donthatem3

Харесвам това което правя. Не е в графа нещо което трябва да свърша. Ако беше така нямаше да търся решения а и едва ли щях да седя на тази работа.. Това което не споменах по-горе е че в свободното си време работя по собствен проект (ако не ми се налага да наваксвам от работа) които много искам да развия. Не мога да кажа , че и тук съм супер продуктивен , но тук цената на по-ниското КПД си я плащам аз. Не мога да кажа ,че има дейност в която съм толкова съсредоточен и в която да мога да седя и да правя нещо 2 часа без да се махна... Честно казано за всичко е така.. дори когато седя и си говоря с някой се чудя кога най после ще свърши. Същото е и с храненето , ям за 5 мин. просто защото не ме "свърта" на едно място на масата, докато другите хора седят по 20-30 мин. Като цяло постоянно правя опити да се наблюдавам и контролирам в монотонни ситуации, но резултата е плачевен. Понякога ставам "вир-вода" само заради стоене на едно място в продължителен период от време.

Това което съм прочел е свързано с медикаментозна + поведенческа терапия. Нямам желание да поемам медикаменти , поради което остава само поведенческата терапия. Това което правя.. Както писах по-горе записах се на импро театър с цел трениране на слушането. Всяка вечер чета около 20тина страници от някоя книга (може и да са малко) . Тук искам да добавя че понякога ми се налага да препрочета страницата, или да се върна няколко страници назад тъй като забравям детаили.. Около половин година медитирах всяка сутрин по 30 мин. с концентрация върху дишането , но спрях поради това че трябваше да ставам по рано за работа и просто загубих навика след няколко пропуска.. Трудно ми е да определя дали е имало някакъв ефект върху хиперактивността... Ще върна практиката но този път с мантра за разнообразие ... Маиндфулнес.. Опитвам се постоянно да наблюдавам всичко външно и вътрешно.. От миенето на ръце, храненето.. до чувството което изпитваме когато усетим че сме си забравили ключа за офиса на 11 километра (за 3ти път този месец)... Интересното е че съм разглеждал емоциите околко блокажа с работата , и също многократно се засичам в момента когато ще ставам от бюрото за да се загубя в безсмислена дейност. За жалост дори и след като засека чувството и го усетя в пълната му сила, не мога да се изконтролирам.. дори и да остана на бюрото съм в накаква мозъчна мъгла която като че ли ми пречи да обработя каквато и да информация. Относно спорта.. Ходих на кросфит след работа но спрях защото после не мога да спя , което прави нещата още по зле... Ако не съм се наспал (недай си боже 2-3 дни) , положението става още по зле.. Затова смених крос фита с книга.. и то с хартиена тъй като и таблета не помага на съня ... (Тук искам да добавя че и един месец пих Мелатонин докато се науча да ми се доспива в 11) Нещо по-нетрадиционно което съм пробвал е кетогенна диета... С нея имаше резултат.. Определено бях с по високо КПД , в същото време малко по кисел и затворен (което може би звучи странно) .. искарах някъде месец и прекъснах поради естеството на диетата (липсата на въглехидрати , което включва и плодове) ... Мисля да направя още един такъв месец за да валидирам заключенията си от първия... Не знам нищо за нлп сесии и съзерцание ... така че тепърва ще се чете за това.

Мъж на 30г. Програмист. От 8 месеца ми се налага да съм отговорен за екип от няколко души с което едвам успявам да се справя. Основните проблеми които ми пречат са невъзможността да следя комплексен разговор, трудност за седене на едно място и концентрация върху проблем. Не мога да кажа ,че и в миналото е било по добре... В училище а и в последствие в университет и работа редовно ми се случваше да водя "диалог" с някой а реално той да води монолог а аз да "хвърча из облаците" клатейки глава одобрително. Относно трудността да седя на едно място... Колегите ми постоянно ми правят забележка поради това ,че неспирно си клатя крака или ставам по 10 пъти от стола за малък трип около офиса. Ако случайно заради забележка спра с клатенето на крак , почвам да си раздирам епидермиса около ноктите. (КПД-то ми е мн ниско , тъй като след 20-30 мин кодене и вече трябва да се махна от стола, и в доста случаи ми трябват 10 мин после да разбера какво съм правил в предните 30 мин .. за референция - хората около мен си седят по 2 часа без да шават) До преди 8 месеца тези проблеми не ми пречеха толкова силно тъй като имах 50% по малко работно натоварване и не ми се налагаше да изслушвам по няколко човека на ден - които очакват някакви насоки или решения от един единствен диалог - тук и сега. Неспособността за концетрация започна сериозно да ми тежи тъй като почнах да си нося работа у дома. Отначало се оправях някак.. но напоследък има едно нежелание за започвне на задачи през свободното време (а и не само).. Пример: Вземам си служебния компютър и знам ,че съм назад и че съм подал грешна информация към менаджмънта (за да може да приключи седмицата) .. Седя и гледам лаптопа .. знам че за 2 дни(уикенд) мога да реша тези проблеми които вече са репортанати като решени , но не го докосвам и си намирам всякакви други неща които мога да правя. п.с. Относно невъзможността за следене на диалог , се записах на импровизационнен театър където е много важно да се следеят диалозите на хората от театралната група за да може човек правилно да се позиционира в сцената (с цел тренировка на мускула които отговаря за слушането)... Пълен провал.. Постоянно съм извън синхрон и развалям сцените , тъй като не мога в реално време да обработя цялата информация които ми се предава и да се позиционирам в диалога.. (Продължавам да ходя въпреки постоянния фейл) п.с.2 Мисля че имам и "мизофония" , тъй като реагирам остро и негативно на звуци от дъвкане и също и към хора които си почесват сливиците с език (ако сте забелязали физиономиите коиото правят) Та.. Всякакви препоръки и мнения са добре дошли , тъй като съм на ръба да се преместя да живя самотно в гората.