infinity1305

Добър и приятен ден за всички

Аз съм съгласна с Мона... Във Франция например/за да преведа пример от опит и лични наблюдения/ няма такова понятие общи пари за всички пари... и не е странно. Просто явно никой не се сеща че такова нещо е нужно някому. Някои семейства имат и обща банкова сметка, освен личните си, която ползват за домашните сметки, за изплащане на жилище, а понякога и за децата си. Но рядко... Ако искам да си купя автомобил бих се посъветвала с партньора си, а може и да не се съветвам, и това не е страно... или ако направя по - едра покупка, или той. За децата заедно решаваме как да процедираме, но приходите ни заминават в различни банки, и дори не говорим за тях. Ако някой от нас има навика да се прибира с пълни пакети вечер след работа, това не задължава другия да го прави... Парите са необходими, за да можем да живеем добре, комфортно, нали за тях работим, но в никакъв случай не са най - важното. Може би и това е причината да не говорим за тях постоянно, да разделяме сметките или да парадираме с доходите си. Ако единия от нас този месец е получил извънредни пари и има стабилно финансово състояние, може да направи подарък на семейството си - малка екскурзия, нов семеен автомобил, куче или каквото и да е, но не го прави с очакване другия да мисли по този начин.. Дори не знам как да обясня. Не говорим за парите, споделяме ги, но различно. Такова чудо като каса в къщи от която всеки да си взема няма, освен някоя купа, в която понякога се оставят пари готвачката да купи привършил продукт. Аз нямам готвачка и вечно нещо не ми достига заема ли се да готвя Важна е личната свобода, която се изразява, за съжаление, във финансова сигурност. Вероятно има изключения, не знам.

За всички, които харесват Мерджан деде

Al Gromer Khan - Sufi ... Al Gromer Khan - The God Perfume Вълшебни са...

Благодаря ви за вкусните рецепти, скоро ще ги изпробвам

Предложете ми нещо различно и изпробвано, с тиквички... Много сайтове има, но...

...

Здравей ! Можеш ли да обясниш за какво ми е това ? /този сайт/ Пише нещо на чуждоземски ,а аз едвам с българският се оправям ... Не съобразих да напиша и как се ползва... извинявам се. Като го отвориш ще видиш табличка, в чийто десен ъгъл долу има бутон free. Натиснеш ли го, страничката се сменя, може да започне отброяване, или без, ще ти изпише код, който трябва да запълниш в празното поленце, с големи латински букви, после да натиснеш дънлоуд и ще започне изтеглянето на песен, която качих там за теб. Една прекрасна екзотична песен, на суфиите. Не се намира в ютуб или бокса, затова така ти я предлагам. Опитай, заслужава си слушането, не е кючек

Дамианов възприятия... Танц, музика. Понякога хората изразяват себе си посредством своето облекло, а в голотата аз не намирам нищо чалгаджийско Преди време бях в Кападокия, в един старинен Керван сарай/хотел. Седях до шадравана на меки възглавнички и опитвах от плодовете, наредени навсякъде по земята в красиви фруктиери. Носеше се тиха музика, хората бяха тихи, пушеха своето наргиле, отпиваха от питиетата си, беше някак сънно... докато в един момент не гръмна ориенталска музика, по мраморния под заплува сив дим, а от него изплуваха танцьорки... Носеха разноцветни воали, а красивите им тела бяла обсипани с блестящ прах. Танцуваха балет, не кючек, музиката стана по - бавна, една от тях се приближи и видях красиви татуирани цветя по пръстите и. Извършваше странни движения с ръце, много близо до мен, и дали от тях, от малиновото наргиле или от аромата на тамян от индийските пръчици, аз се замаях, сякаш бях приела силен наркотик. Музиката постепенно се засилваше, ритъма ставаше все по-бърз и по-бърз накрая заприлича на транс, те танцуваха със затворени очи, аз не виждах вече движенията им, нито голотата им, нито воалите, само можех да ги усещам... Като магия... Когато представлението свърши, имах усещане че съм изпила литър домашна гроздова. Забравих да спомена, че тя ме целуна... .... За теб

Мисля си, че пътя си ние всички ще извървим сами... Сами. Но с любовта е по - лесно и приятно. Вървим по своя път, спираме за мъничко да си починем, оглеждаме се, влюбваме се, после летим, после пак спираме да си починем... и така... ... Много приятна притча, N_Damianov, благодаря...

Чувала съм, че е възможно да оставим емоциите да преминат покрай нас като силна вълна, без да им се съпротивляваме, а просто да ги наблюдаваме... И... те отминават, без да засегнат. Опитвам се да не натрапвам силните си емоционални състояния на другите. Никой не е длъжен да ме търпи, нито когато съм обзета от гняв например, нито когато имам желание да го задуша от обич. Любовта отделям от емоциите, за мен тя е живо същество, което диша.

За всички, докоснали се до магията на Изтока...

Нео, благодаря ти за вълшебствата, и за всичко което си

Не мога да спра да слушам това... вечер ме залива със спокойствие, след уморителен ден...

Вървя по тротоара към мечтите си, от някъде дъхти на карамел, а срещу мен витрина се оглежда в очите ми, и жълтото манто от манекена намига ми копнежно. Къдрица вятъра подръпва нежно - палаво. В бистрото до театъра, зад ъгъла палитра свел един художник тайно ме поглежда. Усмихвам се, латернаджия стар с бомбе и бели ръкавици усмихва ми се, светнали зеници съзирам в локвичка след късен дъжд. Дъхти на свежест. Есенно небе, събрало златоткани цветове в букет за мен подръпва стол, поръчва ми кафе. Прекрасен ден

Би било подходящо наистина да има отделна тема, в която да споделяме изображенията, а тук - тълкуването им. Авторските права ще бъдат сериозно ощетени ако някой реши да продава, и не е автора. п.п. Също така би ми било интересно как възприемате моите картинки като композиция, и първата от тях, като отделен критерии. Какво обясняват те за характера. Аз имам свое тълкуване за тях, но ми се иска да прочета и вас... Мона, и теб..

...

Ето няколко и от мен..

didi_ts го е обяснила толкова добре и простичко... Не са случайни традициите ни, живота през вековете ги е създавал... И аз мисля, че преувеличаваме в крайностите понякога. Просто не е добре да се убива, наранява. Моят будист от по - горния ми постинг е прав....

Именно диалог, а не спор... А така се получава, когато има спокойствие. Дали знаеш или не, не е от значение, в един диалог можеш да се научиш. Уверен в себе си човек означава спокоен за своите цели и стремежи.

И писането по форуми е вид работа ))) От онези, които вършим с удоволствие...

Ето това е - Станимир го е казал - спокойствие...