Jump to content
Порталът към съзнателен живот

infinity1305

Участници
  • Общо Съдържание

    827
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от infinity1305

  1. Преди си мислех че може да има такива приятелства, сега гледам - от страна на жената може, но за мъжа - тц Да почакаме да станем безполови.
  2. Не, не си заслужава... и искайки това сме не по-малко агресивни от самите тях, когато ни причиняват единствено страдания... Но можем да опитаме да ги ползваме по предназначение. По първопредназначение... Защото сега с тях осезаваме все ненужности, макар на пръв поглед да изглеждат необходими тези ненужности. Сетивата би трябвало да са насочени... извън нас. И на мен ми се иска да ги премажа. Но онова, което ме кара да го искам ме смазва неминуемо повече...
  3. На колко годинки е? Защо не я попиташ какво е било усещането й, за да си наясно, а не да се чудиш, просто си поговорете и и обясни, че каквото и да обича да яде, това ще е нейния избор и би я подкрепила, както и какви са ползите, вредите... Не зная на колко годинки е детенцето, но вместо да гадаеш и да се питаш, попитай нея? Къде го намери този стар постинг : ) Благодаря ти... Още тогава тя сподели че е глупаво да се яде месо /не задавам излишни въпроси, нейните причини си знае само тя/ и повече не е опитвала. Вече е на 6 и половина и дори обяснява на сестричето си, че новопоникналите зъбки ще са винаги здрави, ако се храни само с плодове и зеленчуци. Мисля си, че децата просто не мислят за това кое е "за" и кое "против", дали е добре или не, и защо. Те решават да не докосват месо и повече не се връщат към това. И го правят толкова лесно... изключително лесно. А нашите притеснения обикновено са напразни. Сега ме тормози друг въпрос. И сигурно отново напразно, но... Иска ми се да пробвам суровоядство, напълно, но се притеснявам че ще ме последва и тя. А за нея май е раничко. Макар да помня че на нейната възраст /горе-долу/ се хранех предимно със сурови плодове и зеленчуци и само по настояване на "големите" изяждах по някоя сурова чушка, пълнена със сирене. И малко ме интересуваше с какво се хранят те...
  4. Това което си мисля е, че телепатията при хората е невъзможна, поне засега. Необходима е абсолютна чистота, за да се осъществи. В едно задръстено съзнание, в глава, пълна с желания, копнежи, интереси, били и добронамерени, няма как да проникне нечия искра... и да задейства финния механизъм за размяна на мисли. Може би при новородените и децата до някаква възраст е възможно... но май само за Йети вярвам, че може това. Както и съм убедена, че гласовете ни са дарени за друго, не за говор. За пеене, например, за изкуство. И телепатията е частичка от истинската ни природа, която обаче отдавна сме забравили.
  5. Много красив стих... С партньор навярно е по-леко и по-красиво... но кръста сами си носим, сами го изправяме после.. Партньори са и духа и душата...
  6. infinity1305

    Раздялата и децата

    Няма добър начин за обяснение на раздялата. При всички случаи децата ще бъдат наранени, те не могат да разберат защо се случва една раздяла. Но независимо от възрастта им могат да усетят истината. "Той вече няма да живее с нас, но не си е отишъл от теб и ти все още си неговото детенце" - мисля че върши работа... Но... травмата си е травма... Добре е, когато успеем да предотвратим усещане за вина у децата...
  7. Добротолюбие, изпълнено само в един простичък въздъх - толкова трае най - силната дума. Аменна...
  8. Какво е това? Обяснете моля. Нещо от семейството на хипнозата ли е...?
  9. Смъртта на личността. Имаш си бутонче "цитирай" под всяко мнение... Или с копи-пейст отделяш абзац от текст, който заграждаш с
  10. Ама то май става дума за друга смърт, не за физическа. Крис, баш завличане си е закона за привличането, пак си много точен
  11. infinity1305

    Да се смириш

    ! : ) Когато страха е подбудител и смирението е резултат... положението е отчайващо. Просто смирение на сила не става, с добри намерения - също. Поздрави за точността, Мона.
  12. infinity1305

    Що е смелост?

    Съмненията не са ли липса на смелост...?
  13. infinity1305

    Що е смелост?

    Чудя се дали да не започнем дамите да виждаме смъртта като млад левент вече, та да избегнем страха : ))) Но липсата на страх дали е смелост? Когато човек вижда с най-истинска чистота единствено в най-дълбокия си страх. И смелост е да приеме видяното навярно...
  14. Венци... понякога изричаме истини без да знаем че са такива ................. Какво семейство би било, ако се градира на личността и егоизма. В този смисъл съм съгласна, че по-добре самотни майки и бащи отколкото болно семейство и така си я карам, на този принцип. Но не разбирам и твърдостта на майките да бъдат отворени към нещо последващо, ако си заслужава, заради морални принципи и закони... и миналости... А децата... децата така или иначе умеят да си вземат каквото име нужно, със нашата самота, или без...
  15. Не знам дали ще е успокоение за теб ако ти кажа, че всяка сексуалност заземява, не само посочената... Кристиан... ако достатъчно си силен за да пребориш повика на плътта, какво още те тормози. Прегърни тъгата си, тя ще те отведе накъдето е нужно, не думите тук...
  16. infinity1305

    навярно...

    ...
  17. Има ли? Из африканските племена, австралийските и дори сред някои индианци моногамията е глупост. Трябва да разнищим понятието "изневяра" що значи. Иначе, Чебурашка тя ябълката като ме перне по главата няма да седна да мисля за права и правила, я ще си похапна. Така и така в грях съм. /страхотна картинка/
  18. От много усмивки Съвсем наскоро преоткрих вълшебството им и не мога да му се нарадвам
  19. "Разбились зеркала, Вписавшие в свой лик веков поток, И вера умерла, Как осенью упавший ниц листок. И замерла река, Несущая в себе кровавый плеск, И унесла в века Могильной седины холодный блеск. Я заглянул в поток, И взгляд мой потонул в густой крови. Я увидал платок, На нем глаза, Христос, погасшие твои. Я вскрикнул от того, Что боль пронзила сердце мне насквозь, Я ощутил того, В чьи руки вбили длинный ржавый гвоздь. Взорвали светлый храм И грязною водой прикрыли грех, Рассыпав в души хлам Холопства, лизоблюдства и утех. Кастрировали ум И заточили мысль в глухой подвал, И миллионы дум Попали в междувременной завал. И превратилась в дым Мечта отдать себя своей стране, И мыслям молодым Досталось жить в далекой стороне. И лагерная пыль Кружится надо мною, как в кино. А время свило быль, И стонет до сих пор оно. Разбились зеркала, Вписавшие в свой лик веков поток, И вера умерла, Как осенью упавший ниц листок. И замерла река, Несущая в себе кровавый плеск, И унесла в века Могильной седины холодный блеск..." ... "К молитве не хожу, и в церкви русской Я где-то с краю, где-то в стороне. Я призрачно живу, и в сердце пусто, И колокол во мне звонит по мне. И каждое утро думаю, первое, что я думаю, Мне это думать сладостно и повторять не лень: Слава тебе, Господи, мой милосердный Господи, Слава тебе, мой Господи, за каждый мой новый день! И не было вовек со дней творенья, И до сих пор не произнесено Превыше этих слов благодарения За все, что нам дано и не надо. "
×