Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Габи Петрова 1993

Участници
  • Общо Съдържание

    27
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    А какво е лечението което се провежда? Трайно ли е или докато съм там само и после пак същото? Защото за да вкарват в психиатрия се предполага, че ще има лечение щом има защо не се прилага и без пациента да влиза там? АД влияят ли на ОКР, аз от 3 месеца пия Золофт обаче не се повлиявам особено, мислите си ги имам? Щом не се повлиявам значи ли, че не съм с ОКР? Като цяло аз не знам какъв ми е проблема, наистина. 2 дни съм тревожна 1 ден се мъча да съм обаче не съм и пак мисля защо сега не се притеснявам и тн. Вече дори не знам какво искам. Да съм спокойна или тревожна. Мисля си, че СКО съм спокойна и не го мисля значи ще го направя. Аз трябва ли да съм изкукуригала за да нараня някого? Защото не всички убийци са луди, но до някъде предполагам имат особеност в мозъка, за да убият някого. Много съм разцентрова а, добър живот си имах преди тези мисли за лудостта. И прочетох, че човек трябва да види пътвоначаното, че всичко е от любов, наистина съвсем в началото беше адски страх да не ги нараня, но с времето сякаш му свикнах и вече не ме е толкова страх и това ме кара да го мисля. Дали имам нужда от ходпитализация, вече не знам какво да направя, наистина, всичко ми е каша в главата. Мислех да пробвам и при Вас терапия, но някъде бях прочела мнение на Орлин, че от разстояние не е много надеждно и вече не знам какво да направя, как да стана предишния човек. Искам да съм си в ежедневието не да мисля за такива неща. Искам да е както преди.
  2. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    А могат ли да ме хоспитализират заради ОКР?
  3. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Ами чета уж за успокоение, за да видя, че има и други хора като мен и мисля като тях нормално. Просто някога са ми много изкривени мислите и така се уверявам, че все още съм на център. Но пък прочетох, че това, че имам нужда от постоянно повтаряне и успокоение, че е ОКР също е част от него. Какво да направя доктор Първанов, опитвам се да си помогна пи някакъв начин, разбирам, че така си вредя, но Сякаш ме в страх да живея добре, казвам си ето днес ще живея няма да съм част от ОКР и започвам да се тревожа още докато го доказвам, страх ме е да го пусна сякаш. Тревожна съм то сутрин до вечер, вече не издържам Вие сигурен ли сте, че това не е желание моето, повтарям си, че ОКР ме лъже, че искам да нараня децата си, но сякаш не си вярвам. Как да си помогна вече? Нали няма да ги нараня това ще останат само тревожни импулси, въпреки, че ги усещам сякаш са истина.
  4. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    И ако може последен втори. Снощи много ме разтревожи едни Ваш коментар, че хората с хистерия и неосъзнато желание не се повлияват от терапия. Аз съм ходила 3 пъти и също нямам особено подобрени това означава ли, че вътрешно искам да навредя на децата си и имам хистерия. Моля да ми обясните.
  5. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Ако позволите един въпрос г-н Баев, снощи, докато препрочитах в сайта Ви темите за ОКР, обърнах внимание на нещо “ пациенти многократно ходпитализирани” тоест с ОКР могат да ме хоспитализарат в психиатрия ли? Просто не ми стана ясно? Ясно ми е, че това е в много тежко ОКР, но и моето не е леко, заема целия ми живот, по точно нямам такъв заради него. Ако приемем, че и моето е тежко значи и мен може да ме хоспитализират, за мен всъщност е все едно дали ще е от ОКР или шизофрения важното е, че има опасност да ме вкарат. И също така в първия коментар сте ми написали “натраплива си” това означава ли, че е нормално всеки ден да имам различни натрапливости? Понеже четох, че ОКР е на една тема а моите на ден са 1000. Това пак ли е ОКР щом имам повече мисли ?Знам, че досаждам, просто не ми стана ясен текста ако може да ми разясните
  6. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Доктор Първанов, имам прозрение, най-накрая! Прочетох Ваш отговор на друго момче също толкова досадно като мен, как обяснявате, защо тези с ОКР не могат да полудеят. И ОКР леко ме поведе дали стреса ми е било достатъчно силен, за да го отключи евентуално, вярно, че съм стигала до деперсонализация, но знам ли. Някак я избутах тази мисъл, но снощи като легнах и си затворих очите мъчейки се да заспя и в съзнанието ми изникнаха образи на хора които не познавам, нищо плашещо, но не бях заспала. Беше толкова реално сякаш ги виждам пред себе си, а бях със затворени очи. И кошмара пак тръгна. Сега постоянно си визуализирам всичко за което мисля. Например питаха ме за една консерва и аз моментално си представям образа на въпросната кутия, като не, че я виждам пред мен ами си я представям и това ме товари до крайност. Представям си всяка своя мисъл, сякаш я рисувам в мозъка си. Сега ми предстои море и аз си представям как се гушкаме с приятеля ми на брега обаче толкова реално сякаш го виждам и много се плаша. Това е за всяко нещо, за всяка своя мисъл. Нормално ли е, това нова хрумка на ОКР-то ми ли е? Нова мисъл с която да ме владее, буквално си следя мислите, тояа изтощава до крайност. Не виждам края и изхода от това състояние. Казвам си да спра да го мисля да се пусна в деня си но не мога те се визуализират! Притеснена съм много не искам да съм така, искам да спра да визуализирам всяко нешо в мозъка си. Вече съм около 4 месеца така страховете ми ги знаете да не пиша да Ви отегчавам, сега и това, кога е края, сигурно след 2 дни ще е нещо друго, но поне да не се хващам за “нормалните” неща. Изморена съм до крайност вече. Даже сега като се замисля аз да не ги халюцинирам тия неща, Боже не издържам вече
  7. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Доктор Първанов така както не ми пукаше за никой днес си изплаках очите. Просто ми е много мъчно за всички, ако вляза в психиатрия си представям майка ми как ще ми носи храна, представям си как ще върви в далечината към мен и как ще я прегърна със сълзи на очи. За децата да не говоря, вдигам дъщеря си и се пренасям в лудницата, направо на прага как бих я гушнала и започвам да плача. Прочетох Ваша статия за разликата между налудничавите мисли и как лудите си мислят, че някой им диктува, говори им и, че им оправдава мислите и обикновените натрапливи такива. И днес си викам ами ако мислите не са мои и сам се досещате, че ме завъртя как аз щом го мисля значи вече съм луда. Много ме е страх, не искам да се отделям от семейството си, не искам да си мисля, че мислите не са мои и да си внушавам. Мъчно ми е дори за стените вкъщи, за всичко от което бих се отделила. Нямам желание за нищо, не искам да си купувам дрехи за почивката, защото нали съм луда за какво са ми. Моля кажете ми дали полудях вече? Щом го мисля това, а реално то не ми дойде като идея, а го прочетох и си го внушавам дали вече съм луда? Не ми се ходи в психиатрия искам да съм до мама и децата. Много ми е тежко, по-зле от на неизлечимо болен, защото реалното техния край е близо, а моя не се знае до кога. Знам, че досаждам, но Вие сте лекар при това с огромен опит и за това се обръщам към Вас. Психиатърката ми не ми вдига телефона откакто е назначила хапчетата и общо взето съм на самотек.
  8. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Доктор Първанов, вече не мога да определя как се чувствам. Тъжно ми е и плача в момента. Голямата ми дъщеря е болна, а аз изобщо не се притеснявам. Преди ако бях да съм се паникьосала, а сега сякаш нямам реакция. Мислех си, че не ги обичам. В какво се превърнах? Аз винаги съм била ревла и емоционална, а сега липсват. Сякаш съм напълно празна. Не знам дали е от хапчетата, Золофта и флуанксола. Вчера малката беше на ръба на стълбите и корема ми се преобърна и си викам ето значи ги обичам и ми пука за тях. Но сякаш не го чувствам. Знам, че родителя особено майката трябва да страда за детето си, но при мен не е така и може би изпитвам вина. Защо не се притеснявам, не мога да усетя напрежението, да се усетя човек, даже рядко успявам и да плача, но сега това явно ми повлия и успявам. Губя себе си точно така се чувствам. Не искам да съм неемоционална. Възможно ли е да имам БАР или да съм нарцистична? Ако знам, че ще стана предишната аз бих спряла хапчетата. Макар, че онзи ден не ги бях пила около 7 часа закъснях и щях да се пръсна вътрешно. Но не искам да съм такава. Искам да ме интересуват децата ми, а аз не трепвам. Живея сама с тях, разделих се с баща им и знам, че само мен имат, но аз явно не съм добра майка, а и не ми харесва на къде отивам. Страх ме е от религия, не искам да съм вярваща, а сякаш отсякъде само религии ми се натрапват. Един познат ми каза, да не ходя на терапия, защото ще ходя 2 години и ще ме обявят за луда и ще ме вкарат в лудница, такава била практиката. Искам да усещам притеснението и всяка емоция. Детето ме целува аз го асоциирам с това колко лоша майка съм, че не усещам радостта от целувката. Доктор Първанов, какво да направя вече? Това отново ли е ОКР? Възможно ли е да се самозалъгвам, че нямам емоции?
  9. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Ами защото не е нормално да приемам спокойно мисли, че мога да убия, сякаш не ми пука, не знам и аз за какво ми е, когато съм натоварена и си викам там ще ме оправят, сигурно ако вляза ще си отценя живота и децата, това ОКР ме обърква тотално, сякаш се опитва винаги да е на противоположно мислене от моето и се обърквам. Знам, че е нередно да се убива и викам и кой каза, че не е, добре тогава да пия хапчета за психоза, щом ги мисля тия неща значи не съм в ред, просто да има нещо което да ме спира знам ли. Тоест аз не смятам за нормално да съм спокойна.
  10. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Добре де сега прочетох, че майката е била в секта, това и аз съм си го мислела, че ще стана прекалено вярваща макар, че не съм и ще направя нещо понеже знам, че тези на религиозна тема полудяват. Бих се съгласила да вляза в психиатрия за да ми сменят мисленето, но условията са покъртителни, да попитам ако отида и попитам дали ще ме приемат? И например има ли как да разпиша да е за не повече от месец даже две седмици, не искам да оставам там постоянно да съм затворена. Като цяло не знам как работи тази институция. Сякаш си мисля, че съм за там, защото имам проблем, в следващия момент си казвам, че нямам което знам, че не е нормално, защото човек който мисли за убийства не е такъв. Бихте ли ми разяснили, там по спешност ли се влиза? Трябва ли да си получил криза, за да те вкарат?
  11. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Ами пак мисля, че ще съм спокойна, защото вече знам, че е ОКР, но пък дега искам да съм тревожна обаче не става бихте ли ми казали психопатите изпитват ли радост, или не по-добре да знам, че както си притъпявам емоциите ще взема и радостта да не зачитам. Добре възможно ли е да стана ей така психопат? Например представям си ако не видя децата известно време и си мисля, че ще им се зарадвам и в следващия момент си казвам ама аз съм психопат няма да се зарадвам, само, че тази мисъл вече не буди тревожност в мен, както и тази за лудостта, както и за убийствата, това означава ли, че вече нямам център с главния мозък? Вече не плача, просто са мисли които рядко имат някаква емоция в мен. И за това се чудя дали е нормално това. До някъде си мисля, че не е нужно винаги да се притеснявам, но някак като не се и сякаш не се усещам себе си.
  12. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Знам, че прекратихме темата, и досаждам, но....:( Доктор Първанов Вие сигурен ли сте, че липсата на емоции е от ОКР-то. Не знам точно дали нямам, радвам се на децата си и като се усетя и си викам, че съм паихопатка и нямам емоции, а иначе се смея с тях, целувам ги, това също ли е ОКР. Сега нашумя случая с жената която удряше детето си и днес прочетох, че е в психиатрия. Не знам, защо, но смятах, че лудите са неадекватни, а тя например все пак го е отглеждала това дете, това значи ли, че и аз може да съм луда. Избягвам да посягам на децата, после ми е гузно и не ми се случва, но често се ядосвам и си викам ето сигурно ги мразя и за това им се ядосвам. Лошото е, че ОКР е съпроводено със силна тревожност, а аз не я усещам, сано мисли са, т.е сега кто не се притеснявам да не би да съм му повярвала или да му повярвам, че нямам чувства и да направя нещо. Това идва и от мислите, че нямам емоции, честно казано като гледах клипа с детенцето и ми ставаше гадно как плачеше и си виках ето значи не съм луда, имам някви емоции. Моля за последен отговор. Просто, защо така сякаш нямам чувства, сякаш съм празна.
  13. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Разбирам Ви и Ви Благодаря за отделеното време до тук! Само искам да добавя, че аз пия сега флуанксол и золофт от 2 месеца , има ефект но е минимален
  14. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Доктор Първанов, гледай снимки от психиатрии и си представих как нашите ме карат натам и ми стана много мъчно, разплаках се. Объркана съм, мисля си, че не ги обичам, но пък страдам за тях. Условията са много лоши, и здрав да се влезе човек ще полудее. Представих си как седя на леглото и чакам да дойдат. Мисля си, че ако отида ще ме държат под наркоза, за да не направя нищо и сигурно ще се мисля за камион. Доктор Първанов зле ми е много. Плача защото вече съм тотално объркана в мислите си. Знам, че по желание се влиза в такова заведение, но ако не ме оправят. Те чрез изтезания ли връщат човек към нормлания живот. Сигурно тормозят хората докато не проумеят кое е добро и кое лошо. Честно казано не искам да ме тормозят. Имам роднини в Карлуково в селото и са ми разказвали лоши неща, как бият психично болните. Къде да отида вече и какво да направя. Сякаш се опитвам да търся мотив за мислите към децата. Викам си сигурно бог ще е доволен. Кой бог по дяволите, лудите така правят, убиват в името на Господа. Аз щом го мисля така сигурно ще се убедя, че някой ме кара. Родителите ми няма да се съгласят да вляза в психиатрия. Майка ми особено е много привързана към мен и ще го изживее много тежко. Е началото когато отидох за първи път на психиатър си спомням, как си галех децата защото може би ги виждам за последно, сега пак си мисля, че ще страдам за тях, но в ежедневието сякаш не усещам обич към тях. Галя ги но си викм че е на сила. Държа се добре с тях, изпълнявам им желанията, храня ги, къпя ги, те ми търсят компанията, но на мен ми навяват лоши мисли. Викам си аз знам че са лоши и няма да го направя и от там пак авто въпроса кой е казал че са лоши. Ако ме вземат в психиатрия според Ваши сметки колко ли време биха ме държали? Има ли шанс да не ме пуснат никога от там и там да си заживея? Лошото е, че има решетки на прозорците, знам защо, да не го пиша, но ако ми се прииска да използвам прозореца няма и да мога, т.е мъките ми ще са вечни там. Сигурно и ще казват на родителите ми, че не съм готова да се върна в семсйтвото, за да не ме взимат. Имам един познат, майка му ходи години наред на свиждане, не знам какво му е, не искам и да знам, но значи той там живее. Понякога си мисля, дали едно такова изолирано “общество” няма да ми се отрази добре. Но условията са много лоши, там няма да има и с кого да си говоря. А дали ще ми позволят да ползвам телефона си? Те имат ли право или ще ми го вземат при постъпването. Чела съм как човек се е обадил на 112 да каже че е отвлечен и се замислих ами ако човека е ок психически и не го пускат, да кажем лъжат близките му, че той не е ок само и само да го задържат заради касата. Питам Вас понеже знам, че работите в тази сфера и сте запознат. Почти се бях навила да ида в психиатрия ако знам, че ще ми сменят мисленето и ще ми отворят очите за правилно и грешно. Дразни ме и, че преди исках да си сложа края, а сега не го искам. Сякаш има смисъл да живея. Защо съм го прегърнала толкова този живот? Знам, че и лудите не разбират и не се самоубиват. Вероятно и аз не си осъзнавам състоянието и за това не мога да си помогна. Възможно ли е така както си мисля, че някой ме кара да го направя и да повярвам на това. Аз по принцип не съм и вярваща, но знам, че тези на тема религия им се промиват мозъците и започват да убиват уж в името на нещо. Представям си как седя на пейка и ги виждам, ще се затичам да ги прегърна, и мама също. Доторе, психопатите плачат ли? Четох, че нямат чувство за критичност, аз винаги критикувам хората, не съм перфектна, но някои неща са в разрез с моите разбирания и започвам да критикувам. В работата си съм ок. Живея сама само с децата, мъжа ми се изнесе преди 2 седмици, просто несходства в разбиранията, мисля, че моите са нормални тъй, като той много пиеше, започна да употребява и наркотици. Имам едно преживяване с него, откакто се помислих за луда имаше нощ в която си дойде пиян и се опита да ме изнасили, знае, че аз не искам контакт с него и много се разстроих, защото той като кажа нещо и постоянно ми казва “Габи в твоето състояние” и си викам сигурно ще ме изнасилва и няма да ми вярват защото знаят, че не съм ок. Един вид ще се възползва сексуално от мен. И се уплаших. Стана ми тъжно за мен самата. Защото аз ще разбирам какво ми се случва, но те няма да ми вярват, защото съм в особено състояние. И се разделихме. Постоянно съм сама с децата, родителите ми живеят на 3 етажа от мен, но са на работа и така аз от сутрин до вечер съм сама с тях. Изнервена съм понякога. Но само им се карам не си позволявам да ги удрям, но ме ядосват често. Това, че съм сама дали играе роля? Когато има някой около мен поне не го мсиля толкова. Пак мисля, но малар и за минута има нещо което да ме разсее, а така самичка, започвам да чистя и авто въпроса кой е казал че трябва да е чисто, така е с всичко. Вечния въпрос. Разбира се продължавам да чистя въпреки въпроса. Това ОКР то не е ли на една тема. Аз имам по 10 на ден понякога. Объркана съм . Знам, че и досаждам, но нямам връзка с никого в момента, всички са на работа, терапевта мислят че го е страх, така го усещам, пита ме как съм днес, сякаш очаква да му кажа, че съм убила. Ами ако подаде сигнал, че съм опасна. То май ще е по добре, поне да има някакво развитие. Има ли някакви по- нормални психиатрии в които да ме насочите? Ако трябва платени, знам, че нашите поне това ще направят за мен?
  15. Габи Петрова 1993

    ОКР или нещо друго

    Благодаря Ви доктор Първанов! Аз искам да посещавам терапия, съвсем не жаля средствата, просто нямам доверие на никого, на себе си нямам и не мога да се доверя и ан терапевта, въпреки, че ми беше препоръчан. Пиша във форума не с цел “ изцеление” ами не знам и аз защо, просто чета, търся сходни състояния с моето, за да не се отпускам и междувременно ми е добре, че поддържам връзка с професионалисти които ми разбират проблема, защото като кажа на някого от обкръжението си започват да се плашат и това ме подтиска допълнително.
×