Здравейте отново и ви благодаря за подкрепата.
Днес 16.04.2006 открих този форум,благодарение на друг,в който написах същото,но ме обявиха за каква ли не.
И сега за първи път от тогава се чувствам щастлива-за това,че намерих приятели.
...Преживях поредното разочарование в Любовта.Диагнозата за смъртта ми щеше да бъде инфаркт.На 28 ноември имах рожден ден,бях сама,подаръкът ми беше болка,болка,болка...
На 7 декември през нощта сърцето ми спря,не можех да дишам,беше страшно...
Аз знаех че умирам,а не можех да направя нищо,бях безпомощна.
Изведнъж загубих и тялото си,просто го нямах,нямаше го моето тяло.
Бях единствено и само мисъл в този момент.
Започна да се върти на бързи обороти филм-само че беше моя Живот-до тук.
Тогава черното се разми и се появи Светлата пътека.Знаех за къде води,вярвам в Бог и не се страхувам от смъртта,знам че такава няма.После се отвори и Вратата-тя води за у Дома,Нашият Дом,на всички ни.Огромна и Светла ме чакаше да ме отведе обратно.
Исках да се прибера,да си почина-до следващият път.
Това копнееше Душата ми.
Тук само за 36 години бях постигнала всичко,което ми трябваше да науча.
Нямаше никой наранен от мен.
Нямаше какво да поправям.
Тук оставях само хора,които бях дарила със себе си.
С Любовта си.
...Не съм виждала Бог,защото не се прибрах.Всеки ще го види когато се върне.Аз бях мисъл,мисъл беше и Той.Попита ме дали искам да остана или да се прибера у Дома.Не знаех какво да му отговоря.Вратата стоеше отворена и Пътеката ме чакаше да се завърна.Знаех че щяха да ме посрещнат и прегърнат татко и едно любимо момче,както и много други обичащи ме хора.И писанката ми Джеки и тя.
Бог чакаше моя отговор.Казах му че ще остана още тук.Не знам защо го казах.Наистина исках да се прибера.Бях уморена от безлюбовие...
Тогава Вратата се затвори.
Аз останах отново тук.
Не мога да кажа колко е продължило всичко това-защото аз бях във Вечността.
Връщането се оказа много трудно обаче.В продължение на близо две седмици аз се учех отново да ходя,бях като новородено.Преживях сама и това.Отново трябваше да вляза в тялото си,а това повярвайте ми наистина си е изпитание.
Изминаха вече 4 месеца-от моята нова версия,която нещо хич не тръгва,но важното е желанието,нали