Ahmet

Русия със сигурност не е рай, но изглежда там има повече ред и по-здравословна среда.
----------------------------------------------------------------------------------------------------
@Georgi-Petrov
преди 5 дни В България е така, за това моята съпруга с която сме заедно от 14-15 годишни, когато беше дошла тук се преместихме. Сега сме на 24 и миналата година сключихме брак и тя пожела да се върне и да заживеем в нейната родина, защото средата тук е абсрудна за отглеждане на деца. И така сега сме в Санкт-Петербург. Тук не може да видиш непълнолетни по дискотеки и улицата, защото полицията арестува, бие и глобява. Така и трябва. Свободията и демокрацията са за глупаци, некадърници и умствено изостанали примитивни форми на живот. Велика държава се гради с твърда ръка и желязна дисциплина. Тук емигранти няма , защото на границите има войници с Калашници. Целуваш ли се на обществено място с някой от твоя пол или да пропагандираш LGBT следва арест, защото всичко това е забранено от закона. Има 2 пола мъж и жена и има баща и майка, а не родител 1 и родител 2. Тук хората масово се женят млади и държат на брак и традиции. България е кочина, Русия е рай!

Зависи от спорта, за съжаление. Преди всичко зависи доколко спортът е комерсиализиран и някой не-спортист получава финансова изгода от убиването не само на умственото и духовното, но и на физическото тяло на спортистите. Иначе професионални спортисти са Нешка Робева, Илиана Раева... сигурно има и други примери, в които няма съмнение за хармонично развитие на телата.... 
По темата - след доста години с интерес препрочетох мненията  Оставам на старата си позиция - да можем и не само можем, но без това не можем да живеем естествено. 

"„Галъп“: Над половината българи смятат, че страната не се управлява според волята на хората
Това ни нарежда на трето място в света по недоволни граждани."
С други думи, според тях в България има диктатура, защото ако една страна не се управлява съобразно волята на мнозинството от гражданите, то тя не е демократична.
 
Цели 61% от допитаните смятат, че България не се управлява според волята на хората. Тоест, остават 39%, които мислят, че управлението е народосъобразно (горе-долу толкова ходят да гласуват).
"На въпроса „Смятате ли, че изборите във вашата страна са свободни и честни“ 49% от българите отговарят с „Не“. По този показател сме пети в света."  Близо от половината българи мислят, че изборите в България са нагласени. И основания за това не липсват!
"И все пак 51% от българите вярват в демокрацията по принцип."  Иначе казано, близо от половината българи не вярват, че това дето ни се предлага за демокрация е читаво.
Източник: https://btvnovinite.bg/bulgaria/galap-nad-polovinata-balgari-smjatat-che-stranata-ne-se-upravljava-spored-voljata-na-horata.html

Независимите Новини
4 дни  · 
На днешния ден 4 януари 1878 година град София е освободен от турско робство.
На 4 януари ген. Гурко превзема София, като разгромява армията на Осман Нури паша.

Питайте него. Ако може и иска, нека докаже. Не съм убеден, че някой тук може да Ви отговори на въпроса.

Относно т.нар. от теб „същество”, royalrife. Не съм путинист, като цяло съм настроен неутрално към Путин. Но никак не съм настроен неутрално към забъркването ни в чужд военен конфликт от другата страна на който е велика ядрена сила. И никак не съм настроен неутрално към това, че за да угодим на една страна вървим срещу друга страна и хем търпим икономически загуби, хем може да си изядем боя. В Путин има качества, които оценявам и по повод на конкретни неща съм изпитвал симпатия към него, но съм изпитвал още и антипатия по повод на други неща (едно от които е именно войната в Украйна, която е свързана със страдания не само за украинците). И критичността, която съм проявявал  към този човек надхвърля видимото в сайта.

Навярно освен по-обективен съм и далеч по-демократичен от теб. Според мен трябва да има доста повече референдуми (местни и национални). Като свикването на национални референдуми да е обвързано със събирането на много по-малък брой валидни подписи спрямо сега. Също така са нужни неманипулирани социологически анкети, по-справедливо разпределение на материалните блага и много по-ефективна съдебна система, както и сериозен граждански контрол върху разходването на обществените средства. А защо не и създаването на специална платформа, в която премиерът да може да пуска съвещателни анкети по най-различни въпроси, чрез които лично и по един неманипулиран начин да следи какви са обществените настроения (министрите да могат да гледат какво се случва, без да имат администраторски права).

С цел по-представителна картина, за участие в гласуването да се изисква регистрация свързана със следното: въвеждането в платформата на определени лични данни и така да бъде намалено драстично гласуването през множество профили от едни и същи хора (един набор от данни = един глас). Да е налице и опция за гласуване без регистрация и без лични данни, но пък тогава от един ай пи адрес да може да се даде само 1 глас по даден въпрос. Ако някой иска да намали вероятността данните му да бъдат ползвани в гласуванията, да се даде възможност и за ползването на някакъв електронен подпис. Не съм специалист, просто нахвърлям някакви хрумвания (съответните експерти може да нагодят нещата). В крайна сметка иде реч просто за съвещателно гласуване, без резултати със задължителен характер. Какви са твоите виждания, royalrife? Или единствената ти идея е, че трябва максимален брой хора да повярват, че Путин е лош.

Гореописаното от мен едва ли би се случило, защото се съмнявам и двете страни да биха проявили нужната отстъпчивост. За съжаление. Не си жалят достатъчно хората... Но има и далеч по-утопични варианти, които няма да коментирам в детайли и които биха били още по-неприемливи за елитите и на двете държави (и за политическите, и за икономическите елити). Само ще отбележа, че те и двата са свързани с много повече демокрация и с голяма икономическа промяна (особено единият от вариантите, който ми се вижда прекалено революционен). Дори и по-мекият от тези два други по-утопични варианта, би се видял страшен за управниците и олигарсите (включително за Путин към когото ме пришива нашият съфорумец). Съществуват леви идеи, които биха били неприемливи дори и за страни, които неоснователно са определяни като „комунистически” (но според мен са лъжекомунистически) и същевременно по демократичност превъзхождат демократичността на всички евроатлантически страни (навсякъде, включително в последните, демокрацията е в някаква степен манипулирана и властта е реално в ръцете на задкулисия).

Описаното в предните ми коментари е сравнително реалистично. И по мое лично мнение е по-справедливо от това статута на определени територии да се реши от позицията на силата, и далеч по-разумно и хуманно от проточването на войната, докато някой категорично победи. Може би вариантът за мир би бил още по-добър, ако се изключат каквито и да е било клаузи свързани със съдебни дела. Тоест, който иска да си води дела. Съдилищата, ако могат, да съдят провинилите се. Международният съд в Хага да издирва всички, които са извършили военни престъпления или поне тези от тях, които прецени (понеже въпросният съд се е доказал като институция, която има очи за престъпленията на едни хора и е сляпа за престъпленията на други).

Интересно ми е обаче, как нашият съфорумец (голям демократ и свободолюбец) royalrife вижда решението на войната в Украйна и какво например разбира той под „демократично общество”.

И мен ме вълнува - затова пишем! Да, личните сайтове и блогове, това е така също. 
За окстрянето с мярка, да. Но, ако е прекалено - тук стигаме до това какво е дух на Учителя, нима е стерилно пасивен, не включва ли в себе си и другите учения и системи (та нали от братството на по-високо ниво идват всички...), а и бъркането на потискащия непременен позитивизъм с чистотата и духовността. Реалната чистота включва калта толкова, колкото и цветовете ... А какво щели да кажат ригидните братчета и сестрички?! Не те и тяхното ТРЯБВА, а съобразяването с такава болна критика, маскирана като духовност, е което няма общо с духа на Учителя. Давам пример: ако Омраам Михаил Иванов, този велик Учител, се беше съобразявал какво казват другите, учениетонямаше да е по всички континенти... Или този брилянтен Учител, Елеазар Хараш - ако слушаше "какво ще кажат...", не би разпросранявал така адекватно именно духа на Учителя!...
Но, основното, което загаси форума и го направи крайно пасивен, продължавам да го твърдя, е оттеглянето на водещите съставители и проектираната му психчна динамика, за която говоря по-горе. Отвъд чисто психичните процеси, знаем че има и по-високи, енергийни...

Вероятно моят отговор ще прозвучи като самозащита. Всъщност, чувствам се длъжна да сложа мнение и от другата страна на везната. Така е честно по отношение на потребителите. 
В миналото, за което говори Орлин, наистина имаше доста интересни участници и дискусии. Обаче:
- това беше време, в което не всеки можеше да си направи страница, блог или сайт с форум. Съответно, групите по интереси намираха подслон в сайтове и форуми, сходни на техните. Такива бяха случаите с групата на розенкройцерите (така я наричахме в модераторския екип). Те бяха много интересни личности, интелигентни, "пиперливи" и добре образовани. Проблемът беше, че те се опитваха от време на време да поставят под въпрос Учението на Учителя и да привлекат вниманието (и не само вниманието, но и хора, тръгнали по пътя на духовното развитие) към своите доктрини и събрания по градове. Ние се опитвахме дълго време да оформяме това като "Духовни мостове", но все пак бяхме длъжни да пазим чистота на страницата. Инак, потребителите, които влизаха за пръв път, си мислеха, че това е розенкройцерски сайт или че Учителя е част от Розенкройцерството, дори имаше въпроси в личните ни съобщения дали Учителя е бил ученик на Щайнер. За съжаление имаш сигнали, че тази група се опитва да привлича хора и слични съобщения. Съответно доста от последователите на Учителя, които влизаха тук, ни пишеха с учудване защо е така. Екипът се опита да "поправи" това с повишена активност в секцията за Учителя и Учението и така се родиха сериите с Великата майка, Неделните беседи и Утринните слова. Така че трябва да им благодарим. Тук трябва да призная, че лично аз не успях да се противопоставя достатъчно ефективно на натиска на няколко по-консервативни хардлайнери, които имаха желание да ограничат форума само до теми, свързани с Учителя и Учението. Цената, която трябваше да платя, за да не се случи това, бе ограничаването на участието на такива групи. За съжаление реципрочно се налагаше да ограничаваме и твърде дълги и назидателно звучащи мнения на последователи на Учителя. Те, обаче, са си съвсем на място в секцията с Блоговете, за което съм благодарна от сърце!
- Част от останалите интелигентни и интересни участници (например Добромир - д-р Пашкулев) си развиха свои страници и форум и отклониха вниманието си към тях и към своите творчески планове и ангажименти. Същото се случи с Астрологичната секция. Все пак не бива да подценяваме изключителното разрояване на сайтовете с духовна насоченост в нета. Аз понякога хвърлям поглед и върху други живи на времето форуми, но при тях положението е доста по-трагично от нашето. 
- Имаше и тролове (тогава такова понятие нямаше), които тогава нямаха друго поле за изява. За тях отделихме Разговорките, защото нямаше как да допуснем да се разводняват темите с подмятания и да бдим денонощно кой кого е обидил или къде си е изхвърлил душевните отпадъци. Тези тролове сега замърсяват социалните мрежи и куп други сайтове. Аз съм им признателна за отдръпването. 
- Моята радост е бурното развитие на подфорума Психотерапевтични насоки онлайн - за което в друга тема изразих изключителната си благодарност на екипа му. Той не излиза на началната страница заради деликатността на темите и силно личния характер на доста от мненията на участниците. Важното е, че той помага на хора в беда и затруднения. Учителя това е смятал за най-съществено в прилагането на Учението. 
- Оставих случая с Таро за накрая. Беше много проблемно. Уважавам всички участници в този подфорум, но в един момент доста стари и добри събеседници се отдръпнаха точно заради наводняването на форума с чат-версии на темите от Таро. Поставяха ни сериозно въпроса дали това е форум под името на Учителя.... Накрая проблемът се реши, като те си създадоха собствен форум. 
А колкото до социалните мрежи - мисля, че процентът, който дава Орлин по-горе е по-сериозен. Аз, познавайки старите ни потребители и следейки сегашните им изяви, бих дала поне 40 процента като причина за отлива. Жалко е, но е факт - шаренкото, лесното споделяне на какво ли не без дори да го е прочел човек, свиването на общуването до ежедневната клюка, подсмиване, шега... И за тях има място, разбира се... Но времето ни пришпорва и сега аз ще се самоогранича и ще спра. 
Скоро не бях писала толкова много. Простете ми, но това е проблем, който доста ме вълнува. 

Здравейте!
Когато се включих 2005-та година в портала и форумите му, имаше голяма интензивност, много участници. Постепенно всичко това залезе... Защо? Социалните мрежи, да - оказват влияние. Но, има форуми като бг мама, които продължават да функционират на пълни обороти. А тук залязоха нещата. Та, дали всъщност във фейсбук е реалната причина? Аз не мисля, че е това основното, макар че частично, да. Тогава какво, защо така спадна дейността? Беше уникално място за споделяне, за много интензивни дискусии и дебати, водещи до силно обогатяване и намиране на различни и по-високи гледни точки. На мен самия такова участие ми беше много полезно, за което съм и винаги ще съм благодарен! Какво се промени, какви са многофакторните причини за това угасване? Изказвам някои предположения:
- Социалните мрежи - да, наблюдава се оттегляне към тях. Но, това е масово, не е пряко свързано единствено с този портал. Там динамиката е друга. По-плитка, по-клюкарско съкращаваща. Насочват към интересни материали, но собственото разсъждение е на далеч по-повърхностно ниво, а всичко се губи за дни след написването. В духа на съвременния дефицит на вниманието, измързеляваща визуалност... Според мен обаче, социалните мрежи изиграха роля не повече от 20-на% за мъждукането, в което порталът влезе...
- Друга спомагателна, но също важна причина: твърде много се "режеха" мнозина от участниците, с действително много висок потенциал и сериозна роля в тогавашното развитие на нещата. Направо се гонеха. А бяха много силни като присъствие доста от тях, брилянтни като интелект, шарени като хора... Дискусиите с такива бяха много напрегнати, както и изключително ценни и за участниците и за четящите. Имаше много пиперливи и същевременно талантливи, че и гениални участници, които обаче бяха банвани заради това, което са.... Ъъъъъ, what the ...ck.... Но е факт! Освен тези описваните, имаше и много по-модерирани участници, които играеха роля на междинни звена, на спояващи и свързващи противоположните гледни точки, което водеше до трети и по-високи. Те обаче сами напуснаха, когато тези по-лютите бяха изгонени - защото без тях нямаха функция. Защото един дух на перфекционизъм и наивен позитивизъм, приеман за духовност ( а всъщност "духовен" байпас), витаеше и режеше, приемайки розовия позитивизъм за духовност. Уви... Та, такова отношение, кастрира още около 20-на % - да де, но с горното, 40% вече е доста...
- Основният според мен фактор - оттеглянето на админите, първоначално създали портала, от активно участие. Оттегляне и фактическо нежелание за съществуване на действеност в портала (виждана погрешно през споменатия байпас като отклонение от духовния му корен), проектирано от тяхната собствена динамика в него. Защото ставащото в създателите на дадена система директно влияе върху тази система. Подчертавам, не говоря за личности, а за процесуално системна динамика. В такива психични процеси, активното форумно взаимодействие бе виждано (къде съзнавано, къде не...) като нежелано, като дисониращо със собствения психичен процес, активно пренасян върху духа на форумите... Според мен този факт оказа поне 50% (че и повече) влияние върху все по-изтляващото и загасващо присъствие на портала единствено като пасивна система. В никакъв случай не говоря зза принципна и актуална заетост, липса на време и т.н. Всички сме заети, дори твърде заети. Не е това. До въпросната проекция на психични установки е! 
Та, сега накъде с този почти умъртвен, на поне 70% от вътрешни фактори и едва на 20-на % от външни, превърнал се в изключително пасивен портал. Портал ли е въобще, при такова положение на нещата?
Пиша искрено, с уважение и обич! 
Орлин, с благодарност участник в портала за съзнателен живот!
 

Истината е, че и двамата са ученици на Учителя. Доколко и как служат на Словото, Учителя и светлите сили нека преценят. И те си имат читатели, значи има смисъл... А ако и дали ще се самопровъзгласят, това, мисля, отново не е наша работа да съдим. Нека злото стане слуга на доброто. 

Благодаря за цитатите. На всеки непредубеден читател и потребител вече е ясна разликата между оригинала и претенцията за "нов оригинал". Моето лично мнение е, че въпросният автор е доста неясен и несигурен преразказвател на вече изреченото, записано и съхранено оригинално слово. Всеки има право на своя интерпретация на прочетеното, но никой няма право да обявява преразказите си за "внушени" му или "продиктувани от Учителя или някакъв Дух. За такива "диктовки" Учителя е имал крайно отрицателно мнение и е забранявал на учениците си всякакви спритически опити. По-горе е виден резултатът от тях и става ясно защо Учителя е опитвал да отстрани истинските си ученици от този род "проводничество". 
В ролята си на модератор вземам лично решение да оставя по-горните мнения нередактирани, за да се вижда опитът нечии съчинения да бъдат представяни като "диктовки" от Учителя и като някакво "ново живо слово". Под тях ще напиша, че екипът на Портала не е съгласен да дава трибуна за претенциите на Петьо Йорданов да се представя за "говорител" на Учителя. 
Предупреждавам, че всеки опит да се публикуват тук нови откъси от подобни спиритически претенции, ще бъде изтрит от темата. Можете да публикувате откъси от книги на автора с псевдоним Елеазар Хараш, но без да ги обявявате за "Учителя през Елеазар Хараш". Можете да го правите на воля в други форуми и страници, но не и в Портала. По-горе вече обясних какви са нашите съображения. 

Нямам никакво намерение да обяснявам или оправдавам по някакъв начин своето мнение в темата. Накратко казано: всеки писател има право да си избира псевдоними по начин, който е присъщ и удобен на него. Елеазар Хараш (Петьо Йорданов) е направил нещо, което са направили стотици писатели преди него. Негово лично мнение е, че Учителя му е дал това име. Нека, няма лошо. Само да се знае истината. Неприятното започва от момента, в който започнат претенциите и раздразнението, че някой има различно мнение и не се страхува да го изрази, когато някой открие явни разминавания между представяното и истинското слово.... 
В сайт, носещ духовното име на Учителя, обаче, хигиената е задължителна. Ние тук с вложените време и доброволен труд и средства на много хора, поддържаме библиотека, в която представяме истинското (не изтълкувано през някаква лична призма - колкото и добра да е тя) наследство на Учителя Беинса Дуно. Не е коректно по отношение на нашите читатели и потребители да смесваме двете, допускайки едно от тълкуванията да заеме мястото на самото Учение. Нещо подобно се е случило с Учението на Христос. И в резултат сега имаме многобройни "християнски вероизповедания". Тук, на тази страница това няма да се случи. Иначе Елеазар Хараш и неговите последователи нямат проблем да си разпространяват неговото творчество по какъвто желаят начин - и те го правят успешно. Отново нищо лошо - сега е време на свободния избор. Както виждате, аз изнасям разминаванията не в страниците, които се ръководят от този писател, а в страницата с оригиналното Учение. Както аз зачитам правата на Елеазар Хараш, моля и вие да зачитате правата на Учителя... 

Здравейте. Често слушам Елеазар Хараш, понякога си го пускам като фон докато си джиткам из интернет и ме успокоява. Искам да ви попитам той самият ( Елеазар) какви доказателства може да даде за напоителните си разсъждения? Нали и аз мога да седна срещу микрофона и да започна да говоря за Бог и Вселената каквото си искам и да се изживявам като осъзната, просветлена и т.нат.?Какъв изобщо е смисълът да се говорят неща, които не могат да бъдат доказани по никакъв начин? Всеки може да си приказва каквото иска и затова по света има безброй религии и учения и никой не може да каже кое е истина и кое - не. Та, какво доказателство ще даде Елеазар за нещата, които говори. Искам конкретика, а не алабализми.

Работата е вид Йога - концентрация на съзнанието -когато работиш максимално напрегнато, нямаш време за лутане на ума - а концентрацията води човека до центъра му - там където мислите и чувствата се преобразуват и заменят от непосредственото присъствие на духа. Точно вътрешното бърборене и постоянният кипеж на искането - на страстите- носи цялата човешка мъка!
Учителят Беинса Дуно е говорил много за работата, в Агни Йога също се говори много за работата - ще се опитам тези дни да намеря текстове за труда и ги приложа - вероятно на руски.

Изключително силен мотив е убеждението, че трудът ти носи обществена полза.
Ако това убеждение не се подхранва достатъчно често, идеалният модив за работа изчезва и трудът става ежедневно бреме.

Една мисъл от сирйския поет, философ и мистик Кахлил Гибран:

"Винаги ви е било казвано, че работата е проклятие, а трудът - нещастие. Но сега аз ви казвам, че когато работите вие изпълявате част от най-красивата мечта на земята... Когато работите вашият живот е изпълнен с истинска любов. Да обичате живота чрез работата си е да бъдете в съприкосновние с най-великата тайна на живота. "

И още една от същия автор:

"Работата е любов направена видима. И ако вие не можете да работите с любов, а само с неразположение, по-добре е да оставите вашата работа, да седнете пред вратите на някой храм и да поискате милостиня от тези, които работят с любов. И ако разчупвате хляба с безразличие, вие раздавате горчив хляб, който задоволява едва половината от човешкия глад. И ако ви се свиди гроздето, вие слагате отрова във виното. И ако пеете като ангелите, но не обичате да пеете, вие заглушавате човешките уши за пеенето на деня и на нощта."

Тази последна мисъл ми напомня за този текст. Сещам се също и за една мисъл от Беинса Дуно по темата (цитирам по памет): "Ученикът малко яде, малко спи и много работи."

Излиза, че мотивът може да е не само професионален или финансов, но и любовта към работата, мисълта че допринасяш нещо за другите. Както се беше изразли един будистки монах, с който говорех преди време: чрез работата ние участваме в цикъла на живота, даваме своя принос за другите.

Мотивира стремежа да ставаме още по добъри професионалисти

Благодаря ти Орлине
Мисля че, Господ поставя всеки от нас някъде в нашия свят и го "заставя" да прави нещо - къде чрез финансова, къде чрез друга принуда... Докато не осъзнаем защо сме поставени на това място - ние сме във фаза МЪЧЕНИЕ.
Когато осъзнаем и приемем мястото, на което се намираме и това, което трябва да правим, когато започнем да разбираме и учим уроците си (като тези, за които говори Орлин) - това се превръща в ТРУД.
Когато открием мястото, за което сме създадени, предназначението на нашата "клетка", и незвисимо колко привлекателно, престижно или доходно е то, застанем на него с Любов, "за благото на нашите братя и ближни по дух"...трудът се превръща в РАБОТА. Работиш, защото не можеш да не го правиш, защото си в хармония със света си и тази хармония ти носи щастието и спокойствието, и усещането за лична значимост ))

Нещо се публикува преди да свърша...
Внасяш своя дял в тази аура - своят цвят и аромат... преживяваш много неща при сблъсъците с различни характери и собствените си несъвършенства, ошлайфаш се, искаш или не... защото се напрягаш и отделяш така наречената ментална пот(пък и материална) - и това те хармонизира вътрешно! Може би една от главните задачи на живота ни е да работим - така казват Космическите същества за нашите малки епизоди, наречени живот...
Разбира се че е от значение какво работим и е добре да ни харесва работат ни, да я вършим с желамие, с радост. Но ако не е съвсем така, тогава можем да работим върху егото си и да го подчиним повечко. Аз бях за известно време в една държава и там ми се наложи да върша работа която никога не съм си мислел че ще работя - прибирах реколтата в едно ранчо в продължение на три месеца, лазих по земята на колене в дъжд и студ за да събирам цвекло и какво ли не - доях крава два пъти на ден ... това силно смачка фасона ми, както казваме на български жаргон - и ме смири силно... преди това ако някой ми кажеше че ще чистя кравешки фекалии, щях да му се изсмея... И не само този пример - всяка една работа и професия може да привнесе много в характера на човека зависи от осъзнаването му и реакцията му на ставащото! Аз съм сменил досега поне пет професии, и още съм в процес на учене - и външно, и вътрешно! А работата е невероятен вътрешен Учител!!!

Скоро поработих за около две седмици в един ресторант на златни пясъци - като ... "викач" ! Тоест стоях на прага на снек бара в който работех и приканвах потока от хора да влезе и да похарчи някой лев в заведението ! Работих за да заместя един роднина, който беше зает и иначе щеше да загуби работата си. Аз обикновено не съм от приказливите и в началото започнах да работя с голяма неприязън към работата си. Но знаете ли, хареса ми! Защото си принуден да си усмихнат, да си весел и привлекателен, дори и малко да се напънеш за това, защото общуваш с много хора и се обменяш с тях, защото си заобиколен от мнозина - на алеята имаше буквално стотици магазини и продавачи - с които се запознаваш и ставаш част от един колектив - защото на всяко рабнотно място има обща аура и ти ставаш част от нея и внася

Когато човек работи, той се концентрира, напряга вътрешната си сила, дисциплинира се, това е един вид динамично съсредоточаване. Работата може да е и най-обикновена, но разбира се цяло благословение е когато е желана и обичана - въобще, както българската поговорка гласи: "за лудо работи, за лудо не стой!" Работата е и лекарство за всякакви психически проблеми. Въобще целият ни земен живот е работа - дори и да стоим неподвижно на дивана, самото ни пребиваване в този тежък груб свят си е работа ...

Зависи, какво работиш.
Ако работата ти доставя удоволствие тя спомага за духовното, материално и физическо развитие. Най-често това са хората на изкуството.
Ако не ти доставя удоволствие то ти работиш за пари изобщо мъка...

Или граденето на кариера? Колеги и работна атмосфера? Любов към работата която вършим? Израстване и дългосрочнио цели?
Пари и средства за препитание, или може би забогатяване?
Или може би защото работата ви развива като хора, развива нашите способности?
А някои не работят - те как се чувстват?

За вас работата тежест ли е или радост, мъка или предизвикателство?

Леле, колко въпроси!

Спирам дотук