Мария - Мими

Вярно казано от Добромир, но според мен Диана Илиева защитава същото становище.

Опс, докато съм писала, писала, Добромир ме е изпреварил... Така, че да изясня - предния пост е отговор на Теодора. Относно това което е написал Добромир - съгласна съм, само ще допълня, че за хората с постоянни парични проблеми, които обаче следват пътя си - творци и т.н. е възможно това да е необходимо условие в този момент. казвам го донякъде от личен опит - творчеството лесно закърнява при определени идеални материални условия. Но това зависи от човека. Възможно е и обратното. Но това е много дълга тема, а на мен ми се приспа.

Хубаво е, че по въпроса за личните нападки се разбрахме. Относно коментарите за парите – притеснявам се, че поизлязохме от темата. Така, че ако искаш може да се прехвърлим в някоя по-подходяща. Все пак ще разясня пак какво точно имам предвид, въпреки, че ми се струва, че това започва да досажда на другите съфорумци. Моята теза беше, че ако човек следва пътя си, т.е. онова за което е роден, парите няма да му попречат – т.е. ще има успех в това си начинание. Ако реши да се занимава с друго – примерно с нещо, което не желае, но смята, че от него ще се изкарат много пари – най-вероятно ще претърпи неуспех. В какво ще се изразява неуспеха – ами може да е в много неща, може да има много пари, но да е тъжен, може да направи всичко, което си е мислел, че има значение за него и пак да чувства празнота. А в какво се изразява успеха – човек е удоволетворен, това което върши го кара да расте и другите около него и т.н. Не е казано, че този човек ще има повече пари от друг, който е не е следвал пътя си, но ще са точно колкото му трябват – нито повече, нито по-малко. Т.е. под успех не разбирам финансов успех, а житейски. Всичко е свързано и никак не обичам да разделям нещата. А за правилното отношение към парите – този, който не се притеснява за тях е първият, който следва смело пътя си, който тръгва да им робува е вторият – и съответно резултатът е най-вероятно някакъв вид неудоволетвореност или дисбаланс, което разбира се винаги може да е поправимо. Ако човек започне да изпитва удоволствие от това каквото прави или ако разбере за какво е роден. Относно коментарите за неравнопоставеността в световната икономика, то тя произтича точно от този вторият човек, който поставя в приоритет, парите, а не Любовта. За какво съм родена - честно казано, още не знам точно кое от всичките, защото ми харесва да правя много неща. За едно от тях ми плащат, което е добре, и май затова ми е любимо! Хехех майтап

Съгласна съм. Може би тази и подобни идеи са особено полезни именно с това - да се разчупи един закостенял и порочен светоглед. Интересно, че човек е склонен да се капсулира в най-разнообразни неща - дали пари, дали идеи, някои много духовни, което е още по-опасно според мен. В този смисъл бартерът може да е много полезен. Явно трябва гъвкавост при избирането на методите и постоянна бдителност, заради склонността на човек да се установява на някое удобно нему място - например пари. А на този свят има само едно за което си заслужава да се борим ... Всички ние знаем кое е.

Казах, че говоря по принцип, но ти предпочиташ да се засягаш. Ако искаш можеш да вярваш на това, което ти казва някой, който не те познава и който може никога да не срещнеш. От това може би ти хрумва, че му е в общи линии, все тази, дали се засягаш или не, особено като е още не особено духовно развит и все пак си дава труда да обясни, че е говорил по принцип и не е имал предвид успехите на твоята личност и ти казвам, без да си кривя душата, че е така... А ние търсещите духовно просветлeние много държим на това, нали? А ако решиш можеш да мислиш, че те лъжа, нарочно и искам да покажа колко си неуспяла и да вадиш думички от контекста. Нещо, което и през ум не ми бе минало, го направи на въпрос, сега ми е много интересно, какво ще решиш, че си измислям и те лъжа и че с изказването си, за което ако прочетеш по-внимателно, ще видиш, че говоря за хората “по принцип”, като в това число включвам, разбира се, и себе си, айде тебе не , целя да те пронижа смъртоносно в словесен двубой? Даже и да ти звучи така, ти като един духовно извисен човек няма ли да повярваш на твоята сестра, като ти каже, че не е имала това предвид? Аргументацията по темата отдавна започна да убягва и на теб и на мен, т.е. въобще я няма, защото се занимаваме със съвсем друг въпрос - твоята личност. Айде спирам дотук, засега, че стана голямо отклонение от темата, но човешките взаимоотношения в практиката, а не на теория, пак са интересни!

Добромир спомена в една друга тема за тази и аз реших да прочета за бартера. Предполагам, завръщането към тази форма на разплащания се предлага от някои хора заради по-малката възможност за натрупвания. Доста по-трудно би се получила появата на хипербогати хора, отколкото е при сегашната парична система. Но ако човешката природа, както отбеляза Диана Илиева в друга тема, остава същата, както е в настоящия момент, с какво може да помогне бартерът? Може да забави развитието на икономическите взаимоотношения, което не знам добре ли ще е или зле? Мисля, че по времето, когато са съществували бартерните взаимоотношения, е било популярно и робството... или греша? Не че сега няма друг вид робство. Но кой може да пороби истински свободния човек. Интересно ми е, какъв вариант би могъл да се измисли за разплащане, например на моята работа - аз правя един проект понякога месец, два и сумата за която той се продава, след това използвам за различни неща, да кажем, покривам си разходите за този месец - храна, транспорт, сметки - ток, парно и т.н., дрешки, книжки, нещо за вкъщи - вазичка, свещниче... спорт, екскурзийки, заведенийца (тук очаквам да бъда охулена) и т.н. Както и да го мисля, при бартерните взаимоотношения трябва да опростя бита си и май да започна да правя нещо, което по-лесно се разменя. Ако има само няколко основни професии - ловец, лечител, земеделец, жрец, певец и т.н. става, но при многообразието от занимания, как може да се осъществи това? По-удачна ми се струва една друга идея, за която пишеше мисля, че в този форум - нещо като икономика на доброто и пак ми се струва опасно да не се стигне до своего рода сектантство. Мисля, че в днешно време отделните групи са обречени, когато са образувани на базата на някаква идея, колкото и добра да е тя и има известна изкуственост в създаването им. Идеите не могат да обединят хората, може само Любовта, но тогава нещата се случват по друг начин. Щем не щем вървим всички заедно, така или иначе сме едно - и добрите, и лошите, и благородните, и подлите, и умните, и глупавите. Така или иначе, във всеки от нас я има божествената искра, никой не е ощетен, на всеки е дадено най-важното и до едно място ще стигнем, ама някои по-бързо, а други по-бавничко. Какво може да се направи тогава - единственото, което се сещам е, да се живее като човек, да не се замърсява връзката с източника. И ситуациите естествено се задействат. Така мисля сега, но сигурно някой се сеща за други неща. Ще ми е интересно да ги разбера.

Интересно. Теодора, ти се засегна лично, а мислех, че говорим по принцип. Това за клошаря не знам откъде го измисли, но сигурно си имаш причина за това. Коментирах тезата ти, че хората са зависими от парите при избора на професия. Моята е, че ако следваш пътя си, парите няма да са проблем. Т.е. връзката между способността за избор на професия и отношението към парите не я намирам аз, а ти. Колкото до разделението професионален живот и занимания извън него – не правя такова. За мен животът е едно, просто за едно от заниманията ми, които ми доставят интерес, ми плащат. Виновни са не парите, а значението което им придаваме. Това се случва и в този форум, между нас, с “духовните търсения”. Хехех. Малко ирония никому не е навредила. А себеирония – особено. Така е.

Както не можем да се сърдим на молива, че рисунката ни не се е получила добре, така и не можем да обвиняваме парите за това, че не сме се справили с избора си на професия. Парите са само средство, нищо повече. Ако обаче човек реши, да им се подчини, а това е възможно само ако има емоционално отношение към тях - “иска ги” - “отрича ги”, “обича ги” - “мрази ги” и т.н. вече е кофти. Парите са създадени за удобство в нашия свят и всеки опит да им бъде давано по-важно място като отричане и борба с тях или безумни стремежи за натрупване са ненужни за мен. С разширяването на съзнанието у хората тази система може би ще се замени с друга.

Благодаря, wonderful! Наистина темата е чудесна и любима. Сетих се преди малко за една страхотна детска квижка “Момо” на Михаел Енде. Момо е съвсем малко момиче, което може да изслуша всеки и той да си тръгне щастлив, без тя да му е казала и една дума. Когато господата в сиво от компанията за пестене на време, завладяват времето на всички хора, убеждавайки ги, че животът е пълен с ненужни занимания като смях, разговори, сънища, зяпане през прозореца, разказване приказки на децата и т.н. тя с помощта на приятели успява да върне откраднатото време. Незабравима е срещата и с часовете-цветя. За тази книжка се сетих докато четях мненията в темата “За каквото си роден, това ще работиш”. В “Момо” има един метач, който всеки ден мете улицата, но не мисли за това колко неизметено му остава, за да приключи, а се оставя на удоволствието от самото метене. И така мете, мете из целия град... Но това се променя, когато среща делово облечените сиви господа от огромната компания за пестене на време...

И при мен с времето нещата, които ми доставят удоволствие и върша добре се увеличават. Интересното е, че основното ми занимание, това което съм искала да правя цял живот не страда, а точно обратното. Получава се нещо като разширяване. Мисля, че в човек е заложено да може да се справя с всичко. Да пише, рисува, пее, готви вкусно, спортува, лекува, строи, сее, говори добре, шие, усмихва, оцелява в непредвидени ситуации, бере гъби, лъска обувки и всичко което се сети. В крайна сметка това произтича от едно - да провежда Любов. Кристиян го е казал по-добре някъде в тази тема. С Теодора не съм съгласна само за отношението към парите. Ние не сме зависими от нищо, и парите за нищичко не могат да попречат на човека, който обича. Защо трябва да набеждаваме нещо за неуспехите си? Напротив, мисля, че парите на този етап са решение, само е нужно правилно отношение. Хората могат да работят, каквото им е по-душа. Всяка една част от света ще им съдейства. И парите.

Съгласна съм с Добромир, или поне с това, които си мисля, че казва. В гъвкавостта и течливостта на детството, рано или късно, влиза способността да се групират нещата, и няма как иначе, нали трябва да виждаме всичко по сходен начин, иначе не можем да общуваме. Но повечето от нас след това сами се омагьосват в този илюзорен и създаден за общо удобство поглед и се омотаваме в понятия като грешни и праведни, които на този етап все още са умерено полезни. Но заради уравновесеността и развитието, мисля, грябва да се мине през това. Когато това започне да се осъзнава, всички понятия започват да се движат и да променят значения и в този период на дисбаланс, човек може да се тласне в различни посоки, но в крайна сметка всички знаем, че е едно мястото до което ще стигнем. Там няма грешници.

Написала съм го малко объркващо. Исках да кажа, че ми харесват всички вълшебни приказки(и стари и нови), а от по-новите освен тези, които вече сте изброили - Питър Пан, Мечо Пух и т.н. много ми харесва Мери Попинз. Това е приказен роман на Памела Травърз. Става въпрос за една добра вълшебница - Мери, която става гувернантка на децата на порядъчното английско семейство Банкс. Тя пристига летейки с чадъра си, довяна от източния вятър, но това виждат само децата. Само те виждат и множеството чудеса, които следват след появата на Мери - приключения със смехотворен газ, танцуващи крави, звезди, великанки и джинджифилови курабийки. Мммммм. Неща, които едно дете може да види и разбере т.е. този, който не е замърсил връзката. Сега се сетих и за Рей Бредбъри с “Вино от глухарчета”, но това е юношеска литература. Там има много ежедневно вълшебство, но е за по-големички деца. Има и много други, ако се сетя ще пиша.

Пиша моите любими приказки, че още нямам деца - всички вълшебни, от по-новите, освен изброените и Мери Попинз.

Изравям темата от праха - днес ми се прииска да пиша. Да обичаш със сигурност не означава да разваляш. И защо се свързва изживяването на любовта с “консумация”. Изживяването на любовта пак подчертавам става в душата, а на физическо ниво, може въобще да не си с човека, който я е събудил, а може и да си. Зависи... Ако си свързал пътя си по някаква причина с друг човек (често става дума за обща работа, която има да се свърши), ще го обичаш не по-малко, защото, ако обичаш един, ще обичаш всичко. Ако обичаш един мъж, а той обича друга жена, ще я обичаш и ти. Какво значи “грешна любов”? А как се разбива “чуждо хармонично семейство”, ако обичаш? Нали ако ти е скъп някой, ти ще искаш той да се развива и ако чувстваш, че пътят му занапред е без теб, сам/сама ще си тръгнеш. Влюбих се в един мъж, не е обвързан, което от земна гледна точка е хубаво, но оттам наттатък пълен крах на старите ми забавни разбирания... И по-добре! Ама такава душица като неговата, не подозирах преди това, че може да има - светла, любима. Това разбира се, не означава, че не мога да обичам други хора, точно обратното, мога още повече. Объркано стана, ама това е, не можеш да твърдиш, че обичаш приятеля си, а мразиш кучето на съседа. Мисълта ми e, да се прави разлика между “неподходящ” от земна, човешка гледна точка и от божествена, и най-вече разлика между изживяването на Любов от божествена и от човешка гледна точка.

Споделянето по off- и on- line, четенето на книжки и т.н. много рядко може да даде онова, което дава опита и при много малко хора е достатъчно. Да не кажа при никой. Може само да допълни. Преди време и аз мислех като Добромир, след това ми се случи да се влюбя, за пръв път в този живот, и в “неподходящия човек” според всичките ми дотогавашни смешни разбирания. Хехех... все едно има някакво значение! Бях прочела в този форум цитат, мисля, на Учителя - “На небето е определено кой кого да обича.” Любовта е огромна енергия, тя никога не може да бъде вредна или напразна, няма такова нещо като влюбих се в “неподходящ”. Всяко нещо си има своя смисъл, тази Любов може да бъде градивна за човека, който я изпитва, и не само за него, ако той го реши. Ако се страхува, опитва се да я убие, това едва ли ще му помогне. Но подчертавам, че говоря за вътрешното състояние на човека, което не означава, еднозначно реагиране във всички ситуации. В някои ситуации можеш да не се виждаш с любимия човек, да се разделиш с него, в други да си с него и т.н.. Правила при реагирането във външните ситуации няма. При всеки е различно. Важно е едно - човек да не убива Любовта, която носи в душата си, към любимия, себе си, света... Да я остави да се развива и да даде плодове. Ако се опитва да потисне Любовта си към “неподходящия” любим, ще потисне всемирната Любов. А въпроси от рода: “А това дали наистина е любов?” - всеки би трябвало да може да си отговори за себе си. Ако човек обича един човек - любим, баща, майка, приятел, той ще обича всички и всичко. Ако не обича другите, не знае как да обича и нарочения за свой любим.. Нали, всички сме братя и сестри, но с някои сме по-близо и поради ред причини, взаимно ще си помагаме в пътя.

Има много методи за пречистване, но всеки е добре да открие подходящия за себе си в този момент. Нито един метод не е константа. Много хора инстинктивно усещат кое е добро за тях, но други преписват дословно с недотам добри резултати. Едно е ясно със сигурност - че пречистването върви на всички планове едновременно, приоритетът е душата. За глада - спирала съм да се храня в определени моменти, без особено планиране, за около 10 дни, обикновено след месечния цикъл, разбира се, много по-чист става усетът за света, много внимателно после със захранването. А... и правя очистителни процедури, организма по-лесно да се справи+контрастни душове+разтриване с груба кърпа и леки упражнения, но това е при мен... в този период без изкуствени дрехи, то и в другите по-добре да се избягват и без козметики и парфюми и т.н. по-добре и без телевизия... много дълго стана... идеята е ясна, всеки си подбира

Щастие - разбиране на Вселената, чиста връзка с източника, а противоположността му е неразбиране, заблуди в които се опитваш да впишеш представите си за щастие и нещастие. Ох, тези думи...

Здравей, Аделаида, При мен гадене се получава от някакво по-силно вълнение или емоция. В тези случаи, разбира се, се опитвам да се стабилизирам и не се храня, докато не мине. Въобще когато съм обхваната от някаква емоция, организмът ми отказва всякаква храна и ако го пренебрегна, както понякога се случва, той си отмъщава с гадене. Нормално... Разбира се, има и други причини за гаденето – някои от гореизложените и много други – предполагам ти си знаеш своята...

Джиду Кришнамурти, „Първата и последната свобода”, „Мислете за тези неща”, „Какво правиш с твоя живот?” И всичко друго, което намерите на този автор. Едно от най-чистите неща които съм чела, без примеси от авторово его или колективен аз или каквито си там ненужни подправки се сетите.

С това „грозни неща няма” пак опирам, аз поне, до въпроса за субективно/обективно възприемане на красотата, или възприемането на енергията във физическия ни свят. След което, неможейки да избягам от субективността си, ще се съглася, защото много по-градивно е светът около мен да си е красив, както в крайна сметка е! За кармичните функции на красотата, предполагам, това все още си важи за много души. Их, много хубаво пишете тук.

току що видях, че то си имало започната тема, за това, което ми се искаше да попитам и то по-точно от тази, но нали и за да се зададе въпрос трябва разбиране... Френология Интересно би било, ако някой сподели конкретен опит и наблюдения.

Добре. Няма такова нещо като вътре и вън. Физическата красота не може да се дели от вътрешната и ако имаме разбиране би трябвало да можем да възприемем чисто човека пред себе си т.е. в този случай пластичните операции или който и да е чисто външен метод няма да помогнат за доближаване до истинска красота, което би трябвало да дава отговор на въпроса ми за обективни критерии. Ако човек се роди с много нехармонични форми се предполага, че има вътрешна дисхармония, би трябвало да е възможно работата върху себе си да му помогне да ги промени. Знае ли някой за такива случаи?

Какъв е смисълът на физическата красота? Може да се създаде отвън навътре? Да се избистрят отделните елементи... Ако един човек е създаден красив физически, всяка една част от него радва сетивата, това на 100% ли означава, че тази красота е и вътре? Нали каквото е вътре, е и вън? А ако е грозен, логиката пак ли остава същата? Има ли обективност във възприемането на физическата красота? Може ли въобще да се зададе въпрос за физическата красота, нали всичко е едно и не може да се дели, но как тогава да го задам? Какъв е смисълът на физическата красота? - част 2