Jump to content
Порталът към съзнателен живот

haidukpikaso

Участници
  • Общо Съдържание

    8
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

2 Следващи

За haidukpikaso

  • Рожден Ден 28.11.1968

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    154430400

Профил Информация

  • Местоположение
    София

Последни Посещения

4857 посещения на профила

haidukpikaso's Achievements

  1. http://img39.imageshack.us/img39/849/99249989.gif

    :)

  2. Честити рожден ден Слънчице

    Пожелавам ти безкрайна и топла любов...

  3. Аз самата съм готова отдавна за това разпятие. И като всеки кръст тежи да се носи. Все така ми се случва че попадам на слаби духом хора,които се плашат от мен. От това,което излъчвам може би-така предполагам.
  4. Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие...
  5. Не е нито от крем,нито нещо съм почиствала. Лекарства не вземам,не е от храна също. Преди години се събудих с такова същото петно на пръстта на дясната си ръка,там където се носи халката. След няколко дни получих призовката за развод от съпруга си. Живота ми се обърна с главата надолу. Затова сега ме е страх. Знам че това е някакъв знак.
  6. Ръцете ми са изцапани Вече втора сутрин се събуждам и ръцете ми са на петна,изцапани все едно с йод. Повече на лявата ръка. Болна ли съм,какво означава това. Моля ви,помогнете ми защото много ме е страх.
  7. Здравейте отново и ви благодаря за подкрепата. Днес 16.04.2006 открих този форум,благодарение на друг,в който написах същото,но ме обявиха за каква ли не. И сега за първи път от тогава се чувствам щастлива-за това,че намерих приятели. ...Преживях поредното разочарование в Любовта.Диагнозата за смъртта ми щеше да бъде инфаркт.На 28 ноември имах рожден ден,бях сама,подаръкът ми беше болка,болка,болка... На 7 декември през нощта сърцето ми спря,не можех да дишам,беше страшно... Аз знаех че умирам,а не можех да направя нищо,бях безпомощна. Изведнъж загубих и тялото си,просто го нямах,нямаше го моето тяло. Бях единствено и само мисъл в този момент. Започна да се върти на бързи обороти филм-само че беше моя Живот-до тук. Тогава черното се разми и се появи Светлата пътека.Знаех за къде води,вярвам в Бог и не се страхувам от смъртта,знам че такава няма.После се отвори и Вратата-тя води за у Дома,Нашият Дом,на всички ни.Огромна и Светла ме чакаше да ме отведе обратно. Исках да се прибера,да си почина-до следващият път. Това копнееше Душата ми. Тук само за 36 години бях постигнала всичко,което ми трябваше да науча. Нямаше никой наранен от мен. Нямаше какво да поправям. Тук оставях само хора,които бях дарила със себе си. С Любовта си. ...Не съм виждала Бог,защото не се прибрах.Всеки ще го види когато се върне.Аз бях мисъл,мисъл беше и Той.Попита ме дали искам да остана или да се прибера у Дома.Не знаех какво да му отговоря.Вратата стоеше отворена и Пътеката ме чакаше да се завърна.Знаех че щяха да ме посрещнат и прегърнат татко и едно любимо момче,както и много други обичащи ме хора.И писанката ми Джеки и тя. Бог чакаше моя отговор.Казах му че ще остана още тук.Не знам защо го казах.Наистина исках да се прибера.Бях уморена от безлюбовие... Тогава Вратата се затвори. Аз останах отново тук. Не мога да кажа колко е продължило всичко това-защото аз бях във Вечността. Връщането се оказа много трудно обаче.В продължение на близо две седмици аз се учех отново да ходя,бях като новородено.Преживях сама и това.Отново трябваше да вляза в тялото си,а това повярвайте ми наистина си е изпитание. Изминаха вече 4 месеца-от моята нова версия,която нещо хич не тръгва,но важното е желанието,нали
  8. Преживях смъртта-а всъщност такава няма. Отворих тази тема,защото знам че това се е случило и на други. И искам заедно да продължим,да си помогнем. Защото вече нищо не е същото. Защото никой не ти вярва,когато му разкажеш-за Бог,за Вратата и Светлата пътека.И затова как си видял Дома... И как повечето хора ще ни мислят за луди. Животът вече е друг,нов.Все едно си се родил пак. ...Изведнъж всичко стана черно,една непрогледна тъмнина.Не виждах,не можех да дишам. Престанах да усещам тялото си-просто го нямах. Започна да се върти лента. Все едно че ме бяха сложили в кино,само че този филм беше живота ми-до тук. После се отвори Вратата. Видях светла пътека,по която трябваше да мина. И тогава дойде Бог и ме попита дали искам да се прибера у Дома.Или искам още да остана тук. Бог ми даваше за първи път правото да избирам. Просто стоеше и чакаше моя отговор.Вратата беше отворена.Не знаех какво да му отговоря.Защото нищо не ме задържаше тук,освен близките ми. Казах му че искам да остана,а самата аз не знаех защо. Не знам защо не си отидох. Можех да се прибера.Там у Дома.Беше Светла пътека и ме чакаше-да ме отведе. Това се случи с мен на 07.12.2005 г.
  9. *Пилешка супа за душата* - Джак Канфийлд и Марк Виктор Хансен Това са истории,които стоплят сърцето и възвисяват духа
×
×
  • Добави...