважение към друг човек, освен нея самата и собствените й проекции за другите хора, но не и самите тях. Заражда се несъзнавания егоизъм, поради неразумното отдаване на прекален егоцентризъм. Така Егото се "втвърдява" и всеки "вътрешен изстрел за промяна" прониква с ужасна болка в его-тялото й. За да се "избяга от болката" се влиза в "цикъла на агонията", а веднъж попаднала в него, този цикъл е самопораждащ, тя с цената на тоталното си изтощение "излиза" от него и остава в "самотата на собствента си празнота" (прилича ми на Скорпион, който след като "изяде всички", "изяжда" и себе си и накрая остава сам в Празнотата)
Всичко това, цялата тази "Бура в чаша вода" й го описах съвсем кратко
  ама едва ли би могла да го разбере, към настоящия й етап на самобичуваща агония, независимо, че в момента е в етап на "повдигане".
За това и в предната й тема за "Пре-дерминизмът и свободната воля" я посъветвах да прочете темата за "Вечната девойка2", ала едва ли ще прояви внимание, поради горното повествование. А пък в тази в по-преден пост и споменах за травми, защото има кураж да гледа навътре, ама като водно конче - само се пързаля по повърхността( и това и беше вече намеквано в предните й теми, не само от мен), а не стига до корена на страданието си. Уж иска по този метод, ама не, уж по пруг метод, ама не - просто несъзнава, че просто не иска, защото страданието й й осмисля живота, тъй като не може да открие друго
Не мисля, че ще разбере поредната доза "споделена опитност" като такава. Просто ще я приеме като още нещо интелектуално, с което да "захрани" мисловните си "цикли", отричайки и критикувайки, без некъв кой знай какъв качествен синтез. Градивната Скептичност често битува повече в деградивната форма на Критикарство. В главата си, както й намекнах има толкова много "ЗНАЕНЕ", че не й "остава място" за "ЗНАНИЕ".
Аз споделих доста в темите й, отдадох достатъчно много Внимание, и вече си е нейна грижа какво да прави. Същото гледах и гледам, че са направили и доста други хора в темите й.
Плутарх много ме кефи:
"Ако се научиш да слушаш, ще можеш да извлечеш полза дори от думите на тези, които не умеят да се изразяват добре."
"Казват, че природата затова е дала на всеки от нас две уши и един език, за да говори по-малко и да слуша повече."
"Тези, които се стремят към велики постижения, трябва да понесат и велики страдания."

А по тази линия, за да изградиш "стабилна" интелектуална основа, ще ти трябват доста години на четене. Това, което споделям във форума ми е отнело 20 години четене. Аз съм си прежалил това Време, но съзнавам, че можех да го прекарам в по-приятни социални занимания.
Ако не си решила да ставаш богослов, теолог, социален антрополог или нещо подобно, или пък сестра в някой манастир, където се изисква и широко теологическо познание, то не виждам причина да "насочваш" действията си в търсене на подобна "добра основа". Д-р Първанов имаше това(времето) предвид, когато ти написа, че "ще ти отнеме 2-3 или 10 години рехабилитацията"!
А иначе "добра емоционална основа" се постига доста по-бързо, ама си им методи, за които са ти нужни напътствия, иначе ако ги знаеше и прилагаше, сега нямаше да пишеш тук в теми, чиято форма обусловено от това задаваш.

Това, че коментарите ти за чуждите животи са проекция на вътрешните ти усещания всеки го разбра! 
И това е супер, защото имаш куража да се поглеждаш навътре, макар и да го описваш като външен поглед върху ситуации!
Страхът! Той е преди всичко в Ума ти! А после си "намираш" потвърждения в Света, ама само в тази част, която "наблюдаваш потвърдително". "Каквото търсиш, това намираш"
п.п. това се опитваха да ти намекнат и в психотерапевтичния форум, и то "по-вещи в тази материя" хора, а именно как да опознаваме, преодоляваме страховете си, трансформирайки ги.
А и друго! Според мен си била свидетел или си била обект на насилие още преди "сектата", иначе нямаше да се стигне до там, а и така ми се "навръзват" споделените ти мисли и преживявания в света. Ако е така и до сега не си го съзнавала, тогава е хубаво да го отработиш с някой вещ в подобна вътрешна работа по преработване! и според мен е добре да е мъж, за да може да отпадне силата на този, според мен "мъжки образ" в подсъзнанието ти, изразен като "безформен източник на подкрепа", който все не "откриваш", и който те "източва" и обуславя липсата на "стабилна основа" и последващата хаотичност в мислите.

В живота ни в зависимост от възможността ни за въздействие има най-общо две сфери.
Сферата, в която с личните ни действия можем да променяма средата. И сферата, в която нямаме подобна възможност! Един "вътрешен" и един "външен кръг".
Когато даваме оценки на света е добре да имаме предвид тези две сфери. Защото, за да направим глобална оценка на света, би следвало първо да можем да го познаем в целостта му.
Също така да се има предвид и че дори и адекватна, тази оценка се отнася към "външния кръг", а там "Една птичка пролет не прави!".
Т.е. при положение, че не можем да променяме светът, то за кво правим подобна оценка в подобен мащаб?!? За да може да имаме "по-голямо Огледало", в което да "видим"  "още по-голямо отражение" на вътрешните ни страхове??!??
Това би било самопораждащо се "зацикляне" в чувство, което не можем "да преработим"("пуснем да си отиде", "приемем", осъзнаем, трансформираме). А мислите "отразени" от вече доста по-голямото "огледало" ще се връщат обратно като изводи и така ще "затвърждават" чувството, поради което самите мисли са излъчени към "огледалото". Това е механиката за възникване на обсесивно-компулсивните цикли от първо несъзнавани чувства, последвани от мисли, които поддържат предното чувство! Обаче по същата механика, ако съумеем да "излъчваме" друго чувство, а не Страх, биха се "отразявали" други мисли!
А и друго!
Светът е Свят! Всеки живее собствен живот в този свят. Извървява индивидуален Път. И не е добре да съдим за това как живее друг човек, без да го познаваме. Не е представителна извадката, за да провим генерална оценка.
Така въпросът "Справедлив ли е Животът" докато се цитират чужди тегоби всъщност е "НеСправедливо е това което хората изживяват?", а това е прикрито Самосъжаление, което често, за да не видим го "проектираме" като съжаление и прекалено вчустване към чуждия живот. 

Елееееее, съгласен съм с Роялрайфа!?!?
Само ще си позволя писмено да си "преведа" мнението му, надявам се да не се обиди!
Всеки носи "товар" според способността му да "се справи".
Негодуваме ли срещу това, просто не познаваме способностите си да се справяме с ежедневието.
Не познавме способностите си, защото сме прекалено фокусирани върху това, което "не можем", а не върху това, което Сме и си въобразяваме, че знаем всичко.
Така не оставаме Разума да ни ръководи в действията, а се поддаваме на ирационални страхове.
Остава просто да сме по-разумни и да се стремим да познаем Себе си(и това, което се проявява в нас), за да обикнем Света.
А така и да заживеем по нов начин, отвъд предните ни циклажи.
 
Съответно, "преведено на разбираем за мен език", синтезирано и обобщено мнението му би било:
Всеки носи "товар" според способността му да "се справи". Негодуваме ли срещу това, просто не познаваме способностите си да се справяме с ежедневието. Не познавме способностите си, защото сме прекалено фокусирани върху това, което "не можем", а не върху това, което Сме и си въобразяваме, че знаем всичко. Така не оставаме Разума да ни ръководи в действията, а се поддаваме на ирационални страхове. Остава просто да сме по-разумни и да се стремим да познаем Себе си(и това, което се проявява в нас), за да обикнем Света. А така и да заживеем по нов начин, отвъд предните ни циклажи.
Напълно подкрепям в подобна форма мнението на royalrife!
и се Извинявам, за модификацията!

Дали критерият ти за щастие не е твърде висок? Или самооценката ти е нереално ниска? Търсиш щастието сякаш то е някакво постижение изискващо заслуги и усилия. Това ти пречи да го изпиташ, отдалечава те от него. Не съм в течение на писаното в темите в Психоогия, но виждам нереална оценка на теб самата и на представата ти за щастие. За теб сякаш щастието е високо горе, ти си ниско долу, а страхът е да не паднеш от високото. 
 

Защото те те правят това, което си. Те са истиското ти аз. Едно и също действие може да бъде продиктувано от страх, от желание да изглеждаш добре в очите на другите, от чувство за задължение или от добри намерения. Самото действие може да се окаже полезно като видимо за теб последствие и в четирите случая. Но тези видими последствия нямат значение за бдещия ти живот, а това, което си ти реално - твоята психика. Тя се преражда и нейната промяна е от значение. 

Физическото тяло може да изпитва болка. Страданието е вид оценка, която даваме на случващото се с нас. Най-вече поради трудността да я превъзмогнем. Както споменах, важна си самата ти. И леките, и тежките моменти ще отминат. Ти ще останеш и само научавайки се как да преминаваш през трудностите без това да се отрази негативно на теб самата, само тогава те ще спрат да се появяват. 
Условията за живот са тежки, защото хората сами си ги правим такива. И докато човекът масово не се промени, те ще продължават да са тежки - няма какво да се заблуждаваме с илюзии, че нещата могат да се случат по друг начин.

Обясни ми по-подробно защо самоубиецът е в грешка? Вселената не наказва, това вече го знам със сигурност. Така че кармата не е сигурна. 
А и от къде така добре си осведомен какво се случва след смъртта, имаш ли доказателство? В слчая аз търся обяснение как да не попаднем в капана на страданието, причинено от някакви тежки обстоятелства, като се успокояваме, че имаме и други животи/шансове, но ако положението е нетърпимо (това също е относително), как просто да не се самоубие човек с лека ръка, защото дори и да няма наказание, този акт на насилие срещу себе си ми се струва дълбоко грешен 

Той сам се наказва. А кармата са просто последствията от действията ни. Думата "просто" е подвеждаща де, защото да можеш да проследиш последствията от едно действие всъщност е трудно, да не кажа непосилно за нас хората. 
Не знам защо примерът със самоубиеца точно ти е интересен, след като той всъщност не чак толкова често срещан, а е по-скоро изключение. Същественото в случая не е действието, а мотивите и мислите, които са довели до това действие. Те ще породят тези последствия, които ще се проявят след смъртта. С умирането на тялото самото действие се изчерпва и толкова. Но както споменах в предния си пост, моделите и тенденциите в мисленето ни, предразположенията, склонностите, желанията - остават. Как точно ще се прояви кармата в бъдеще зависи от това какви точно са тези характеристики на психиката на човека. На изток точния термин за тях е самскари. Точно описание на това какво ще се случи с убиеца не мога да направя, дори и да знам каква точно е била мотивацията му за въпросното действие, но при всички случаи имаме една злоупотреба с жизнения принцип или жизнаната енергия, които най-вероятно ще доведат до ограничеността и в бъдещ живот. Така човекът ще бъде провокиран да се научи да я цени и пази, евентуално. Но сигурно ще има и други съпътстващи последствия.

На теория нещата са лесни. Каквото можеш променяш, а останалото приемаш без страх и изживяваш. Ясно е, че така е само на теория. Да, имаме други животи, но страховете ще си останат и те ще породят аналогични обстоятелства. Истинското решение идва когато откриеш същинската причина породила ситуацията в която се намираш. Тук отново конкретните възможности за безброй така че отговорът всеки си го намира сам за себе си. Всеки следва сам да изследва мотивацията за всякое едно свое действие, мислите си, чувствата и да изчисти тези, които прецени, че . Особено важни са тези мисли, които се появяват често в съзнанието ни при определени аналогични ситуации, защото те показват предразположения, създават навици и е въпрос на време да провокират някакво събитие в живота ни - този или следващия. 
Конкретно за страданието, може би е добре да се отговори на въпроса: какво точно поражда страданието в конкретния случай? Дали е физическа болка; психическа болка; трудност; страх; неприемане... 
Мислите са като магнит. Например, когато се страхуваш да не те ограбят, то с мисълта си е много вероятно да привлечеш някой крадец към това, което се страхуваш да не изгубиш. В крадецът има предразположеност да открадне, а в теб страх да не изгубиш нещо на което държиш - имаме два противоположни полюса, които съвсем естествено е да се привлекат, ако интензитетът на силата е достатъчен. Звучи странно когато подобни закони се прилагат за психиката, но те си действат.

В живота ни в зависимост от възможността ни за въздействие има най-общо две сфери.
Сферата, в която с личните ни действия можем да променяма средата. И сферата, в която нямаме подобна възможност! Един "вътрешен" и един "външен кръг".
Когато даваме оценки на света е добре да имаме предвид тези две сфери. Защото, за да направим глобална оценка на света, би следвало първо да можем да го познаем в целостта му.
Също така да се има предвид и че дори и адекватна, тази оценка се отнася към "външния кръг", а там "Една птичка пролет не прави!".
Т.е. при положение, че не можем да променяме светът, то за кво правим подобна оценка в подобен мащаб?!? За да може да имаме "по-голямо Огледало", в което да "видим"  "още по-голямо отражение" на вътрешните ни страхове??!??
Това би било самопораждащо се "зацикляне" в чувство, което не можем "да преработим"("пуснем да си отиде", "приемем", осъзнаем, трансформираме). А мислите "отразени" от вече доста по-голямото "огледало" ще се връщат обратно като изводи и така ще "затвърждават" чувството, поради което самите мисли са излъчени към "огледалото". Това е механиката за възникване на обсесивно-компулсивните цикли от първо несъзнавани чувства, последвани от мисли, които поддържат предното чувство! Обаче по същата механика, ако съумеем да "излъчваме" друго чувство, а не Страх, биха се "отразявали" други мисли!
А и друго!
Светът е Свят! Всеки живее собствен живот в този свят. Извървява индивидуален Път. И не е добре да съдим за това как живее друг човек, без да го познаваме. Не е представителна извадката, за да провим генерална оценка.
Така въпросът "Справедлив ли е Животът" докато се цитират чужди тегоби всъщност е "НеСправедливо е това което хората изживяват?", а това е прикрито Самосъжаление, което често, за да не видим го "проектираме" като съжаление и прекалено вчустване към чуждия живот. 

Човешката природа винаги се стреми да намери причина, обяснение и доказателство за това което го заобикаля. Живота е несправедлив, а и няма как да е по-различен все пак представи си живот без усилие би ли могла да направиш нещо по-смислено и добро? Ако всичко беше справедливо означава, че съдбата ти е предопределена и единственото което трябва да правиш е да чакаш. Аз лично за себе си, не мисля че това е "живот". Имаш проблем и страхове с несигурността и се опитваш да се вкопчваш във всякакви теми, които биха ти дали обяснение как да си сигурна във всичко. За щастие ти контролираш нещо и това е умението да си сигурна в себе си (не във външния свят). Да, има нещастие, има войни, вируси, болести и убийци? Но в същото време има готини хора, Природа, красиви моменти и т.н.

Справедлив е. Щом има общи правила и закони на които всичко е подчинено и които нищо не може да измени и избегне, следователно от гледна точка на тези универсални правила и закони, животът е справедлив. Оттам нататък започват личните интерпретации и оценки според които нещо може да изглежда несправедливо, нечестно и т.н.
А дали ще се получи точно шорткът? Затова, там където се говори за прераждане, се говори и за карма. Двете учения вървят ръка за ръка. Но и там където не се говори за прераждане, също се казва, че всеки си създава бъдещо съществуване според това, което е посял. Т.е. самоубиецът е в грешка и при двете. 
Смъртта не слага край на желанията, интересите, предразположенията и психическите зависимости. Даже напротив. Силните желания и влечения стават още по-силни. И за каквото мисли човек, към такава среда ще бъде привлечен. Но ако желанието е материално, то без тяло няма как да бъде удовлетворено. Това е адът на християните, който за щастие обаче не трае вечно. Зависи от това каква енергия е вложил човек през живота си подхранвайки въпросното влечение. Самоубиецът ако е нямал някакви нисши склонности, може и да не страда по описания начин, но ще остане в съзнание привързан към земната сфера за цялото време, което първоначално му е било отредено да живее, най-вероятно осъзнавайки допуснатата грешка и невъзможността да направи каквото и да е. Всъност възможните варианти са много и зависят от конкретния случай. Но самоубийството, освен ако не е някаква саможертва осъществена от човек, който е наясно какво точно прави, а не е подведен от емоции примерно, ще има неблагоприятни последствия за извършителя.

Заради контрола! А от тук и за Власт!
И то, според мен върху Съзнанието!
Иначе не мога да хвана логиката в прогресивното оглупяване, като следствие на още по-глупава политика на образованието!
А и ИИ би могъл да поддържа перфектна симулация на материално проявен свят. Само му трябват "потребители", а не е като да няма желаещи. Виж само колко човека прекарват повече от половината си будно състояние във Фейсбук или "някъде" другаде в нетя.

ПРИКАЗКА ЗА НЕВОЛЯТА

Валантайнке, то бива да си чела, ама ти си прекалила!
А пък на всичкото отгоре, още продължаваш да "живееш" и в миналото ти в "сектата". Ми пусни го!
Пусни ги да си отидат и знаенето и спомените! И задружните Ви съждения с приятеля ти(още не си готова да разбереш "закона за привличането" - в момента само ти вреди)
Споделих ти в една от темите ти притча, че началото на мъдростта е, когато осъзнаеш, че си пълен глупак! На това му се казва "да направиш рестарт". Това е съзиданието. 
Така съзидава Природата. Старото си отива, за да освободи място на новото. Така се поддържа Кръговрата на Вечното.
Дошли сме тук. Знаем, но от една по-различна перспектива, колко ни е Времето и какво е множеството от възможни преживявания, които можем да изживеем.
Е ти още ли ще ПРЕИзбираш да си живееш с травмите?!? Или ще смениш посоката чрез Избора си?!
Скачаш нависоко, щото искаш да избягаш. А всъщност не можеш да избягаш от Себе си. Щото така и не искаш да разбереш, че в "битката с Незнанието" не усещаме как биваме "побеждавани" от "Знанието".
Знаем, ама толкова добре, че никой не може да ни обори, какви големи Жертви сме, как Светът ни е длъжен, каква огромна несправедливост има.
От толкова много знание не ни остава място в главата, в което да мине мисълта, че съжалението към други хора е съжалението към самите нас. Несправедливостта в света е неуважението към самите нас и т.н. 
Не искам да е само негативно! За това ще ти кажа, че толкова дълбоко самобичуване е атестат за голям потенциал за растеж. 
Ама вземи успокой и подреди малко тези мисли! Още не си си отговорила на първия въпрос и в негативна подкрепа ти идва следваш, добавяш си и трети(отново като предразсъдък) и айде у лево!
Сама си се препъваш по Пътя ти!
"Който иска да пребивава в благополучие, той трябва да се научи да живее в нужда.", Плутарх и пак от него:
"Безразсъден и малодушен е този, който не се решава да придобие нужното поради страх, че може и да го изгуби."
Не се страхувай да загубиш миналото и знанието си! На тяхно място ще дойде ново знание и настояще. Само спри да преизбираш старото. А па модел на света, такъв какъвто да ти хареса, с този начин на мислене, по който си стигнала до това желание, няма да успееш да сглобиш.
 

Да се твърди, че Бог не живее във физическото тяло и че то е смъртта, означава, че не се познава добре физическото тяло и неговото функциониране . Душата на човека е част от Бог, но тук и сега тя е проявена в нашите тела и личности. В тях също са всички възможности, които са ни полезни и нужни тук, в материалния живот на тази планета - в нашето училище. Душата се учи тук и само тук - във физическото тяло. Мислила съм на какво всъщност се учи тя, ако е част от Бог. Засега съм стигнала до извода, че се учи как да се проявява в хармония със своята същност, с условията на средата, в която се проявява (адаптация), и в хармония с проявленията на останалите души. 
 Така че принципно Бог няма какво да прощава на душата, но има какво на нейното материално въплъщение - личността и тялото. (моето скромно виждане по въпроса само). И ако наистина приемем, че душата ни е част от Бог, то значи този, който прощава на тялото и личността, е ...самата душа.