Inatari

Нямам нужда от ничии извинения - от тях има нужда извиняващият се. Така че това отново си е негов проблем.

Дистанцията е много важна - взаимно да се уважава личното пространство на двете страни. Ако възрастната жена има ценности, които младата не споделя, то нито едната, нито другата са длъжни да се променят. Ами отнасяла се с ирония и незачитане - това си е неин проблем (отнася се и за двете страни). Не страда този, който е подарил, а този, който е захвърлил подаръка, защото не го е харесал. Не страда този, към когото се отнасят с ирония, а този, който я усеща и излъчва Оставете негативните чувства да се варят в душата и живота на този, който ги изпитва - не се опитвайте да ги споделяте с него

Големите умове, гениалните творци, пионерите сред учените и всички, които горят в процеса на изява на таланта, дарбата или световното знание много често са пометени от вулканичната сила на отказа им да понесат реалността, както една провинциална журналистка веднъж я нарече "простичката реалност ".
Нормалните хора не разбират как тече творческият процес и мисълта в главата на един гений, независимо дали е от сферата на изкуството или науката. И няма и защо да се опитват, би звучало смешно за по-просветените.
 
Неспособността да се понесе "простичката реалност" от големият талант е неразбираемо последствие за средностатическия човек и в това няма нищо лошо. По-добре да не се опитва да живее със скоростта на един гений, защото би изгорял още по-бързо. 
 
От къде идва несъвместимостта на величието на гения с простото ежедневие, на големия талант с битовизма и обусловената от елементарното реалност ?
Защо резултатът от тази несъвместимост -смъртта е толкова често срещано последствие в съдбата на определени феномени за човечеството, как може някой да е явление в своята област, брилянтен ум и в същото време да бъде на границата на лудостта и да е неспособен да се справи с живота си просто като човек? 
Има моменти, в които знанието, таланта са бреме, и това повечето хора не го разбират. Изкуството е тежък път, не е някакъв лунапарк на удоволствията и лекия живот както си мислят почти всички, защото именно хората на изкуството подчиняват цялото си същество на импулса за изкуство, осъзнават жертвата си. Няма как човек да има от всичко по много, просто нямаше да сме хора, а богове, ако имахме всичко на куп.  Всичко си има цена и ние си я плащаме цял живот. Смешно ми звучи, когато някой ми каже, че завижда на професията ми, на начина, по който си прекарвам живота. 

Ина, благодаря, че припомняш и за тези велики същества, оставили пламенна диря в историята на света. 
Понеже спомена Ванг Гог, есествено се сетих и за Пол Гоген, който прави опит да се отрови, но така и не успява, в последния момент го спасяват. Иначе и той щеше да е в тази категория. 
 
И разширявам контекста на темата, като споменавам и британския милиардер Ричард Брансън, който до такава степен е превърнал свободата на духа в своя религия, че дори и космически кораб строи за туристи, скача с парашути, какво ли не прави, живее лудо, живее на ръба, живее в смисъла на темата "самоубийствено". Този мъж ме вдъхновява, защото границите между живота и смъртта при него се сливат и сливайки се, танцуват. Amazing! 
Но така са живели и всички онези, за които по-горе говорим. Защото любовта към живота не изключва по никакъв начин и самоубийството. Това е очевиден оксиморон и грешката е вярна. 

Щеше да е безкрайно ценно и интересно да знаем какъв е щял да бъде Винсент Ван Гог на старини или Жан - Мишел Баския или Джими Хендрикс или Джанис Джоплин, включително и Уитни Хюстън, както и Петя Дубарова  и още хиляди, хиляди минали като цветни фойерверки през живота невероятни таланти. Дали самоубийството е смелост или слабост, болестно състояние на ума? Според мен тук психолозите би било добре  да заемат една по-конкретна позиция, именно от научна гледна точка.  

Исках да пиша в друга тема, но подфорумите са неясни и объркващи.
Вероятно се стреми към опростяване на схемата, но тя се усложнява, всуе. 
 
Така, искам да питам следното и то психолозите в този форум, разбира се не само.
 
Как биха обяснили "депресията" на Сенека и защо той е предпочел самоубийството пред живота. Питам ги чисто диагностично и дали това поведение може да мине за гранично или е дълбок осъзнат акт? Та да свършим до Хемингуей и Цвайг ...
 
И защо за древните големи умове самоубийството е дълг на честта или е е слабост и обратно, в съвременния свят - е паралелно със страхливци, които само при думата "кръв" изпадат в онтологичен страх.
 
Докато си бях вкъщи по болнични, попаднах на интервю в сутрешния блок на Орлин Баев и той каза една трафаретна фраза, а именно, че най-големият страх (несъзнат или осъзнат) на човека, е от смъртта.
Та, питам, имаме поне 20 велики мислители, учени, писатели, изследователи, хора на духа, които са предпочели този финал - те девиантни ли са или просто следват личната си легенда?
 
И кой може да отдели тяхната необходимост да бъдат свободни в този смисъл от това да бъдат част от племето?
 

Големите умове, гениалните творци, пионерите сред учените и всички, които горят в процеса на изява на таланта, дарбата или световното знание много често са пометени от вулканичната сила на отказа им да понесат реалността, както една провинциална журналистка веднъж я нарече "простичката реалност ".
Нормалните хора не разбират как тече творческият процес и мисълта в главата на един гений, независимо дали е от сферата на изкуството или науката. И няма и защо да се опитват, би звучало смешно за по-просветените.
 
Неспособността да се понесе "простичката реалност" от големият талант е неразбираемо последствие за средностатическия човек и в това няма нищо лошо. По-добре да не се опитва да живее със скоростта на един гений, защото би изгорял още по-бързо. 
 
От къде идва несъвместимостта на величието на гения с простото ежедневие, на големия талант с битовизма и обусловената от елементарното реалност ?
Защо резултатът от тази несъвместимост -смъртта е толкова често срещано последствие в съдбата на определени феномени за човечеството, как може някой да е явление в своята област, брилянтен ум и в същото време да бъде на границата на лудостта и да е неспособен да се справи с живота си просто като човек? 
Има моменти, в които знанието, таланта са бреме, и това повечето хора не го разбират. Изкуството е тежък път, не е някакъв лунапарк на удоволствията и лекия живот както си мислят почти всички, защото именно хората на изкуството подчиняват цялото си същество на импулса за изкуство, осъзнават жертвата си. Няма как човек да има от всичко по много, просто нямаше да сме хора, а богове, ако имахме всичко на куп.  Всичко си има цена и ние си я плащаме цял живот. Смешно ми звучи, когато някой ми каже, че завижда на професията ми, на начина, по който си прекарвам живота. 

Telma & Louise
Director:  Ridley Scott Writer:  Callie Khouri Stars:  Susan Sarandon, Geena Davis, Harvey Keitel  

Моментите, които най-много са ни трогнали, които са накарали да гледаме филма отново и отново, които са ни докоснали толкова дълбоко, че си заслужава да ги споделим един с друг.За мен лично има доста такива, като тук ще предложа гениалния Пачино с някои от неговите най-запомнящи се моменти!





http://www.youtube.com/watch?v=dH4p9BQ3V9o&feature=related

Според мен това е стар проблем, но сега нещата са ескалирали до безобразие. Трябва да се направи нещо, да подкрепим кмета на Малко Търново, който вече е поел някаква инициатива. Да се даде гласност по някакъв начин.
Няма да се примиря, че дъбовите гори на Странджа ще оголеят, че ще се развали естествената среда за толкова растителни и животински видове. Нали беше национален парк, какво правят там с машините тогава?

Аз си мисля, че ако човек е балансиран в начина си на живот, то и пари ще има, достатъчно, за да се чувства комфортно, да върши всичките си дейности без притеснение. Парите са фактор за екзистенцията, няма как да се игнорират. Но дали са наклонена плоскост, смятам, че да , една от най- стръмните при това. 

При мен е задължително да печеля някакви пари, ако искам да се занимавам с изкуство. Аз трябва да си осигурявам материали или да влагам средства за други технологични аспекти на моята работа като художник. Т.е. трябва да работя непрестанно и да се развивам, включително и да печеля пари, които да влагам в изкуство или да си покривам ежедневните разходи. Това е неминуемо. Т.е. на мен ми трябват пари, защото те за мен са средство, за да постигам други неща от духовен или културен порядък.
Но дали съм искала много пари някога в моя живот, мислела съм си, че ако имам много пари, бих инвестирала в талантливи деца и хора, бих ги инвестирала в хората на изкуството. Защото и като бедна и като богата аз бих искала да се занимавам само с едно единствено нещо на този свят и това е изкуството. Аз живея чрез него пълноценно и то живее чрез мен, също надявам се пълноценно.

Според мен е повече от смешно да се сравняват понятията християнска религия и култ. Просто са несъвместими. Нека всеки бъде и пребъде във формата, която си е избрал. Не критикувам хората, които не споделят моите идеи, не са християни. Не смятам, че мистичността на цяла една религия може да се обясни в един форумен разговор, а и намирам това за излишно. Нека всеки отвори сам очите си за Бог  или за реалността без Него - това е право на свободен избор, изконен за всеки човек. 
    Не смятам, че трябва да има напрежение между дъновисти и християни. Не мисля, че Дънов е извън християнството. Учението на Дънов аз възприемам като философия, това е нещо, което пиша за пореден път. Мъдри мисли за живота, здравето и духовното благополучие на българите. Смятам, че това е невероятно духовно наследство и огромен труд, посвещаване и какво ли още не, от страна на Дънов и много негови ученици. Радвам се, че България има подобен философ, но по никой начин няма да възпрема никога дъновизма вън от християнската религия. Като нещо повече или по- малко. Просто сравнението е неуместно. И за мен напълно излишно. Черпя позитивите, знанието и мъдростта от много религии и не малка заслуга имат хората тук, пишещите тук, които са ме провокирали, карали са ме търся и да откривам. Съжалявам, че много и  от християните, а и от дъновистите не се приемат взаимно, това са излишни неща според мен. Благата са за всички, не бива религията или учението да е ограничение на духа, а точно обратното да му дава крила, енергия и вдъхновение!

Според мен е повече от смешно да се сравняват понятията християнска религия и култ. Просто са несъвместими. Нека всеки бъде и пребъде във формата, която си е избрал. Не критикувам хората, които не споделят моите идеи, не са християни. Не смятам, че мистичността на цяла една религия може да се обясни в един форумен разговор, а и намирам това за излишно. Нека всеки отвори сам очите си за Бог  или за реалността без Него - това е право на свободен избор, изконен за всеки човек. 
    Не смятам, че трябва да има напрежение между дъновисти и християни. Не мисля, че Дънов е извън християнството. Учението на Дънов аз възприемам като философия, това е нещо, което пиша за пореден път. Мъдри мисли за живота, здравето и духовното благополучие на българите. Смятам, че това е невероятно духовно наследство и огромен труд, посвещаване и какво ли още не, от страна на Дънов и много негови ученици. Радвам се, че България има подобен философ, но по никой начин няма да възпрема никога дъновизма вън от християнската религия. Като нещо повече или по- малко. Просто сравнението е неуместно. И за мен напълно излишно. Черпя позитивите, знанието и мъдростта от много религии и не малка заслуга имат хората тук, пишещите тук, които са ме провокирали, карали са ме търся и да откривам. Съжалявам, че много и  от християните, а и от дъновистите не се приемат взаимно, това са излишни неща според мен. Благата са за всички, не бива религията или учението да е ограничение на духа, а точно обратното да му дава крила, енергия и вдъхновение!

Намерих тук едно кратко видео на www.style.com, с части от пърформансите на Хюсеин Чалаян, концептуалистът в модата, провокативен, многослоен, в съзвучие с мултикултурализма на нашето съвремие. Безбройните колаборации, които е направил с различни специалисти са гениални по своята интердисциплинарност и иновация.

И прочутия му пърформанс от 2000, с българска музика.

И една млада дизайнерка, която е работила за Александър Маккуин, но е с много различно лице и отдавна е един от дизайнерите, които са синмоним на високи технологии, архитектура, 3 Д принтиране и иновация, това е едно рядко видео от представянето на колекцията й Biopiracy. Айрис Ван Херпен!

Подкрепям това, което казваш Александър! Ако нямахме сетива, щяхме да сме някакви бездушни кукли. А именно хората със сетива и чувствителност и отворено съзнание са хората на новото време, онези, които повишават сетивността и на останалите. Всеки избира каква роля да изиграе в живота си, до колко да отвори очите си и включително и това какъв партньор да си избере. Какво да постави в центъра на живота си и как да гради отношенията с обичните си.

Александър, не те упреквам в нищо. Това е чудесно, че гледаш пчели.
Просто си мисля, че човек не трябва да се води от някакви рецепти за щастие, а да търси отговорите в самия живот. Мисля, че присъствието на Бог в отношенията на хората, не само любовните, но и роднинските връзки, приятелството и изобщо всички онези, които бихме могли да наречем близки мисля, че е много важно. Аз си мисля, че именно Бог кара хората да се преоткриват и да търсят опование един в друг. Разбира се любовта към Бог дава ново измерение в цялостния живот на човек и ако и двамата я  споделят и признават съществуването на Бог и ако търсят неговото напътствие и присъствие имат една много по- широка основа в отношенията. Ако умеят да общуват с Бог и доброто в себе си и партньора си, нещата вървят хармонично във връзката.

Според мен това е стар проблем, но сега нещата са ескалирали до безобразие. Трябва да се направи нещо, да подкрепим кмета на Малко Търново, който вече е поел някаква инициатива. Да се даде гласност по някакъв начин.
Няма да се примиря, че дъбовите гори на Странджа ще оголеят, че ще се развали естествената среда за толкова растителни и животински видове. Нали беше национален парк, какво правят там с машините тогава?

За огромно мое съжаление в Странджа се случва нещо много неприятно.
Иска ми се това, което се опитват да променят малкото останали хора там, да бъде разгласено и да бъде подкрепено, защото те сами няма да успеят. 
"Дървената мафия" стигна и до тези ценни, енергийни места като Мишкова нива - Малко Търново - Граматиково - Визица и застрашава оголването на региона и изсичането на гората подобно на района Странджа Сакар.
 
http://bnr.bg/burgas/post/100518432/horata-ot-strandja-podkrepat-priziva-za-spasavane-na-gorata
 
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.935764686442705.1073741841.424603290892183&type=1&pnref=story

Подкрепям много от тези разбирания за нуждата от обективност, Донче, но понякога хората имат генерални разминавания.
Това казвам от личен опит, не са малки незначителни, такива, на които човек да не обърне внимание. А генерални, същностни. Възможно е да се стигне до непоносимост и според мен точно тук човек трябва да направи крачката. Да се смири, да влезе в любовта, да си каже, че това е човешко същество, което стои срещу него. И колкото и да изпитва непримиримост, отвращение и омраза, това срещу него е друг човек. Ако всеки си каже така, ще разбере, че този, който мрази човека, мрази себе си, мрази брата си, мрази създаденото от Бог творение.
Какво ни дава омразата  срещу ближния. Нищо освен негативна енергия, обида, ненавист и какво ли още не. Омразата е бумеранг и колкото по-бързо се осъзнае това, толкова по-добре.

Невероятна книга е "Всичко живо е трева", може би най- доброто от Клифърд Саймък. Бях в академията 2 - ри курс, когато ми попадна. Толкова се вдъхнових, че направих серия от акварели на извънземните цветя. Стояха на стената ми в стаята почти до края на следването ми. ))
Когато мисля за тази книга се сещам и за още един голям шедьовър, но на Рей Бредбъри.
"Вино от хлухарчета" е толкова красива книга за сетивата, за емоционалната интелигентност и неумиращото дете във всеки от нас.

Пожелавам ви приятно четене!
А ето и един текст, който ми хареса за тази книга.
https://bibliotekata.wordpress.com/2011/02/02/dandelion_wine/