infinity1305

Кристиян, дали е странно че една баячка /аз, в случая/ мисли като теб. Може да пробваш без-упойките върху ми, за дисертацията. Аз обаче подозирам, че баячките идея си нямат какво творят и как вредят, те вярват, че помагат. Но ти не се сблъскваш с хорските илюзии за 1 път, убедена съм.

Абсолютно...

Инфинити, просто баячката не те е научила на всичко, а може и тя да не го е знаела. Все едно да учиш някого да реже с трион, а да не му кажеш да си пази пръстите - е, няма да му е хубаво (меко казано). С пренасянето на тези древни традиции повечето са останали наполовина или преинъчени, недоразбрани... А което "не е от Бог", пак е от Бог ... само за грозните думи съм съгласна, макар че не знам какво имаш предвид, пък и не искам да знам. Може и без тях. С търсене човек разбира много. Аз не го приемам така, понеже знам какво се говори, когато се бае. Ползвах "научи ме" но всъщност баенето не се научава... никой не може да те научи, няма да стане така, баенето се краде в буквалния смисъл. Аз я чух и запомних, откраднах си умението и. За което съжалявам, между прочем. Ако някой реши да те научи и ти каже думите /възможно било между стара жена и внуче на по-малко от 7/, няма да се "хваща" когато баят. Между другото познавам и момченце, което бае, и бях доста изненадана, понеже се предава предимно на жени. Опита на Колев, за който разказва е нещо съвсем различно... и там навярно е помогнала силната вяра и желанието да излекува, както и някакви умения... негови, но това не е баене. Баенето... хм... то е нещо живо. А думите са ужасни, особено за уроки. Определено не са от Бог. Не са. И баенето не е. Ако има такъв Бог, който помага с подобни средства, то той не е моя Бог. За преиначаването при предаването се съмнявам... силата не е в думите, те са само помощно средство. Но аз само изказвам мнение, не ангажирам с него. Известна е дистанцията ми от всякакъв вид окултизъм Иначе, искрено казано никога не съм се замисляла какво всъщност са уроките... обяснения има - лоши очи, завист и подобни, но предвид усещането ми след баене /ще помоля ако има баячки да споделят е те / не мисля че е нещо такова... интересно ми е, какво са... Най зле било когато майка и баща урочасат детето си. Уроките на синеоките били най-страшни. Който бае уроки не го "хващат". Жена в определени дни не бива да посещава новородено /до 40/ за да не го урочаса. Толкова са много поверията... навярно имат логично обяснение?

Много съм против. Колкото помага, двойно вреди. Случайно, без да желая се научих да бая против уроки, дочувайки думите, които баячката нашепваше. Тя ми обясни, че ако момиче /не жена/ дочуе думите, може да започне да бае, а самата баячка престава. Посъветва ме да "запасвам лъжица в пояса си" баейки на роднини, за да се "хваща". Думите които изричат са... нещо изключително грозно и неприятно и нямат общо с молитви, наричания или Бог. После ми обясни че ако са "преспани уроки" става по-сложно и трябва да се бае със сол върху главата, след което солта се заравя. Научи ме да бая и против ечемик /явно много време съм прекарвала около нея на село.../, с две малки клечици, отчупени от черничево дърво. Е... всичко това помага. Помага за сваляне на температура, за успокояване на бебетата, ечемика минава за минутки... и аз като писалите по-горе се чувствах... "тежка" и странно, след баене, прозявах се неудържимо, но бързо ми минаваше. Не практикувам това. Ако някое детенце е много зле и майката е паникьосана... може би ще опитам. Но е агресия, спрямо болния, спрямо мен... изобщо - не го препоръчвам. Не е добро, не е хубаво, не е от Бог. От къде е не знам.

като балетни стъпки... вълшебно е...

Темата ме интересува, благодаря. На каква възраст е удачно да започнем да учим детето и как обяснявате молитвата на най-малките? И... правилно ли е?

Спомените и собственото ми детство сякаш ми дават най-правилните насоки. Тичах на воля на село, играех до тъмно навън, без телевизия, без технология... Днес изпращам дъщеричката си при баба и дядо. Още като се заговори вече е готова за тръгване. Не е онази красива фантазия от моето детство, не е дори на село... но нужната свобода, различното отношение, покоя и усмивката на възрастните някак я изпълват и привличат. Не за цялата ваканция но за по-голямата част. Децата се нуждаят и от почивка с родителите си... имат нужда да са близо до тях но да бъде различно, на планина, на море... някъде далече от дома, макар за кратко. Те са откриватели, трябва да пътуват и да докосват реалния свят... далече от компютрите и технологията... Дъщеря ми е само на 6 все още, но отлично ме учи какво и е нужно...

http://www.youtube.com/watch?v=KChPuB7_l3Y...feature=related

Много хубави мнения, Маги, Латина... Питам се как ли стоят нещата, когато има деца. Дали е правилно "краката да тръгнат след сърцето". Любовта не се лекува, ако не е изживяна, това е така... но... колко неща в живота ни са истински трайни. Коя любов следва да бъде запазена. Навярно няма човек, който да не се е влюбвал в друг, различен от партньора си. Това не се случва по желание, както и желанието да обичаме само един до края е почти неосъществимо. Понякога заглушаваме повика на сърцето и оставаме вярни на правилата. Сложно е. Но за съжаление наистина любовта не минава. В конкретния случай и моето мнение е да се прекъсне всякаква връзка, дори не с цел да предизвика действие от страна на мъжа. Съществува възможност да шикалкави и по други причини - трета жена, ново увлечение... Някой, свикнал да "опитва" едва ли ще се задоволи само с веднъж. И ще се връща при жената, която го очаква в къщи, дори ще я ползва за параван. Не го изключвам, макар да звучи жестоко. Регине... забрави го. Не си заслужава. Така мисля...

Честит рожден ден, Валентин

Темата е - Има ли научен мистицизъм а мистична наука...? има ли сред вас сърдечни хирурзи? връщам се на първите ми мнения в темата - мистиката е в сърцето, и е завързана в здраво кръвообращение с главата и корема, и то няма нищо общо с онова, което е божествено и се намира извън порочния кръг на мистични, научни, логични и прочее кървища и истини... ама до него се стига без мисъл, ако изобщо го има де... лек ден.

Маските... всичко, което сме е едно могъщо мисловно поле, непробиваемо, и освен него друго не твори... така е... Донче, аз имах съвсем друго предвид... Но и така да погледнем нещата - моето бебе не знае да мисли, не знае, че когато изляза от стаята, ще се върна. И е шокирано, но не мисли. Мислите и плановете на 6 годишната ми дъщеричка се ограничават до момента и малко в спомени. Рядко планира бъдеще и желанията и се ограничават до момента или най-далече - до утре Блаженни са децата... Те не мислят, те имат сърце. Но това блаженно състояние продължава май до 7 годишнината само, и скоро ще я видя как се превръща в човек, за съжаление... Пожелавам и да помни. Как обяснявате още думите Бъдете като децата? Науката изобщо фиксира ли интелектуалното си око в тази насока, или не губи време?

Обичам приказките. И най - хубавата от тях, за Христос. За себе си не виждам път, но знам че за чистите го има. Някъде из приказките... Младостта приемам не като възможност, а пречка... и то не малка, с всички свои страсти, хормонални бури и стремежи. Няма покой в младостта... ... Благодаря, Станимир... би било прекрасно да се случи така... За мен авторството на всеки вселенски дъх принадлежи единствено и само на Бог. Но смятам, съавторство е немислимо. Иска ми се да имах оптимизма и погледа ти. Но човекът борави с мисли и попада в капани. Именно мисълта на човека го заземява. Един ден ще го въздигне до неподозирани висоти, в които искрата на самоосъзнаването ще бъде погубена. В създадени от самия него пространства, където ще бъде единствен господар, далече от Бог. "Бъдете като децата". Без мисъл.

В света на хората има хареми и става точно обратното Извинете несериозността ми. Няма да се повтори.

Има закон за кармата. Във вселената няма собственост, а отговорност. Но това е нещо съвсем различно и не отговаря на въпроса ми. Или аз не разбирам връзката... обясни, моля.

И аз съм се занимавала малко с йога и ми се струва, че това, което те наричат ум не е точно това, което ние наричаме ум. Ааа, много сложно са го обяснили след теб в темата, макар и правилно. Аз ще го кажа възможно най-простичко - за йогина и будиста ума се намира в сърцето. Искрата те наричат ум. Онази искра... другата. Понякога от различната терминология се получават неясни разминавания, а става дума за едно и също. Но не бива да се смесват, ако не се разбират точно и без грешка.

На мен ми се струва, че Адам и Ева са символи, не са физически реално съществували хора. Опровергайте ме. Лесно е да намерим причина, следствие и вина.

Дали точно този избор: да бъдем или да не бъдем творци, е в наличност? Аз по-скоро смятам, че творчеството е едно от нещата, от които на можем да избягаме. Остава ни единствено да го овладеем. Може би за всеки ще е полезно да се опита да се постави на мястото на Бог и да поразсъждава върху проблема с творчеството (сътворчеството) от тази гледна точка. Без значение колко жалък ще е подобен опит, мисля че той ще се окаже полезен. Много ми е любима тази тема. Наскоро дори предизвиках дискусия на друго място. Има ли в природата авторско право, Станимир...? В правилния отговор аз намирам и отговора за себе си, и за човешкото творчество. Но принципно е така... - да мислим за красивото, за приятното, дори да е заблуда... Казват, мислите били живи. Мисълформи. Ако постоянно прекалявам с представите, че съм кърваво чудовище, може накрая наистина да стана. Не че не съм...

Младостта не е фактор... Диана... Аз не съм затворена за промени, дори ги желая. Просто съм уморена от самозаблуди. Извън всякаква духовност и езотерика да погледнем - когато една илюзия се разбие на пух и прах, много боли. Не искам вече заблуди. Лесно е да се възприема като светло и чисто същество, това е балсам за егото. Приятно е да вярвам, че всички сме буди, просветлени същества, например, само не го знаем. Хубаво би било за моето себе да му кажа че познава Бог. Само бог ще стане. Снощи четох Тагор... "Заетият да върши добрини няма време да бъде добър." А дали е трудно така... Не е. Надежда, Вяра, Любов. Убедена съм, че ги има.

Красота...

Всъщност аз не поддържам позицията на Венци за тъгата. Безсмислено е да седна да съжалявам. Ако има начин да се слея с Ваятеля си, бих искала да го знам. Но практиката ми показва, че няма такъв. Навярно съм песимист повече, отколкото е добре да съм. Но със сигурност е по-добре от това да бъда оптимист в ситуация, която ще ме зарови завинаги тук. Най-лесно е /за всеки малко или много докоснал се до окултните учения и практики/ да се "свърже" с нещо си там и да вярва, че това е самия Бог. И да вярва, че ето, наука, истина, вяра са го довели на Пътя. Заблуда. Освен всичко друго мисля че Път няма. Или директно като стрела излиташ и се сливаш със светлината Му, или се луташ в безбройните и отражения. И осъзнаването, капчица след капчица приемаш за някакъв път, дори започваш да фантазираш че твориш светлина. Мистиците... правят разлика между свещта и ръката, която я държи. Учените изследват метала на светилника. Невежите вярват, че са лампички.

Дори не смея да помисля да бъда творец, какво остава за съ-творец... Не смея дори да поискам докосване до Него, ще ме изгори. Земната религия пита защо, земната наука пита - как. Те не търсят Бога. И отговорите им са земни. А ние в стремежа си да ги обожествим ги заземяваме още повече.

съТворци? Богове - с други думи? :D Той и Лукавия иска да е равен Нему, не да се слива с Него.

Мда, трябва помощ от вън