Jump to content
Порталът към съзнателен живот

infinity1305

Участници
  • Общо Съдържание

    827
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от infinity1305

  1. Достоен край, за рицарите смели - пред нежността да наведат глава, /с оръжие да победиш е лесно, и трудно - да отстъпиш пред това което с красотата си те плаши/. Мосю, за днес победата е ваша
  2. Дали да дуелирам със закона се пита в настоящата задача и с палка някой иска да ме гони да ме заключва... но ще се оплача на светлите небесни пеперуди които имат пръчица вълшебна и в миг превръщат ареста във чудо а белезниците - в цветя неземни и после да отсъдим - кой е бил в дуела и играта победен където сякаш полицая мил безоръжейно прелетя край мен или бе само преддуелен вопъл? и ще пролееш ти кръвта ми топла...
  3. И шпаги ще кръстосаме, но в рими? Къде си музо моя, помогни ми... че тук един разбойник ме заплаши, а без гласа ти бързо ще отпраша, ще кажат после - колко е несмела - избяга на прибежки от дуела
  4. "Кажете добрите думи! Недейте за утре отлага! Може би те са нужни някому, днес, веднага!"
  5. Добре, обаче се питаме. това направо има диагностична стойност. Да кажем, че се докосваме и до състояния, в които не се питаме - майчинството, например. Рядко сме ангажирани със себето когато децата ни са зле, а дори и когато са много щастливи и споделяме щастието им отстрани. Значи - все пак е възможно, дори и с човешка обич.
  6. "— Луна, защо чакаш? — За да приветствам слънцето, пред чийто блясък ще трябва да отстъпя." "Водопадът пее: Аз намирам песента си, щом намеря свободата си."
  7. ... толкова е красиво... Съзнанието ми е пусто, мислите са навързали веригата си някъде извън него, шума и суетнята, веселостта на деня приличат на мъничък пъстър свят, който се вижда зад завеската на прозорчето ми. Остава само да затворя очи... И виждам... виждам онези вълшебни, омайни картини, които подбуждат сърцето ми към разсънване и го тласкат да твори... А творбите... - поетата музика на велик композитор незнайно изниква в ума ми, картини, които никога не съм поглеждала... изплуват и ме докосват, навсякъде плиска бистра вода, къпе погледа ми... а аз смълчано протягам невидими пръсти да потанцувам с тишината... Толкова я обичам... Потъвам в съзерцание. Беше плах опит да го обясня. В едно съм сигурна - не е медитация, нито е някаква практика, писана или споделяна вече. Индивидуално мечтание е, но без мечти, танц е, без партньор, без музика но със звучене, за всеки - неговото си.
  8. Мисля, че просто се чувства много сам... опитайте да му бъдете приятел, не майка...
  9. "Пуснете ме, ще стигна края й без никакъв пътеводител. Отново искам да позная пръстта й, камъка, водите й. В началото й да се върна при нейните стебла пшенични, където тя е малко зърно, живот, самата безграничност!" Много е красиво... Благодаря за стиховете...
  10. Случвало се е на всеки... да се изправи бездиханен пред планински връх, омаян от красотата, тишината, музиката... в онова, което попива с всяка своя фибра. В такъв момент желанието да се слееш с всичката тази прелест аз наричам истинска благодарност.
  11. Изпратих Невероятна е поезията на Тагор... учи на нежност, на обич... на тишина... "Поканен бях на празненството на този свят — животът ми беше честит. Нагледаха се моите очи и се наслушаха ушите ми. Мой дял на пиршеството бе да свиря на своя инструмент и аз направих каквото можех.. Сега те питам — дойде ли най-накрая време да вляза и да видя твоето лице и да¬ти поднеса безмълвния си поздрав? Аз чакам само любовта — да се предам най-сетне в нейните ръце. Затуй се бавя толкова и съм виновен за такива опущения. Те идват да ме вържат здраво с правилници и закони; но аз им се изплъзвам винаги, защото чакам само любовта — да се предам най-сетне в нейните ръце. Корят ме и ме смятат за нехаен — не се съмнявам, че са прави в укорите си. Пазарният ден свърши и приключи работата на отрудените. Онези, дето идваха напразно да ме викат, с гняв са се завърнали. Аз чакам само любовта — да се предам най-сетне в нейните ръце..." Из "Гитанджали"
  12. Ако желаеш, мога да ти изпратя, в електронен формат...
  13. ... не винаги, не с всеки... Убеди ме с 2-3 примера от твоя опит,...тоест разкажи случки, когато са ти искрено благодарили с думи, относно положени твои усилия и на теб ти е станало неприятно или досадно, например ? Необходимо ли е? ... да се убеждаваме един друг... По-често ми се случва да се чувствам неудобно от благодарностите, но да ми е било и неприятно не е изключение. Предполагам на всеки се е случвало. Един пример, който споменах и в някаква друга тема преди - На едно от пътуванията ми по Турция подарих добре опакован Коран на една мюсюлманка /не знаех какво да и подаря просто, сметнах, че е добър избор/. Тя много ми благодари, чак прекали /когато подарявам подаръци, ми се иска да оставят разопаковането им за по-късен момент, когато няма да съм там, например/. Благодарейки все така въодушевено тя бързаше да разтвори пакета и да види какво има вътре. Когато видя, че е Коран на турски език се завъртя нацупено и го... изхвърли в кофата за смет в кухнята. ! После последваха много обяснения, как е грях да се чете тази свещенна книга на друг език, различен от арабския. Попитах я знае ли арабски, каза Не. Не става дума само за извършени добри постъпки, нали говорим за благодарността като цяло.
  14. Наистина ли мислиш, че истинската благодарност се нуждае от думи...? Многословието не граничи ли с ласкателство... Често от благодарност чувството ме задавя и каквото и да кажа, би било излишно. ... не винаги, не с всеки... Но всеки изразява своята благодарност различно, също и приема благодарността различно. Когато нахраниш гладно куче, например, то не те лае, само те гледа.
  15. Прекрасна тема... "Малка тревичке, стъпките ти са тъй ситни, но твоя е земята под нозете ти.. — Колко далече си от мен, о, Плод? — Аз съм стаен в сърцето ти, о, Цвят! Мълчи, сърце! Тези високи дървета са молитви. Облакът хрисимо се свиваше на края на небето. Зората го венча с великолепие. Нощта целува гаснещия ден и шепне на ухото му: „Аз съм смъртта, твоята майка. Аз ще те родя отново." — С луната ти ми пращаш своите любовни писма — каза нощта на слънцето. А аз оставям отговорите си в сълзи по тревата. Листът прераства в цвят, когато люби. Цветът прераства в плод, когато се прекланя. Мислите ми блещукат с тези бляскащи листа и допирът на слънцето кара сърцето ми да пее; животът ми е радостен, че се прелива с всичко друго в синевата на пространството, в мрака на времето. — Как бих могло ла те възпявам и да те почитам, Слънце? — попита малкото цветче. — С обикновеното безмълвие на чистотата си — отвърна слънцето. Любовта е самият живот в пълнотата му — като чашата с виното в нея. " Тагор /"Залутани птици"/ ... Ето и част от беседа с Айнщайн : /Берлин, 14 юли 1930г./ Тагор: Днес разисквахме с д-р Мендел новите математически открития, които твърдят, че в реалността на безкрайно малките частици случайността има своя собствена роля; че драмата на съществуването не е абсолютно предопределена по характера си. Айнщайн: Фактите в науката обаче накланят везните по-скоро към това да не казваме сбогом на причинността и предопределеността. Тагор: Може би не, и все пак изглежда, че идеята за причинността не е в елементите, а по-скоро някаква друга сила се натрупва заедно с тях в една организирана вселена. Айнщайн:Човек се опитва да разбере на по-висок план какъв е редът на нещата. Редът е лесно видим там, където големите елементи се съчетават и ръководят съществуването, но при най-малките елементи този ред по-трудно се долавя. Тагор: Тази дуалност е в дълбините на съществуването, в противоречието между свободния импулс и ръководното желание, което стои над него и се разгръща в една строго подредена схема. Айнщайн: Модерните физици не биха казали, че тези две неща са противоположни. Облаците от разстояние изглеждат като една неделима маса, но ако ги видиш отблизо, разбираш, че са съставени от капки вода. Тагор: Намирам сходство и в човешката психология. Нашите страсти и желания са неуправляеми, но характерът обединява всички тези елементи в едно хармонично цяло. Дали нещо подобно на това не се случва и във физическия свят? Дали отделните елементи са бурни и динамични заради индивидуалния импулс? Има ли принцип във физическия свят, който стои над тях и ги обединява в една подредена организация? Айнщайн: Даже елементите не съществуват без строг статистически ред; елементите на радия винаги ще поддържат своето специфично подреждане, сега и занапред, така както винаги са си били. Така че имаме установен ред при елементите. Тагор: Иначе драмата на съществуването би била прекалено разхвърляна и безцелна. Може би постоянната хармония на предопределеността е тази, която поддържа съществуването вечно ново и живо. Айнщайн: Аз вярвам, че каквото и да правим или за каквото и да живеем, всичко си има своята причинност, но така или иначе ни е трудно да видим тази причинност. Тагор: В човешките афери има един елемент на еластичност, някаква свобода в много малък диапазон, която служи за изразяване на нашата персоналност. Това е подобно на музикалната система в Индия, която не е толкова строго фиксирана като западната музика. Нашите композитори дават определени ориентири в началото, система от мелодия и ритъмен аранжимент, и в определени граници музикантът може да импровизира върху зададеното. Но той трябва да се слее, да стане едно със законите на тази мелодия в частност, за да може да даде спонтанен израз на музикалното си чувство в границите на зададените ориентири. Ние величаем композитора за неговия гений в създаването на основата на мелодията, но в същото време очакваме от музиканта да прояви собствените си умения в създаването на вариации и орнаменти на тази мелодия. В творчеството си следваме главния закон на съществуването, но ако не се откъснем изцяло от него, може да имаме достатъчно свобода в границите на собствената си персоналност, за да се изразим най-пълноценно като личности. Айнщайн: Това е възможно, само когато има силна артистична традиция в музиката, ръководеща ума на хората. В Европа музиката вече е твърде далеч от популярното изкуство и популярните емоции, и се е превърнала в нещо като тайно изкуство със свои собствени открития и традиции. Тагор: Трябва да си напълно подчинен на тази така сложна музика. В Индия свободата на певеца се съдържа в границите на неговата собствена творческа личност. Той може да изпълнява песента на композитора като своя собствена, ако има необходимата творческа сила да се потопи изцяло в интерпретацията на главния закон на мелодията, която му е дадена за изпълнение. Айнщайн: Изисква се много висок стандарт в изкуството, за да се разбере напълно великата идея в оригиналната музика, така че човек да може да прави вариации върху нея. В нашата страна, вариациите са често срещано „правило”. Тагор: Ако в нашето собствено, лично изпълнение следваме закона на доброто, можем да имаме реална свобода на себеизразяване. Първопричиността и предопределеността са си тук, но това което ги прави истински и индивидуални, е нашето собствено творчество. В нашата музика има дуалност на свобода и предопределен ред. Айнщайн: А думите на песента свободни ли са? Исках да кажа, певецът свободен ли е да добавя свои собствени думи към песента, която изпълнява? Тагор: Да. В Бенгал имаме един вид песен – киртан я наричаме, даваща свобода на певеца да добавя коментари и фрази, които ги няма в оригиналния текст. Това понякога предизвиква голям ентусиазъм, защото публиката винаги се радва на спонтанните и красиви чувства, добавени от певеца. Айнщайн: Ритмиката им достатъчно строга ли е? Тагор: Да, даже много. Не може да се нарушават границите и ритъмът на строфите; певецът във всичките си вариации трябва да пази ритъма през цялото време, а ритъмът е фиксиран. В европейската музика има повече относителна свобода с ритъма, но не и с мелодията. Айнщайн: Може ли индийската музика да бъде изпълнявана без думи? Може ли да се разбере една песен без думи? Тагор: Да, има песни с безсмислени словосъчетания, звуци, които просто носят мелодията. В северна Индия, музиката е независимо изкуство, а не интерпретация на думи и мисли, както в Бенгал. Музиката там е много сложна и изтънчена и е сама по себе си завършен свят от мелодия. Айнщайн: Не е ли полифонична? Тагор: Използват се инструменти, но не заради хармонията, а за да се запази ритъмът и да се увеличават силата и дълбочината. Във вашата музика случвало ли се е мелодията да се повлияе, да пострада заради налагането на хармонията? Айнщайн: Понякога се повлиява много даже. Понякога хармонията поглъща мелодията на свой ред. Тагор: Мелодията и хармонията са като щрихите и цвета в една картина. Една проста картина от линии и щрихи може да бъде завършено прекрасна, но вкарването на цвят в нея може да я направи неясна и даже безсъдържателна. И все пак чрез цвета, в комбинация с линиите, може да се сътворят велики картини, дотолкова, доколкото цветът не заличава и не разрушава стойността на линиите. Айнщайн: Това е прекрасно сравнение; линията е много по-стара от цвета. Изглежда, че вашите мелодии са много по-богати структурно от нашите. Японската музика също изглежда да е такава. Тагор: Трудно е да се анализира ефектът от източната и западната музика върху нашите умове. Аз съм дълбоко разтърсван от западната музика; чувствам, че е велика, но е необятна в структурата си и грандиозна в композицията си. Нашата собствена музика ме докосва по-дълбоко с фундаменталния си лиричен апел. Европейската музика е епична по характера си, има много широка основа и е готическа в структурата си. Айнщайн: Това е въпрос, на който ние, европейците, не можем да отговорим ясно, защото сме свикнали с нашата музика. Бихме искали да знаем дали нашата музика е условно или фундаментално човешко чувство, дали да се чувстват и съзвучия, и дисонанси е естествено, или е някаква условност, която сме възприели. Тагор: Някак си пианото ме обърква. Цигулката ми доставя много по-голямо удоволствие. Айнщайн: Би било интересно да се разбере как влияе европейската музика на един индиец, който никога не я е чувал, докато е бил млад. Тагор: Веднъж помолих един английски музикант да анализира няколко класически произведения, и да ми обясни кои елементи допринасят за красотата на произведението. Айнщайн: Трудното е там, че наистина добрата музика, независимо дали източна или западна, не може да бъде анализирана. Тагор: Да, и това което най-дълбоко докосва слушателя, е нещо отвъд него самия. Айнщайн: Същата несигурност винаги ще се проявява за всичко фундаментално в нашите преживявания, в реакциите ни на изкуството, независимо в Европа или в Азия. Даже червеното цвете, което сега гледам на масата, може би не е същото за всеки един от нас. Тагор: И все пак процесът на взаимовръзка между тях е вечен - между индивидуалния вкус, подчиняващ се на универсалния стандарт. ...
  16. Психопати например има навсякъде, неподходящи да бъдат педагози. И родители - също. Сред хомосексуалните има и психопати, и прекрасни възпитатели... Моето мнение е, че на сексуалността като цяло не бива да се отдава такова значение... а в клас тя няма работа, по принцип. Не би трябвало дори да го помисляме Една всеобща грешка е честото бъркане на тази сексуална ориентация с педофилията. Двете нямат общо.
  17. Багира... психологията на децата ги предпазва, различна е. Децата не са пред опастност в ситуациите, в които възрастните са. Децата не се интересуват от нещата, от които възрастните, нито си задават въпросите, които възрастните си задават. Децата не могат да попаднат в ситуация, в която един възрастен би могъл. На децата един хомосексуален учител не може да навреди... не и в нормални учебни условия. Но... ние не сме деца. Децата не биха мислили по темата, дали един учител... дали сексуална ориентация, дали цялото информационно поле... ... но има деца... рано осъзнали своята сексуалност или хомосексуалност... Пътечки...
  18. Да, Диди, знам... писах по цитата. Ето един блог с добри разработки по темата /менюто в дясно/ на един от профилите, които запълват редовно Уикипедия... - Stalik http://stalik.wordpress.com/ Винаги ще има противоречиви мнения, погрешни решения, разделение. На мен ми се иска да гледаме на тях не като заплаха за обществото ни, каквато не са, а за част от него...
  19. Не може да има такъв резултат... Това не се придобива "по избор", тази ориентация е по рождение. Просто я осъзнават по-късно. Може да има по-голям процент на... по-освободено поведение от страна на едните или другите, не само на хомосексуалните. Само за лицето на Европа ли говорим.. Зад кулисите никой не се страхува. Да си припомним и ислямския свят...
  20. Отворени и истински към другите можем да бъдем, когато престанем да се замисляме /да се питаме/ щастливи ли сме или нещастни, добри ли сме или не.
  21. Първородния грях съществува. Да простим на себе си, че сме съгрешили, и сме такива днес, или да благодарим на Бог, че ни има. Едно крещящо противоречие. С всяка една благодарност е така, независимо повода за нея...
  22. Донче, себеоценката също често е неправилна, що се отнася до щастието... Много често ние именно себе си заблуждаваме... макар в по-късен етап да разбираме това и вече сме нещастни от вътрешното си състояние... Но въпреки личностното нещастие човекът може да прояви доброта към друг. /за съжаление, за кратко.../ Състоянието "добър - щастлив" е необходимост, и е постижимо, мисля аз...
  23. Защо се сърдиш на Бог той ли те накара да ядеш ябълки а не месо
×
×
  • Добави...