Jump to content
Порталът към съзнателен живот

infinity1305

Участници
  • Общо Съдържание

    827
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от infinity1305

  1. infinity1305

    Нежност

    Повече от нежност е... И ме разтопи и мен тук...
  2. infinity1305

    Малко, мило цвете

    Новородените имат един особен аромат, уникален, като на розата...
  3. infinity1305

    Игри за развитие на вниманието

    Необходима е група за тези хубави игри, но и в домашни условия навярно може да се приложи нещичко. Благодаря ти
  4. infinity1305

    Филмът "Ashes and Snow"

    Трябва да видиш филма. Да усетиш движението, мелодията на водата, докосването на живота... След "Барака" този филм е продължение на древния зов за обич, но по един неописуем начин. Тук няма действие, няма разсъдък. Има само много любов и тишина...
  5. infinity1305

    Медитация

    Пишеш талантливо, Станимир... Много хубав стих.. "Но първо всичко трябва да оставиш, за да пристъпиш в моята свобода."
  6. infinity1305

    Тъкачът на мечти

    Красива приказка...
  7. Потресаващо... И тези се наричат цивилизовани хора... Деяна, Мона, подкрепям действията ви, и ще подкрепя и защитата на бедните животинки с каквото мога. Господи...
  8. infinity1305

    Разговорки

    Да виждаме ясно какво сме /ако успеем/ наистина е някакво... израстване /в смисъл на проглеждане/, но ако прекалим със самобичуването с думи /мисли/ прилича на лицемерие. Не е грях да се усмихваш. Не е нужно непрекъснато да се самообвиняваш. Това са емоции, които не помагат за изчистване на себето, на Аз-а, на егото, нито за заличаването им. Напротив - дори трупат отгоре им други нещица. Достатъчно сме черни та да напираме да се очерняме още а сами не можем да се спасим. Нужна е Помощ. Ако имаш съзнание да се погледнеш без да си кичиш ангелски крилца и ореоли, това е достатъчно, и дори много повече. А финала на по-горния ти постинг е много хубав. Ние наистина сме капчица само. Но това не е причина да драматизираме. Хубави са и накъсаните ти мисли. Подредеността много често е просто маска. Аз те чета. Успех.
  9. И изведнъж Бум! Не става с воля. Но с копнеж... (:
  10. Вчера всъщност доста разсъждавах за посвещението (даже и стихче написах ). Не са ли посвещението и жертвата едно и също нещо? И малко ли са примерите, доказващи неотделимостта на жертвата от любовта? Дори Христос ли ще забравим? Този Христос, Който каза "Милост искам, а не жертви" ? Кристияне, всеки може да спекулира с думите. Никой обаче няма полза от това. Нима трябва да приравняваме безкористната саможертва с коленето на агнета за курбан? Ужасен пример. Подсети ме за една друга жертва от стария завет. Първия курбан. Понякога се чудя, добре - жертва, но в името на кого. Кой иска кръв.
  11. Не всички мисъл форми са некрасиви, Гранат... или поне ние си ги харесваме, щом ги храним. Аз все още не разбирам. Как е възможно да се лекува с мисъл нещо, разболяно от мисли. Друго ще да е лекарството, не мисъл.
  12. Ако темата не беше с такава конкретна насоченост, не бих се съгласила с Крис. Но да обичаш някого наистина си е само отдаване и посвещение. Да обичаш Бога е жертва, или поне съгласие, да ни научи на жертване /отделяне, изоставяне, разделяне, даване/. Той. Без Него не умеем жертвите. Пък за мен нека не се жертват, и така ще ги обичам. Да не съм бог та да очаквам жертви. /ама на това с бой се научих.../
  13. infinity1305

    Сбогуване

    Красиво е...
  14. infinity1305

    Посвещение

    Много нежен и отдаден порив...
  15. Със сигурност с мисъл не може да се лекува, най-често се вреди така. Но какво ще кажеш за мисълформите. Напълно успяват да се реализират, за съжаление.
  16. infinity1305

    Влюбване и/или любов

    ... добре че е Любовта да поправя строшеното след влюбването...
  17. infinity1305

    За прераждането

    Според будизма човек пребивава в Бардо за около 40 дни и след това се преражда. Ако приемем че е така, нямаме много време да "пипнем" починалия във виталността му и да разменим мисли. Освен всичко друго мисля че не е възможно за всеки, а ако се случва на някого, жалко за него. Подобни практики никак не въздигат, напротив - заземяват. Не мисля и че спомен от предишен живот е възможен, всичко се разгражда, заличава се и когато "слизаме" отново да се въплатим /или се качваме, в частност/ ние сме нещо съвсем различно от предишното. Няма какво да помним просто... Кармичния товар се трупа извън съзнанието на личността. А и личността си заминава по направление. Записките не ги правим с нашата си ръчица. Но пък... дежа вю е интересен феномен. Прераждането за мен е наказание. Сатанински кръг. Безкраен цикъл в един затворен кръг, в балон без глътка въздух в него. Прераждайки ни, силите на кармата ни помитат като ненужен отпадък. Добрата новина е, че наистина можем да се измъкнем от затвора, само трябва да го поискаме.
  18. Няма проблем, Азбуки, особено ако жената може да вари лютеница /може и да не се стигне до други мераци има ли чушка и лютеница/ Много сте сладки
  19. Пред чистотата в снежния поток над небесата в мен с любов се вричам. Изпълва ме изкрящ и тих възторг- запазя ли и миг от красотата- под преспите, ще разцъфти кокиче.
×