Мария - Мими

Акира Куросава - “Рашомон”, “Дерсу Узала”, “Цубаки Санджуро”, “Йожимбо”, “Кагемуша”, “Седемте самураи” и всичко останало Също Дзан Имоу, особено “Герой” и Уонг Кар Вай, особено “2046” Андрей Тарковски - “Сталкер”, “Соларис”, “Огледалото”... Алексанър Сокуров - “Дни затмения”... ; Елдар Рязанов - “Ирония на съдбата”, “Жесток романс”, “Гара за двама”; Никита Михалков - “Сибириада”, “Изпепелени от слънцето”... Тери Гилиъм - “Бразилия”, “12 маймуни”...; Стенли Кубрик - “Портокал с часовников механизъм”, “Една одисея в космоса”; Люк Бесон - “Метро”; Спайк Джоузи - “Да бъдеш Джон Малкович” И аз много харесвам посочените от Силвия СД - Сергей Бундарчук със “Съдбата на човека”, както и посочените от Мона - Вим Вендерс и Дейвид Линч. И още един куп, ама много дълго стана А "Нощната..." и "Дневна стража" и за мен са едни от най-хубавите филми в жанра си, които съм гледала напоследък.

Мислила съм много пъти за това - но малко съм направила. Единственото, което правя засега е да не замърсявам и разпилявам боклуци и отвреме на време ми идва музата и почиствам боклуците от някоя градинка - най-вече тази в която изкарвам обедната си почивка. Събирам разделно отпадъците - от време на време, защото пластмасовите кофи са далече и ме мързи да ги мъкна всеки път до там. Отскоро се занимавам с растения и с животни - но повърхностно и не мисля, че допринасям много за нашата Земя. За платнените торбички - правила съм го епизодично, но съм непостоянна. При мен е много теория и малко практика. Иначе съм разхищителна - седя с часове под душа, изхвърлям големи количества неизядена храна, купувам неща, които не ми трябват и после ги хвърлям. Консуматорът в мен е силен и се боря с него не винаги с много желание. Интересно, че не съм възпитана така - родителите ми са доста отговорни, а аз има моменти в които независимо от това какво уж знам, че е добре да правя, съм склонна да разхищавам ресурси, които биха били много нужни другаде, на друго място. Може би не е точно това темата, в която трябва да споделям това, но си мисля, че от там трябва да се тръгне. Ще използвам тази тема като напомняне за мен. А това си е синдром на безлюбовие към вселената Искам да постигна баланс - да взимам само толкова, колкото ми трябва, не повече, не по-малко.

Според мен отстояването на позиция в спор, изтъкване на съгласие или несъгласие т.е. някаква оценка е акт на заявяване на своята сегашна индивидуалност. Това е необходимо в нашия свят - в сегашния ни, човешки земен живот и няма никаква вреда от енергетична гледна точка, ако си остане само на това ниво, т.е. не трябва да засяга Любовта, която човек излъчва и приема. Ако човек си позволи, тези оценки да влияят на Любовта, става замърсяване. Това може да се получи и при “споделянето”, но е много по-лесно да стане при “спор”, затова според мен тук по-голямата част от хората отхвърлят този вариант. Но ако “спорът” “борбата” е само на външно ниво, а не засяга Любовта в душата - тогава се търси Истината. В живота понякога се налага външно да се действа твърдо, но това не бива да се отразява на вътрешната благост и мекота. Така че, въпроса е какво е вътре, и какво е вън. И едно “споделяне” може да бъде агресивно и прилепчиво - външна мекота и вътрешна агресия - всички познаваме и този вариант. И при “спора” и при “споделянето” ключова дума е “разбиране”. Истинското Разбиране е безпристрастно и изпразнено от оценки, то е свързано с единството, с братството. За да има разбиране изобщо не е нужно заявените с методите на риториката позиции да са сходни - може и да са противоположни, може еднакви - това няма значение. При “разбирането” човек не е “аз”, а всичко и е празен откъм анализи и оценки, но той може да има такива в чисто земен аспект и ако желае, да ги заяви писмено или устно. Това не е безпринципност, а най-висока принципност, защото всички малки принципчета отпадат под Единствения и Истинския. В общи линии, мисля че "спор", "споделяне", и разни други взаимодействия между хората си имат най-малко две нива и трябва да уточняваме за кое говорим. От енергетична гледна точка има значение единствено дали се съхранява Любовта в душата.

Roemy, а и за всички, които ще се пробват - пропуснах да кажа, че за да втаса по-бързичко може да се сложи тавичката върху някакъв съд с топла вода, въобще - важно е да е топличко. И да се внимава и да не превтаса - като превтаса хлябът киселее повечко...

За мен пътят се определя не от начините на взаимодействие - спор или споделяне, а от възможността за приближаване до късче Божествена истина. Дали спорът или споделянето ще са градивни или не, това зависи от състоянието на съзнанието на човешките индивиди и от тяхното намерение. Намерението е много важен момент, защото, ако при спорещите или споделящи индивиди то е насочено по-посока искрено търсене на Любов, Истина, Красота, качеството на разговорите ще е едно, а ако е посоката на спора или споделянето е изява на някакъв вид егоцентризъм, качеството на разговорите, ще е съвсем друго. Разбира се, това също си има своя смисъл, но ще вляза в друга тема.

Приготвяне на квасен хляб - лично изпробвана рецепта - аз ям само такъв хляб, или по рецептите, които по-горе съм дала. Този хляб обаче се приготвя по-сложно и изисква време. Не мога да дам точни пропорции - мога да опиша за какво става въпрос. Приготвяне на квас - само с брашно и вода се замесва топка, голяма примерно две юмручета Оформя се топката, слага се в съд (не метален), наръсва се с брашно и се остава да втасва. Обикновено това отнема 2-3 дни, но не може да се каже точно, защото зависи от температурата. Но това е само при първия квас. При следващия ще опиша какво се прави по-нататък. Като се вкисели се омесва пак и пак се наръсва с брашно. Оставя се още малко. Обикновено на следващия ден е готов, за да се замеси с него хляб. Взима се топката квас и с брашно, вода и малко сол се замесва хляб. С толкова квас може да стане голяма кръгла пита - около 2-3 кг хляб, а може би и повече. Не съм мерила. Ако кваса е в повече - може да втаса по-бързо хляба, или да стане по-киселичък, ако е по-малко - по-бавно да втаса и т.н. Принципът е ясен. Омесеното тесто се остава да втасва. Обикновено втасва около 1.30 ч - 2ч. - зависи от температурата на въздуха. После пак се омесва и се слага в тава, намазана с олио и поръсена с брашно. Оставя се пак да втаса. Второто втасване обикновено става по-бързо. После се пече. Важно е в началото фурната да е включена само отдолу, като бухне и се поопече, се контрира отгоре. Хихихи - предполагам се сещате за какво става въпрос. Аааа, забравих - от замесеното тесто за хляб - от цялото, преди да се сложи в тавичката се отделя нова топка за квас. Така се осъществява приемственост между хлябовете. Красиво, нали? Извинявам се за дългото и без мерки и теглилки описание. Дано на някой да му послужи. Ако има проблеми - ще се опитам да напиша точни пропорции, но не знам дали ще мога. Аз ям такъв хляб - става много бухнал и в същото време плътен. Забравих състава на брашното - може пшенично типово - само, а може и да се добавят други. Но да не се прекалява с другите - няма да бухне. За този тип хляб основното е добре да е пшеничното! И в крайна сметка главното е много чувство!

Дина, в последните постове не става върпрос за отхвърляне, а за непривързване. Това важи за всичко. И най-прекрасната идея, може да се разруши от концентрираните човешки желания. Докато нищо и никакво на пръв поглед действие, ако се започне с Любов и непривързаност към крайния резултат, може да сътвори Красота!

Можем да си играем с думите и да интерпретираме и свръхинтерпретираме, колкото си искаме. Нищо против гимнастиката на ума, но всеки си има приоритети, моят е желанието да разбера хората с които говоря. Вендор, когато вчера говорих за безпристрастност и директно виждане, се опитах искрено да те разбера и написах това: След което ти ми обясни, че не съм разбрала и постна това: Все още не разбирам защо трябва да не се разбираме, когато можем да се разбираме. Или идеята ти е словесно спортуване. Ако е така - ок. Нищо против малко раздвижване.

Ех, Благост! Това последното стихче, ми е едно от най-най-любимите.

Вендор, от последното ти изречение, отново не можах да разбера, какъв смисъл точно влагаш в думата “безразличие”. Затова и няма да се наемам да коментирам. Много мъдрости и поговорки, но общия смисъл ми убягва. За демоничните монади нищо не знам, но съм съгласна с това, което е написала Донка - разликата между свобода и безсърдечност е огромна! Добре, че ни е даден ключ - сърцето!

Ако моженето беше равно на желанието - критерият би бил неважен. Върховното в езика е - безсилието да изкаже. пак на Емили Вендор, ако имаш желание - обясни.

За да човек чете творчески, трябва да има достатъчно енергия. Същото важи и за сърфирането в интернет, и за разговорите и за всичко. Голяма част от хората нямат въобще силите да се опитат да стигнат до свои мисли, защото от съвсем мънички губят своето разбиране, но това е друга тема. Това може да стане с и без четене. Има много дървени философи, прочели хиляди книги, има и хора с природен усет, прочели една. Така или иначе, ако се подхожда творчески, с мисъл към четенето, може да е полезно. Но за да се осъществява тази или която и да е друга дейност по този начин, човек трябва да освободи място в себе си. А това пък е една друга дълга тема.

Благодаря на Инатари, Wonderful и всички форумци за топлото отношение. Днес си мисля за "човешките истини" и "божествената истина" и се сетих за едно стихче на Емили Дикинсън: Научихме любовта добре - буквите - думите - първа глава от книгата - и откровението - сякаш пресъхна подир това. И тогава всеки от нас - видя във другите очи - светло незнание на дете - детско незнание - да личи. Което единият не бе разбрал - искаше на другият да обясни. Уви! Голяма е мъдростта - и истината - с много страни!

Ако правилно разбирам Вендор, под безразличие има предвид безпристрастност? Мислила съм си за това, наричала съм за себе си едното пътя на безпристрастността, а другото пътя на любовта, но това е само за мое си означение, защото Любовта пронизва всичко и тя е основа, начало, продължение и съдържание и на двете, а под безпристрастност по-скоро си представям директно виждане, необлечено във формите и групите, които познаваме тук. Ех, тези думички! Валентин, ако имаш възможност посочи източник или разкажи нещо повече за тези т.нар. демонични монади и особено за безлюбовието, което се опитват да прокарват на Земята. Каква мислиш е причината за появата на подобни тенденции? Има ли тя нещо общо с естествения подбор според теб? Интересно ми е.

Хамелеона Да, сигурно така се учим да Обичаме, истински - когато е необходимо се разделяме...

Здравейте! Аз съм Мария, на 30 г. Когато тръгнах да се регистрирам тук, мислех че, “tamin” е само за вход, а то си остана като име. Означава “ей там”. После търсих, но не открих начин да се преименувам и си остана така. Чета форума от първата половина на миналата година, но пиша съвсем отскоро и не съвсем често. По-интересно ми е да чета, а и сякаш нямам кой знае какво да добавя. Писането ми помага, когато нещо не ми е ясно, да се опитам да събера мислите си. Или пък просто, ако ми се бърбори, било то и глупости. Всеки един от форумците е различен и по-своему симпатичен и мненията са ми интересни. И тези с цитати, и тези без. Не си падам по строгите предписания и рецепти и в началото като започнах да пиша срещнах едно-две неща, които ми напомниха за това, но колкото повече време минава и чета, ми се струва, че наистина всички тук са поставили уважението и обичта към събратята си в по-висок приоритет и от най-високите принципи, които изповядват – т.е. приемат всеки такъв какъвто е с Любов и това е невероятно.

Човек, който мрази, докато има силици, все ще има накъде да кривне, но като стане крайно слаб и под въпрос стане неговото съществуване... ще не ще - еволюира. Разбира се, сигурно има души, които по-леко минават тези процеси, не знам... Това е само началото, и колкото повече се еволюира, толкова повече под въпрос би трябвало да е поставено оцеляването. по-добре би било да не ни водят с тояга натам, но не знам защо често така се получава. сигурно заради незнание.

Въпрос: Каква е разликата между намерението на човек т.нар. маг, който работи директно с информацията, в съответствие с Любовта и намерението на човек, който не работи директно с информацията т.е. не е маг, но също е в съответствие с Любовта? Единственото, което се сещам, е в силата му, но механизмът и резултатите не са ли подобни? Аз си представям първото като практическа мъдрост, с която виждаме всичко пряко и безпристрастно, оголено, а второто - като чувство на радост и Любов, като и двете водят към Бог. Извинявам се, ако въпросите ми звучат неточно, но това е с което в момента разполагам.

Съгласна съм, че Любовта е въпрос на трудно и цялостно израстване на съзнанието. Особено съм съгласна с трудно . Въобще доколкото разбирам, съм съгласна с почти всичко което си казал. Единствено не с това, че "разходът самоподдържа омразата". Пак казвам, това състояние не може да се поддържа дълго, за разлика от състоянието на Любов в което човек безпроблемно съществува. Сигурно не случайно са оставени нещата така - щем не щем, да се обърнем към Любовта. Колкото и сила да имаме, тя няма да ни стигне да съществуваме дълго в състояние на омраза. Освен ако постоянно не си я набавяме по разни бррр начини

И аз не мога да си представя Любовта да може да се ползва за пряка, директна работа с информационните потоци, което предполагам се нарича магия. И все пак Любовта може ли да повлияе, за това, ситуациите около един човек да се развиват по един или друг начин? Според мен - да. А това не е ли пак влияние върху информационните потоци? Понякога съм си мислила, че Любовта е пътят на слабите... Ох, мисля си разни неща, но нямам яснота...

Днес ще правя едно много любимо десертче - щрудел с настъргани ябълки, много счукани орехи - почти колкото ябълките, канела, кафява захар, олио и кори. Но внимавайте с кафявата захар - последния път купих една, която като я разпечатах миришеше силно на кафе. Явно е боядисана бяла... Довечера ще видя марката и ще я напиша... пазя я и мисля да я дам на изследване някъде, но все нямам време и не съм проучила къде може да стане. нещо като защита правата на потребителите все трябва да има...

Да се поддържа чувството на омраза в себе си е почти невъзможно. Това е силно чувство. Огромен преразход на енергия. Неизбежно човек пада и се обръща към единственото си спасение - Любовта. По-скоро хората отпадат от малките капки, които се процеждат всекидневно в тяхното съзнание.

Чета тази тема и се чудя, колко хора тръпнат от желание да научат практични съвети по магьосничество. Май, модераторите е по-добре да не трият нищо, въпреки че, като трият пък става забавно. Имам въпрос към всички интересуващи се от магьосничество, смятат ли, че целите на един магьосник, трябва да имат нещо общо с осъществяването на човешки, земни желания? Това ми се струва точно казано от Кристиян. Но все си мисля, че ако един човек, няма знания и пряко виждане, но е чист и има Любов в душата си, това би трябвало да влияе не по-слабо на информационните потоци. Всъщност сигурна съм в това! Всички ние сме магически същества и сме способни на чудеса. Сега се сещам за думите на хубавицата Рада от наивно-романтичния филм "Таборът тръгва към небето" - "Нима не виждаш, Зобар? Целият свят е оплетен в мрежи, но някои ги хвърлят смело, изкусно, други подло..." Защо пък всеки да не вижда пряко и да въздейства директно върху информационните потоци, например с цел - самозащита? Има една симпатична народна поговорка: “На бодлива крава - бог рога не дава!”. Най-много малки рогца да боцнат. А и още нещо, върти ми се из главата, че ако човек има директно виждане, той колкото е по-силен, толкова е и по-открит, както и обратното, по-слаб, но по-малко податлив. Явно всичко трябва да си върви поетапно. Аз съм слаба и затова ми е рано за подобно знание, но пък и съм сигурна, че съм много по-трудна за магии, защото имам една много голяма, откак се помня, я притежавам - оптимистка съм!

Омразата е в нашия свят за подчертаване на индивидуалността, Любовта за единение. Какво остава, да се върви по обикновения човешки път към разбирането на Любовта, или оголено практически, информационно да се разглеждат Любов и омраза и да се работи? За мен, защото съм невежа, далеч от мъдростта и греша постоянно, първото - обикновения човешки път. Преди няколко години беше като топло-студено. Сего лееееко сякаш се проясни. Ама леко. Добре, че сърцето помага.

Има народи, които цял живот са се хранили, с крайно едностранчива храна според нашите разбирания, но нямат липса на витамини. Здравето май е в равновесието. Всяка храна внася своята информация, или енергия, или както щем да го наречем. Мисля, че обикновено, при недостиг или излишък, нещата могат да се уравновесят, ако се усети с какво да се компенсира - храна, мисъл, чувство, действие. До този момент нямам основания да смятам, че информацията заложена във витамините, купени от аптеката, е по-добра за мен, от тази заложена в крушата, която съм си скъсала от дървото на вилата. И все пак, ние не живеем така, както сме живели преди, и храната не е същата, така, че май трябва да се ориентираме към нови, по-чисти и директни методи. Но пък тук синтетичните витамини, нямат нищо общо. Мястото, което им намирам в своя живот май е закърпване, или опит за имитация, когато нямам сили за избор на друго. Така че, гледам на синтетичните витамини като продукт с умерено полезни-вредни свойства. За разтворимите, ми се върти из главата, че имат доста натриев хлорид... Но не съм сигурна, защото не ги пия, трябва да проверя... Иначе, не съм пила витамини от 3-4 години. Но това не е препоръка, а просто споделен опит.