Jump to content
Порталът към съзнателен живот

asia_

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

asia_ last won the day on Февруари 26

asia_ had the most liked content!

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Благодаря за подкрепата! Да, много го обичам винаги ще го обичам и му дадох цялата си любов, внимание и грижа. Душата ми страда, не мога да си представя живота без него...не знам как да свикна с мисълта, че го няма. Той винаги ще живее в сърцето ми, но фактът, че не го виждам ме натъжава. Нямам желание за нищо и никой. Липсва ми!!! Радвам се, че имах честта да живея с него толкова време, той винаги ще е част от мен! Боли ме, че вече не е на този свят
  2. Здравейте, Загубих животното, с което съм живяла 15години. Сърцето ми се къса, не мога да се съвзема, не мога да си намеря място. Лошо ми е. Израснах с него, обичам го, думите не ми стигат да опиша това. Изгубих желание за всичко, депресирана съм и искам да се затворя и да страдам...............................
  3. Тоест не е хубаво да се остава в къщи? Защото аз често оставам, мога да чета нещо, да релаксирам, не ми се иска да съм постоянно някъде, обичам и сама да прекарвам времето си.. Можете ли да ми дадете съвети нещо, което мога да прочета и да помогне по пътя към справянето, какъв вид спорт е най-добре да се практикува, върху какво да наблегна, какви социални експерименти, места за взаимопомощ, къде се намират, как мога да ги намеря, как мога да се включа. С какви хора е хубаво да общувам, какви промени да направя и какво да подобря. Ще спазвам всички насоки, които са необходими упорито.
  4. Благодаря Ви за прекрасните съвети! Ежедневно си пускам клипове на г-н Баев за самоувереност и мисля, че ми се отразяват много добре и променят много неща в мен и мислите ми. Достатъчно ли е и какво още мога да направя, за да придобия самоувереност и да се справя със срамежливостта и безпокойството? Можете ли да ме посъветвате за стъпки, които да предприема и да стана уверена, спокойна и социално активна личност?
  5. Здравейте, Още от малка съм срамежлива. Когато трябва да заговоря някой, когато съм в центъра на вниманието си губя мисълта и изтръпвам, става ми топло, притеснявам се, краката ми се подкосяват. В много случаи казвам нещо объркано или нещо, което не мисля. Просто забивам като стара машина, а имам много неща да кажа. Когато изпия малко алкохол страх и притеснение значително намаляват. Чувала съм мои приятели да казват: "Остави я, тя няма мнение", или пък "Тя е прекалено стеснителна, никога не говори много, дори глупава, защото не казва нищо, значи нямало какво да кажа. Винаги ми е било трудно в по-голяма компания също, когато трябва да взема думата и се оплета, приятелите ми започват да се шегуват с мен, да ми се подиграват. "По-отворените" и "отракани" говорят, забавляват се, отпуснати са, на другите им е приятно да са в компанията им. А мен ме питат "защо не говориш?", "трябва да бъдеш по-общителна, не трябва да се притесняваш", тоест, те ме виждат като по-слаба от тях и се издигат над моята слабост, чувстват се като нещо повече, не се притесняват от мен, защото аз самата съм притеснителна, когато говоря със срещуположния пол, с връстници, но когато говоря с по-възрастни понякога не изпитвам такова затруднение в комуникацията. Дори и ям притеснително, аз не мога да ям, да се наслаждавам на храната, когато съм в компанията на хора, започвам да потрепервам и полагам усилия да се отпусна и да не съм притеснена, защото знам, че няма нищо страшно. Понякога изпивам малко алкохол, за да се отпусна и да ям и говоря спокойно. Като съм в центъра на вниманието загубвам ума и дума. В училище, в университета и след това винаги са се образували групички, но аз съм стояла като излишна и наистина децата не искаха да си говорят с мен, защото ме виждаха, че се притеснявам и ме имаха за задръстена, задаваха ми въпроси, "защо съм такава". Не знам как да се държа сред хора и това се забелязва, правя неадекватни неща, заради притеснението си. Искам да си помогна и да променя това, иначе никога няма да имам приятели, винаги ще ми пречи това притеснение в отношението с хората. Понякога стоя като страничен елемент, който гледа и се опитва да се впише в разговора.
×