BigApp7e

Diamanteleonora състоянието ти може да се дължи на много неща било то психологически или не. От личен опит мога да те споделя следното. Първо не спирай да търсиш, експериментираш и опитваш. Отговор има просто трябва да го откриеш. Другото, което мога да ти кажа от опит е да не се доверяваш с лека ръка на разни самозвани доктори, лечители, знахари и т.н. Такива хора както могат да ти помогнат, така могат и да те манипулират и да те доведат до още по лошо състояние. Тук в нета единственото безкористно нещо, което можеш да получиш е обмяна на опит от хора, които са минали през проблем като твоя. Всички останали, които исказват компетентни мнения и ти ръсят съвети и ти поставят диагнози без дори да те познават са чисто и просто самозвани циркаджии, които явно си нямат друга работа. Такива хора без проблем могат да те обиждат, да ти втълпят че си психично болна, че едва ли не си загинала без тяхните напътствия и рецепти. Независимо какво ти казват и съветват имай предвид че такива хора са чисто и просто странични наблюдатели и всичко се пише на твоята сметка, на твоето здраве. Пожелавам ти бързо възстановяване

Здравейте отново. До колкото разбирам сте медици. Звучите еродирани и уверени, което е много хубаво. От друга страна разбирам че моето отношение и мнение всъщност представлява "хвърляне на камани във вашата градина" и е съвсем нормално да защитите своето. Аз неслучайно съм набедил българските медици . Не само защото страдам от тяхните некомпетентност но също така съм живял в САЩ и там се наложи да потърся медицинска помощ. Бях хоспитализиран за три дни. Поради този факт мога да направя съпоставка и ви уверявам че разликата е невероятно голяма. Аз съм от онези глупави хора които вярват че всеки човек трябва да поеме отговорност за действията си. Също така мисля че съществува така наречената медицинска етика и морал. Имам и честта да познавам хора отдадени на професията си, хора които правят всичко по силите си за да напреднат, да се развият и усъвършенстват. Хора които се мотивират от непознатото и трудното. Хора които не се отказват. За последните две години през които се влачех по кабинети и болници в България и минах през над 20 "специалиста", открих тези качества в едва двама неврохирурзи. За сметка на това се нагледах на високомерно отношение, алчност, некомпетентност, липса на каквато и да е мотивация за работа. Да не споменавам че любопитство и порив за диагностициране изобщо не съществуват. Мога да ви напиша и парадокси като например практиката на един общопрактикуващ лекар, които в частния си кабинет срещу 260 лева с ударна дрелка намества разместени шийни прешлени. Вие трябва да знаете много по добре от мен колко абсурдно и опасно е това. Но нали сме в България това няма значение, лекарите не носят отговорност пък и пациента е виновен и няма право да негодува. Съгласен съм с вас за едно. Вината е в мен. Трябваха ми две години да осъзная факта че ако се разболея по добре е да отида на църква или да дам подаяние на някой в нужда отколкото да ходя по лекарските кабинети и да пълня джобовете на нашите квалифицирани медици . Явно е че с вас сме на различни мнения, няма лошо. Вие сте прави за вас, аз съм прав за себе си. Както споменах аз съм достатъчно упорист и борбен човек и въобще не съм се отказал дори напротив. По отношение на приятелката ми нищо драматично не се случи. Просто след като две години живях под наем в София без да мога да работя и след като състоянието ми се влоши взех решение да се прибера в Бургас. Приятелката ми остана в София и така от двойка станахме само приятели. Това е от мен. Благодаря за дискусията. Надявам се че не съм обидил никой лично. Ако е така се извинявам. Поздрави.

Искам да благодаря на Орлин Баев и Диляна Колева за това че взеха отношение по моя проблем. Ценя мнението ви. От постовете ви разбирам че аз съм поредния мрънкащ българин, който е недоволен от живота и всички са му виновни а той е чиста вода ненапита. След това, което съм писал е разбираемо че ме приемате по този начин, но искам да ви задам един въпрос на който моля да ми отговорите искренно. Ако моето мрънкане и негодувание е основателно тогава какво...? Ако след месец се окаже че аз найстина съм болен от неврологично заболяване и чисто и просто имам нужда от конкретното лечение за да оздравея? Ако лекарите, които са ме лекували наистина се окажат некадърници и заради тях аз съм загубил години от живота си. Ако същите тези лекари са погубили животите на още десетки пациенти като мен? Тогава какво? Как е нормално и редно да реагирам ако се окажа прав? Виште аз нямам желание да се конфронтирам с никой, още по малко за теми и проблеми, на които тук в нета решение няма да намерим. Ценя вашето мнение но и аз имам такова. За да изразя моята гледна точка ще споделя малко информация за мен. Уволних се от казарма 2000 година. От тогава до 2016 година съм се занимавал активно със спорт. Чисто физически съм доста здрав човек. Отделно от това имам добро образование, говоря три езика и имам хубава професия. Житейския ми опит (като на всички хора) е доста пъстър. Бил съм и на върха, бил съм и на дъното. Нещото, което научих от живота си по трудния начин е че след като стигнеш дъното единствения път, които ти остава е само на горе. Мога да ви уверя че много пъти съм бил на дъното. Много пъти съм се исправял и съм продължавал. Като вземете предвид горните ми редове си представете този същия активно спортуващ човек, който работи в сериозна международна компания и има планове и мечти за бъдещето си. Как ще посети държавите в които винаги е искал да види, как ще си купи жилище и ще си направи семейство с приятелката си, как всичко това в възможно защото след години труд вече е достигнал достатъчно финансова стабилност за да си позволи да испълни мечтите си . И изведнъж този човек се разболява. Отива на един лекар, после на втори, после на трети, после го хоспитализират няколко пъти . Правят му куп изследвания и накрая диагноза няма, лечение няма. Парите за жилище и семейство са отишли по изследвания. Страните, които е искал да посети ще си ги гледа на картичка. Спира да се занимава със любимия си спорт просто защото физически не е в състояние. Уволняват го от работа. Приятелката му вече не му е приятелка. Това което му остава от предходните години е заболяването и здравословните проблеми, които "най-добрите родни лекари и светила на българската медицина " нямат и идея на какво се дължат. Накрая излиза така че този човек сам си е виновен затова защото се е разболял. По отношение на психиатрите. Ходил съм на преглед при психиатри от Александровска болница, Свети Наум на четвърти километър, Токуда и при още една уважавана пихиатърка в частния и кабинет . Отделно от това съм бил и на сеанси при психотерапевт. Мненията и становищата на почти всички тези лекари (без един) бяха че аз нямам психични отклонения и не се нуждая от лечение. Въпреки това ми бяха преписвани медикаменти като Сероксат, Флуанксол, Ксанакс, Дуодет, Золофт и т.н. без никакъв резултат. Незнам как по ясно да ви опиша драмата, в която съм изпаднал за момента. Въпреки всичко съм уверен че аз един ден ще оздравея. Ще разбера какъв е проблема и ще го реша. Тогава ще стане ясно че съм бил прав и съм имал основание да негодувам и да плюя моите лекуващи лекари но това ще е без значение. Кой оживял, кой умрял все тая. В България всяко чудо за три дни. Май пак прекалих с писането. Благодаря още веднъж за вашето отношение. Успех и здраве на всички.

Здравейте. Нека и аз споделя мнението и опита си за тази перманентна замаяност. От 2 години страдам от заболяване със сходни симптоми както е описала Безнадеждна. При мен става въпрос за замаяност почти перманентна, много силно прилошаване на моменти, заради което прилошаване немогат да си стоя на краката, както и главоболие което не се повлиява от абсолютно никакви болкоуспокояващи и продължава от 1 до 3 дни. И аз посетих десетки специалисти. То не бяха невролози, отоневрологичен , кардиолози, психиатри. Повечето от тях професори, академици и т.н. В крайна сметка получих десетки диагнози и терапии от които нямаше абсолютно никакъв ефект. Искам да подчертая че много пъти ми бяха преписвани антидепресанти от които се чувствах много по зле. В крайна сметка нямам нито потвърдена диагноза нито лечение нито изгледи това да се промени в обозримото бъдеще. Но надеждата умира последна и за това се надявам някой ден да оздравея. Различните неща в моя случай от писалите преди мене са следните. 1. В моите изследвания се откриха известни патологии но докторите незнаеха как да ги тълкуват. Примерно откриха 'битемпорално изтъняване на нервни влакна' в очните ми изследвания. Когато попитах какво означава това, отговора беше. От 20 години съм лекар но такова нещо не съм виждал и незнам какво да те посъветвам. Или пък друг пример. След направена лумбална пункция се установи завишено количество на албуми. И отново същата история. На въпроса на какво се дължи това отговора беше. То това е нищо, нямам идея защо е завишен албуми на. В крайна сметка повечето прегледи завършваха с изречението "на нервна почва е, моля следващия да влезе". Няма нищо напротив, нека е на нервна почва но тук идват и противоречията. 1. Как за 2 години аз съм нямал нито един ден без симптоми? За 2 години все трябваше за ден два да се успокоя. Другото е че аз съм изключително весел човек. 2. Симптомите ми се провокират от различни неща. Например от студеното време. Ако си позволя да изляза без шапка и времето е студено, със сигурност след 10 минути аз ще съм със световъртеж. Или ако нещо опира врата ми, като например облегалка на стол, това със сигурност води до замайване и главоболие. По тези причини и още ред подобни, (които не ми се пишат че поста ми стана достатъчно дълъг) се присъединявам към хората, които негодуват срещу българските лекари. Смятам че българската медицина е на критично ниско ниво. Също така смятам че българските медици са станали изключително алчни и безскрупулни хора. Съжалявам че пиша негативни неща но за мен това е самата истина. Хипократовата клетва, която висеше на стените в лекарските кабинети окачена в рамка, днес е заменена с малка табелка на лекарското бюро на която пише "3 лева потребителска такса и 60 лева платен преглед". Както и да е , всеки търси начини да се избави от мъките си , кой с медицина, кой с медитация... И аз продължавам да търся и опитвам различни методи. На всички ще пожелая много здраве и успех!