“И видях, и ето, бял дим, и на облака седеше Един, който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец и в ръката Си – остър сърп. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, който седеше на облака: Прати сърпа си и жъни, защото е настанал часа да жънеш, понеже жетвата на земята е презряла.
И Онзи, който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята и земята беше ожъната.
и друг ангел излезе от храма, който е на небето, като и той държеше остър сърп.
И още един ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп, като каза: Прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божията ярост.
И линът бе изтъпкан вън от града и кръв протече от лина и стигна дори до юздите на конете на едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.”
Една жътва на тялото и една на кръвта, и както в Тайната вечеря се разчупва хляба на Живота и се налива виното на Живота. И двете заедно са водата на Живота...
Велик е всеки ден, когато това се случва.И се случва на всички, които носят знака на Христос...