infinity1305
-
Общо Съдържание
827 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от infinity1305
-
-
Наистина няма такава възможност за съжаление...
Новата личност няма да има никакви спомени, нито съзнателни нито подсъзнателни, от предишната и действията и. В липиката се съхранява информация, но новата личност е само облекло за микрокосмоса, и макар да бъде... "сътворена" по причинно - следствените закони и въз основа на предишни "стъпки", нищо няма да е съзнателно за да бъде откупено.
Затова по - добре да не отлагаме добрините за следващ живот а ако наистина са нужни някому - да си ги вършим навреме...
-
"Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.
А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората..."
-
Нормално е да израстват духовно... себереализацията остава на заден план някак..
Чела съм и аз различни теории, Хриско, дори че такъв живот може да бъде избран, че някои умишлено "слизат" в нездрави или осакатени тела. Но мисля, че всичко се определя от кармичния товар, само. Едва ли сме в състояние да избираме, освен ако не сме бъдещи бодхисатви, или... знам ли. А не сме...
-
Ина има златни ръце. Не една от рецептите и съм пробвала, а този лесен козунак тук правя втора поредна година и се получава разкошен. В блогчето и има и други предложения за козунаци /и не само/ с обяснения в снимки дори.
-
hehe
Аз пък питам защо преместените теми им седят линковете повече от два месеца
някакси макар и да е в разговорки т.е кошчето на форума някакси не е приятно за окото )
дори си мисля че темите които сте оставили тук на ''боклука ''(за триене) са по-смислени от тия преместените
.
Каква разлика има дали са тук темите и мненията, или в друг раздел..? И без друго всичко което казваме са празни приказки. Пълните са ги казали вече...
-
Да... навярно е така...
Ако прошката е онази милост, която ще запълни пустотата, след края ми... Или ще ме допълни, с другата ми, сега толкова липсваща част...
Не зная... не осезавам. Още съм.
- Какво е тишината на живота...
- Една пътечка, търсеща Голгота.
-
От пречистване, чрез заличаване...
-
-
-
-
Да, така е. Твореца... Прекрасната Утринна светлина, Носителя на светлината.
Богохулствам или не. Другия е безименен, няма в ума ми човешки знание за Него. В сърцето ми ако вдъхне илпулсче от другата светлина, в която няма мрак, може да се справя с "п.п." и свободната воля. Но да, не Той е силата, която задвижва света, и аз - моя свят. Твореца е.
Омотах се кое да пиша с главни букви вече и кое не.
-
Мне. От това дърво е взела плода Ева и е почерпила Адам с него. После са заживели щастливо заедно в света на Доброто и Злото. До преди да се изкушат така един друг /с някого още/, си живеели в Едем, където са били при един Друг и в служба на Него. И сега е ред да опитат от плодовете на Живота ако искат да се завърнат У Дома.
/на мен може да не вярваш, по две причини :rolleyes:/
-
-
-
С риск да богохулствам бих казала че 10-те божи заповеди не са онова, което са. Иначе питах, да, за природния Бог ли става дума, или за Другия. И ми стана чудно... за кой от двамата се отнася "богохулството" запрещено нам.
-
Това са форми, а формите винаги натъжават. Където има поставена цел неминуемо настъпва и разочарование, дори да бъде постигната. Все нещо не е така, все не достига. В диалектичния свят не може да бъде иначе. Една цел за "излизане" от него би била добра, но ще бъде цел, отново. От друга страна - живот, за избутване. Дори ежедневната грижа за човешката ни къщичка става с цел. Интересна и обширна тема...
Може би не бива да се простираме надалече в целите си... и да се радваме на мъничките промени.
-
Коя е силата, която задвижва света ли? Тя може да бъде само една- единствена:
"Няма друг освен Него"
Много интересен обрат може да приеме темата. Кой точно "Него"?
-
"- Познавам един с дървен крак на име Смит.
- А другия му крак как се казва?"
"Суперкалифраджилистик - експиалидоушъс"
/чели ли сте Мери Попинз ))/
-
Понеже по онова време вече четях пишещите тук и ми беше безинтересно да чета там. Освен това има две дървета. Едното може и да е ябълка, но другото е по-апетитно. Познай защо.
-
-
Бедно арабско момиче /714-801/, продадено в робство още в ранно детство. След време, освободена, заживява самичка в пустинята. След няколко години се връща при хората, в Басра, и живее сред суфиите. От там и името и, казва се Рабиа ал Адавийа. Аскет, отшелник, девица, отдадена единствено на Бог. Има прекрасни стихове...
"Если я Тебе служу из страха ада,
В ад меня отправь, достойная награда!
Если я служу Тебе в надежде рая,
Изгони меня из рая, упреждая...
...
О, Возлюбленный сердец! Нет подобного тому,
Что в Тебе есть. Я молю,
Сжалься надо мной, Отец!
Мой Покой, моя Надежда, Сердце сердца моего,
Все, что жизнью мне дано.
Мир земной - Твоя одежда.
Эхо
Если я служу Тебе по зову сердца,
Закружи мои мечты под звуки скерцо,
Если я служу Тебе, не понимая,
Для чего служу, открой мне ум, играя,
Чтобы страхи и надежды испарились,
Чтобы тождества великому явились... "
Ако четеш руски тук има малко за нея. В нета могат да се намерят доста нейни стихове, но не на български за съжаление...
-
Не. Омърсяването става в личностните ни възприятия.
Значи дали ще се обръщаме с думата "Бог" или със "Шматка" (лишена от настоящият смисъл който знаем) си е едно и също и всякакво знание, че този звук бил по-добър от другият е
Да
И проблема е личен, наш само.
Конкретния пример не е особено подходящ но в крайна сметка и Бог за нас е онова, което си представяме ние и с каквото си я запълваме съответната думичка. И това с нищо не засяга истинския Бог защото май не се побира в никакви думички.Така омърсяването остава в нас и личните ни възприятия. Ние просто не можем да осезаваме друго. И съответно - пълним думите със себе само.
-
Ще задам въпросът си така: Може ли една или друга дума приета за наименование да "омърси" идеята/замисълът/предмета?
Не. Омърсяването става в личностните ни възприятия.
-
Знаете ли, че думите имат цвят и дори са различни на пипане. В някои от по - горните постове са сиви и остри, в други са мекички като памук.
Думите не се променят през епохите. Приказките на Андерсен все още светят.
И да, наистина понякога думите са без значение. За едногодишната ми дъщеричка например. Или за глухонемите, които макар да си служат с "думички", говорят с очи, със сърце. Когато се намесва интелекта... думите стават оръжие, звуците - инструмент.
Оммм никой не крещи, но когато е неискрен, Оммм му докарва само беля на главата
Изразете себе си и настроението си с образи и картини
в Визуални изкуства
Добавено