Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Габи Петрова 1993

Участници
  • Общо Съдържание

    56
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Габи Петрова 1993 last won the day on Септември 8

Габи Петрова 1993 had the most liked content!

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    А мога ли да развия раздвоение на личността? Според моя терапевт, човек се ражда или психотичен (носи гена на лудостта) или невротичен (каквато съм аз за него) и изключи всякакво такова заболяване при мен, тъй като съм с осъзнато ОКР от 6 месеца, не осъзнато може би повече от 7 години и ако съм носител до сега е трябвало да се отключи при мен. Поне така ми го обясни той. Знам, че и Вие сте ми казвал, че никога няма да полудея, но явно страха си е на приливи и отливи. Отстрани погледнато няма причина да съм в това състояние, живея с приятеля си, обичам го, децата ми са живи и здрави, задоволена съм от почти всичко което желая, нямам някаква свръх драма в живота си. Не разбирам състоянието си, вместо да се радвам на това което имам аз буквално се съботирам сама.
  2. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    А мога ли да развия раздвоение на личността?
  3. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Здраяейте отново! Доста време ремисия т.к. За съжаление имах доста стресова седмица и тревожността ми се вдигна отново. По време на първата си бременост имах ужасни мисли, че детето не е от мъжа ми, без реално да съм била с деуг мъж, просто си мислех, ами ако съм била к не помня е такива. Страшни дни изживях. Сега имаше шанс да съм бременна отново, и в началото бях с много приповдигнато настроение, радвах се, после пак ми мина мисълта “ами ако изживея същото като първия път” това помрачи щастието ми. Пак започнах да се чудя дали не съм пропуснала нещо, дали не съм забравила, и така това ме завъртя отново в ОКР и не можах да го увладея . Признавам, че повече от месец бях добре, почти никакво ОКР, и добро овладяване, още в начален стадий. Е, оказа се, че не съм бременна, но започнах да си мисля за бебе, че искам, отново. Пак започнах да се радвам в трепетно очакване, и отново мислите, в опит да ги избутам, защото наистина ми помрачаваха емоциите, се върнах назад, в момента след който бях прочела пост на момче с раздвоение на личността. Имах дни в които се гледах в огледалото и се питах “аз ли съм наистина” това ме плашеше, казвах си “разбира се, че съм аз, Габриела, кой друг може да е” това също отмина с времето. Е, до преди няколко дни, явно, за да изместя мисълта за бебето се настани тази. Ужасно е, гледам се и не си вярвам, че съм аз. Страх ме е, че имам раздвоение на личността, че ще се излагам пред приятеля си, сигурно и ще ме зареже. Не искам да си мисля това, знам, че съм аз, не знам какъв друг отговор очаквам. Кълна се, че преди да прочета поста му никога не съм се питала такива въпроси, просто явно се филмирах тогава и не съм го надживяла щом все още ме владее. Това отново ли е натраплива мисъл? Нормално ли е да се гледам и да си задавам този въпрос? Сякаш не съм сигурна в птражението в огледалото (това също го прочетох, как се гледа и нв се разпознава) ще развия ли раздвоение? Има ли шанс? На 27 години съм. Тези мисли могат ли да ме объркат до толкова, че да не се разпознавам вече? Отново живота ми започва да прилича на ад. Отново се будя с нежелание, защото знам, че ще е пореден ден на оцеляване. Срам ме е да кажа на приятеля си, защото не знам каква ще е реакцията му, почти съм сигурна, че ще му падне мнението за мен, ще ме мисли за луда и няма да иска да се занимава изобщо с мен. Даже, честно Ви казвам, сутринта докато пътувах към работа видях един старец и му завидях, че е изживял живота си, а на мен ми остава още много време да се мъча.
  4. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Определено приключвам с моя терапевт. Сцепих се да бързам, отидох на уговореното място в утечения час, не вдига 2 пъти, звъня 3 път на една жега и ми казва, че не е на адреса да го почакам 15-20 мин. Това не е ли несериозно или пак моето ОКР се включва. По принцип много държа на точността и коректността, като са казали един час и едно място значи остава така и това не се променя. За мен е несериозно. И така, моля да ми се препоръча добър терапевт в София занимаващ се успешно и сърцато с ОКР.
  5. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Да, обаче си мисля, че съм ненормална с тези мисли или, че ще се побъркам от тях и ми е трудно. Знам, че няма кой да е 24/7 до мен. Най-трудния въпрос който не ми позовпява да продължа напред е “защо да съм щастлива, кой е казал, че трябва да сме щастливи” тази мисъл ме деградира като човек. Сякаш е грешно да съм щастлива. Това е въпроса който скапва всичко. Казвам си, за да съм добре, за да се радвам и пак авто въпроси от същия ред. Това ми е трудното, трябва да съм все сломена, за да го нямам въпроса. А ако бях носител на този ген щях ли да полудея до сега? Те луди ли са били или невротични?
  6. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Това което ми казва терапевта ми е когато усетя напрежението да вдишвам, да задържа въздуха и да издишам. Общо взето сме до тук. Обясни ми механизма на ОКР, но това не ми помага. Може би имам нуждата да ми се казва “да Окр е” на всяка откачена мисъл, защото за мен всяка следваща е все по-откачена. Плашат ме, изглеждат истина наистина, не знам дали сте имал ОКР, но ако не сте имал едва ли ме разбирате напълно. Ясно е, че трябват усилия и от моя страна, не очаквам терапевта ми да ме влачи нагоре, но просто аз не се чувствам добре, не съм спокойна. Вероятно аз съм проблема, а не терапевта, може би прекалено много съм се отпуснала и чакам някой да ме измъкне. Просто щях да кажа в такъв момент, но то не е момент, а при мен е ежедневие, ми е страшно трудно да се вдигна на крака. Случва ми се понякога, имам и хубави моменти, когато забравя за ОКР. Обаче се наблюдавам и понеже знам, че го имам когато не съм напрегната си казвам “ето психопатка” или нещо такова и отново започваме да се гоним, аз него, то мен. Много трудно намирам силите, защото мислите са супер тегави. Както каза Орлин, на човек с ОКР му трябва преживелищен терапевт, или такъв кокто да познава отлично неговите игри. Моят терапевт е супер добър като човек, усещам го, и може би ме съжалява дори, виждам го, че се опитва да ми помогне, но просто аз вечно съм с рогата напред, явно трябва да поработя и върху характера си, който съм далеч от илюзията, че на 27 години ще се измени съществено...Благодаря за хубавия пример с бицепса, наистина ме замисли може би ми трябва практика, аз си кажа 1-2 пъти за деня например, че това ми е ОКРто видя, че няма промяна, откажа се и започвам да плача. Общо взето така ми минават дните. Може би ако ми се обясни по-разбираемо, не, че се имам за глупава, но явно не съм развита достатъчно интелектуално, ще го схвана по-добре. Почти като на дете, а забележете, че не се имам за полуидиот . Миже би ми трябват простички примери, все пак съм жена
  7. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    И се опитвам да се успокоя, че до сега е трябвало да съм полудяла, защото четох Ваш пост как до 1 седмица максимум до месец е трябвало да полудея, но после си казвам ами ако просто стреса не е достатъчно силен в момента за да ме подлуди, значи мога да очаквам да полудея във всеки момент. Всеки си викам ако не е ОКР, а нешо друго и полудея всеки миг. Защото нали от стрес се генерира полудяване, ако съм носител на ген. И всеки ден се усещам като че съм на ръба да полудея, мислите които имам не са нормални. Не знам как да реагирам, знам, че трябва да посещавам терапевт, но просто с моя явно не си допадаме. Той е прекалено спокоен, а аз съм по-дейна, по жива някак и неговото спокойствие ме изнервя, сякаш няма живинка в него, говори ми бавно като на полуидиот. Ами ако стреса не е бил достатъчно силен последните 5 месеца и все още не е отключил ген-а. По принцип знам, че баба ми е лежала няколко пъти в психо диспансер, нещо като е стигнала менопаузата и е започнала да прави нервни кризи, но мама каза, че не е била луда. Обаче аз си мисля, че и аз съм носител на това нещо. Знам, че тя пиеше ривотрил, баща ми също пиеше ривотрил и ме е страх много да не съм прихванала от тях ген-а. Да не полудея и аз или да ми изписват силни медикаменти от които да не съм себе си. Как да си помогна вече, ден и нощ страх и себе наблюдение което ме скапва. Ами може и аз да направя нервна криза като баба ми, мама каза, че са и били диазепам и след като я пусне хапчето след някво време пак ставала така. Това е наказание моето, сякаш съм прокълната да нямам един спокоен ден в живота си. Никога не съм била спокойна. Винаги съм се притеснявала за нещо, но сега от както разбрах за баба и баща ми се страхувам още повече. Дали съм носител на техния ген? Мама каза че не са били луди, баща ми го е пиел дори без назначение от лекар, просто го успокоявал и го е пиел, взимал е от баба ми, а на нея и е назначен от психиатър. Дали го нося тяхния ген? Ще полудея ли и аз? Те не са били шизофреници, нито луди пак казвам. Баща ми беше агресивен, но като пийне ако го закачи някой ей такива. Не съм ги виждала да изпадат в кризи някога и не мога да кажа дали са се държали налудничаво. Баба ми си беше сприхава, но не ми е направило впечатление да е луда. Спомням си, че си говореше тихочко сама, на нея си някакви неща. Шепнеше си. Боже ще полудея като тях. Започнала съм.
  8. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Доктор Първанов, имам чуството, че моят терапевт няма да ми помогне. Просто не виждам разлика от сесиите до сега. Ходила съм 3-4 пъти мисля. И нищо. Дава ми съвети, но на много философско ниво. Просто как да се насоча към добър такъв? Как да реша кой ще ми помогне? Скоро и от работа ще ме изгонят, защото само плача, треперят ми ръцете, чуствам се зле и не се концентрирам. Аз разбирам, че имам нужда от терапия, но ми се струва, че не съм при точния, не знам.
  9. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Сега пък след като колежката ми ме извика по име си викам сигурна ли съм че така се казвам, аз съм сигурна обаче тая мисъл ме напряга. Имам чуството, че мога да се захвана за плочката в банята. Страх ме е да не е шизофрения или някоя друга болест, как така ще си задавам въпроса сигурна съм, че се казвам Габриела. Наистина ще ме докара до психиатрия това състояние. Не мога да издържам на това напрежение. Всеки ден е ново, или старо ново, това го миснах преди 3 месеца, сега пак ми се връщат същите въпроси. Забелязала съм го, тъкмо си тръгне една мисъл и след време пак започвам да я мисля. Това не е нормалното, задавала съм си и въпросите сигурна ли съм, че е ден, аз съм сигурна знам, че е ден, но някак самия въпрос ме парализира. Колко още ще се слуша? Изключително се притеснявам за състоянието си. Имам чуството, че трябва да се сбогувам с целия свят и, че нещата с моята психика не вървят на добре. страх ме е ужасно много
  10. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Доктор Първанов, много ме успокояват нещата които ми казвате. Наистина, за това и постоянно Ви досаждам. Обещавам да следвам съветите Ви. Ще пробвам, нищо не губя, сега съм доста зле, ще пробвам и това. Благодаря, че ме подкрепяте. Днес пак имам страха да не забравя. Просто си представям как се случва и сърцето ми започва да бие ударно и усещам как ме обливат топли вълни, сякаш ще получа ПА всеки момент. Работя, но само аз си знам как. Супер напрегната съм, едва издържам на напрежението. Отделно си мисля, че от това напрежение ще мина на още по-силни хапчета, а аз не искам да пия хапчета като лудите, бе искам да съм отпусната, страх ме е и от това, но не мога да си помогна, да се отпусна, постоянно съм в напрежение. Мисля си и че от него греша като чета и смятам, просто съм разсеяна и все се следя да не сгреша и мисълта ми е обременена. Не искам да пия по-силни хапчета. Страх ме е дори да се събудя, защото знам, че се започва тормоза, тормозя се сама. Знам, че е навързано- разсеяна съм защото се притеснявам мисълта ми е в грешката и не разбирам и нищо от прочененото защото съм разсеяна и не вниквам в текста. Знам, че не съм психопат, до някъде се радвам, че усещам окр, но много ме тормози, съсипа ми живота.
  11. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Ако послушам Вашия съвет, се пренасям мислено след 30 години и се чувствам по-свободна. Тук съм като в окови. Чуствам че имам нуждата да направя тази промяна. Но те не ме разбират. Казват да не ги търся повече ако тръгна. Дори ми дават съвети да си намеря друго момче. Не го одобряват, въпреки, че не го познават. Толкова ги е яд на него, че дори не искат да се запознаят с него и само ме плашат, как там няма да съм добре, как ще съм робиня и т.н така ме разколебават, а аз съм сигурна, че искам да съм там. Но това, че не ме подкрепят ме замисля. Утре правя 27 години, а все още съм като 15 годишна, нерешителна, нямам свободата от там и щастието, защото не живея както аз искам, а както ми се нарежда. Дразни ме, че не искат да го опознаят, а говорят. Не отценяват нещата които той прави за мен, подминават ги. Не уважават избора ми. Отделно когато не съм щастлива ОКР ми се засилва. Постоянно съм така, а тук рядко съм щастлива. Справям се със шопинг терапия. Всеки ден харча пари, за да се разсейвам, но до кога така. Вече дори не искам да си купувам нищо. Искам да съм само с моя човек. Само това мисля, представям си как съм там и ми става топло. Дори и да е грешка искам да се убедя, че е така, не да се откажа, защото така трябва. За първи път чуствам нуждата да се отделя от родителите си и си мисля, че е защото усещам момчето, до сега не съм била така, никога нв съм се отделяла, дори вече когато аз самата съм родител, това ме подриска аз не мога да взема решение дори как да облека децата си, защото родителите ми са много критични. Аз също, понеже тала съм израстнала и съм свикнала да съм критична. Това ми пречи, вечно съм недоволна и вечно се притеснявам за нещо, когато няма реална причина си я измислям. Просто съм в омагьосан кръг.
  12. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Ами аз до сега, когато усетя напрежение и все си казвах ОКР е, но сега го виждам, че наистина се запъвам като чета, как да си кажа, че е ОКР-то като то няма връзка с четенето или вече лъжа сама себе си? Или може би ми казвате, че са неоснователни и свързани с ОКР-то понеже това от което се страхувам е ирационално, отново? Сега отново по пътя на логиката се чудя дали е възможно да спра да говоря, да забравя, какъв ми е проблема с това забравяне и аз не знам и, защо това Окр ме мъчи токкова. Ако забравя да чета и говоря аз няма да имам връзка с хората как ще им кажа какво ми има или че ги обичам. За много хора може да е смешно притесненията които имам, но просто мен ме тормозят изключително много, почти до побъркване. Обичам близките си, и живота си, искам да съм нормален човек, да си говоря, да пиша и т.н много ли искам? Искам да съм в кондиция. И това, че може някак тези неща да се променят ме ужасява. Това мо е трудното да различа кога си измислям, кое е възможно и кое не. Реално аз не знам дали е възможно да забравя да говоря или да чета. Знам ли, може да ми стане нещо на мозъка и да спра да ги правя тези неща. Това не е ли налудничаво мислене? За мен това е лудо мислене. Просто ме е страх от всичко имам чуството. Страх ме е главно да не се от чужда по някакъв начин от хората които обичам, да не би случайно да дойде момент в който да не мога да комуникирам с тях. Не знам къде ми е основата на глупостите, не знам какъв ми е вътрешния проблем, за да изживявам всичко това. По какво се познава дали един човек е луд? Тези мои мисли не са ли налудничави, че и рева от тях. Може би не толкова, че вярвам колкото, че си го представям и се натъжавам, не мога да го обясня и аз. Страх ме е да не загубя комуникацията със света по някакъв начин. Аз съм страшно общителен човек, пбичам да се запознавам с нови хора, обичам да говоря, интересно ми е и да чета, това просто няма да е моят свят. Ето разказах на майка ми и знаете ли какво ми каза да ходя в Пазарджик на ходжа, че аз не съм вярваща какъв ходжа, просто не знам аз дали съм ненормална или срещам ненормални реакции на състоянието си. На ходжа-сякаш съм безвъзвратно зле и това ми е последната надежда, наистина така ме накара да се почуствам. Сега надявам се, разбирате, защо Ви досаждам толкова, самотна съм и се страхувам, от реакциите на хората около мен, отчайват ме. Аз се опитвам всъщност не се опитвам, аз се уповавам изцяло на медицината, на изследванията, а не врачки и баби баячки, но когато ме тикат в такива среди, ами как да не се чуствам луда? Хора повярвайте ми, погледната отстрани нищо ми няма, дори колегата ми се изненада, че приемам хапчета, наистина, но явно реакциите към мен са неподходящи и няма здраво мислещи около мен с които да говоря, с терапевта не ми стига, а нямам чак толкова много финанси, за да си позволя да съм всекидневно при него. Просто си търся хора които ме разбират, че скоро време може и на екзорсист да ме заведат.
  13. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    А възможно ли е да забравя да чета? Наистина ли това е само лъжа на мозъка ми, защото се забелязвам, че запъвам. По принцип работата ми е свързана с пари, отчитам по хиляди левове на ден и работя само с касов апарат, нямам компютър на който да си смятам рестото. Идеята ми е, че преди само като видех парите и знаех колко е рестото, а сега ми трябва време да изчисля. Възможно ли е да забравя да смятам и пиша? Наистина ли е на основателен страха? На психотерапия съм ходила 3 пъти за 3 месеца, мислех, че се ходи само по веднъж в месеца, не знаех, че е необходимо 4 пъти в месеца. Явно това също е моя грешка.
  14. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Почти съм на ръба на паник атака, усещам се, че правя грешки като чета, освен това не смятам бързо колкото преди и като чета един текст освен, че чета бавно и с грешки сякаш и не съм разбрала нищо от прочетеното. На 27 години да се уча да чета просто ми се вижда неестествено. Ами ако не мога? Как ще съм неграмотна? Защо не чета бързо като преди и правя грешки? Значи започвам да забравям вероятно как се чете. Имам чуството, че тази мисъл ще ме вкара директно в психиатрията, не мога да се успокоя, плаче ми се и съм страшно напрегната. Пиша бързо, но чета бавно и това ме напряга много. Освен това като чета вече и следя изкъсо да не прочета нещо грешно и сякаш точно тогава правя грешката, в напрежение съм когато чета. Това вече не е нормално. Възможно ли е да развивам дислексия? Трябва ли да посетя логопед? Изобщо какво трябва да направя? Виждам, че сме изписали 3 страници и във всяка аз пиша роман, а отговора е все, че имам ОКР, да, но тук няма връзка ОКР. Аз забравям да чета. Как ще живея така? Та това е основата на живота, аз ако не мога да чета не мога да работя, ще ми се подиграват всички, голямата красавица, неграмотна. Какво се случва с мен? Страх ме е много? Не искам да се губя. Моля за разбиране и да не ми се сърдите, просто имам нужда да говоря с хора които разбират човешката психика, защото ако просто споделям на майка ми тя ми казва “викам линейка и да те вкарват в лудницата аз не мога да се разправям с теб”. На приятеля ми като споделя той ми се смее, не разбират какво изживявам. Защо забравям да чета?
  15. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    А дали има човек забравил да чете и пише и смята? Аз не спирам да мисля за това. Днес сигурно 18 пъти си повторих и написах азбуката. Звучи смешно, но това ме плаши изключително много. Просто аз няма да съм човек ако не умея да чета и пиша, това е изключително лош вариант. Дори не мога да си го представя. Не искам. Сигурна съм,е до сега никой не е страдал от ОКР на тема “забравяне на грамотността”. Каква е логичната връзка, за да не се забравя. Днес се наблюдавам цял ден, струва ми се, че чета и пиша по-бавно. Припомних си и таблицата за умножение и деление. Просто сега се следя във всеки момент. Където има надпис ме напряга. Междо другото миже да имам просто проблем с очите, тъй като ме боли главата от няколко дни и когато си ги натисна ме облекчава. Наистина ли е невъзможно да забравя тези неща? Защо винаги аз се страхувам за такива работи? Ако аз мога да забравя значи всеки може, да, но, защо точно аз ще го мисля това и това ще е от значение за мен, а не за някой друг например. Аз дори на работа няма да мога да ходя. Ще съм да не кажа като кой. Това ще ме убие вече. Какво трябва да ми се случи, за да забравя? Алцхаймер, сътресение на мозъка? Има ли изобщо някакъв минимален шанс това да се случи при мен. Сега пък ще се вманиача, накрая ще си купя и буквар и сметало като първолак.
×