Eldi

Здравей и от мен, преди 10тина години аз също катастрофирах не след дълго се появи и въпросният световъртеж за който ти говориш. Отначало беше поносимо, но след време стана перманентно... Стигна се до там че се подпирах по стените докато ходя. Имах моменти в които по цял ден лежах. Ходих на различни невролози и отоневролози във Плевен, София и Варна, имам направени 3 скенера и един ядрено магнитен резонанс. Изпил съм една аптека лекарства като почнеш от съдоразширяващи, различни видове транкивиланти, пил съм и деанксит и Ривотрил, ксанакс и много други в продължение на години.Бях много деен човек а изведнъж се превърнах в развалина.Няма да ти разказвам подорбно какво представляваха опитите ми да шофирам в такова състояние, чувствах се все едно се уча да ходя, Но МНОГО ВАЖНО точката подчертавам точката на пречупване беше когато просто реших да се изправя пред страха от припадане, защото тогава световъртежа и потъването ми бяха толкова усилени че породиха в мен страх от припадане. Отначало е много трудно дори хората постоянно ми казваха че се движа като пиян. Имах много силни кризи на световъртеж, но оставах там където съм дали в колата или мола все тая просто оставах там и се борех. Не след дълго пък може и да е било дълго не помня всичко започна да се нормализира, аа да и много важно тогава реших да спра всички лекарства изведнъж и ходех на психотерапия известно време. Сега се боря с други страхове но наистина от световъртежа няма и спомен. Съвета ми към теб е да спреш да ходиш на лекари защото там успокоение ще намериш но временно когато ти кажат че е на нервна почва ще се успокоиш, но при следващата по сериозна криза или разтрисане всичко ще започне отново и така въртележката ще се върти, вторият ми съвет е да не избягваш местата на които получаваш кризи, третият ми съвет е да намериш добър специалист и да го посещаваш по продължително време и най важното да усетиш че е твоят човек! 

Здравей!
,,От сума изчетена информация много се притесних за симптомите на отнемане, защото все пак съм го пила 6 месеца. ,,
Скоро по повод въпрос за имунизирането срещу Ковид, подробно описах на едно момче, как се преценява истинността на дадена информация.
Това, което  си прочела- че има симптоми на отнемане при рязкото спиране на Деанксита , не отговаря на истината. При спирането му, за разлика от спирането на много други вещества, не съществува физиологична реакция, която да го обуславя.Такава  реакция има към много други вещества - никотина, кафето, бензодиазепиновите транквиланти, барбитуратите, някои обезболяващи / седалгин- нео и др./, анестетици / кетамин и др./   и т.н., но не и към антидепресантите.
В България, изписването на всички медикаменти, които създават физическа зависимост подлежи на специален контрол и отчетност. Те се изписват на специални рецепти, така наречените ,,зелени рецепти,, които не се купуват от книжарници, а се дават на всеки лекар лично от РЗИ срещу подпис. Лекарят  получил такива рецепти / не всеки лекар има нужда от предписването на такива медикаменти/ отчита пред РЗИ, колко от тях  е изписал и с какви медикаменти, като ,,недай боже,, да  изгуби някоя от тях - много писане трябва да изпише.
Симптомите,  които описват много хора, като симптом на отнемане се дължат на психическата зависимост, която ние хората сами си създаваме към лекарствата, които приеме, независимо от коя група са. Като, колкото по-невротичен е човек, толкова по склонен е към тази зависимост.Аз мога да ти кажа, че голяма част от жените и по-малка от мъжете, не могат да излязат от домът си, без в чантата им да има успокоително,  което те никога не ползват, но е за ,,всеки случай,, ако им стане ,,нещо,,. Психическата зависимост, може да не е само към лекарствата - срещал съм хора, които отиват на почивка с три апарата за измерване на кръвното налагане /въпреки , че кръвното им е нормално/- ако два от тях откажа, да го направят с третия. Срещал съм и хора, които на навигациите си имат нанесени всички болници на  населените места в пътуват,  ако случайно им стане ,,лошо,, да се отправят към най-близката.
Така че, деанксита не го мисли.
 
 

Може би сте прав за това, доктор Първанов, че замайването се дължи на това, че към главата ми отива малко кислород, защото като ми омекнат краката или ми се разтрепери, вероятно хормоните работят да бягам, а реално няма от какво. 
Спорт практикувам рядко, но ще коригирам това. Имам велоергометър вкъщи и ще го подкарам.щ зимните месеци. Иначе правя гимнастика, нещо между йога и пилатес. Добре ми се отразява. Но в такива периоди сякаш нищо не ми се прави. 
Книгата ще я прочета. Винаги има какво да се научи и да влезе в употреба в живота ни. 
Работя над това да приемам нещата. Не успявам още, но ми е на дневен ред. 
Имам чувството, че ако се отърва от деанксита голям товар ще падне от плещите ми. 
От сума изчетена информация много се притесних за симптомите на отнемане, защото все пак съм го пила 6 месеца. 

Благодаря ви за отговора. На периоди ми пречи много, в други успявам да го приемам и сякаш го забравям. Сега обаче определено ми пречи. И ми пречи и това, че пия деанксит. Имам чувството, че от него още се напрягам, безпокойство, треперене, ужасно състояние. 
Посещавам психолог на първо време да видим накъде ще тръгнат нещата. 
А относно чертите може би тези, които ме описват мен, е че съм силен човек, който много трудно се оставя да падне, но напоследък не съм така. През 2017 г. Ми се наложи и с рака на гърдата да се справям и след него излезна много благодарен човек, за всичко, което имам и ми се случва.
ДА плача пред някой ми бе почти невъзможно, тези дни плаках пред майка ми, сестра ми, мъжа ми. За добро или не. Май ми олекна да си споделя с тях за това, обикновено само с мъжа си говоря. 
Обичам да контролирам нещата, дори тези, който не зависят от мен, и това ми носи много негативи. Вътрешни противоречия имам спрямо начина на работа в моята работа и това как според мен се върши тя. Аз съм експедитивен, организиран и много подреден човек особено в работата. Шефа ми е другата крайност, последния момент винаги, нещото просто да се свърши без да се гледа качеството и ефективността, срокове и прочее са далеч от неговите виждания. Може би и това ме напряга и ми пречи. На теория добре ги разбирам нещата, или трябва да я приема тази работа, или да я напусна. Но уви, още съм там. 

Много ви благодаря, доктор Първанов. Факт е, че имам проблем, със личността си. Търся как да се справя, но не попадам на терапевт, който да работи в тази посока. 
Ако можете да ми препоръчате такъв, ще съм ви благодарна.