/Здравейте! Разстроена съм, защото загубих работата си и живея в дома на нашите. От създалото се положение започнаха спречквания между нас Ударих даже майка ми, замахнах пред нея Кога ще свърши това извънредно положение Въпросът е ,че дори да свърши аз не искам да живея другаде, харесва си ми вкъщи Ако изляза на квартира ще чувствам една насигурност и в мен стои едно усещане, че все пак ги обичам и това време вместо да го прекарам с тях, ще бъда някъде сама Те са възрастни и бих искала да прекарам всеки момент с тях, после ще искам да върна времето назад, но няма да мога Аз съм родена 90година и се караме, защото те настояват за внуче, а аз не искам, защото нямам подходящ партньор и искат да ми се месят Аз имам няколко близки момчета приятели, но не изпитвам чувства или сексуално привличане. Родителите ми се месят и все ми говорят, че едно време не съм направила правилен избор за обучение, трябвало да завърша някаква лека специалност, да работя в детска градина, да имам стабилна работа, до сега трябвало да намеря мъж, всички били омъжени, приятелките на майка ми разхождали внуци вече, само аз съм се мотаела. Аз дори и да почна да говоря за някой приятел те примерно го виждат и казват, слаб е, то това не е стабилно момче, все му намират косур, казват че мъжът бил стабилен, когато имал кола и работа, те въобще не гледат това, че примерно дадения мъж не ми харесва сексуално и нямаме общи цели и не може м да станем близки приятели, казват, че щом има кола и работа постоянна да съм родила дете и това е най важното в живота и това всъщност бил живота В мен има един страх, че ще ме убедят да се оженя за някой, който не харесвам, ще забременея и после ще трябва да съм вързана за човек, когото не обичам и с който не мога да си разговарям, ще се наложи да изневерявам и ще се съсипя,отсега искам.да пия алкохоч Всичките ми познати и приятели имат работа, а кола можем.да съберем пари и да си купим Натоварвам се от всички тези съвети на родителите ми Постоянно ми казат, че дори в Библията пишело, че трябвало да почиташ майка си и баща си и съм щяла да им се извинявам, че не съм.се женила за подходящи за тях мъже Аз преди имах връзка с едно момче и не го харесвах сексуално и не ме разбираше и затова имам такъв страх Притискат ме все едно.нямам време и като почнат да говорят за това аз избухвам и почваме да се караме, след това от този страх ми става натраплива мисъл и два три дни не съм добре, получавам свиване на стомаха, имам чувството,представям си, че взимам всички.чаши и чинии и ги троша и, чупя цялата къща,вече замахнах пред майка ми и я ударих почти имам.чувството, че ще изгубя контрол, не мога да се владея Сега съм в капан нямам заплата, няма къде да отида Какво да направя, ако преди бях като дете, което.му казваха какво да прави, сега съм като юноша и агресирам и постоянно викам Как да спра с тази натраплива мисъл и да се заявя спокойно?