Jump to content
Порталът към съзнателен живот

FlowN

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

67 посещения на профила
  1. В София уча и живея
  2. Здравейте, На 21 години съм, с партньора ми сме заедно от 3 години ... Винаги съм била с ниска самооценка, защото баща ми беше алкохолик и ежедневно проявяваше вербален тормоз върху мен и майка ми, наричал ме е "нищожество, нищо, боклук" и т.н. Осъзнавам, че следствие от този тормоз съм усвоила така наречения "синдром на жертвата", тоест всеки път, в който някой прояви критичност към мен, аз започвам да се самообвинявам, отвъд рамките на нормалното и сама поставям прекалено нисък стандарт, спрямо който хората да ме третират. Съответно връзката ми се разви по подобен начин.. партньорът ми също беше (мисля, че до голяма степен ги е преодолял) с ниска самооценка и много комплекси, тъй като и той е преживял друг вид насилие като дете, но не е склонен към самообвинения, дори обратно - свикнал е винаги да обвинява другите за начина, по който се отнасят с него. И така с течение на времето заради моята склонност към самообвинения и неговата склонност към обвинения, той взе целия контрол над нещата, започна да намразва "жертвата" в мен, което съответно още толкова я подсили, започна да ми казва как не го задоволявам като жена, усещах как емоционално се отдалечава от мен и как мисли за други жени .. и това всичко ме караше все повече да губя увереност в себе си, да се пристрастявам към тази връзка и да поставям всичко в негови ръце. И така се стигна до един етап, в който ми казваше как иска да се разделим, на следващия ден пак променяше решението си и така в продължение на месеци, докато не отидохме заедно като доброволци на едно мероприятие, където той обръщаше прекалено много внимание на други момичета, аз се опитвах да говоря с него, че това ме наранява, но изглеждаше, че изобщо не го интересува това, което му казвам и така до една вечер, в която ми каза, че категорично не иска да бъде с мен, защото така не може да прави каквото си иска и същата тази вечер пред очите ми започна да сваля друга жена, чувствах се напълно безпомощна, защото каквото и да му бях казала нямаше да е в състояние да го спре... И така се разделихме, след около седмица аз се срещнах с друго момче, имахме взаимоотношения в продължение на месец и нещо, простих си всичко, което ми се беше случило, изградих, колкото може да се каже здравословна самооценка, спрях да се притеснявам от хората, преодолях социалната си тревожност, казано най-общо, върнах се при себе си, при Висшето си Аз. И тогава, както всичко се развиваше прекрасно за мен, трябваше да се срещнем пак с него, за да му върна някои неща .. и като се видяхме той ми се извини за всичко, започна да ми говори как иска пак да сме заедно и т.н, разпита ме за това момче, тъй като те са познати, може да се каже и приятели и след като разбра какво се е случвало между нас започна да плаче, да свръхдраматизира, как на него сърцето не му било позволило да спи с това момиче, как в последния момент се отказал, защото разбрал колко е абсурдно всичко това, как всичките му надежди за нас вече са били разбити ... и честно казано цялото това отношение ме шокира, защото аз бях с изградена представа, че този човек не изпитва никаква любов към мен, предвид отношението му преди да се разделим. И така малко по-малко започнахме да се виждаме по-често, в главата ми стана пълно объркване, защото той продължаваше да не знае какво иска, твърдеше ми, че иска да сме заедно, но не може да прости това, което съм направила... пак пишеше на други момичета, усещах как малко по-малко се затварям към света, как пак губя посока и самооценка... в последствие започна и тормоз как съм могла да постъпя по този начин, първоначално се бунтувах на това, исках просто да прекратим всичко, но той продължаваше да се връща, настана пълно объркване в главата ми. И така му отне 5 месеца, в които да ми "прости" или по-скоро да поеме отговорност за поведението си, започна да се държи наистина добре с мен, да проявява пълна загриженост, да показва любов, да се държи точно така, както един мъж трябва да се държи с една жена... но през тези пет месеца аз отново загубих самооценката си, потиснах се напълно, приех цялата вина за случилото се, върнах се в позицията на жертва, макар и той вече да не е насилника. И не знам как да се справя с това чувство и да върна самооценката си, как да простя на себе си всичко, случило се между нас, без да се обвинявам, без да го обвинявам. Моля за насоки - каква стъпка да предприема, нужна ли е помощ от психотерапевт и ако да, препоръчайте ми подходящ за случая. Благодаря!
×