Мария - Мими

Строй се! Преброй се!

Коя е първата ми крачка в "духовния път" - не знам. А и не си деля пътя на духовен или не, наричам си го "път". Всъщност няма значение, въпросът е ясен. За себе си го формулирам като първите проблясъци на осъзнаване, които мога да вкарам във всекидневното си разбиране за света. Имам един много ярък сън. Бях много малка. Не помня на колко, някъде преди ранния пубертет. Може да е малките класове, може предучилищна... Не помня. Съня обаче го помня все едно съм го сънувала вчера. Една планина, само скали и небе, без трева, един стръмен склон. По него вървя аз - нагоре, и други хора на разстояние от мен и през цялото време чувам думи в главата си, които си превеждам като "Болка, зов на сърцето", кънтят хем в мен, хем над мен, във въздуха, много обемни като звук, идващ отвсякъде. От време на време се търкалят огромни камъни надолу. Ние вървим нагоре. Нищо друго. Събудих се с особено чувство. Объркана. Разказах го на майка, тя каза "Не знам. Болката на сърцето според мен е влюбване. Но ти си малка да сънуваш такива сънища. Да не сме гледали някой филм?". Сънят не беше нищо особено, но чувството което ми остави беше неописуемо - не влюбване, нито филм, а някаква космическа тъга, толкова безмерна, че направо ме смаза, въпреки, че си бях едно малко човече. По-късно ми се струваше, че думите, биха могли да са други, но това си зависи от понятийния апарат с който човек разполага в момента. После сънувах често звезди, вятър, езерната област - едно място дето все ходя, понякога и докато си стоя, ей така за миг, много летене и пак имаше от това чувство на космическа тъга. И сякаш тръгнах да търся дома си.

Както всеки друг метод уринотерапията може да излекува, може нищо да не се получи, може да разболее - зависи от индивида, който си я прилага. Познавам хора, които след като хапнат сутрин черешки или какъвто и да е пресен плод, пък да не говорим да са на плодове цял ден, започват да се превиват от болки в стомаха. Няма да теоретизирам по темата и да обяснявам защо е така. Предполагам, досещате се за доста от вероятните причини, които са разбира се комплексни и свързани с психично-физиологични инерционни и не знам кви си още сили или липса на такива и още доста много и интересни причини може да се намерят, че и кармични и т.н. да не говорим че са променими и обратими, но... тематата тук е уринотерапията и аз за нея от личен опит мога да кажа само хубави неща. Много пъти съм си лекувала гърлото с методите на уринотерапията, един път имах гной на сливиците и излъгах личната лекарка, че пия антибиотиците, които ми предписа. След няколко дни нямаше нищо. Тя беше доволна, аз също! За да бъда точна обаче ще добавя, че също комбинирам методите. В случая със сливиците използвах и масло от чаено дърво, сода+мед, гладолечение, после на прясноизстискани сокове и т.н. Уринотерапия съм прилагала и при пречистване на дебелото черво - с много добър ефект, когато нямам сили сутрин съм пила урина - главно като съм на плодов режим или гладуване - веднага ми идва енергия, също съм я използвала при наранявания - забавлявам се със спорт, който редовно ми носи драскотини и разни ранички, които си лекувам така - по бабешки! И все пак това е просто метод, макар и ценен метод! И като всеки метод е хубаво да има усет за това кога и как да се използва. Разбира се, уринотерапията не може да помогне, ако липсва най-важното!

Feeling Good на Nina Simone Feeling Good на Muse http://www.youtube.com/watch?v=9uPGpYDqhjk...ted&search= I Put A Spell On You на Nina Simone I Put A Spell On You на Bryan Ferry http://www.youtube.com/watch?v=_epCYlzTqOA толкова различно красиви

И аз май си ги подреждам така като "полезност" - първо безквасен хляб, после със сода, после квасен хляб – домашно приготвени. Маята от магазина според мен не става за използване. За топло време безквасният ми се струва най-подходящ. Също содените питки. Квасеният е по-тежък, може да има задръстващ ефект при хора със слаб метаболизъм и водещи заседнал начин на живот и сякаш е по-подходящ за зимно време – студдд и за хора, занимаващи се с доста физически труд. Но също е полезен според мен, особено за места с по-хладен климат. Не е като този с химически приготвената мая, която не знам какво точно съдържа, но ми се струва главният причинител на запек, задържане на течности, надебеляване... Преди когато ядях хляб с мая – тази която продават, всеки ден се събуждах сутрин с очички, станали на цепки между подпухналите клепачи, имах запек и бях дебеланка. За всичко това си има и други причини, но една от тях е тази.

Зеления чай съдържа кофеин - вярно е! Макар и в много по-малки количества от черния, все пак съдържа. Затова за гладуване е неподходящ. За плодов режим обаче, при мен да се изпие чаша чай първият ден или вторият - вечер за засилване на метоболизма, е добър вариант. По принцип не пия нито кафе, нито черен чай от 10 години, а зеленият в редки случаи и независимо от това не съм усещала върху нервната си система някакъв превъзбуждащ ефект. Разбира се, отчитам субективността на този “факт”, но съм склонна да вярвам най-вече на себе си. В поста си написах, че това е вариант за мен. Относно полезността и вредността на различните методи, честно казано не бих се наела да споря. Който и да взема от тях, ще намеря положителни и отрицателни черти, затова просто споделям своя опит, но ясно е - всеки трябва да намери своите начини. За капак на всичко те също не са константа, защото човек е динамична система и което е добре за мен днес, утре може да не е. Целта е равновесието - трудна, но не непосилна задача! Съгласна съм с Буболече, за връзката между задържането на емоции и запека.

Всичко е много индивидуално - аз съм ползвала Шанк Пракшалана и съм доволна. Клизмата както казаха по-нагоре не е лош вариант, само не трябва да се прекалява, защото червата могат да станат инертни, може и със зелен чай, а може и с нищо - при плодов режим, наистина перисталтиката би трябвало да е добра. В общи линии - методи хиляди - всеки сам трябва да си прецени за себе си. в момента съм най-доволна от зеления чай. Английската сол е по-драстичен метод от зеления чай, но за някой позапечен човечец може да е добре. Шанк Пракшалана също е "драстичен метод", пречиства много добре, но трябва да се изпълнят упражненията, за да солената вода се изходи и солта трябва да е в такъв процент спрямо водата, че човек да я изхвърля, а не усвоява. Прочиства целия храносмилателен тракт, но мисля, че е подходяща за хора, при които малко изостряне не вреди. Може би за човек с гастрит, или язва, не би било добре. Важно е да се спазва и времето за прочистване - прави се сутрин или вечер на залез, по обяд е най-неподходящо. Това важи и за клизмата. Там също има значение разтвора, а това също трябва да се прецени индивидуално - дали ще е някаква билкова отвара, или вода със сол, или лимонов сок или нещо друго. Трябва да се внимава да не се получи пресушаване - т.е. разтвора да не е твърде концентриран. Ако някой се интересува от описание на Шанк Пракшалана - мога да пробвам да направя, но не съм много добра в това да дам точни количества и пропорции, защото винаги правя нещата малко на око и различно. При мен добър вариант е комбинацията от сутрин на гладно да се пие чаша-две топла вода, по-късно вече хапване на черешки, и ако се налага и някоя вечер чаша зелен чай. Спирам да мъдря и отивам да си измия една купичка с черешки - хрущялки, тези са леко розовки, не червени, този сезон не съм яла още такива, преди малко си ги купих. Изглеждат много вкусни!

Много ми се идва на такава среща, ама съм на сватба в неделя. Надявам се по нататък пак да има срещи. Въпреки, че ми се върти из главата, че сватбата е в този район и ако успея ще скокна в 18.00 пред Ал.Невски за мъничко.

наистина все верни и хубави неща, остава да видим какво точно правим на практика

Станимир, споделих моето виждане върху тезата ти за целта на споделянето. Ти го определи като изкривяване на думите ти, което може би означава, че предполагаш, че не съм те разбрала. Мисълта ми беше да обърна внимание на опасността от това, човек да се прикачи към идеята за търсене на полза, било то и духовна, което би могло да заглуши Любовта в душата при невъзможността за осъществяването на желаната “полза”. Което, както посочих и в предния пост в никакъв случай не е задължително. Разбира се, добре е споделянето да е градивно, т.е. споделящият и другият да стигнат до някакви прозрения, истини. Може би предпоставка на характера, но не се наемам да определям степента на тази градивност, просто споделям когато имам желание за това. За да е градивно споделянето обаче няма голямо значение какво ще се споделя, а има значение кой и на кого споделя. Разбира се, това определя и съдържанието. Може да се споделя емоционален опит, но неемоционално. т.е. наистина нещата си опират до излагане на гледна точка с отстраненост от Аз-а. Защо да не може и да се спори или воюва с отстраненост от Аз-а? Струва ми се полезно като опит. Да се търси не себеизява или доказване на някаква си гледна точка с която се отъждествява човек в настоящия момент, а Истината, даже с риск да загуби всичко, което е бил до сега. Това е война - да, но всички са на равна стартова позиция вътре в човек и той с тях. Трудна работа, но невъзможна ли е?

За да споделя, човек явно има някакъв вътрешен подтик, който удоволетворява. Така че, той първо прави нещо за себе си, ако ще се търсят ползи. После, ако отсрещната страна в споделянето намери своите ползи – още по-хубаво, ако не - пак хубаво. Може някой да не иска изобщо да разбира за това което аз желая да споделя – тогиз е добре да споделим едно несподеляне. Но да споделям с мисълта, че така допринасям полза на другия ми се струва постановка, готова да падне при едно неприемане или отказ на другите от тези “ползи”. Не е задължително, разбира се. Затова според мен при споделянето трябва да има безпристрастност, и това което Селсал е написал “без жал от промяна” много ми харесва. Тази “безжалостност” прави Любовта в душата независима от приема на споделеното и от търсените и намирани или не ползи.

Не знам какво означава “високо неутрализирано съзнание” да не би “ниско” в настоящия момент? Ако някой манипулира “високото съзнание”, или “високото” не е било толко високо, или “ниското” по-високо от високото, каквото и да значи това.

И на мен ми харесва последното мнение на Селсал, само не можах да разбера защо преди това изприказва толкова думи, но не съм много права, щото не прочетох всичко - малко по диагонал. Всеки път ми се доспиваше. И пак опират нещата до степента на осъзнатост на индивидите.

Според мен манипулацията е свързана с боравенето с енергийните потоци - осъзнато или не. Съществува на всички нива във всекидневното общуване и не само. Човек би трябвало да я вижда с погледа отвъд своето сегашно Аз. Преди това властва неосъзнат или осъзнат в по-голяма или по-малка степен стремеж за контрол над хора и ситуации. При общуването на двама човека, по-добрият манипулатор е този с по-развито съзнание, с повече енергия. Манипулираният винаги е с по-слабо съзнание. От един момент нататък човек с достатъчно развито осъзнаване, мисля, че престава да се интересува особено от манипулацията, но така или иначе, може да участва, защото живеем тук и сега, но чисто, без амбиции. Човек обича да играе със себе си. Автоманипулацията не излиза от тези принципи - тя също може да има своите всекидневни негативи при човек с по-слабо развито съзнание или позитиви при същия човек или някой малко по-осъзнат. При директно осъзнаване манипулацията и автоманипулацията става безпредметна. Манипулацията до един момент си е необходима. Когато вече не е, тя естествено изчезва. Често хората, които най-много се дразнят от манипулациите, обикновено не поради липса на желание, а на сила не могат да бъдат манипулатори. “Нашият ум”, медии, реклами, масовата култура, която налага този или онзи светоглед и един куп разни велики манипулатори и малки манипулаторчета - необходими са - естествен подбор трябва да има. Иначе нямаше да го има този огън в защитниците на Истината. Хахахах Мога ли да намеря чистота и прозрачност, кристална яснота, като тичам до всяка една “моя” клетка, после атом, да разбера манипулатор ли съм там или манипулиран. Да се излезе от човешкото - спускане много надълбоко.

И за мен това е добър вариант - правя го, но не си определям дни - колкото издържа. Най-трудно е захранването. Ще пробвам с вас този път да видя какво ще стане, макар и задочно. Досега винаги съм си правила черешово пречистване сама без да споделям с който и да е. Сега ще видя какво ще стане със споделяне. Ще започна от 04.06 - на вода, череши, ако се наложи вода с няколко капки лимонов сок, зелен чай и може пелинова отвара някоя вечер - но това си е мое индивидуално предписание и не го препоръчвам. При мен има конкретна причина за тая отвара и мога да я пия и по време на гладуване даже. Бррррр Много изостря обаче и за някои хора не е добре. Защо точно череши - този сезон няма как да са ябълки. При повечето хора са по-подходящи от ягодите и действат много добре. Пречистват кръвта. Полезни при анемия. Хранителни. Лесен за издържане режим поради тази причина. Съставът не го помня макар да съм го чела - мисля, че имаше богато разнообразие на микроелементи, солидно количество вит С и разни други незапомнени от мен неща. Също за мен са червени, обичливи, закачливи и чувствителни. Малко е рано за най-хубавите череши, ама пък като време ми е подходящо. Така че, от 4 юни ще се пробвам с вас.

"Final Fantasy: The Spirits Within" на български - "Реална фантазия" - аниматроника. Красота и не само.

Ако тръгна да разнищвам това мнение сигурно ще кажа подобни неща като Донка, но не ми се иска да го правя, защото много, много ми харесва. Небуквално ми харесва. Да, красотата е невидима за очите. Ако искаме да помогнем на тялото с или без пластична хирургия, щем не щем, ни се налага да спретнем душата. На душата също може да се помогне с тялото, но неговите възможности са по-малки. Така или иначе, вървят си заедно, сега. И да искаме, няма как да ги противопоставим, освен ако по някаква причина не държим особено на това. За пластичната хирургия – тя си има своя смисъл, както и всичко останало в нашия живот. В моя живот смисълът и до този момент е да се замисля за имитациите, и за това липсата на какво прави една имитация особено евтина – духът. Но това е моят живот, за друг може да е друго. Както вече казах, всеки има свободата да си направи плодова салата по свой вкус, макар че, има сезони с които му се налага да се съобразява. Честно казано, несезонните плодове не са ми никак вкусни. Макар, да се изкушавам да си купя от време на време – все се надявам, че може би в този ъгъл на оранжерията, където е раснала мойта ягода, слънцето е пекло по-силно, била е пропусната по-случайност от пестицида, и берачката, като я е откъсвала си е мислела за устните на своя любим.

Напомпването със силикон на устата увеличава Любовта в душата или увеличаването на Любовта в душата прави красива устата? Или и двете важат? Или това не ни интересува? Всеки си има свободата да подбере плодовете за обяда, докато и него не го подберат.

Пластична хирургия за душата, в този вид, в който я познаваме - няма, така че не виждам смисъл от такава за тялото. Единствената, успешна "пластична хирургия", която познавам е тази, която всеки сам си прилага. "Недомислията" за мен са за да се замислим.

Валентин

Мечтая да разбирам и следвам истинското себе си, да вървя по пътя на Любовта и Светлината, да използвам всичко, което ми е дадено за добри и истинни дела. За близкото си бъдеще мисля за обединение, фигуративно казано, на две тенденции в мен - едната е свързана с пръст, растения, животни, свеж вятър, камъни, бърза вода, хоризонт, а другата със забързания, мръсен, шашав любим град, опасан от хиляди надежди, мъки, желания за успех, с очите на хората, способни да понесат своя миг щастие, със задимените клубове, задръстените улици, шумните кина... Тези “тенденции” се проявяват в любимите ми занимания, във всичко. Нося едното със себе си при другото и обратно. Често това се свързва с неумение и разрушение, но има и начини да е органично, хармонично. Социализация без жертви. Искам начина по-който работя, всяко едно нещо, което правя да е свързано с това - да не нанасям вреда, да помагам.

Мога да пробвам фалцета си с невестулките.

Страстта на една обикновена зелена салата бе градинаря. Макар и нарязана се притесняваше, дали не е в повече подкиселена, но пък олиото и солта бяха добре и тя нахрани градинаря в този му ден. Полезна или вредна бе страстта на салатата?

Моето доказателство Пътувах между себе си и околния свят, в своето неразбиране, кръстосвах между два града, тичах – но не много, повече вървях. Забравях, че те има. Заспивах и пак се събуждах. Отварях и затварях една и съща врата, връщах се постоянно. Забравях, че те има. Ядях, за да забравя, дишах, колкото да не остана без дъх, говорех, не слушах, усмихвах се извинително, четях легнала, заспивах права. Забравях, че те има. Разхождах новите си рокли, разсмивах се на сладоледените коктейли, не търсех и не исках. Забравях, че те има. Вечер тялото заспиваше, вместо да се забавлява, че тиранина за малко не го управлява. Не знаех, че мога да съм му приятел. Забравях, че те има. Залеза стандартно ме натъжаваше, изгрева проспивах. Забравях, че те има. До вчера, когато на улицата се сблъсках с причината. Пристъпих тихо, но не успях да я подмина. Да. Опитах се, но нямаше как!

Ако разбирам правилно, съм съгласна с това, което казва Орлин. Просто в думата "сексуалност" май всеки влага различен смисъл. Мисля, че това, което наричаме сексуална енергия е във всяко едно движение и отношение в нашия свят. Може да рисуваме картини, пишем стихове, ядем, четем, тичаме, правим секс, обичаме приятелите си, семейството и роднините си, кучетата, котките, цветята и каквото си се сетим, радваме се на новата си кола и сексуалната енергия ще е във всяко едно от тези действия. И точно тук е въпросът дали ще я използваме консуматорски или ще я прекараме оттам, където ще се върне като Любов, Безкористност, Красота. Пример, за това ни е даден още в началото на пътя ни в този свят, когато нашата Майка ни погледне в очите и ние в нейните. А за любов от първи поглед - според мен Любовта тръгва преди първия поглед. Друг е въпросът, доколко сме наясно със себе си.