asia_

Здравейте,
Загубих животното, с което съм живяла 15години. Сърцето ми се къса, не мога да се съвзема, не мога да си намеря място. Лошо ми е. Израснах с него, обичам го, думите не ми стигат да опиша това. Изгубих желание за всичко, депресирана съм и искам да се затворя и да страдам...............................

Благодаря за подкрепата! Да, много го обичам винаги ще го обичам и му дадох цялата си любов, внимание и грижа. Душата ми страда, не мога да си представя живота без него...не знам как да свикна с мисълта, че го няма. Той винаги ще живее в сърцето ми, но фактът, че не го виждам ме натъжава. Нямам желание за нищо и никой. Липсва ми!!! Радвам се, че имах честта да живея с него толкова време, той винаги ще е част от мен! Боли ме, че вече не е на този свят

Здравейте,
Още от малка съм срамежлива. Когато трябва да заговоря някой, когато съм в центъра на вниманието си губя мисълта и изтръпвам, става ми топло, притеснявам се, краката ми се подкосяват. В много случаи казвам нещо объркано или нещо, което не мисля. Просто забивам като стара машина, а имам много неща да кажа. Когато изпия малко алкохол страх и притеснение значително намаляват. Чувала съм мои  приятели да казват: "Остави я, тя няма мнение", или пък "Тя е прекалено стеснителна, никога не говори много, дори глупава, защото не казва нищо, значи нямало какво да кажа. Винаги ми е било трудно в по-голяма компания също, когато трябва да взема думата и се оплета, приятелите ми започват да се шегуват с мен, да ми се подиграват. "По-отворените" и "отракани" говорят, забавляват се, отпуснати са, на другите им е приятно да са в компанията им. А мен ме питат "защо не говориш?", "трябва да бъдеш по-общителна, не трябва да се притесняваш", тоест, те ме виждат като по-слаба от тях и се издигат над моята слабост, чувстват се като нещо повече, не се притесняват от мен, защото аз самата съм притеснителна, когато говоря със срещуположния пол, с връстници, но когато говоря с по-възрастни понякога не изпитвам такова затруднение в комуникацията. Дори и ям притеснително, аз не мога да ям, да се наслаждавам на храната, когато съм в компанията на хора, започвам да потрепервам и полагам усилия да се отпусна и да не съм притеснена, защото знам, че няма нищо страшно. Понякога изпивам малко алкохол, за да се отпусна и да ям и говоря спокойно. Като съм в центъра на вниманието загубвам ума и дума. В училище, в университета и след това винаги са се образували групички, но аз съм стояла като излишна и наистина децата не искаха да си говорят с мен, защото ме виждаха, че се притеснявам и ме имаха за задръстена, задаваха ми въпроси,  "защо съм такава". Не знам как да се държа сред хора и това се забелязва, правя неадекватни неща, заради притеснението си. Искам да си помогна и да променя това, иначе никога няма да имам приятели, винаги ще ми пречи това притеснение в отношението с хората. Понякога стоя като страничен елемент, който гледа и се опитва да се впише в разговора. 

Сесиите НЛП са част от справянето, но само с тях няма да стане. Прочети всяка от статиите от тук. Сама ще видиш, че стъпки има. Може и сама, ако можеш сама. Успехи!

Орлин ти е дал правилни насоки за срамежливоста-много екстровертност,почти никакво стоене вкъщи,постояно запълване на времето да нямаш време да подхранваш страха....