Inatari

Добре, хубаво си обяснил, нека и аз се "обясня" тогава. Статусите ми са на английски, защото това са цитати от специализираната литература, която чета през последните 4 години, пиша дисертация в областта на модата и може да се каже, че умът ми е зает главно с това, освен това съм живяла и в Щатите почти година и половина, може да се каже, че се научих да мисля на английски. 
Защо не съм превела тези цитати, защото на български губят красотата от значението и звученето си. Още повече последният ми статус е цитат от филма "Теорията на всичко", който е посветен на живота на Стивън Хокинг, на който аз се възхищавам, бях изумена и от актьорската игра и превъплъщение в образа на Стивън Хокинг на актьора Еди Редмейн. 
Подписът ми, който може да прочетете под всяко мое мнение представлява израз на личните ми убеждения и вяра в изкуството, това са лично мои думи, които отново ми дойдоха директно в ума на английски, тъй като умея да мисля на английски. От друга страна винаги пиша на кирилица и говоря български и уча чуждестранните си приятели на български при всеки удобен случай и да обожавам старите български имена, вдъхновяват ме и ме вълнуват. 

Днес бих искала да ви представя една уникална авторка, изящна майсторка на топлия батик - Данелина Косева. Тя работи с много инструменти, подходящи за тази разновидност на батика, като използва восъчни резерви, както и други ефекти, постигнати с него върху коприна. 

На днешната дата 4.06. през 1599г. в Севиля е роден Диего Родригес Веласкес. Той е испански художник. Отличава се главно като портретист. Считан е за най-големия и най-оригиналния художник на историческата школа. Най-известните му творби са: "Закуска", "Предачките", "Менини", "Инфанти", портрети на Филип IV, Маргарита Мария, Мария Терезия и др.Умира на 26 август 1660 г. в Мадрид.


А това е неговата картина "Белият кон":


Вижте още.

Не е нужно да правиш добро на всеки, когото срещнеш на пътя си. Доброто подразбира да изпратиш на човека една добра мисъл или едно добро чувство. В това отношение, трябва да бъдем будни. Не се отказвайте и от най-малката услуга, която трябва да направите. – „Значи да помагаме на всички бедни.“ – Подкрепвайте ги, без да им отнемате сиромашията. Има една сиромашия, която носи благословение на човека. Ако я отнемете, с това заедно отнемате и благословението му. Има една сиромашия, едно невежество или едно страдание, дадени на човека на място. Те носят благословение за него. Всичко, което разумният свят е определил за хората, е на място. Помагайте на бедния да понася сиромашията; на богатия – да носи своето богатство; на учения – да прилага своето знание на място. Помагайте на всички хора, без да ги освобождавате от изпитанията им. (Беинса Дуно)
 
"Топли чувства и светли мисли"
 
 
 
Лесно ли е да се помага на човек, без да се освобождава от изпитанието му? Учили ли сме се да различаваме двата вида помощ? Когато вие сте имали нужда от помощ и сте я търсили, то какво сте очаквали - да ви спасят от трудността, да ви я понамалят или ..... ? Достатъчна помощ ли ви се струва да се изпрати "само" една добра мисъл и едно добро чувство? Имате ли случаи, в които именно те са помагали? 
 
 
 
 
 

"МЕКИ АКЦЕНТИ", 45/60, СТУДЕН БАТИК, ИНА ТРИФОНОВА
 

Две години по-късно.....
 
Започнахме в нашата школа експериментален извънучилищен център "Слънчогледи". Концепцията за "Училище-живот" е в центъра на цялостната организация и подход към занятията с децата (начален курс).
Първите наблюдения и впечатления:
- ВЪЗМОЖНО е да се организира учебен процес без предмети като взаимодействието между педагога и децата е центрирано изключително около житейски ситуации, умения и дейности. Нещо повече - това е по-естественият, по-интересният и за децата и за педагога начин на общуване и учене. 
- Децата (и разумните родители) откликват с огромен интерес и желание на новия начин на общуване в "училището", сякаш отдавна са търсили и чакали нещо подобно! Участват с много радост и плам, а родителите проявяват желание да живеят заедно с децата и да им показват това, на което могат да ги научат. 
 
Днес шиха копче! Трудно ви е да си представите колко е вълнуваща тази дейност и каква е радостта, когато копчето се закрепи така, че да можеш да го закопчееш!
Очаквайте снимки
- 

Батикът е една от най-древните техники за багрене и рисуване върху текстилни повърхности.
 
Защо и в момента е толкова популярен е въпрос, който провокира отговори свързани с развитието на тази древна техника.
Съществуват много видове батик, като се започне от топлия батик, където се залагат восъчни резерви, мине се през студения батик и оконтуряването на рисунката и се стигне до вързания батик, който се използва за багрене най- вече на готови дрехи или платове. 
 
През 90-те години бяха много модерни рисуваните копринени вратовръзки, които  са на принципа на студения батик. До колко това е актуално в момента ще се въздържа от коментар, както и до колко има художествени качества във вида, който се разпространяваше. ))) Но ако има мяра, вкус и стил може да достигне съвсем други изразни качества.
 
Стана така, че вече доста дълго практикувам в заниманията си с текстил и изкуство студения батик, ще пусна някои неща, които намирам за сполучливи експерименти, но са добре дошли всякакви публикации на тази тема, както и разнообразни автори, аз се надявам да имам времето и желанието да обновявам информацията тук и да се получи стойностна тема. )))
И така ето някои от моите неща в тази техника: 
 
Разходка до луната

 
Акцент във виолетово

 
Тюркоазената пеперуда

 
Следобедни пеперуди

 
Бряг

 
Японски цветя

 
В облаците

 
Това са стари неща, които бяха част от първата ми самостоятелна изложба "Дебют" в галерия "Кирил Кръстев", Ямбол. Последваха и още много опити и експерименти с техниката батик, като сменях различни материи, марки боички, различни цветове контури, като цяло тези занимания изискват изключителна концентрация, тъй като всеки пласт от консистенция боя остава на повърхността на плата, не може да се измие напълно, остават някакви слоеве, по тази причина изисква се внимание и бързи движения, но всичко това се добива като опитност с работата. Ще се постарая да намеря и други автори, които намирам за качествени и ще ги споделя с вас. В момента нямам много време и пускам неща на разположение така да се каже. 

Алисия Уолска 

Донке, не можеш да си представиш колко много съм съгласна с теб!!! Себепознанието идва не само когато се фокусираме върху себе си, а изобщо живота. Човек започва да се самоопознава тогава, когато съчетава рядкото умение за самонаблюдение и изваждането на изводи, не само от ситуации върху, които сме фиксирани, заради определени желания( а такива имат всички) а и когато успяваме да се видим от високо, от птичи поглед, когато се разчитаме в очите и на останалите, защото те също биха могли да бъдат огледало, особено приятелите и онези, които ни мислят доброто. Способността за реална самооценка, а и себепознание идва, когато човек добива опитност в разчитането на психологията на духа и начина, по който той се проявява в хората. Да слушаш сърцето си, да успееш да видиш и най-затънтените кътчета на ума и съзнанието си е способност, която човек възражда, когато се научи да слуша интуицията си и най-вече да общува със себе си. 

Някаква манджа с грозде си сътворила. Първопричината е стимулът/мотивацията за това движение, енергийната ефективност е нещо второстепенно и не чак задължително (пример - руската техника ). Природата е естествено по-енергийно ефективно изградена, но конфликтът там е дори още по-ясно изразен. Малко ли са случаите да изригне вулкан примерно и затрие всичко живо в няколко километра радиус, или направо потопи остров? Всяко нещо си има собствена мотивация да съществува. Представи си че си един стрък трева на тоя остров който скоро ще бъде потопен. Как ти звучат въпросите които задаваш ? Или ти е невъзможно, защото си се представяш като нещо много повече от него? Ако не намираш верият отговор в себе си, още по-трудно ще намериш друг да те убеди в него...

За вчувстване сме я вчуствали идеята за братство, но трябва да се знае, че темата е много по-голяма от самия форум и няма как да бъде разбрана, ако не се кажат някои неща в подкрепа на тази идея. Тук аз се чувствам в съзвучие с християнските ценности и не правя нищо повече от това да ги спазвам и прилагам към т.н. ближни хора.

Хайде на спанака!
 
Кой не е смръщвал носле само като си помисли колко чистене му предстои. Всъщност първо - не е чак толкова - може и да не си правите труда да чистите всичко - сега продават спанака почти готов за бланширане. Хубаво е все пак малко да постои с оцет - една нощ или един ден, например. Дръжките можете и да не отстранявате - само коренчетата, ако ви дразнят. 
 
Ето една бърза, лесна и много вкусна рецепта, която при това запазва всички ценни качества на това растение.
 

 
Запеканка от спанак с яйца
 
Ние у дома открихме комбинацията с елда - при това "магията" стана докато сновях из кухнята сутринта между чая и сока от моркови. 
 
1. Водата завира и пускате за малко спанака да се бланшира. Изваждате го след 1 мин с гевгир или просто отцеждате водата
2. Поставяте бланширания спанак за задушаване в достатъчно вода и няколко кристалчета морска сол и захлупвате с капак плътно - на тих огън.(отнема 1 мин.) 
3.Като ви замирише на вкусно, добавяте нарязан зелен лук и джоджен, чаша елда, може и повече - както го обичате. Домати добавяте на вкус - може нарязани сушени предварително накиснати или консерва, може и пюре, също малко червен и черен пипер ако ги обичате. Добавяте гореща вода - достатъчно да набъбне елдата и отново захлупвате и оставяте на тих огън. (1 минута) 
4. Когато видите как елдата и спанакът вече избиват на повърхността на водата, изключвате и оставяте да поеме - захлупено. 
 
След около 10 мин на вкус поръсвате със зехтин или шарлан. 
 
Ние ползваме сурова елда, която накисваме да се "съживи". 
 
 
Да ви е вкусно! 
И чакам вашите рецепти!
 
 

Приятели , какво сме ние ,все още не знаем . Аз знам , че тепърва ще разберем , както и света ще разбере за нас.
Ние сме съвкупност от най- древните народи и най- последния народ , носител на всички ДУХОВНИ открития .
Помислете какво се получава : жезъл , инструмент от древната мъдрост и модерно ново съзнание за света .
По - необятно, космическо изкуство от българското няма , но все още нищо незнаем за себе си . Заровени са много тайни . Ключови модели за света . Много религии са тръгнали от нас . Дали сме много знание и сме съхранили много колкото за половината планета Земя . Другата половина е вменена в славяните .
Българи, славяни и траки , какви ли не теори има и ще има все по - нови , и по- нови , докато се доберем до истината за самите нас .
Едно по , едно излизат на повърхността различни истини и факти и като се съберат всички целия свят ще научи .
Гордея се , че съм българка , защото от нашата култура , ще се учи целия свят . Но има историческа последователност ,трябва да си дойдат нещата едно по едно и ще видите тогава .
Постоянно срещам българи , загубили своята принадлежност , загубили своята култура , все едно виждам отсечени дървета .
А тези дето са поникнали са наистина мисионери на нашата култура , предстои наистина работа , но предстоят и велики неща .
И за тях трябва да сме подготвени .

Умберто Еко е вселена.Каквото и да се каже за "Острова....." все ще е малко--магия и вечност в едно.Магическия начин на изказ увлича читателя,без последния да се усети.И го води в един водовъртеж.
Уникалното за мен е,че оставя въпросите отворени--автора само предполага,за читателя оставя отговорите и търсенето.
По този начин тайната си остава тайна,а загадките привличат.И няма начин,веднъж потопил се във  водите на Еко,да не се върнеш отново към "Острова от предишния ден".
 
Така или иначе ще се сгромолясаме,кой знае къде след смъртта/ перефразирам Еко/, въпроса е защо се интересуваме от вечността преди нас?Съзнателно или несъзнателно го правим? Какво търсим там--самопознание ли,същност ли,идеи ли?
 
Факта си остава--"Острова..." ще е винаги там и ще ни привлича...,поне тези,които им харесва да се гмуркат.

Който ме познава, знае, че съм много чувствителен и емоционален човек. Особенно за всичко, което е свързано със справедливостта и истината. В дискусията, поне аз, няма какво да изгубя. Където виждам възможности, няма как да повярвам, че пътят е без изход. А ако пътят все пак е без изход, докато не стигна този евентуален край на пътя, не бих се отказал.

Големите хора не се озлобяват  към каквото и да е, не разсъждават от гледна точка на нараненото си его, а пак се обръщат с грижа към останалите, но това са големите хора. Малките хора живеят от утвърждаването на егото си и се озлобяват по ужасен начин, когато то е наранено. Всеки може да си даде сметка към кои хора принадлежи.
Не е вярно, че образоването ни е в колапс, и сега си имаме децата с медалите, със световните награди и т.н .И винаги ще ги има. Проблеми има в образователната система и винаги ще има, точно както на всякъде по света. 
Не пиша за моловете и за убитите възрастни хора, защото мисля, че не е по темата, но имам мнение и естествено им съчувствам, но отказвам да пригласям на някой забравил идентичността си. Отказвам да изпълня сърцето си с омраза към народа си, също няма да го направя.

Ето за тези хора става въпрос, мислещи, продуктивни и ерудирани! И не са малко тези българи, които са реализирани независимо дали в България или в чужбина. Умните хора търсят решение, пълни са с идеи и желание за живот! Качествени хора има и в България, само трябва да си повярваме и да работим! Радвам се на колегите си, радвам се на приятелите си, които търсят алтернативи и са креативни във всичко, което правят, не само в работата си, но и в целия си начин на живот. А Йордан Камджалов е явление в своята сфера, предпочитам да слушам такива хора като него, от колкото тези изпълнени с ненавист и омраза.

Мискомуникация има защото не сме единни, и ще има заради ненавистта и липсата на елементарна положителна постановка у някои, елементарна колегиалност и елементарно уважение, което човек излъчва, когато комуникира с някой, когато има събеседник, въпрос на култура и въпрос на ценности. С презрение и омраза не става! Просто трябва цялостно въртене на 180 градуса на психиката у някои, за да има успешна комуникация.
 
Както и да е искам да кажа, че подкрепям всички хора, които имат дръзновение в себе си, които мечтаят и работят за мечтите си, независимо дали са в пределите на България или по света. Радвам се на успехите на всеки, който дерзае и който носи откривателството в себе си. Жалко е да се изпокарваме и да се надпреварваме кой по и най, при положение, че сме толкова различни! А истината е в различните, в дръзновените, в мислещите! 
 
Изпитвам негодувание и жалост, когато слушам някои от новините по телевизията, наистина се разочаровам, но това ми дава импулс да изградя нов живот, да се вслушвам в идеите на хората около себе си, да отсявам добрите хрумвания и да ги подкрепям! И така са много хора, не се оставят на яда и негативизма, а търсят в собствения с живот как да подкрепят стойностните идеи, като това не винаги включва пари, но има пак материален характер, като осигуряване на пространство и публика, дебат и дискусия върху проблеми, които смятаме за значими, които провокират някакъв вътрешен драйв за действие!
 
Подкрепата е нужна на всеки и е добре да намери и материалния си и духовния си облик. Помагала съм на много колеги да осъществят идеите си, както и те на мен, затова винаги съм мислила, че без приятели и съмишленици не може, помагайки някому това ми дава сили и вяра, че въпреки трудностите, това да бъдеш човек е над всичко. Още повече, когато ясно се  вижда дефицита на подкрепа в институциите и обществото за културата и значимите идеи в изкуството,  това ме прави още по непоколебима, в последните години станахме близки и познати с много хора, които симпатизират на младите в изкуството, които осъзнават нуждата от подкрепа на културата и важността на отпечатъка, който оставят новото поколение автори. Просто всеки е на някакъв фронт и там дерзае, но не бих обезличила и омаловажила личната борба на никой! Просто сме различни и всеки осъществява доброто и наличните ресурси в себе си в  различни среди! 

Ето за тези хора става въпрос, мислещи, продуктивни и ерудирани! И не са малко тези българи, които са реализирани независимо дали в България или в чужбина. Умните хора търсят решение, пълни са с идеи и желание за живот! Качествени хора има и в България, само трябва да си повярваме и да работим! Радвам се на колегите си, радвам се на приятелите си, които търсят алтернативи и са креативни във всичко, което правят, не само в работата си, но и в целия си начин на живот. А Йордан Камджалов е явление в своята сфера, предпочитам да слушам такива хора като него, от колкото тези изпълнени с ненавист и омраза.

Ето за тези хора става въпрос, мислещи, продуктивни и ерудирани! И не са малко тези българи, които са реализирани независимо дали в България или в чужбина. Умните хора търсят решение, пълни са с идеи и желание за живот! Качествени хора има и в България, само трябва да си повярваме и да работим! Радвам се на колегите си, радвам се на приятелите си, които търсят алтернативи и са креативни във всичко, което правят, не само в работата си, но и в целия си начин на живот. А Йордан Камджалов е явление в своята сфера, предпочитам да слушам такива хора като него, от колкото тези изпълнени с ненавист и омраза.

„Българският дух никога не е бил по-силен от сега. Накъдето и да се обърне човек, има невероятни, мислещи хора. Не бива да се самосъжаляваме, а да ползваме трудностите като трамплин..“
„Няма как да има Феникс, ако няма пепел. Ние в момента гледаме една пепел…“ – думи на един наистина реализирал се българин в Германия - диригента Йордан Камджалов.
 
Не може да се каже, че Йордан Камджалов гледа през розови очила. В думите му има и критика, но и надежда... Най-добре е да го чуете в интервюто:


 

Много са хората, които не мислят така. Лично на мен ми омръзна от негативизъм в тази тема, а и не само в тази, другата подобна е "България, ще я бъде ли?". Не виждам повече смисъл да се обсъжда само една гледна точка, която е крайна и неблагодатна за нормалния човек, който гледа съзидателно на живота. Прав им път на всички, които не могат да намерят място под слънцето в България, такива хора има и в другите страни, неоценени, недостатъчно реализирани и неразбрани.
 
Светът е голям и спасение дебне от всякъде. Аз избрах да живея и да се развивам в България, както и още много качествени хора, с които комуникирам, които са част от приятелския ми кръг и други на които се възхищавам.
 
Сега е моментът да се гради нова България, така, че предпочитам да запретна ръкави и да работя вместо да се оплаквам на този и на онзи. Нека всеки си върши работата, пък да видим дали няма да се развиваме, дали няма да направим научните си открития, да оставим следа в световната култура и дали няма да се движим напред.
 
И сега има българи, които го правят и никога не съм чула и видяла по този начин да плюят България и българите, хора със световни постижения, със световни награди и приноси. Така, че всеки може да си направи изводите, кои са посредствените, кои са успелите. Човек е толкова голям, колкото мечтите си. Както казват американците "Think big!". А такива българи има много и от представителната извадка на интелигентните и на не чак толкова интелигентните. Има хора, които работят, които са един вид пионери и иноватори и ще постигнат много, не само в България, но и по света, радвам се, че познавам работата на тези хора, а много от тях и лично. Преоткрих ги, когато самата аз израснах, когато самата аз реших да си дам шанс и на себе си и на България. Няма какво да се тровим с поредната порция омраза.

Боя се, че не само форумът следи моята кариера, хах това е в кръга на шегата разбира се. Благодаря, Максим намирам пожеланията ти за добри в края на краищата, така, че от твоите уста в Божиите уши. Всичко добро ти желая и аз, но най- вече вътрешен покой и много верни и добри приятели, които да те вълнуват и с които да общуваш пълноценно!

Наистина никой не се интересува повече от това. Да си жив и здрав! До колкото знам си защитил дисертация и си преподавал в Шуменски университет, не че е лошо, но в Шумен наистина няма много възможности.
 
Не бих искала да обезценя постигнатото от теб в България, но всеки докторант преподава в университет, с това се занимавам вече 3 години, а и не къде да е, а към Национална Художествена Академия. Не бих искала и да проповядвам конформизъм и философията на "Преклонена глава, брадва не я сече", знам, че е трудно в академичните среди, понякога е просто въпрос на късмет и напасване на характер и идеологии, но все пак гледам позитивно на тези реалности. Да не говорим колко субективно е изкуството само по себе си, всеки ден се сблъсквам с противоречиви мнения и критерии.
 
Тук става дума за друго, защо големите капацитети в областта си не заклеймяват по този начин родината си, не са малко все пак. Всеки познава проблемите на България, но какво прави за нейното развитие и за собственото си е отделен въпрос. 

Мене специално нищо вече: мисля, че по-добре е да отговарят в темата хора, които тепърва се запознават с подобни книги.
 
Нови езотерични книги няма как да има, защото ще бъдат или нови преиздания или коментари върху езотерични текстове. 
Колкото до селф хелп книги, в това число включвам например Хорхе Букай, както и романите на Паулу Коельо, с последните двама има доста свежи вицове, измислени от умни хора , като този например, че Глобул става Теленор, а Паулу Коельо става Хорхе Букай
 
 
И да повторя за термините (малко е странно да си помислиш, че ще я чета заради терминология, а и да уточним, че става дума за индуистка, будистка и ... фразеология и думи), за мен Блаватска е най-голямата, защото мащабът на нейните изследвания върху произхода на Вселената и на Човека, е грандиозен, задълбочен, и много отвъд това.