Jump to content
Порталът към съзнателен живот

infinity1305

Участници
  • Общо Съдържание

    827
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от infinity1305


  1. Наистина няма такава възможност за съжаление...

    Новата личност няма да има никакви спомени, нито съзнателни нито подсъзнателни, от предишната и действията и. В липиката се съхранява информация, но новата личност е само облекло за микрокосмоса, и макар да бъде... "сътворена" по причинно - следствените закони и въз основа на предишни "стъпки", нищо няма да е съзнателно за да бъде откупено.

    Затова по - добре да не отлагаме добрините за следващ живот а ако наистина са нужни някому - да си ги вършим навреме...


  2. "Пропадах някъде, но всичко беше истинско -

    страха от удара, очакването, сблъсъка.

    А после кацнах върху мислите

    и тръгнах по света, нарамил кръста си.

    Като медал върху ревера сив на времето

    оглеждах от високо всички улици.

    И виждах рицарите, стъпили във стремето

    на своите мотори с малки блудници.

    А Дон Кихот прегърнал смело чашата

    във кръчмата спореше със неверници,

    които го закачаха от масите,

    че днес дори в музея няма мелници.

    И тъй загубил в сетен дъх доверие

    започнах да разпитвам плахо хората:

    къде започва пътя към надеждата

    и свършва кръстопътя на умората..."


  3. Нормално е да израстват духовно... себереализацията остава на заден план някак..

    Чела съм и аз различни теории, Хриско, дори че такъв живот може да бъде избран, че някои умишлено "слизат" в нездрави или осакатени тела. Но мисля, че всичко се определя от кармичния товар, само. Едва ли сме в състояние да избираме, освен ако не сме бъдещи бодхисатви, или... знам ли. А не сме...


  4. Ина има златни ръце. Не една от рецептите и съм пробвала, а този лесен козунак тук правя втора поредна година и се получава разкошен. В блогчето и има и други предложения за козунаци /и не само/ с обяснения в снимки дори.


  5. hehe

    Аз пък питам защо преместените теми им седят линковете повече от два месеца

    някакси макар и да е в разговорки т.е кошчето на форума някакси не е приятно за окото ;))

    дори си мисля че темите които сте оставили тук на ''боклука ''(за триене) са по-смислени от тия преместените

    . :)

    Каква разлика има дали са тук темите и мненията, или в друг раздел..? И без друго всичко което казваме са празни приказки. Пълните са ги казали вече...


  6. Да... навярно е така...

    Ако прошката е онази милост, която ще запълни пустотата, след края ми... Или ще ме допълни, с другата ми, сега толкова липсваща част...

    Не зная... не осезавам. Още съм.

    - Какво е тишината на живота...

    - Една пътечка, търсеща Голгота.


  7. Да, така е. Твореца... Прекрасната Утринна светлина, Носителя на светлината.

    Богохулствам или не. Другия е безименен, няма в ума ми човешки знание за Него. В сърцето ми ако вдъхне илпулсче от другата светлина, в която няма мрак, може да се справя с "п.п." и свободната воля. Но да, не Той е силата, която задвижва света, и аз - моя свят. Твореца е.

    Омотах се кое да пиша с главни букви вече и кое не.


  8. Мне. От това дърво е взела плода Ева и е почерпила Адам с него. После са заживели щастливо заедно в света на Доброто и Злото. До преди да се изкушат така един друг /с някого още/, си живеели в Едем, където са били при един Друг и в служба на Него. И сега е ред да опитат от плодовете на Живота ако искат да се завърнат У Дома.

    /на мен може да не вярваш, по две причини :rolleyes:/


  9. С риск да богохулствам бих казала че 10-те божи заповеди не са онова, което са. Иначе питах, да, за природния Бог ли става дума, или за Другия. И ми стана чудно... за кой от двамата се отнася "богохулството" запрещено нам.


  10. Това са форми, а формите винаги натъжават. Където има поставена цел неминуемо настъпва и разочарование, дори да бъде постигната. Все нещо не е така, все не достига. В диалектичния свят не може да бъде иначе. Една цел за "излизане" от него би била добра, но ще бъде цел, отново. От друга страна - живот, за избутване. Дори ежедневната грижа за човешката ни къщичка става с цел. Интересна и обширна тема...

    Може би не бива да се простираме надалече в целите си... и да се радваме на мъничките промени.


  11. Бедно арабско момиче /714-801/, продадено в робство още в ранно детство. След време, освободена, заживява самичка в пустинята. След няколко години се връща при хората, в Басра, и живее сред суфиите. От там и името и, казва се Рабиа ал Адавийа. Аскет, отшелник, девица, отдадена единствено на Бог. Има прекрасни стихове...

    "Если я Тебе служу из страха ада,

    В ад меня отправь, достойная награда!

    Если я служу Тебе в надежде рая,

    Изгони меня из рая, упреждая...

    ...

    О, Возлюбленный сердец! Нет подобного тому,

    Что в Тебе есть. Я молю,

    Сжалься надо мной, Отец!

    Мой Покой, моя Надежда, Сердце сердца моего,

    Все, что жизнью мне дано.

    Мир земной - Твоя одежда.

    Эхо

    Если я служу Тебе по зову сердца,

    Закружи мои мечты под звуки скерцо,

    Если я служу Тебе, не понимая,

    Для чего служу, открой мне ум, играя,

    Чтобы страхи и надежды испарились,

    Чтобы тождества великому явились... "

    Ако четеш руски тук има малко за нея. В нета могат да се намерят доста нейни стихове, но не на български за съжаление...


  12. Не. Омърсяването става в личностните ни възприятия.

    Значи дали ще се обръщаме с думата "Бог" или със "Шматка" (лишена от настоящият смисъл който знаем) си е едно и също и всякакво знание, че този звук бил по-добър от другият е m025.gif

    Да :)

    И проблема е личен, наш само.

    Конкретния пример не е особено подходящ но в крайна сметка и Бог за нас е онова, което си представяме ние и с каквото си я запълваме съответната думичка. И това с нищо не засяга истинския Бог :) защото май не се побира в никакви думички.Така омърсяването остава в нас и личните ни възприятия. Ние просто не можем да осезаваме друго. И съответно - пълним думите със себе само.


  13. Знаете ли, че думите имат цвят и дори са различни на пипане. В някои от по - горните постове са сиви и остри, в други са мекички като памук. :)

    Думите не се променят през епохите. Приказките на Андерсен все още светят.

    И да, наистина понякога думите са без значение. За едногодишната ми дъщеричка например. Или за глухонемите, които макар да си служат с "думички", говорят с очи, със сърце. Когато се намесва интелекта... думите стават оръжие, звуците - инструмент.

    Оммм никой не крещи, но когато е неискрен, Оммм му докарва само беля на главата :sleeping:

×