Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Angelova12345

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Здравейте отново.Имам още един въпрос.Днес бях на психотерапевт,но имам съмнения в уменията на психотерапевта тъй като има много неща,който си мисля че не са правилни:уж ми казва,че трябва да приема мислите,а в същото времи ми казва като дойде да се опитам на я пренасоча(това не е ли борба).Казва ми да издишам трудните мисли и емоции(при техника за дишането,което беше дълбоко дишане),аз пък бях чела, че трябва да всишвам трудните мисли и емоции и по този начин по-лесно да ги приемам.Прочетеното в този форум,че трябва да заобичам мислите си и тревожността си и че преминаването през тези емоции е мое израстване е нещото,което най-много ме успокоява.Но това го осъзнах едва преди 3 дни и си мисля,дали не трябва да го оттренирам повече и тогава да се изправя пред страха си,защото още сега усещам тревожност.
  2. Благодаря ви,много искам да премина през това и знам,че тогава ще се успокоя.
  3. Здравейте!И аз имам подобен проблем.От година и половина имам натрапливи мисли,че мога да нараня детето си.В началото беше някакъв ужас,кошмар.Ходих на психиатър и ми казаха,че съм отключила генерализирана тревожност.Пила съм деанксит от който получавах успокоение,но след като го спрях след месец и нещо нещата се завеъщаха по старо му.И така след втората ми криза,когато спрях деанксита реших,че така не става и се реших на психотетапия.Терапевтът имаше свободен час чак след 2 месеца и затова пак си почнах деанксита докато ми дойде часът.За тези 2 месеца се успокойх доста и преди консултацията аз си мислех,че съм добре и не изпитвах такава необходимост от терапия(заблудена от лекарствата),но се подложих.Имаше някакъв ефект ,след два месеца я прекратихме.Теранията беше онлайн и често връзката прекъсваше.А и осъзнавам,че съм правила нещата механично и не съм осъзнавала много неща за тези мисли.След време ми се отключи страх,че може тези мисли да се случат,когато остана вечер с децата си сама в къщи(и по точно когато му се наложи да отсъства през цяла нощ).И тъй като това се случва 1-2 годишно си казах ,че няма проблем ще оставаме да спим при майка ми в такива моменти.И така 3 пъти аз избягвах тази ситуация ,защото ме обвзема голям страх-панически.Записах се отново на психотерапия,но този път не онлайн,пътуван до съседен град.Тези дни осъзнах много неща(от прочетеното в този форум) и чувствам спокойствие.Психотерапията ми ще започне от утре,до сега срещите ни бяха 2-за консултация и психоанализа.Осъзнавам ,че не трябва да бягам от тревожността и че тя и тези мисли са симптом,който има послание.И че както съм показала ,че мога да се тревожа за тези мисли така мога и да имам друго отношение към тях.Че тревожността е част от мое духовно израстване(в момента чета книги на тема-религия и психология),а тези мисли са спътници на тревожността.Другата седмица се налага мъжът ми да отсъства и сега се чудя дали да остана сама с децата или да отида при майка ми.Тези дни се чувствам по добре ,но знам че 2-3дни нищо не означават.Готова съм пак да дойдат тези мисли и чувства и знам че ще дойдат.Моля за съвет дали сега да премина през страха си или да изчакам и да не бързам.
×