infinity1305

Погледни осморната спиралка, с която се изобразява безкрайността - тя е пътечка от въздигане и затихване, разширяване и стесняване - абсолютно съвършенна и правилна в своето движение и промяна. Не изразява ли именно баланса, определящ човешкото? В една точка на света цари благоденствие и разкош, в друга - глад и смърт. Някой се ражда, друг умира. Добро и зло, светлина и мрак. Баланс между страхове и желания. Иска ми се да докосна тази съвършенна осморка, да я стисна хубавичко и да я превърна в кръг, който да започне да се разширява, разширява, докато накрая се пръсне като сапунен мехур. Тогава само живота ще бъде Живот.

Допустимо е и да е така... не знам... Но на мен все ми се струва, че себето е ограничение и представите му - също. Бог би следвало да е нещо извън това себе, и извън възможностите за представа на това себе. Нашият ограничен ум, нашето човешко сърце, нашите мисли... не могат да поемат онова, що е Бог. Ние сме предел, рамки сме, Бог е извън нас и навярно много далече от нас. В същото време и съвсем близо... защото ако някой разчупи себето може би ще успее да поеме глътка от Него...

2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи. 3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог. ................................

Баланс... да... Но не се случва... Спомних си разказа за ранната младост на Иисус, когато го дърпали в очакване а той повтарял и повтарял - Оставете ме, моето време още не е дошло. Обгрижвайки собствените си деца и затрупвайки ги до задушаване с обич и внимание ние не помисляме /често/ за децата на пътя. Липсата на обич към всички човешки същества в нас и съсредоточаването ни върху личното притежание /за жалост гледаме на децата си така/ няма как да ни стори добри пътеводители за една различна душа... и ще я принизим до нивото си, дори с нейния потенциал. Моето мнение е да не ги закачаме, да не ги изтъкваме, да не ги превъзнасяме, пък ако е писано, ще спасят света. Но първо трябва да го обикнат. Защото наблюденията ми над така наречените нови деца е, че само рушат. Талантите са забравени по ъглите. Силата им е неконтролируема. Красивите думи и мечти не променят това. Желанието ни да се справим с тях сякаш само им пречи... А те не са на 5 или на 8... Ако се огледате - винаги ги е имало. И родители са дори. А с какво е променен света? Угрижеността ми е единствено заради усещането, че всеки се е взел за божи син с особени дарби. Мисля, те се нуждаят единствено от тиха любов... дори думите са им ненужни. Малко остро се изказвам, поднасям извинения, ако някой го приеме лично, нямам такива намерения, но... ...но само светата Дева може да роди Христос.

Причина-следствие. Ако в този живот те убият, значи в предишния си убил. Това е то кармата. Матрица. Безкрайност. Питай Буда за повече, само той е знаел как да го обясни разбираемо /на простичък език/ на човеците. Но внимавай, след Буда - "променени" много...

Божествено СЕБЕ?? :D Безгласна съм. Ама погледнах резултатите с празен клик на бутона.

Децата на новата раса няма да се родят със сребърна лъжица в устата, и баш на места като Сомалия са напълно подходящи... ... които в т.нар. развити държави са отрепките в обществото, а в световен план- цели общества са жертви поради кръвожадните интереси на други общества... Очаквах този отговор, благодаря ти. Винаги мислех, че такива деца биха се появили в Газа, Ирак, в Африка... на места, където има силна нужда от тях. Лотуса цъфти в блатата... В същото време ми се струва странно да чета навсякъде /и да слушам/ как "моето дете е кристално, моето дете е индигово". Всеки е пресметнал, че има такова дете. Дори и така да е, не е добре да бъде отгледано по този начин, с натрапване идеята за божественост, за различност. Рискуваме да създадем не полезни за обществото и земята ни същества а... цветенца в саксийки, мило казано. Вече виждаме резултати от такова отношение... навсякъде. Добрата новина е, че потенциала им е неизчерпаем, а лошата - че се изгражда личност, която може да го заглуши, и то - благодарение на горди родители. Всички деца са уникални и всички са деца на новото време, защото са родени в ново и уникално време. Нито едно от тях не е по-малко или повече от другото. Моята синеока дъщеря е същото човече като мургавичкото момиченце от маХлата. Различно отношение може само да навреди. Христос е наричал свои чада всички по земята. Дали можем да обичаме и другите, не само нашите...? Като свои... ______________________________ Донесох тук мнение от друга тема, което ми се иска да закача на входа на тази: и повече да го прочетат. Добро утро

Такива деца дали се раждат в Сомалия...??

Много красива мисъл...

Много приятно... Четох една притча наскоро... Един човек се отправил в града при един знаменит мъдрец. Оказало се, че мъдрецът живее в скромна колиба в покрайнините на града. В жилището нямало нищо освен овехтял креват и затрупана с книги маса, за която стоял старец потънал в четене. Удивеният гост се обърнал към него с въпроса: - Къде живее мъдрецът. - Вие търсите мен – му обяснил старецът – кое ви учуди така. - Аз не мога да разбера – вие сте велик мъдрец, имате много последователи. Името ви е известно в цялата страна. Би трябвало да живеете в дворец. - А къде живеете вие попитал старецът? - Аз живея в собствено имение в голяма и богата къща. - А как си изкарвате прехраната. Гостът разказал на стареца че е бизнесмен и два пъти в годината отива до големия град за стоки, които след това продава на местните купувачи. Старецът го слушал внимателно и се поинтересувал къде отсяда в чуждия град. - Наемам стая в една малък хан – съобщил бизнесменът. - Ами ако някой ви посети в тази скромна стая, той би могъл да попита – „Защо вие такъв състоятелен човек, живеете в такава малка стаичка.” и вие вероятно бихте му отговорили – „Аз съм тук по-работа и не задълго. Тук имам всичко което ми е нужно. Елате в моя истински дом и ще видите, че той е съвсем различен.” Всичко това се отнася и за моето състояние. Аз съм тук само преминаващ. Този материален свят за мен е само един път. В моя истински дом всичко изглежда много по различно, елате в моето духовно жилище и ще се убедите, че живея във дворец.

Иска ми се да можех да ви прегърна... :feel happy: Едно подаръче за Лоринка: http://rapidshare.com/files/314318161/luvfil.exe.html

Песничка за хората автор: Елица Мавродинова Видях една невидима жена на ъгъла на "Шипка" и умората. Продаваше гевреци на дъжда, откакто бяха твърде сити хората. И явно съм приличала на дъжд, защото ми протегна несъзнателно надежда от вода, сусам и ръж и спъна, без да иска, суетата ми. Видях я. И за миг от изненада зениците й станаха гевреци. Не помнеше от много, много млада да бяха я поглеждали човеци. ... За първи път поисках да говоря (на ъгъла на "Шипка" и живота) със Тебе, Боже. Простичко. За хората. Не се сърди на хората, защото те щяха да са други, ако знаеха, че, сгушена под старите тополи, на ъгъла на "Шипка" и безкрая, една жена продава ореоли.

Шанс за какво... За раждане в човешка форма ли? Прераждането отдавна не е теория... Онова, което наистина не може да ме изплаши /защото копнея за него/ е възможността за заличаване на този именно шанс. Излизане от матрицата, от вечния кръговрат раждане, прераждане. Какво има в тях освен болка. За съжаление си носим безсмъртното обаче.

И с всичко изброено по-горе от теб самия живот е една непрекъсната смърт, смърт, смърт... защото във всеки момент е единствено страдание... за нас или за друг... Но мимолетните радости и проблясъци щастие заличават тази картина и намираме сили да го обичаме, щом се връщаме отново и отново... и не сме поискали друго. Просто смърт, от мига на раждането. В смърт към смъртта. А физическия край само за малко променя формата - как би могло да бъде по-плащещо, от осъзнаването, че връщането в смъртта може да бъде безкрайно... Не е ли личния ни избор по-страшен от смъртта във всичките и значения... когато е осъзнат

Орлин, това са безброй малки и големи смърти...

"... като цяло са възможни само два пътя - този на приближаването към БОГ . и противоположния . но не може да се отдалечаваме до безкраиност от Голямата Светлина. битката за душите ни никога не е преставала." Не може да бъде казано по-добре...

За да се случи е необходима абсолютна чистота на сърцето и ума... Само една сянка или движение от страна на егото ще заличи възможността за мисленно общуване. За това и не го умеем... и не бихме могли. Спомних си за кристалното момче на Джани Родари...

Мои любимые стихи... Что сердце? - Божия заноза, Неувядающая роза, Души пурпурный переплёт, В бездонном океане звёздном Бездомной бабочки полёт. А. Елизаров

"Мне осталась одна забава: Пальцы в рот до весёлый свист. Прокатилась дурная слава, Что похабник я и скандалист. Ах! какая смешная потеря, Много в жизни смешных потерь. Стыдно мне, что я в бога не верил, Горько мне, что не верю теперь. Золотые далёкие дали! Всё сжигает житейская мреть. И похабничал я, и скандалил Для того, чтобы ярче гореть. Дар поэта - ласкать и карябать, Роковая на нём печать. Розу белую с чёрной жабой Я хотел на земле повенчать. Пусть не сладились, пусть не сбылись Эти помыслы розовых дней. Но коль черти в душе гнездились - Значит, ангелы жили в ней. Вот за это веселие будет, Отправляясь с ней в край иной, Я хочу при последней минуте Попросить тех, кто будет со мной, - Чтоб за все за грехи мои тяжкие, За неверие в благодать Положили меня в русской рубашке Под иконами умирать." С. Есенин (1923)

кристална обич резонира една любов извира радост акостира

Не бях чела тази тема - пропуск. Благодаря за хубавите съвети... Орлин, изненадваш ме с постовете си, но аз и не съм имала щастието да ползвам услуги на български зъболекари... Преди месеци изживях неописуем стрес и в резултат /буквално наблюдавах процеса/ един зъб ми се разклати, после съмнително посиня и се издаде напред. Е, нямаше какво да му мисля - отидох и го извадих. Поставиха ми на негово място временно зъбче за да мога да си попътешествам лятото и да мога да се усмихвам на почивката. Когато се върнах ми предложиха имплант. Оказа се, че трябва да си абсолютно здрав за да си го позволиш, освен разходите... /първоначално се плаща около 1500 евро само за импланта, а останалите нещица - допълнително/, да не пушиш е задължително, и после на всеки 6 месеца преглед на костта, други процедури и още разходи, непрекъснато. Има вероятност новия имплант да не бъде приет от организма и тогава всичко наново... Отказах. Направих си обикновен мост. Изпилиха ми двата съседни зъба съвсем лекичко, не изглеждаше некрасиво, взеха ми "мерки", поръчаха протезката, после с огледалце и моя помощ подравниха зъбчетата за да са наравно с другите, релефа, цвета съвпадат... всичко със слаба упойка, безболезнено и бързо. С гаранция 20 години. Ако не късам със зъби и не ги ползвам като в каменната ера, може до живот да си стои - така каза лекарката ми да видим. Много съм доволна. Освен тази процедура други зъбни проблеми не съм имала, само кървящи венци в детска възраст. Отново диагнозата беше стрес. Интересувам се, някой ползвал ли е импланти и изобщо мнение за тях... Едно добро средство за избелване и поддържане белия цвят на зъбките е домашната "лимонада"... имах кратък период в който пушех и дори тогава с чашка-две на ден зъбите ми не потъмняваха...

Случайно попаднах на това в нета... Разкошна музика, разкошна книга.

"..В безмълвие попило кротостта, молитвено приведено небето шепот носи.. В тишина - невидимо се спира до сърцето - СИЛА.. ...И няма думи за това.."