Jump to content
Порталът към съзнателен живот

VischkoShteSeOpravi

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. VischkoShteSeOpravi

    Синдрома POTC

    Здравейте! Надявам се някой да Ви отговори. Аз не съм лекар, само исках да Ви кажа - не се отчайвайте. Защото сте страшно млада и нещо ще се намери да Ви помогне.
  2. Здравейте, Диляна! Чак сега виждам съвета Ви - благодаря Ви! Ще го последвам, за съжаление сега с тази истерия покрай коронавируса съвсем се усложниха нещата и се налага да изчакаме. Много Ви благодаря за написаното! Дано наистина да успеем.
  3. VischkoShteSeOpravi

    срамежливост

    В духа на казаното от Александър винаги се сещам за една любима мисъл: "I used to walk into a room full of people and wonder if they liked me. Now I walk into a room full of people and I wonder if I like them." Тоест, на първо място трябва да поставиш своята ценност - че ти си ценна и добра личност. И какво искаш ти и какво е приятно на теб в дадената ситуация. А не какво "се изисква". Със сигурност имаш качества, които заслужават уважение и харесване - погледни кои са те и се харесай
  4. Здравейте, Инес! Много Ви благодаря за отговора! Ще разгледам линковете. Психиатърът искаше пак да се види с него и да го насочи към психотерапевт, искаше и да започне да пие изписаните лекарства. Това, което казвате, е точно така - той не е опасен за околните, само за себе си, и не е ясно дали осъзнава дълбочината на проблема си. Мисля, че се срамува от него и разбира, че има нещо не както трябва в процеса му на мислене. Иска да го "махне", но не знам дали си дава сметка, че няма да стане със "силна воля". Отделно няма кой знае колко енергия - дали от депресията или от недостатъчното хранене, или от всичко... Та затова и "волята" му не вярвам да е много сила в момента Психиатърът ни каза, че като почне да пие хапчетата, постепенно ще му се проясни мисленето и оттам ще му е по-лесно да се справи и с терапията, заедно с терапевта. Но той нямаше желание за това. Каза ни, че му се говори, но не с непознат - но пък от друга страна и с нас много не говори, само някак завоалирано, по принцип, без да каже какви точно са интрузивните му мисли. Ще потърся в интернет още някакви стратегии как да се говори с човек с неговия проблем. Ще пиша тук, ако има някакво развитие. Ще се радвам, ако някой с ОКР или с опит с близък с ОКР реши да сподели какво според него би било ефективно в комуникацията ми. Може би тази тема ще е полезна и за някой друг. Ако пък има подобна тема отворена някъде другаде във форума, дайте знак - аз търся да прочета. Благодаря Ви отново!
  5. Здравейте! Имам въпрос, свързан с брат ми - той има ОКР и депресия, но не предприема нищо. Вярва, че сам ще се оправи, със силата на волята си. Аз виждам, че това няма да стане - защото той нищо не прави освен да "се бори" с натрапчивите мисли. Но как се бори - не казва. А всъщност продължава да си прави компулсиите - не пипа врати (мръсни са), притежава само един чифт дрехи и един чифт бельо (другите ги изхвърли постепенно), не притежава чорапи дори, ходи бос през зимата вкъщи, а не е топло...Избягва хора, теми, предмети, какво ли не, като затворник е. Най-лошото е, че тези натрапливости му пречат да се храни - ако е пипнал нещо "мръсно", или е видял или помислил нещо "мръсно", тази "мръсотия" някак остава в ръката му и не можела да се измие, дори след като се измие. Аз му казвам - това не е вярно, сапунът измива всичко. Той ми казва - най-често измива, но може би не винаги, ами ако не успее да измие всичко? Имало "микроскопични частици", които си остават вътре в кожата! И няма как да споря с него - той хем знае, че има проблем, хем доста често вярва на тези натрапливи мисли, а същевременно е много упорит и си вярва, че сам ще преодолее всичко. А същевременно си върши компулсиите. Те са и постоянно различни. Връщайки се назад, разбирам, че ги има от тийнейджър - тогава всеки път потропваше определен брой път с пръст върху предмети. Мен това много ме дразнеше и го питах - защо правиш така, спри, дразнещо е. Сега знам защо е било Причината да се притеснявам за него е, защото заради тези мисли и въображаема мръсотия той много често изобщо не яде. Миналото лято спря да яде за 10 дни, нищо не яде. Понеже аз живея в друг град, когато го видях, се ужасих - той приличаше на човек от концлагер Ужасно беше. Родителите ми бяха отчаяни, но понеже живеят заедно с него, не си бяха дали сметка колко е отслабнал. Казах му, че искам да иде на лекар и ако не иде, ще викна бърза помощ и ще намеря начин да го вкарам принудително някъде и да го хранят със системи. Той първо не ми повярва, почна да отрича, че има проблем, СМЕЕШЕ СЕ на твърденията ми, че прилича на скелет! А аз не знаех какво изобщо става, реших, че има анорексия, всички много плакахме, беше просто някакъв ужас. Накрая разбра, че има опасност да извикам лекари и полиция и отидохме на психиатър заедно. Чак на психиатъра той призна за тези натрапливи мисли и защо не яде. Психиатърът му предписа антипсихотик, антидепресант и транквилант (не си спомянм имената им). Отидохме в аптека и ги купихме. Но брат ми отказа да ги пие! Но поне почна да яде. Но яде някакви нелогични измислени неща и то недостатъчно - примерно лютеница и бадеми, или овсени ядки и лютеница... Държи се странно - примерно тръгнем нанякъде, той казва - аз ще мина по другия път. И завие рязко. Някак като лист на вятъра, внезапни хрумвания и действия. Моят въпрос е - как да му помогна? Той признава, че има "проблем", но не иска да признае какво е. Аз купих двете книги, "Обсебен мозък" и "Ти не си твоят мозък", но той не ги чете. Аз ги чета и се отчайвам. Не иска да ходи на лекар, предложих му да намерим психотерапевт за КБТ - не ми казва нито да, нито не. Като задам въпрос, не ми отговаря. Мисли си някакви мисли и не ми реагира. Говори ми само, когато той започне някаква тема, и то обикновено тотално несвързана с това, за което се говори в момента... Той е на 35. В момента живее с майка ми. Проблем е също, че тя често няма енергия да му се противопоставя на компулсиите и му помага в тях - той я караше в един момент да му завърта кранчетата на чешмата, сега я кара да вади щепсели от контакти, постоянно я пита "Изми ли си ръцете?" и тя ходи и ги мие...Много ме отчайва състоянието му, не искам това ОКР да го убие, четох в "Обсебен мозък", че ОКР-то може да те прикове в леглото ти и да изгниеш там - това се случи с него миналото лято, когато ОКР-то не му даваше да яде, защото нещо "мръсно" беше станало... Той си загуби работата преди две години, работи спорадично, няма приятелка, няма приятелски кръг. А много интелигентен, креативен, беше душата на всяка компания преди да се разболее Как да достигна до него? Какво да му говоря? Ще се радвам, ако някой има съвет за мен.
×