infinity1305

В предишния ми постинг исках да напиша нещо, не знам защо се спрях... Дали България /или друго място/ е негативна или не, зависи от "очилата" които носим... Едно радостно, слънчево същество ще си намира красотата навсякъде

Дозата различава лекарството от отровата. Обясни ми това, Азбуки...

Да... И така трябва да бъде и с човека... Човешката същност е чиста светлина и обич, които той дарява, когато не е замъглен от разни човешки прибавки, добавки и съставки... Е, поне ти разбра какво опитвах да обяснявам казвайки "само даване".

За мен е изпълнения с всичко подреден и хармоничен... хаос. Чистотата означава заличаване на излишните камъчета, които спъват движението на колелото. Пампоро, умира за аватара ти

Но увереният в себе си трудно вярва на другите.

Точно там е... Е, и за да не изглеждам твърде... категорична, ще кажа, че слънцето може и да знае, че свети, но едва ли го интересува това

Азбуки, съгласна съм... но водата не знае, че напоява, слънцето не знае, че свети... Приемането се случва когато даваш, това е така, но не бива да е стремеж. Ето какво се опитвах да кажа. Изисквайки обич от партньора си, често забравяме да му дадем. Вкопчване, очаквания, изисквания - все убийци на любовта.

Самотата се осмисля когато човек се оттегли за известно време в уединение - У Единния, тогава тя не се превръща в самотност защото сърцето е изпълнено с присъствието Му и Той е този който дава вътрешната мярка за нещата . Малко лирично отклонение, но наскоро гледах хубав филм - Самсара. Един будистки монах, след 3 години усамотение и медитация в една пещера /а преди това живееше в манастир/, излезе от там и бива залят с желание да бъде с хора, и нещо повече - страст. С един жест само срина постигнатото до момента. Усамотението и желаната самота, когато не са им дошли времето и състоянието, са резец с две остриета...

Но аз говорех конкретно и само за човешката обич. Тук не намесвам Светлината. Ще го формирам така - Аз съм щастлив човек, защото винаги ще има кого да обичам. Цялото лично нещастие идва от желанието за лично щастие. Фют, дай да те цункам. Нито една река не върви нагоре.

Бих казала - да го пропускаш през себе си... И не казах, че е лесно Но разбирането поне е някакво успокоително начало сякаш...

Да... когато не осъзнаваш приемането. Осъзнаеш ли го, няма разлика.

Как пречи?

Е, такива някои и сред чужденци ще бъдат недоволни :D

Аз съм точно от тях и често ме корят, че бъркам манджа с грозде, вместо да вгледна и да потегля. Но те ме корят, защото търсят разлики, между различните учения. А приликите са толкова прекрасни... Има различни учения за всеки един различен ум, за всеки е подходящо нещо различно. Един минава през негативизма, друг се кланя на множество божества, трети е атеист, неизброими са пътищата... но мислейки за това, се сещам за една приказка, в която се разказваше как далечните малки звездички, всичките до една са свещички в божията църквица. Светка всеки един, поел по мъничко светлинка от тук, от там, важно е не от къде я е взел, а дали умее да я дава после.

Няма разлика и от другаде, просто формите са други. На запад хората не са повече човеколюбиви, но са по-затворени. На изток човеконенавистта е с грандиозни размери, не просто магии и подобни, цели школи има за вещерство и окултизъм. Границите сме ги поставили ние хората, и се виждаме сега разделени на общества, на държави, на... А всъщност разлика няма. Човеколюбието е най-горното стъпало в самоосъвършенстването според мен. Всеки може да обикне себе си, Бога си, детето си. Другото е непостижимо на практика. Опитай да обичаш целия свят. Опитай да обичаш крадеца, убиеца, терориста. Но, макар и невероятно, постижимо е... със себепревъзмогване. Когато сърцето вече се научи да не дели. Още се нарича състрадание, към всяко чувстващо същество. Пък негативизма като емоция и понятие е най-гилямата заблуда. Невежество е.

Имам въпрос. Дали вярата в себе си не пречи на гъвкавостта и отвореността към промени?

Партньорската любов е една от най-трудните... именно заради вярването, че тя е приемане и даване. Не. Само даване е. Когато искаме и да получим, вече е начало на вкопчване, не го разбираме... Любовта няма да свърши, ако нямаме очаквания, изисквания, ако просто обичаме, без вероятности, без мисли и желания, само сърце. Но това е много, много трудно. Но постигната вече, тя води към другата Любов, защото човекът е разтворил сърцето си, успял е. Неизопачена, непроменена, човешката обич е производна на Любовта. И не заземява, както когато живеем за другия, вместо със него.

Самотата, дори желана, често поражда самотност... а това обърква всичко. Защото човек остава сам с мислите си, а размислите не са път към достигане на най-висшето, сърцето е. Често самотника /в резултат от дълга, желана самота/ се превръща в саможив егоист, без да го разбира, наравно с покоя, който е изваял за себе си. За себе си...

Да. да го приемем, и да го надмогнем.

Вместе весело шагать По просторам по просторам по просторам И конечно припевать лучше хором Лучше хором лучше хором Спой-ка с нами перепелка перепелочка Раз иголка два иголка будет елочка Раз дощечка два дощечка будет лесенка Раз словечко два словечко будет песенка...

http://vbox7.com/play:81f99109

Хеййййй стига с тази меланхолия. Много хубаво е написано, но ми навява тъга. Вчера Еси те поздрави с нещо което искам сега да допълня, а филмът е страхотен http://www.vbox7.com/play:f0025f29 Поздрави!

Ти напоследък си много дръпнат. На мен ми се струва, че разлика няма, просто думите са разтегливи и различните учения си служат с различни названия на... нещата. Но при всички случаи няма неизбежна съдба... /карма/. Всичко е движение, и ние сами сме двигателната сила със своите мисли, постъпки, стремежи, желания... и буксуване. Благодаря.

Интересна тема... Висш Аз, учения, теории, практики... Колкото повече уча, толкова по-нещастна съм. И незнанието също ме прави нещастна... затова и търся. И не намирам - отново нещастие. Понякога ми липсва простотата на нещата, неангажираността на ума... на сърцето. Може би будистите са прави, казвайки, че пустотата е щастието. А може би не. Но че живота е страдание е вярно. Или формулата за щастие се крие в нашите възприятия само, и възможностите ни. - Искам - щастлива съм. Не искам - не съм. На подсъзнателно ниво. Без нищо конкретно.

Съдба и карма едно и също ли са...