Здравейте! За първи път пиша в подобно място и ще съм благодарна ако получа помощ.
С мъжа ми сме заедно от цяла вечност. В началото като всяка връзка всичко беше прекрасно. До момента в, който не заживяхме заедно със семейството му. Бяхме като в дядовата ръкавичка. Един апартамент заедно с родителите му и баба му. Свекърва ми може би като всички други се оказа властна, налагаща се, сръдлива. Роднините на мъжа ми също са такива и те винаги са се държали изключително лицемерно с мен и аз знаех, че не ме харесват. Започна се едно постоянно говорене какво не правя и постоянно критикуване към мен. Това продължи пет години. Пет години аз от страх или не знам от какво не можех да се изразявам. В резултат на това ме болеше постоянно гърлото. Всяка седмица ме болеше гърлото и аз не знаех какво се случва. Постоянно пиех лекарства за гърлото и наистина не знаех какво да направя за да спре да ме боли. След това дойдоха нервните кризи и паническите присъпи. По това време само аз работех, а мъжа ми не работеше, за това не можех да си позволя квартира, а моето семейство е от друг град. След пет години мъка, постоянни нервни кризи най-накрая той намери квартира, започна работа и сега от три години сме на квартира. Обаче аз продължавам да се дразня и да се страхувам дори от неговото властно семейство. Истината е, че дългите години връзка той не ме е защитавал пред тях. Самия той сякаш винаги е показвал огромен респект към родителите си и когато му кажа какво са ми казали, как са ме обиждали и засегнали, той не ми вярва сякаш и винаги се караме. Това продължава и до ден днешен. Винаги съм искала да отидем да живеем в друг град, в друга страна дори, за да може да сме по-далече от тях и да сме си само двамата, но той не иска. Всеки път ги защитава, но ме сякаш ме е страх от тях. Усещам, че не са истински в повърхстното си положително отношение си към мен. Опитват се да са добри пред него, а после когато останем сами си показват ноктите. Постоянно ми говорят как искат внуци и т.н. Но аз се чувствам незащитена в такава среда. Как да родя дете в такова семейство! Имам чувството понякога (незнам дали не от психическите проблеми) че са се наговорили да се държат добре само за да имам дете, а после да ме отритнат от глутницата си... Мъжа ми от няколко години има добра работа. Пътуваме много, сега иска да купуваме жилище и да го изплащаме и мен тази мисъл ме ужасява. Не заради жилището, не заради кредита, а за това че ще сме близо до семейството му. Стана така, че от известно време нямам работа. Но си мисля, че ако искарвах пари отдавна щях да съм се махнала от него и от тази вредна среда. Това, което ме спира е непознатото бъдещ, това че не съм имала друг партньор в живота си, това че всички което сме започнали ще се срине из основи. Но е факт, че от както започнаха проблемите в жилището на родителите му, интимния ни живот почти липсва. Страшното е, че не знам дали този интимен живот някога ще бъде ок с него ...
Той казва , че много ме обича и не може без мен. Но кажете ми честно. Ако ме обичаше толкова, колкото твърди щеше отдавна да е заминал с мен далече, виждайки какво ми причинява семейството му, нали така? Опитвали сме да говорим милиони пъти и винаги се стига до скандали. Аз не съм сигурна дали и като вземем жилището ще искам да имам деца от него. Някак като си помисля за това и се сещам веднага за ужасното му семейство. Не мисля, че ще мога да поема такава отговорност, а се страхувам че купува жилището само и единствено с тази цел.
Но иначе е добър човек, грижовен, вярващ. Но вече не знам нищо. Не знам дали трябва да продължавам тази връзка. Не знам дали го обичам. Не знам дали искам да създам семейство с него, знаейки че родителите му ще са около нас постоянно. Незнам дали искам дом с него. Не знам нищо! И знам сега, че вяероятно ще ми кажете, че аз знам най-добре отговора на този въпрос и такива неща. Но повярвайте не го знам... Не виждам светло бъдеще вече, а се страхувам от рутината. Страх ме е от постоянните скандали ''снаха-свекърва'' с които съм израснала и които виждам във връзката си... Не знам дали ако се разделим няма да се депресирам много. Дали няма да е погрешното решение... Не знам дали тази сигурност един ден няма да ме погуби или ще ме погуби неизвестното... Понякога имам усещането, че съм намерила най-правилния човек за мен, а в следващия момент заради травмата, която ми е нанесена от неговото семейство се чудя защо още съм с него и дали не ми липсва смелост, за да си тръгна.
Помогнете ми да открия отговора, защото имам усещането че ще се побъркам вече!