Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Lady Gaga

Участници
  • Общо Съдържание

    14
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

110 посещения на профила
  1. И защо си мислите, че не мога да зашия ръка или че не бих могла да направя някоя интервенция? Работя с деца, които имат сериозни здравословни проблеми. Знаете ли колко пъти давах първа помощ на дете с епилептични припадъци? Имах много ситуации, в които съм била сама и се е изисквало от мен бърза и адекватна реакция, и смея да твърдя, че съм се справяла добре, Слава Богу! Казано е "в началото бе словото...". Благодаря на всички, които се опитвате да ме откажете. Без вас нямаше да съм така наясно, че точно това ми е призванието.
  2. До тук аз едно разбрах, че няма да се откажа да уча медицина! Ей така, щото си заслужава да опитам и защото си е лично мое желание! Но преди да започна да се подготвям сериозно реших, че заслужавам да си направя подарък и да отида на почивка някъде сама, далеч от всичко и всички познати, за да променя погледа пред очите си... Нещо, което не съм правила през последните 5 години.
  3. Мъжете ги приемат медицина с много по-нисък бал от този на жените. Мисля, че би прегорял всеки един човек, независимо от професията. Ако една от дъщерите Ви заяви, че иска да учи медицина сега след като вече има висше образование отново ли ще й забраните? Ами, ако това й е призванието? Между другото днес на работата, случайно или не при секретарката ми попадна документ с мотивирано предложение писан още от преди месец, да ми намалят щата на половина. Документът е написан от една колежка, на която най-много съм помагала... Аз очаквах нещо подобно, но не и по подобен начин. Та, затова си мисля, че нито специалната педагогика (моята специалност), нито психологията имат голямо бъдеще в нашата скапана държава. Някъде в Европа да, в САЩ също да, но не и тук. Не, че няма нужда - нуждата е огромна просто тъпотията е по-голяма. Толкова отвратена се чувствам и най-вече, че на никой не му пука за децата, които имат нужда. Толкова големи злоупотреби има. Но в крайна сметка аз съм доволна от себе си, защото помогнах на доста деца или поне се опитах. Едно от децата беше със 100% слепота и множество увреждания, но с такова желание за живот, че виждаше слънцето...
  4. Г-жо Колева, благодаря Ви! Много ми хареса притчата! Г-н Баев, искам да уча медицина, а не просто да посещавам, каквито и да е курсове! Ходила съм на какви ли не, но за да практикува човек е необходимо да има диплома, нали? Честно казано никога не съм била фен на медицинските сериали и не съм се захласвала по тях. Аз имам разностранни интереси, но някак, правейки си ретроспекция се "вижда", че съдбата ме води по пътя към медицината... Когато кандидатствах след 7 клас залагах много на българския език и очакванията бяха, че ще уча в езикова, докато не се оказа, че без голяма подготовка за изненада на всички получих много по-висока оценка по математика и ме приеха в профил с математика, биология, химия, английски и ИТ. Продължих с тези науки и в университета. В съвременния начин на лечение в Б-я аз виждам големи пропуски, колкото и лаишки да звучи... Как да реша емоционалните си фиксации, за които пишете? Искам да уча. За да деца изобщо не се чувствам готова, нито пък имам човек до себе си. Някой ден може би, но не и сега. Някак тези теми са ми били винаги на доста заден план, но това е мой доброволен и осъзнат избор. Кариерата, професионалното развитие ми е по-важно на този етап... Но няма ден, в който да не прочета статия за риска от късната бременност и т.н., което отново ме набутва в дълбоки размисли. Как да се справя с колебливостта и несигурността си? Другото нещо, което ме притеснява е, че за да се подготва за изпитите аз ще трябва да напусна работата си, въпреки че наистина това място не е за мен - безкрайно напрежение, интриги, токсична обстановка, където върша работа на няколко човека, които са приближени на шефа и са заети само с това да си пият кафето, да правят онлайн поръчки, маникюри и т.н. И ако евентуално не ме приемат няма да мога да се върна там, а в днешно време трудно е човек да намери работа по специалността си. Какво ще правя без работа?
  5. Д-р Първанов, Вие сте успешен лекар, нали? Какво пречи и аз да бъда? По Вашата логика кой трябва да учи медицина? Вашите дъщери към коя сфера се насочиха?
  6. д-р Първанов, Не мога да разбера защо толкова много се опитвате да ме откажете и се чудите, какво да ми напишете, за да ме разколебаете?!! Преди години бях казала на личния си лекар, че искам да уча медицина и той веднага скочи и ми каза, че не е хубава професия! Сега години по-късно дъщеря му учи медицина. Аз пък на инат няма да се откажа!!!
  7. Edelvaisinpirin, благодаря ти! Г-н Баев, благодаря Ви за коментара! Моята работа и сега е свързана с много хора от различна възраст и активна комуникация. И понякога това доста ме уморява, но същевременно усещам и голямо удовлетворение. Парите никога за мен не са били основен фактор, макар че те управляват света. Месеци работих за нищожни пари, водена бях от идеята да помагам и да съм полезна. Искам да уча медицина, защото искам да знам как функционира човешкото тяло, защото винаги съм знаела, че аз ще лекувам. Не мога да дам логичен отговор, просто дълбоко в себе си така го чувствам, че трябва да бъда с бяла манта. Конкретно за специалност, към момента съм ориентирана за холистичната медицина, защото вярвам, че човек, за да е добър в нещо трябва да има широк кръг познания. Но има неща, които ме спират и постоянно ги мисля. Например, че вече съм стара, че дори и да ме приемат в университета ще ми се подиграват. А и някак животът ми дотук премина в учене, работа и разрешаване на различни семейни проблеми. Не усетих нито детството си, нито пубертета. Не ми остана време за мен самата, приятелите ми вече имат семейства, деца и се вълнуват от други неща, а аз отново ще се изживявам на студентка. При срещи с познати, които стават все по-рядки виждам, че все едно сме от различни вселени. Разговорите се изчерпват за минути. А и натискът защо съм сама, защо не съм семейна и че времето ми да родя става все по-малко се превръщат в голям товар за мен. Сама съм избрала, че не искам да се обвързвам, за момента не ми е важно. Но всички тези неща разпиляват мислите ми, не мога да се фокусирам, изнервям се и същевременно с това чувствам умора и искам да избягам. Майка ми е най-близкият ми човек и изненадващо за мен ме подкрепя! Спестих пари с много труд и лешения, и се питам заслужава ли си да ги жертвам в името на медицината - частни уроци, такси и т.н.?! Ами, ако не успея? Ами, ако се проваля? Ами, ако медицината не е моето нещо, какво ще правя?!
  8. Как сте се оттървали от страха от смъртта? Въпросният Бил Гейтс е последният човек, на който бих се възхитила. Не ме интересува дали е един от първите, защото аз вярвам в думите на Исус Христос - "Така последните ще бъдат първи, а първите - последни". И какво следва, че ако сме нямали шанса да се родим в заможно милионерско семейство - хора без късмет ли сме, обречени да не можем да постигнем нищо в живота си ли? Честно богатство няма, зад всяко стои по едно престъпление. За мен истинските успехи не се измерват с материални придобивки. Най-важните неща за мен са силна воля, ум, сърце, истина, правда и доброта. Всякакви други късметчета са илюзии на съвременното пластмасово общество. Явно голяма част от докторите са големи късметлии щом имат милиони, многобройни имоти и скъпи коли. Това е търговия със здравето на хората и подигравка с тях. Опитвам се да видя древния Хипократ в съвременната медицина, но не го виждам. Имам си свои принципи и не бих се вписала в тази порочна система, но не пречи да бъда различна, както винаги съм била.
  9. За втори път "срещам" човек, който да казва, че няма страхове. Лекарите, както и специалистите от помагащите професии би следвало да проявяват емпатия. Със силна резервираност и само проявата на властта на лекаря, може ли да се постигне успешно лечение? За мен не, затова има и толкова неизлекувани болни, защото няма доверителна връзка, а само проява на силно его от страна на лекаря. Най-човешкото нещо е да кажеш една добра дума на някого, а не да го обезсърчиш и смачкаш. Напълно наясно съм и с това, че човек, ако иска да се съхрани е необходимо да се дистанцира. Често срещаната грубост и арогантност при лекарите прави ли ги рационални? Късметът, който Вие описвате за мен е вид оправдание. Ако разгледаме нещастния случай с починалото бебе в Плевен, то как да тълкуваме късмета тук? Бебето не е имало късмет, а лекарите имат, защото досега осъден лекар няма?! Ако разгледаме и друг случай, днешните кандидат-студенти по медицина обикновено са деца на заможни родители, които могат да си позволят безбожно скъпите частни уроци, това прави ли ги късметлии и успешни, щото обикновено са амбициозни, но не и задължително кадърни? Когато човек няма достатъчно сила и воля търси разни оправдания и може би едно от тях е късметът.
  10. Аз искам да бъда също този човек, който е попаднал на точното си място! Вие пишете, че сте превърнали работата си в хоби и същевременно с това не я препоръчвате, тъй като е доста стресираща. Но щом Вие сте успели това означава, че напрежението, което дава тази работа може да бъде преработено. Кое Ви дава сили да продължавате да практикувате, въпреки сълзите? Мен гледки като кръв и пр. не ме притесняват. В деня, в който завърших магистратурата всички отидоха да празнуват, а аз отидох в библиотеката и после в книжарницата на Медицинския университет. Изчела съм доста от учебницете за 1, 2, 3 курс. Единственият ми страх може би е страхът от смъртта. Любими хора си отидоха още в детството ми и може би идеята за медицината се е зародила някъде там с идеята, че лекарят знае много, може да се изправи пред нея и изпълнява стриктно Хипократовите завети. Никога не съм имала някакво приворечие медицина/право/икономика и т.н. Дълбоко в себе си от малка знаех, че рано или късно, каквото и да уча аз ще се завърна към медицината и ще лекувам. Но в момента, в който го реша идва и съмнението. Моето разбиране за късмета е не на нещо, което е паднало от небето. За мен късметът е да се ограничиш от нещо, за да получиш друго по-ценно и да израстнеш. Мисля, че големите неща в живота не се случват просто ей така между другото. Зад всяка една моя лична победа стои много упоритост, търпение и непоколебима вяра. В случайности не вярвам. "Късметът е, както си го накъсметиш.", т.е. резултат от нашите действия. Благодаря на всички!
  11. Моята работа и сега е доста натоварваща и сълзи имаше в началото... С толкова хорска болка, несправедливост и кофти шефове се сблъсках, че всичко това доста ме промени... Усещането, че си намерил призванието би следвало да дава стимул и вдъхновение, а при мен за момента липсва. А Вие защо избрахте да се занимавате с медицина? Ако трябваше днес да избирате, каква професия щяхте да изберете?
  12. Благодаря, д-р Първанов! Но си мисля, че ако не пробвам цял живот ще съжалявам.
  13. Прочетох статията, ще си купя книгата. Благодаря ви!
  14. Здравейте, На 29г. съм и винаги съм имала желание да уча медицина, но така и не се престраших да се подготвя за изпитите и да се пробвам. Имам завършено образование, практикувам по специалността си вече 5 години, но не съм удовлетворена и смятам да напусна доброволно, защото усещам и голям психически тормоз от страна на работодателя ми. Как мислите, късно ли е? Израстнала съм с убеждението, че за да учиш за лекар трябва да си много умен, паметлив и родителите ти да са лекари. През годините, в които работих се опитах да живея доста скромно и без да ходя никъде на почивка. Целта ми беше да спестя пари за частни уроци и ако ме приемат за семестриални такси и ежедневни разходи, защото нямам представа дали ще мога, и да работя. Не мога да разчитам на родителите ми. Същевременно с това започнах да си задавам въпроса дали си заслужава и има едно постоянно колебание и съмнение в мен, което не ми дава спокойствие. Моля, дайте ми насока! Благодаря!
×