Jump to content
Порталът към съзнателен живот

martin123

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

65 посещения на профила
  1. Благодаря за отговора. Горе долу всички неща, които съм правил през повечето години, в момента вече не ги правя, лесно ги спрях. Проблема ми е, че сега постоянно ми идват някакви идеи да броя различни неща, тоест почти всичко, и това ме притеснява и ми е тревожно. Мисля ги по цял ден, и то не толкова да броя примерно дишане или примерно думи, а самата мисъл за броенето и че това нещо би могло да ме разсейва и да стана като неадекватен. Имам чувството, че с всеки ден ми идват нови идеи, които стават все по-трудни и изискващи внимание да го кажем и ме притесняват. И въпреки, че каквото и да се сетя да броя, го правя за малко и то е безцелно. Имам сигурно около 20 неща и повече, които са ми минали през акъла, и примерно тези преди 1 месец едва се и сещам за тях. Но примерно това от днешния ден ме най-притеснява и така. Възможно ли е да е някаква тревожност при положение, че неща които съм правил с години, отказах да ги правя да кажем без усилие, а пък ме притесняват някакви глупости от 1-2 месеца?
  2. Здравейте. На 27 години съм в момента . Мисля, че всичко е започнало преди около 15 години като съм бил 6 - 7 клас. Тогава ми сложиха шини да ми се изправят зъбите, но ми се събираше доста слюнка в тях и ми се налагаше по - често да преглъщам. При децата беше доста популярно 1 за щастие, две за нещастие и т.н, т.е нечетното е на късмет. И някак си точно в този период съм си изградил броене на преглъщането или не точно, по - скоро като преглътна, преглъщам още веднъж, да стане нечетно и така. Доста години покрай това ми се е завъртяла и система, като влизах някъде тропвах първо с крак и преглъщах (около него винаги е било завъртяно горе долу всичко), като правех някои неща ги правех по 2 пъти,пипах неща нечетен брой, но не всички а по-скоро неща и предмети които пипам и правя по рядко . Последните може би 2-3 години мисля, забелязвам че явно се е прераснало, защото имах нужда като вляза примерно някъде където знам, че няма да ходя скоро , по някое време да излизам и пак влизам, при сутрешна подготовка пак така 2 пъти си мия очите, но излизам и след това пак влизах и се миех, ходя по един път, обичам да се връщам по същия. И някои други неща, но въпреки това, това никога не ми е пречило, не съм се чувствал напрегнат, винаги е могло ако съм с хора, ако вляза някъде да не се връщам, иска ми се, но мога и да не го правя. Всичките тези неща съм ги правил , за да ми върви, да имам късмет, което е нелогично, но съм ги правил, не съм мислел, че ще се случи нещо лошо ако не го направя. Та на въпроса преди 2 месеца ми дойдоха малко повечко емоции, имах проблем със стомаха 3 седмици, всеки ден страшно гадене, и вече като тръгна да ми минава, ми мина през акъла да си следя за повтаряне на думите, което и преди се е случвало да ми дойде като мисъл, но не съм обръщал внимание явно. И от там незнам поради каква причина се изплаших, че това нещо ще ми повлияе на социалния живот, работа, просто защото би изисквало някакво внимание от мен и разсейване, което аз не бих искал. И от там се почна през някой ден да изплуват още идеи като броене на стъпки, обекти, дори дишане и какво ли още не. Четох в интернет доста, от което може би ми и дойдоха повечето идеи в кавички. Отказах да правя старите ми компулсии предполагам , които се оказа повече отколкото съм очаквал, дори и преглъщането, което по мое виждане ми е основата на системата на моето си броене, като не съм изпитвал кой знае каква трудност. Но проблема е, че новите ми идеи, които ме притесняват някак си ги мисля. Просто самата мисъл или идея да броя дадено нещо ме притеснява, защото ако е закратко, по-скоро като се сетя нещо, става ми гадно, взима ми вниманието, но не за продължително време, и се лутам през 100 неща, които са ми на главата, които всъщност се засичам да броя много рядко. Доста често напоследък имам тревожност , не мога да кажа. че е много силна, но ми е тревожно.Изпитвам страх. че тези неща ще ми повлияят на бъдещето, че цял живот ще съм така, а пък нещата които могат да ми дойдат на ум да броя са доста, а именно това ме най-много тревожи и по цял ден не спирам да го мисля, въпреки, че може би мозъка ми механично се опитва да брои, без целенасоченост, незнам и аз вече. Ще съм благодарен ако някой ми отговори, въпреки романа, който изписах . Благодаря за вниманието.
×