Jump to content
Порталът към съзнателен живот

mmttkk

Участници
  • Общо Съдържание

    7
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от mmttkk

  1. Здравейте, от известно време забелязвам много силно чувство на гняв, яд , дори и на омраза, когато някой изрази недоволство спрямо мен, направи ми забележка или ме обвини в нещо. Независимо дали на работа или близките около мен, направо толкова силна ярост нахлува в мен, а ситуациите са ежедневни...Дори и когато приятелка нещо на закачка подметне , нещо на шега, аз веднага скачам и почвам да отговарям си поря, как си е позволила да каже това, приемам го като неуважение и подигравка..Когато човека до мен, почне да обвинява мен за караниците ни , самият факт, че отново аз съм му виновната( той постоянно прехвърля отговорността и вината на мен, никога няма дял в спора, винаги той се е държал така, защото аз го предизвиквам) направо яда и омразата нахлува в мен и ми идва буквално да му направя нещо, такава омраза....после усещането не отминава...стои омразата и желанието да кажа нещо на съответния човек, за да го нараня и да спре..Наскоро разбрах, че друга приятелка е говорила лошо зад гърба ми и то на май бивш...приех го като предателство , и отново онова усещане ме завзе, като с нея приключих отношения...Майка ми ми звъни по телефона и аз докато видя името и на телефона се изнервям, че пак нещо ще ме мъмри.Само когато детето ми отново изрази недоволство към мен, че нещо пак не съм направила ме побърква и съм готова да скоча, дори ми се иска да го ударя, за да спре да недоволства...най-интересното е , че навсякъде изпадам в ситуации и ми се идва да викам, крещя , удрям и да спря всички да имат претенции и към мен и да недоволстват от мен и все аз да съм виновна за всичко!!...Моля за помощ и съвет как да се справя
  2. А какво правим след като на ниво ум си даваме сметка, че сме привлекли , хора които отразяват,нашите подсъзнателни негативни вярвания?Разбираме , че имаме автография, че се критикуваме, страх ни е от предателство, лъжа и измяна, знаем че имаме комплекс за малоценност, не вярваме, че заслужаваме, свиваме се но така и не можем да го преработим и преодолеем на подсъзнателно ниво..Как се сменят тези убеждения на това дълбоко ниво?
  3. Здравейте!Аз бих искала съвет и насока за моя приятелка, която също има проблем , че мъжа до нея близо година не няма работа.Той е на около 40, семейни са от 7-8 години и имат дете..Мъжа е от "тихите", "кротките" мъже и до преди две години работеше дълги години на постоянна работа.Тогава под мотивацията на жена си(моята приятелка) той реши да кандидатства за по висок пост от фирмата, избраха друг човек, който даже нямаше ден работено във фирмата и той напусна.Напусна защото някак тя го убеди да им каже или или...че той е дал над 10 години във тая фирма и, че или ще го оценят да го повишат или си тръгва..съответно си тръгна.Та, от там насетне започнаха неговите трудности започваше какви ли не работи за малко време и от всякъде го махаха, хора му обещаваха работа не се обаждаха, той търсеше но не намираше и така обаче много време Проблема идва, че той и хем не изкарва хем тайно теглил пари за да плаща сметките, но батака със заемите станал още по голям.Близка съм им много добри човечни хора са, винаги на всеки биха помогнали, но някак той ми се струва че е в тиха депресия...не говори, не търси вече работа, та дори на това какво иска да работи казва не знам.Ние му предлагаме варианти иди тук, пробвай там ще ти дам номер на еди кой си...той все едно стои в ступор.Тя е силно притеснена родителите им помагат, но нея много я е страх че ако тя не го ангажира с нещо или да го накара нещо той ще изпадне в още по голяма дупка.Най -много я притеснява, че се чувства мъжа във връзката и някак ако тя не го насочи той буквално не знае какво да прави..само изпълнява команди,.Озъната жена е , чете и много литература и психология, търси начин да го мотивира и стимулира да се върне към един по пълноценен живот и не на последно място-трябват средства за да живее добре семехството им.Благодаря за всеки съвет ще и го препредам! Аз също имам не бих го нарекла кой знае какъв проблем на тоя етап, но мъжа до мен пък изкарва пари, отдава му се с лекота умее го и за което много се радвам , но някак не е много щедър по отношение на мен.Всичко сметки , разходки и почивки ги плаща той, това не е малко разбира се, но някак така да ми даде без повод да си взема нещо или сам да се сети , както има мъже дават много на жените си или пък направо им дават парите да стоят в тях не го прави,.Когато поискам нещо и то дребна женска глезотия,(обувки,чанта,рокли) ми дава но гледа все да го върже с някой повод.или когато нещо друго пискам казва нали ти взех за еди кой си повод...някак ми се иска да е малко но щедър..иска ми се сам да каже айде какво искаш да ти взема или избери си нещо по скъпо..
  4. Бях чела наскоро тук във форума, че другите психотерапевти(някой от мъжката част) , казват, точно за "Подсъзнанието може всичко" че може ,много да подведе и обърка и изобщо не е подходяща.
  5. А какви книги са подходящи за четене, които ще помагат вместо вредят
  6. Здравейте, имам син на 9 години, не живеем с бащата от -5-6 години.Той е в друг град и се виждат изключително рядко, а по телефона по често за минута две рутинни приказки-обичам те тате, пази се как си и т.н..Детето до преди няколко месеца никога не е говорило за баща си, нито е изпитвал нужда да говори с него и да го чуе, изобщо не го е споменавал или да е споделял, че му липсва и иска да живее с него...Казвала съм му, че и аз и баща му го обичаме, но вече ние двамата не се обичаме и не се разбираме много затова сме се разделили, но че и аз и той го обичаме.Дори говоря хубави неща за баща му(дори и да не го мисля, за да не му наслагвам омраза).От месеци обаче, когато стане дума за баща му казва-той е предател, предал ме е за пари, отишъл е другаде да работи за пари, оставил ме е .Аз обеснявам, че и дори и да е в нашия град ние пак няма да сме заедно и че не си е заминал заради пари, а защото не сме се разбирали.Но детето виждам с каква болка в очите казва искам да се обичате, дори и да не живеете заедно искам да се обичате, другите имат семейство, а аз имам само теб, искам и аз .Пита защо не се обичаме и виждам, че страда.Виждам, че няма самочувствие и някак като комплекс за малоценност.После ми каза, ти сигурно защото си лоша затова си е тръгнал, не съм те чувал да му кажеш хубава дума и той на теб...някак търси виновни и почва да се формира в съзнанието му, че е предаден, изоставен(прехвърля като омраза и гняв от мен към него )и доста изопачена реалност и аз не знам как да говоря по най-удачен вариант с него.Това е моята молба, посъветвайте ме какво да му кажа, как да му обеся по-най подходящия начин за детската психика.Виждам го как страда ,а моите обяснения не му носят разбиране и облекчение.Има ли начин за "подходящо поведение" от моя страна за да му помогна да израстне като уверено дете или да намаля болката и комплексите които забелязвам, че се заформят. Предварително благодаря за отделеното внимание и съвети!
×
×
  • Добави...