infinity1305

автор: m_space ..В безмълвие попило кротостта, молитвено приведено небето шепот носи.. В тишина - невидимо се спира до сърцето - СИЛА.. ...И няма думи за това..

Ама те нали и без това живеят заедно . Като живееш с някого и без да носиш дрехите му се влияеш от него. ... А пък и в темата става въпрос за бебета или за малки деца. Мда. Емили е на месец и половина а Хазал е нашето осиновено дете и е на 5 годинки. Сега вероятно стана ясно защо се притеснявам. Всъщност, притеснявам е силно казано... по-скоро съм любопитна. Късметче, мерси..

Интересно... Не ми беше хрумвало, че малкото ми дете ще бъде повлияно ако износва дрешките на голямото... Колко много неща не знам...

http://www.youtube.com/watch?v=sRso8wHaa2Q

...

Много интересна тема. Бих се радвала да науча повече за кармичния товар и избора на новородените. Имам дъщеря на месец и половина и често се питам как да я опазя чиста... ако зависи от мен, или с какво ще се променим една друга... И как бих могла да и дам повече, ако аз самата не притежавам. Принципно съм съгласна със Станимир, но ме тормозят зависимостите, тласнали избора...

Виждали сме ги

... но никой не избира шамарчетата... нали... затова и буксуваме... Весела и изпълнена със сбудвания Нова година ви пожелавам

О, аз не бих се надявала на толкова подсказки... за промените трябва да се досетим сами. Пътечките сол не подсказват, поставят препятствия. Верен е най-болезнения път, най-болезнената пътечка. Всичко лесно би било измамно.

Най-солената е...

Дуалност

Най-красивите цветове разцъфват в блатата и сметищата, и в пустинята.

Ангелите... не са ли красиви... Със сигурност е награда, колкото и всеки един недъг.., и изпитание е, и дар.

...

Нестандартно... но много нежно...

http://www.vbox7.com/play:d1cb65c4 любовта носи ли маски...

...

Все по на север води този път - до шия в преспи, дрешките му – летни... Отгоре - синева, отдолу – пръст. а помежду им - вълчето ми време. И Нещото, наречено Живот, готово е през хълма да прекрачи и аз го храня - с плът, душа и сол, а челото ми светнало е в рани. Лицето му изчиствам със език. Така си знам – за сватба и за гроба. Светът е вавилонска страст - кипи. Тепърва да се променя не мога. И уча се на чиста светлина. С бръсначи реже. Мит е, че е нежна. Във нея даром птиците гнездят и даром само птиците проглеждат. Търкалям на възбог и грях, и свяст, и бутам нанагорно хрип камбанен, о, нека някой ден да ми простят и пръснат пепелта ми в Океана. А чайките гребат небе с крило. Еднички те са нужни в акварела. До тях присядам в старото палто и си делим трохите за вечеря. 09.12.2008 Лили Качова

Да... странно... Винаги слушаме как Любовта е един безкраен процес на даване... И вярваме в това. А можем ли да превъзмогнем себе си, и да получим... можем ли...

... много чист порив... е това споделяне... Но те са твои... те са във всеки един, те не могат да си тръгнат... но можем да ги притихнем... Можеш.

http://vbox7.com/play:2065607b

Трудно е да бъдат разбрани, нали... Преди много време аз по същия начин негодувах и възроптавах срещу тяхната... безразличност/поне така изглеждаше отстрани, сякаш са безразлични, дори малко егоисти/. Състраданието е висша благодетел, Ани, и е началото на онова пречистване, за което всички ние бленуваме... Но има огромна разлика между състрадание и състрадание... В много случаи то е продиктувано от егото, както са писали. Не само кабала или розенкройцерите... тази философия лежи в основата и на будизма, и на други учения... и общото между тях е онова, което би те тласнало да се отърсиш от земните си товари, от спъването на егото, и ако това стане... ти вече ще изпитваш състрадание, но не със земния си Аз... някога... извън тези ни форми... Но дори осъзнаването е трудно... Тежко е... разбира се, че е тежко, когато виждаме как света се руши, когато има убийства, насилие... Но няма нищо случайно. И не бива да драматизираме, за себе си... защото това ни блокира. ... Иво, благодаря за статията.

Тъгата също е познание за цвят...

За приятелите ми...