Jump to content
Порталът към съзнателен живот

VischkoShteSeOpravi

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Здравейте, Диляна! Чак сега виждам съвета Ви - благодаря Ви! Ще го последвам, за съжаление сега с тази истерия покрай коронавируса съвсем се усложниха нещата и се налага да изчакаме. Много Ви благодаря за написаното! Дано наистина да успеем.
  2. VischkoShteSeOpravi

    срамежливост

    В духа на казаното от Александър винаги се сещам за една любима мисъл: "I used to walk into a room full of people and wonder if they liked me. Now I walk into a room full of people and I wonder if I like them." Тоест, на първо място трябва да поставиш своята ценност - че ти си ценна и добра личност. И какво искаш ти и какво е приятно на теб в дадената ситуация. А не какво "се изисква". Със сигурност имаш качества, които заслужават уважение и харесване - погледни кои са те и се харесай
  3. Здравейте, Инес! Много Ви благодаря за отговора! Ще разгледам линковете. Психиатърът искаше пак да се види с него и да го насочи към психотерапевт, искаше и да започне да пие изписаните лекарства. Това, което казвате, е точно така - той не е опасен за околните, само за себе си, и не е ясно дали осъзнава дълбочината на проблема си. Мисля, че се срамува от него и разбира, че има нещо не както трябва в процеса му на мислене. Иска да го "махне", но не знам дали си дава сметка, че няма да стане със "силна воля". Отделно няма кой знае колко енергия - дали от депресията или от недостатъчното хранене, или от всичко... Та затова и "волята" му не вярвам да е много сила в момента Психиатърът ни каза, че като почне да пие хапчетата, постепенно ще му се проясни мисленето и оттам ще му е по-лесно да се справи и с терапията, заедно с терапевта. Но той нямаше желание за това. Каза ни, че му се говори, но не с непознат - но пък от друга страна и с нас много не говори, само някак завоалирано, по принцип, без да каже какви точно са интрузивните му мисли. Ще потърся в интернет още някакви стратегии как да се говори с човек с неговия проблем. Ще пиша тук, ако има някакво развитие. Ще се радвам, ако някой с ОКР или с опит с близък с ОКР реши да сподели какво според него би било ефективно в комуникацията ми. Може би тази тема ще е полезна и за някой друг. Ако пък има подобна тема отворена някъде другаде във форума, дайте знак - аз търся да прочета. Благодаря Ви отново!
  4. Здравейте! Имам въпрос, свързан с брат ми - той има ОКР и депресия, но не предприема нищо. Вярва, че сам ще се оправи, със силата на волята си. Аз виждам, че това няма да стане - защото той нищо не прави освен да "се бори" с натрапчивите мисли. Но как се бори - не казва. А всъщност продължава да си прави компулсиите - не пипа врати (мръсни са), притежава само един чифт дрехи и един чифт бельо (другите ги изхвърли постепенно), не притежава чорапи дори, ходи бос през зимата вкъщи, а не е топло...Избягва хора, теми, предмети, какво ли не, като затворник е. Най-лошото е, че тези натрапливости му пречат да се храни - ако е пипнал нещо "мръсно", или е видял или помислил нещо "мръсно", тази "мръсотия" някак остава в ръката му и не можела да се измие, дори след като се измие. Аз му казвам - това не е вярно, сапунът измива всичко. Той ми казва - най-често измива, но може би не винаги, ами ако не успее да измие всичко? Имало "микроскопични частици", които си остават вътре в кожата! И няма как да споря с него - той хем знае, че има проблем, хем доста често вярва на тези натрапливи мисли, а същевременно е много упорит и си вярва, че сам ще преодолее всичко. А същевременно си върши компулсиите. Те са и постоянно различни. Връщайки се назад, разбирам, че ги има от тийнейджър - тогава всеки път потропваше определен брой път с пръст върху предмети. Мен това много ме дразнеше и го питах - защо правиш така, спри, дразнещо е. Сега знам защо е било Причината да се притеснявам за него е, защото заради тези мисли и въображаема мръсотия той много често изобщо не яде. Миналото лято спря да яде за 10 дни, нищо не яде. Понеже аз живея в друг град, когато го видях, се ужасих - той приличаше на човек от концлагер Ужасно беше. Родителите ми бяха отчаяни, но понеже живеят заедно с него, не си бяха дали сметка колко е отслабнал. Казах му, че искам да иде на лекар и ако не иде, ще викна бърза помощ и ще намеря начин да го вкарам принудително някъде и да го хранят със системи. Той първо не ми повярва, почна да отрича, че има проблем, СМЕЕШЕ СЕ на твърденията ми, че прилича на скелет! А аз не знаех какво изобщо става, реших, че има анорексия, всички много плакахме, беше просто някакъв ужас. Накрая разбра, че има опасност да извикам лекари и полиция и отидохме на психиатър заедно. Чак на психиатъра той призна за тези натрапливи мисли и защо не яде. Психиатърът му предписа антипсихотик, антидепресант и транквилант (не си спомянм имената им). Отидохме в аптека и ги купихме. Но брат ми отказа да ги пие! Но поне почна да яде. Но яде някакви нелогични измислени неща и то недостатъчно - примерно лютеница и бадеми, или овсени ядки и лютеница... Държи се странно - примерно тръгнем нанякъде, той казва - аз ще мина по другия път. И завие рязко. Някак като лист на вятъра, внезапни хрумвания и действия. Моят въпрос е - как да му помогна? Той признава, че има "проблем", но не иска да признае какво е. Аз купих двете книги, "Обсебен мозък" и "Ти не си твоят мозък", но той не ги чете. Аз ги чета и се отчайвам. Не иска да ходи на лекар, предложих му да намерим психотерапевт за КБТ - не ми казва нито да, нито не. Като задам въпрос, не ми отговаря. Мисли си някакви мисли и не ми реагира. Говори ми само, когато той започне някаква тема, и то обикновено тотално несвързана с това, за което се говори в момента... Той е на 35. В момента живее с майка ми. Проблем е също, че тя често няма енергия да му се противопоставя на компулсиите и му помага в тях - той я караше в един момент да му завърта кранчетата на чешмата, сега я кара да вади щепсели от контакти, постоянно я пита "Изми ли си ръцете?" и тя ходи и ги мие...Много ме отчайва състоянието му, не искам това ОКР да го убие, четох в "Обсебен мозък", че ОКР-то може да те прикове в леглото ти и да изгниеш там - това се случи с него миналото лято, когато ОКР-то не му даваше да яде, защото нещо "мръсно" беше станало... Той си загуби работата преди две години, работи спорадично, няма приятелка, няма приятелски кръг. А много интелигентен, креативен, беше душата на всяка компания преди да се разболее Как да достигна до него? Какво да му говоря? Ще се радвам, ако някой има съвет за мен.
×