Jump to content
Порталът към съзнателен живот

vermim

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от vermim

  1. Помогнете ми да разтълкувам следния цитат от Еклисиаст: "Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!"
  2. Съществува ли щастливо семейство в днешно време? В какво трябва да търсим щастието? В това, че ни е добре да сме заедно, че имаме общи интереси, че ..................................(знам ли вече) Възможно ли е след много години брак да се запазят чувствата, които са били в началото?
  3. Ети и примери. Никога до сега не съм се съмнявала в него, нито аз съм му изневерявала. Той е военен и всичко започна когато в негово подчинение дойдоха две жени-колежки. Започна да се прибира всяка вечер пийнал. Черпели се. Още на първата седмица ми каза, че колежките започнали да го свалят. Отидохме на гости в негов колега и този колега цяла вечер се бъзика, че ще ни разведат. Мъжа ми започна да се променя. Стоеше като отнесен. Започна да се къпе всеки ден / а преди това през 2-3 дни/. Бръсне се сутри и вечер. Купува ми цветя, книги, бикини, а преди това всяка покупка беше свързана с врънкане от моя страна. Едната от неговите колежки даже се обади в неделя вечер, уж да го пита за нещо. Заподозрях атака от нейна страна. Говорих много със съпруга си. Казах му, че любовта е като язовир. Ако се появи и малка дупчица и той не я запуши ще се отприщи цялата стена. Казах му, че съм видяла тази дупчица в него и знам,че чувството е много хубаво, но е добре да я запуши. В същото това време преминавах през своя ад. Болеше ме, че 15 години отдадох любовта си, грижих се за семейството и детето, а той ме пренебрегваше. В семейния си живот не сме се карали никога сериозно. Имало е сърдене и малки проблеми, но не са прераствали в нещо сериозно. Смятах, че се разбираме. От разговори с негови колеги разбрах, че има нещо като съревнование за вниманието на тези колежки и явно и моят се е включил в това. Нали мъжете са ловци. От няколко месеца насам искаме да имаме и второ дете, но засега това не става. Преди няколко дена се заговори за банкет на батареята. Всички негови колеги и той бяха много въодушевени. Банкета се правеше единствено заради новите колежки. Казахму го и той го потвърди. Не исках да го спирам, толкова много искаше да отиде на този банкет, но няколко дена по-рано говорихме, че точно по това време аз съм в овулация, а той предния ден е наряд, а след това е банкета и няма да се видим два дена. Той избра банкета. Много ме заболя, а смятах,че и двамата искаме това дете. Върна се сутринта в 6 часа, много пиян. Ризата, потника и дори кожата му миришете на скъп и силен дамски парфюм. Попитах го дали се е случило нещо на банкета, но той отрече. Всичките тези неща стават в рамките на 1 месец. Аз не спя, не ям и много ме боли душата. Чувствам се като птица в клетка, която си удря крилата в стената. Казах му, че го напускам, защото искам да си тръгна здрава и в някакво душевно равновесие. Той отвърна, че с ръка на сърцето ми казва, че не е имал никакви помисли към колежката си, нито е имало нещо между тях. Говорихме много. Казах му как се чувствам, как се съмнявам. Отговорът му беше, че всичко е стечение на обстоятелствата. Останах в къщи. Но много ме боли от всичко това. Надявам се да му вярвам, да оцелея, но незнам как. Дано не съм ви досадила, но вярвах в брака, в обичта, в добротата. Не знам как да продължа напред. Затова ви излях цялата си мъка.
×
×
  • Добави...