Jump to content
Порталът към съзнателен живот

SelfKnowledge

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

SelfKnowledge's Achievements

  1. Благодаря за бързите отговори. Можете ли да ми препоръчате психотерапевт? Предполагам става дума за КПТ? @д-р Тодор Първанов, вие провеждате ли такава психотерапия? Чета много препоръки за вас в интернет но не намирам контакти.
  2. Здравейте, Пиша ви с един сериозен проблем, който е обсебил мислите ми от дълго време. Преди три години се влюбих силно в едно момиче. Ухажвах я дълго, минах през много препятствия, за да съм с нея. Когато тръгнахме бях много щастлив. Тъкмо бях преживял изключително силен стрес на работното място - близо 7-8 месеца психически тормоз от колеги и ръководители, постоянно извънредни часове и пр. Затова бях щастлив, че поне що се отнася до любовта съм успял. След няколко месеца обаче в главата ми почнаха да идват въпроси. Започна се с натрапливи мисли дали тя е достатъчно красива. Нещо в лицето и почна да ми се набива на очи. Тя има строго лице, малко по-възрастна изглежда. Първоначално не обръщах внимание. Бях много влюбен в нея като човек. И все още съм. За първи път срещнах толкова добър, мил и всеотдаен човек. Постепенно тази натрапливост, че нещо не е наред с лицето и почна да се засилва. Появиха се и други колебания. Не ми харесваше как се облича, не ми харесваха (поне в началото) приятелките и. Всичко което тя казваше тълкувах по възможно най-лошия начин. Когато беше изнервена или просто уморена с дни предъвквах в главата си дали аз не съм направил нещо, за да я засегна.Тези мисли обаче бяха някак си нежелани. Чувствах се много щастлив с нея. Тя ми даваше много обич, нежност и подкрепа. Приемаше ме такъв какъвто съм. Изпаднах в тежка депресия. Няколко месеца бях като жив труп. Натрапливостите и безполезното анализиране се засилваха. На няколко пъти бях решил да скъсам с нея, за да се прекрати това напрежение, но когато заставах пред нея осъзнавах колко важна е за мен, и че ще направя грешка. Отидох на психиатър и започнах да пия лекарства. Отдавах натрапливите мисли на депресията и смятах, че като я излекувам те ще отминат. Постепенно натрапливостта, свързана с лицето и прерасна във фобия. Чувствах се тревожен около нея, изпитвах страх от лицето и и погледа и. Колебанията се превърнаха в безкраен кръг от мисли. Не можех да взема решение дали да продължа с връзката или да я прекратя. Колебанията бяха само от време на време - примерно за няколко дена в месеца, но все повече се засилваха. Можех с дни наред да предъвквам плюсове и минуси в нея. Иначе имахме и много хубави моменти, в които се чувствах щастлив. В хубавите моменти обаче се появи друга натрапливост. Както си я гушках и се бях разнежил изведнъж в главата ми идваха мисли, че ще я удуша. Това ми причиняваше огромен стрес и дискомфорт. Хубавото е, че тази идея отмина бързо. Първите няколко месеца ефектът от антидепресантите беше слаб. Бях унил, затворих се в себе си, не излизах, спрях да спортувам, отслабнах с 10 кила, спях само благодарение на приспивателните. Смених антидепресанта с по-силен и се почувствах добре. Депресията почна да отминава, отново се върна волята ми за живот. Натрапливостите обаче не спряха. Един ден през лятото докато бяхме заедно се разплаках от цялата тази тревожност и напрежение и и споделих, че имам страх от лицето и. Тя го прие изненадващо добре, остана с мен, каза ми че ме обича и че заедно ще го преодолеем. Изведнъж фобията отмина. Прекарахме най-щастливите си месеци заедно. Без натрапливости, без напрежение, само любов и нежност. Решихме да се изнесем да живеем заедно. И тогава колебанията се върнаха с пълна сила. Фобията е изчезнала, но се терзая дали е достатъчно красива, дали това е правилният човек. Най-малкото спречкване или спор (ние никога не сме се карали сериозно) ме хвърлят в нов цикъл на предъвкване, защо е казала това, защо е направила онова. Ако не знае нещо, което считам за факт от обща култура се дразня много и пак почват колебания. Става дума за изключително дребни неща. Станал съм много дребнав към нея, а тя не заслужбава това отношение. Последният месец нещата се влошиха още повече. Постоянно анализирам връзката в главата си, мисля си какво ще стане ако я прекратя или ако не я прекратя. И двете решения ми се струват неприемливи. Когато видя някое хубаво момиче по телевизията или гледам романтичен филм се чувствам нещастен. Страх ме е да се развивам като човек, защото тогава мога да срещна нещо по-добро и да я загубя, а много държа на нея. Знам че звучи абсурдно. Постоянно имам импулс да скъсам с нея, но това ми причинява болка. След него идва пък желание да остана с нея. Обсебен съм от мисли за връзката си и прекарва чассове наред мислейки за нея. Това ми пречи вече на работата, на самата ми връзка и на възможността ми да се отпусна и да се наслаждавам на живота. Страх ме е, че ако тя си тръгне никога няма да срещна толкова добър и обичлив човек. Чувствам се лош човек и неблагодарник, че не я оценявам напълно. Но и не искам да прекарам живота си с тези натрапливости и колебания. Прочетох че има ОКР свързано с взаимоотношенията и описаното в статията точно отговаряше на моито симптоми. Моля ви за помощ. Как да го преодолея?
×
×
  • Добави...