Jump to content
Порталът към съзнателен живот

azbuki

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Има сънища, които бяха по - елементарни и може да са свързани с горния. Наскоро два пъти сънувах, че отказвам да участвам в театрална постановка. В единия случай ме караше да играя някаква жена (преди това се перчех на някакви надути мадами с доброто ми летене над тях). Даже се скрих у дома и се преструвах, че ме няма, когато дойде да ме търси. В другия случай бях сред публиката, но не щях да изляза на сцената макар да бях репетирал (в първия подобен сън нямах спомен да съм тренира). Не бях репетирал пред публика и отказах да играя. Един много едър дебелак ме подгони и зорлем се качих на сцената. Дадох му отпор, но не успявах особено да му повлияя макар да удрях с все сила. Виждайки как към сцената се задават други едри мъже, които също бяха срещу мен побягнах. Имах и сън, в който съм отседнал в хотел намиращ се на хълм. Излязох от хотела и летях надолу към града над донякъде мътна вода. Градът беше наводнен. После пак с летене се върнах на сухия хълм, където беше сградата. Бях се превърнал в жена и мислех да се регистрирам отново в хотела, но вече с женска самоличност. Обаче в джоба беше мъжката ми лична карта...
  2. Здравейте на всички. С интерес чета дискусиите .Жалко че се пише толкова малко. Ето го моя сън. Сънувах че минавам покрай гробище и от там излиза около 20-годишна хубава жена (облечена в черна рокля беше). Жената е мъртва, в процес на разлагане. Зомби. Мъртва, но жива в същото време.Казвам и: "Имаш хубав тен." Не се изказах правилно, защото имах предвид че тя има много хубава бяла кожа. Кожата и си беше направо бледа, виждаха се мъртвешки петна!! Тя ми благодари и уж тръгна нанякъде другаде да ходи. Влязох аз в гробищния парк и се запътих към гробницата и. Вътре беше мрачно. От един ъгъл наблюдавах живата мъртва (по някакъв начин се беше телепортирала обратно в последния си дом). Пред нея се яви Сатана в образа на голям черен змей. Тя започна притеснено да повтаря "имам хубав тен, имам хубав тен". Притеснението и се дължеше на факта, че от ден на ден се приближаваше към момента, в който ще се разложи и че губеше относителната си мъртвешка хубост. Докато трескаво повтаряше, взе да се превръща в чудовище, от тялото на което се вият разни бели змии. Бяло змийско чудовище. Приближи се към черния змей Сатана, от когото просеше помощ. Той я погълна временно. След като излезе от него тя вече беше преобразена. Имаше магически сили. Той беше станал неин учител по магия. Тя беше станала част от така нареченото Черно братство. Въпреки това беше облечена в бяла рокля. Усети ми, че я наблюдавам. Втурна се към мен. Гробницата се превърна в църква, към чийто покрив водеше бял тунел. Втурнах се нагоре летейки през белия тесен тунел, а новоизлюпената злодейка след мен. Не можа да ме хване. Бидейки вече навън, аз се раздвоих. Виждах себе си като друг човек, наблюдавах се отстрани. Този другият беше с образа на граф Дракула от "Дракула: Неразказан" . Аз-той беше целият в черно, но беше добър, беше част от Бялото братство. Бялата булка от Черното братство се втурна към него/мен (явно го искаше/ме искаше за съпруг). Белият чернодрешко побягна. По едно време се спря и насочи ръце към нея, насочвайки по този начин част от енергията си. Въпросното насочване забави нейните движения и му помогна в бягството. Една последователка на Дънов каза, че тези двамата са ученици на двете братства. Поздрави.
×