Jump to content
Порталът към съзнателен живот

perply

Участници
  • Общо Съдържание

    14
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Репутация Активност

  1. Like
    perply reacted to аз-съм-си-аз in Синдром на експлодиращата глава   
    Хайде и от мен едно жокерче: ако послушаш kipenzov и започнеш да си гледаш наталната карта вероятно ще попаднеш на някои крайно негативни статии в интернет, описващи съчетания на небесни тела. Изобщо недей да се плашиш. При даден човек един аспект може да е определящ, а при друг да е само щрих в цялата картина. А и в повечето случаи съдбата ни дава възможност да минем по "прекия път", като научим уроците си доброволно. Самият факт, че си попаднала в този форум показва, че имаш потенциал да минеш по "прекия път". А какъв е "прекият път"? Вероятно чрез себепознанието се стига до него. И аз това се опитвам да разбера
    Ако имаш интерес пиши ЛС и ще ти препоръчам няколко чудесни астрологични сайта, с които можеш да си анализираш сама.
    В този раздел има информация, достатъчна за първоначален анализ и е написана на достъпен език.
    Бог здраве да ти дава
  2. Like
    perply reacted to kipenzov in Синдром на експлодиращата глава   
    И аз Благодаря! Приятно е да оценяват труда ти!
    А с това "Още веднъж" станаха 3 (3ме кефи) и в знак на благодарност ще ти подам жокерче, което на мен ми беше полезно. Принципно последните три планети (без Хирон,де) се "застояват" повече време в един дом, та така "орисването" им важи за цели поколения.
    От Плутон така или иначе за нашето поколение си идват "проблемите във връзките", а от Нептун - "интуиция, вяра, религия, състрадание, жертва, Божествената Любов. Музика, кино фотография, танци, внушения, заблуди, измами, зависимости (от опиати, лекарства, хора, телевизия, Интернет и др.), море, океан, течности. МЪГЛА. Психология, мистика, духовност. Транс, хипноза, екстаз, нирвана, мир, покой, единение, разтваряне на границите, медитация, усамотение, разсеяност, розови очила, влюбване".
    Обаче от Уран  нашето поколение е орисано "да е поколение, което трябва само' да намери истината за своето съществуване." Ние сме "Всъщност това поколение просто е доста объркано, защото няма модел, който да следва. То трябва да изработи модела. Основната му житейска задача ще бъде да се самодисциплинира и да изгради един по­позитивен поглед, както към света, така и към себе си."
    И допълнителен бонус:
    Прегледай си Северния лунен възел, в който са "заложени" предизвикателствата ти в живота, а от противостоящи му Южен възел пък ти идва "наследството"!
    Предполагам, че от горните ще си добиеш доста ключове за "затворените врати" в "коридора на Пътя ти".
    А пък, ако искаш пак да ми благодариш - моля те недей,  щото ще станат 4, а четири все още не ме кефи. 
    Т.е. не се занимавай с други тегоби по-често. Научи се и да приемаш, а не само да даваш.
  3. Thanks
    perply got a reaction from kipenzov in Синдром на експлодиращата глава   
    Благодаря още веднъж
  4. Like
    perply reacted to kipenzov in Синдром на експлодиращата глава   
    Иронията в този аспект е, че в реалния живот( това, което конвеционално сме приели за реалност - материалното проявление) "отпускането на контрола" води до едно синхронизиране с колективните потоци и "намаля вътрешното напрежение". Докато в астралното преживяване, "отпускането на контрола" води до загуба на силата на намерението(разфокусиране), а от там до резки промени в емоциите, докато не ни обхване страха и не си "върнем фокуса на наблюдение" в тялото.
    Така се получава "сънната парализа" - телесна(соматична) реакция на емоционално претоварване, както след астрално преживяване(проектиране на тяло в съня), така и след липсата на спомен за такова или обикновен сън. Дори, според наблюденията ми върху мен си (щото проверката е висша форма на доверие ), когато сутрин съм се събуждал с неква скованост в тялото, при положение, че не е било от неудобна поза за сън или пък от температурата в стаята през съня ми, съм си правил труда "да върна спомена" за съня, щото и астралното преживяване си е един вид "сън". Всеки път, когато се опитвам да възпроизведа спомена за съня, то стигам до неква "преграда", отвъд която ми е останал само откъслечен спомен за чувствата, които съм изпитал по време на съня. Това, поне на мен, недвусмислено ми говори, че преживяванията са били отвъд предела ми на поносимост на емоционална болка. Но пък в съновните ситуации, в които съм изпадал, явно съм добивал някаква опитност чрез действията ми, която напоследък доста бързо след съня ми се налага да прилагам в реалния живот в реални ситуации, на които до преди това не съм обръщал внимание каква символика съдържат(каква огледална проекция на некви вътрепсихични съдържания отразяват) и какво значение има всяко едно мое действие за последващата "реакция на средата".
    Горе-долу от горнонаписаното, като аргументация, следваше и съвета ми, че е по- " добре да бъде съвместно със специалист, познаващ и дълбинната и трансперсоналната психология". Защото при специалисти-психотерапевти, с опитност в това "поле на вътрешната работа", можеш да получиш "имена" на тези вътрешни потоци и динамиката на взаимодействието им. По този начин можеш да си отвориш широко поле за вътрешна работа, но тя ще е предимно лична, с леки напътствия, за да не се губи а да се преоткрива пълноценната връзка и с външния свят, де. Изисква се пределна мобилизация, кураж и силно желание, щото "преградите", с които ще се сблъскваш са "дълбоко в теб", характероопределящи. Личностноформиращи. Един вид - взимаш "червеното хапче" и "потегляш към безкрая" без сигурността на предноустановената ти себепредстава, която ще се мени с всяка стъпка към "по-дълбокото Тебе". 
    В това отношение, неангажиращото ми мнение е, че можеш да се обърнеш към Орлин Баев, най-малкото за насоки. Стелиян Славов също ми подсказва интуицията, че има опитност. А можеш да "пробваш" и хипнотична регресия с д-р Първанов, от чиито мнения в постове за характеристиките, същността и насоките на практикуваната от него регресия, съм си направил извода, че е доста вероятно да ти бъде полезен или поне да те насочи към подходящ негов колега, практикуващ хипнотична регресия в близост до теб. Моята терапевтка, при която съм ходил вече три пъти за 1,5 г., май няма свободно време и за това не виждам смисъл да ти я посочвам. 
    Но като гледам какво си споделила като вътрешно усещане, по-адекватни на настройката ти действия биха били "по-щадящи" подходи, базирани на оценка на вътрешното ти състояние от специалист и последващи съвети за справяне с тези състояния с цел хармонизирането ти със средата, в която живееш. В това отношение във форума за психотерапевтични насоки онлайн можеш да се обърнеш към всеки от специалистите за среща или поне за насоки. Инес Райчева и Диляна Колева ще са ти също полезни по този път за ориентиране във вортексите на личните ти чувства.
     
    П.П. Това, от което "ще ти се пръсне сърцето" е проявление на дълбок вътрешен страх, от тези за които ти пиша, че отработването им е "вътрешна работа"  и Нео не можа от първия път да скочи между небостъргачите
  5. Like
    perply reacted to kipenzov in Синдром на експлодиращата глава   
    Бях заложил на избор на "червено хапче", но виждам, че избрахте "синьо".
    В подобни статии можете да се запознаете с четири от възможностите за промяна в животът ви, ако бяхте избрала "червеното хапче" .
    В този вариант на времевия поток като следствие на Изборът Ви, СИГ(синдромът на избухващата глава) е показател за духовно пробуждане и промяна на възприятието. Последващо развитие на ситуацията е ОС (осъзнати сънища) и ОИТ(опитност извън тялото или т.н. астрални проекции). Обаче, СИГ също би бил и показател за електромагнитно облъчване. Като цяло "удобните рамки" на "нормалното" обществено, в които да поставяте оценките Ви на света, се размиват.
    Както виждам, в липсата на усет за смисъла на шегата, сте по-склонна да се придържате към конвенционалната представа в обществото за феномените на Живота. Съответно, за това "виждам", че избирате "синьото хапче".
    "Ако вземеш синьото хапче - историята приключва, събуждаш се в леглото си и вярваш в това, в което искаш да вярваш". В това, в което обществото те е научило да вярваш, че искаш да вярваш.
    В такъв случай, приемете си това, което описва и статията в Уикипедия за СИГ или Exploding head syndrome.
    Приемете си, че този странен, "режещ" звук при прехода от съновното в будно състояние е признак на психическо натоварване. Че причината за това е неизвестна. Че вие сте поредната от жените, по-склонна към прояви на този синдром и че това се дължи, вероятно, на множеството възможни неврофизиологични реакции на това психическо натоварване, предизвикващи "разтоварването на багажа".
    Лично на мен, първият и единствен път, когато това ми се случи, беше по време на гръмотевична буря и усещането беше доста готино.
  6. Like
    perply got a reaction from kipenzov in Синдром на експлодиращата глава   
    Здравейте,
    Има ли хора тук, които са запознати с т.нар. "Синдром на екплодиращата глава" (Exploding Head Syndrome)? Преди около 2 седмици ми се случи и бях ужасена. На 2 пъти чух ужасяващ шум при заспиване (или съм била заспала и се събудих), който идваше от главата ми и по-конкретно от челото, отвътре. Усещането е страшно. 
    Прочетох, че често се съчетава и със сънна парализа, която също не ми е чужда.
    Поздрави и хубав ден!
     
  7. Like
    perply reacted to Орлин Баев in Трайно безработен партньор   
    Партньорите са резонантни на вътрешните нагласи. Когато те се променят, идват различни партньори.
    Въпрос на приоритизиране е. Имам клиенти, които пътуват от градове, отстоящи на 500км., от Англия, Холандия, Щатите... Приоритети!
  8. Like
    perply got a reaction from АлександърТ.А. in Трайно безработен партньор   
    Здравейте отново!
    След поредния спор на тема работа заявих на приятеля ми, че повече не мога да толерирам това положение, тъй като той не дава всичко от себе си да започне някаква работа, било то само на първо време. Поводът беше поредният отказ - този път не би работил ...за чужденци.
    Точно както г-н Баев описва по-горе - цикълът от обиди и манипулативност отново се завъртя. Този път като страничен  наблюдател отбелязвах как познатата схема се повтаря. Започнах да чета и книгата, която ми препоръчахте - откривам доста чертите на "Жените, които обичат твърде много" в себе си.
    При всеки спор и опит за раздяла, или пък без спор, но при евентуален реален шанс да започне работа, той се разболява или нещо му случва - грип, стрептококова инфекция, какво ли не... Е, този път е схванат кръст, след вдигане на газова бутилка, според думите му. 
    50% не мисля, че го прави умишлено, но според мен подсъзнателно сам се саботира - излиза с тезата, че няма да се справи с работата след дългия период на безработица. 
    Защо го споделям? За да Ви благодаря отново за навременните отговори и за това, че всички вие се ангажирахте с моя случай. Вече съм убедена, че правилното решение е да го оставя сам да поеме отговорност за живота си, а аз да спра да се измъчвам от криворазбрано чувство на вина.
     
     
     
     
  9. Like
    perply got a reaction from Desy_V in Трайно безработен партньор   
    Здравейте отново!
    След поредния спор на тема работа заявих на приятеля ми, че повече не мога да толерирам това положение, тъй като той не дава всичко от себе си да започне някаква работа, било то само на първо време. Поводът беше поредният отказ - този път не би работил ...за чужденци.
    Точно както г-н Баев описва по-горе - цикълът от обиди и манипулативност отново се завъртя. Този път като страничен  наблюдател отбелязвах как познатата схема се повтаря. Започнах да чета и книгата, която ми препоръчахте - откривам доста чертите на "Жените, които обичат твърде много" в себе си.
    При всеки спор и опит за раздяла, или пък без спор, но при евентуален реален шанс да започне работа, той се разболява или нещо му случва - грип, стрептококова инфекция, какво ли не... Е, този път е схванат кръст, след вдигане на газова бутилка, според думите му. 
    50% не мисля, че го прави умишлено, но според мен подсъзнателно сам се саботира - излиза с тезата, че няма да се справи с работата след дългия период на безработица. 
    Защо го споделям? За да Ви благодаря отново за навременните отговори и за това, че всички вие се ангажирахте с моя случай. Вече съм убедена, че правилното решение е да го оставя сам да поеме отговорност за живота си, а аз да спра да се измъчвам от криворазбрано чувство на вина.
     
     
     
     
  10. Like
    perply got a reaction from Орлин Баев in Трайно безработен партньор   
    Здравейте отново!
    След поредния спор на тема работа заявих на приятеля ми, че повече не мога да толерирам това положение, тъй като той не дава всичко от себе си да започне някаква работа, било то само на първо време. Поводът беше поредният отказ - този път не би работил ...за чужденци.
    Точно както г-н Баев описва по-горе - цикълът от обиди и манипулативност отново се завъртя. Този път като страничен  наблюдател отбелязвах как познатата схема се повтаря. Започнах да чета и книгата, която ми препоръчахте - откривам доста чертите на "Жените, които обичат твърде много" в себе си.
    При всеки спор и опит за раздяла, или пък без спор, но при евентуален реален шанс да започне работа, той се разболява или нещо му случва - грип, стрептококова инфекция, какво ли не... Е, този път е схванат кръст, след вдигане на газова бутилка, според думите му. 
    50% не мисля, че го прави умишлено, но според мен подсъзнателно сам се саботира - излиза с тезата, че няма да се справи с работата след дългия период на безработица. 
    Защо го споделям? За да Ви благодаря отново за навременните отговори и за това, че всички вие се ангажирахте с моя случай. Вече съм убедена, че правилното решение е да го оставя сам да поеме отговорност за живота си, а аз да спра да се измъчвам от криворазбрано чувство на вина.
     
     
     
     
  11. Thanks
    perply got a reaction from Орлин Баев in Трайно безработен партньор   
    Благодаря за отговорите и насоките на всички! 
    Имам върху какво да мисля и да отработвам  
    Много ми се искаше тази история да не свършва така, но трябва да приема, че само желанието и хубавите думи не стигат. При всичките си добри качества този човек почти нищо не направи, за да си стъпи на краката, и остави цялата тежест да пада върху мене.
    Няма как да видя само 'лошото', което е кристално ясно след хладен анализ. Ще трябва да се науча да си тръгвам от хора, които възприемам в същността им като добри, но на мене по някаква причина ми вредят. 
  12. Like
    perply reacted to Василена Христова in Трайно безработен партньор   
    Вътрешният ни свят създава нашия външен такъв и събитията в него.
    Имаш изказ, разсъждаваш, виждаш нещата - вложи тази енергия в нещо специално, развий се и си живей живота. 
    Специално аз с мъж без работа не съм излизала - в крайна сметка това е липса на самоуважение към самия него и още 1000 неща, но няма да ми стигне 1 ден да ги изброя :) 
    Умна си, възползвай се.
  13. Like
    perply reacted to д-р Тодор Първанов in Трайно безработен партньор   
    ,,Мисля, че прекалено много анализирам и се страхувам какво би се случило с него, ако го оставя в труден момент - дори се тревожа да не посегне на живота си.,,
     
    Не  се притеснявай, наивни жени има много.
    Ако ти го оставиш, той има шанс да си намери някоя друга, по-богата от теб, която по-добре да го издържа и той да се чувства страхотно. Даже, когато прекъснеш връзката си с него, му го обясни, че го правиш с тази цел, да си намери финансово по ,,мощна ,, жена .Например някоя, която да му купи кола , жилище и т.н. Сигурен съм,че ще те разбере, ако така му поднесеш нещата, не е глупав.
  14. Like
    perply reacted to Орлин Баев in Трайно безработен партньор   
    За да премине теорията в практика, е нужно да свържете точки, да осъзнаете не само ментално, но и като усещане и разширяване на съзнанието за какво се закача манипулацията му във вас и да го преработите. Едно е да знаеш, второ е да искаш, трето е да можеш, четвърто е да почнеш да го преобразуваш, пето е да го направиш. 
    Във вас е. Вие питате, вие търсите решения. 
    Следвате автоагресивни програми, които сама не виждате в себе си, не можете да си поставите граници, бъркате невротичната зависимост  садо-мазо отношенията с любов. Прочетете 'Параноя на страстта". Още се казва "Жените, които обичат твърде много.". Походете няколко сесии при добър колега, за да преобразувате маладаптивните си програми!
  15. Like
    perply got a reaction from kipenzov in Трайно безработен партньор   
    Здравейте,
    Доста съм объркана и се нуждая от обективно мнение за историята, която ще споделя и която много ме измъчва.
    На 38г., живея в голям град близо до морето и тъкмо бях приключила дълга, изстрадана връзка, когато по интернет се запознах с мъж, който ми даде много положителни емоции. Това се случи преди около 2.5 години. Той живее в по-малък град и връзката ни беше от разстояние, с редки срещи на 2-3 месеца в моя град. В началото всичко беше страхотно – еуфория, допълване, вярвах, че е сродната ми душа – най-накрая. Виждах бъдеще, макар и трудно, заради това, че всеки си е изградил свой живот в неговия град. Бяхме изцяло откровени един с друг, предвид възрастта и желанието да се обвържем дългосрочно и този път с подходящия партньор. Решихме да не бързаме обаче и да видим как ще се развият нещата.
    И тук идва моят проблем. Още в началото той ми каза, че е без работа в момента и си почива след преживени трудности в неговия живот. В началото разполагаше с някакви средства, които свършиха след 4-5 месеца. Отношението му към мен беше безупречно, като изключим липсата на работа и ...както се оказа впоследствие, зависимост от антидепресанти. Пие ги от години. Иска да ги откаже, но не може. Започнал е след някаква консултация след травматично преживяване, уж само за кратко. Приех тази зависимост и се опитах да го подкрепя, доколкото мога. Според мене, проблемът ще се разреши, когато започне работа и се ангажира с нещо. Но вече 2.5 години това не се случва. Не си намира работа.
    Започнах да му пращам пари по пощата, за да може да си плаща сметките и да се храни, както и да си купува лекарствата. И това продължава повече от 2 години. Имахме няколко сериозни спора, в които си позволи да ме обиди много грубо, с най-долни епитети и заплахи, задето аз си продължавам живота по старому – работа, приятели и пр., докато той стои сам в родния си град. Очаква от мен да го извикам в моята къща, където той или да се грижи за домакинството, или да си намери работа – било по-лесно. За мене това не е решение. Чувставам се хем обсебена от него – той твърди, че съм целия му свят, хем несигурна и стресирана от това положение - сякаш съм глава на семейство, без реално да имам такова. Не мисля, че е мога да разчитам на него дългосрочно. Когато не е груб, ме подкрепя с думи и ме изслушва, но може от нищо да ‚подпали‘ и приказките да се обърнат на 180‘С. Започнах да го укорявам, че не е достатъчно упорит в търсенето на работа. Как така 2 години само за него не се намери работа? Нито временна, нито нищо. Имаше 2 опита за по 1 един ден, и 2-3 интервюта. Отказва се в последния момент с някакви измислени мотиви. 
    Всъщност не е бил на постоянна работа от близо 10 години. Имал е наследствени пари и не е счел за необходимо да работи. Предложих да му помогна да се преквалифицира. Отказа. Вярвам донякъде на чувствата му към мен, но не вярвам, че дава всичко от себе си за да си стъпи на краката. Месеци наред се надявам на промяна. Аз не изкарвам много, помагам на и на родителите си. Засега се оправям, но имам доста проблеми и в офиса, и се нуждая от стабилност, опора. Все повече си мисля, че няма да я получа от този човек. Той дори не разбира, че вечер съм изморена, че ставам рано и имам нужда да си почина след работа, вместо да говорим с часове по телефона, както беше в началото. Имаме постоянен спор за това, че аз съм вечно изморена вече, а той спи до обяд и денят му започва, когато аз вече искам да спя.
    Помогнете ми със съвет как да продължа. Опитвам се да зачитам чувствата му, да не наранявам мъжкото му достйноство и его... Но аз самата се сринах и вече съм напълно объркана. Давам си сметка, че това е много време и трябва да направя нещо драстично за да променя ситуацията. Почти съм си тръгнала, но чувствата ми остават – обичта, грижата и тревогата как ще се оправи.
     
×
×
  • Добави...