Jump to content
Порталът към съзнателен живот

infinity1305

Участници
  • Общо Съдържание

    827
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Блог Коментари добавени от infinity1305

  1. Как тихо ми е до прозореца сега.

    В очакване да слея белотата

    на моята последна зима

    с цветята по пътеката от лотоси.

    Красива вкаменелост от коси

    бездъхни съм.

    ... и коренни ръце.

    Как тихо е,

    когато с тях не мога да те имам.

    А Каллас пее...

    Ангели се сливат

    по крайчеца на уличните фотоси.

    ******

  2. “И видях, и ето, бял дим, и на облака седеше Един, който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец и в ръката Си – остър сърп.

    И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, който седеше на облака: Прати сърпа си и жъни, защото е настанал часа да жънеш, понеже жетвата на земята е презряла.

    И Онзи, който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята и земята беше ожъната.

    и друг ангел излезе от храма, който е на небето, като и той държеше остър сърп.

    И още един ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп, като каза: Прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божията ярост.

    И линът бе изтъпкан вън от града и кръв протече от лина и стигна дори до юздите на конете на едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.”

    Една жътва на тялото и една на кръвта, и както в Тайната вечеря се разчупва хляба на Живота и се налива виното на Живота. И двете заедно са водата на Живота...

    Велик е всеки ден, когато това се случва.И се случва на всички, които носят знака на Христос...

  3. Умората...

    умората е онзи сладък миг преди смълчаването на душата, който ако не пропуснем... може би ще прелеем в уют...

    Надежда сякаш има, но неосъзната някак, защото чудесата И докосват само ако липсва напълно.

    Поетиката в теб трепти... благодаря за докосването...

    Тиха, много тиха нощ...

  4. За да не нараня и цвят дори

    в омаята на твоята градина

    в рисунък на крилце

    ме превърни

    и в този свят вълшебен

    ще премина...

    Вдъхновяващи картини споделяте, момичета...

    Замислих се, от кога не мога да разговарям с пеперудите, кога пораснах...

×
×
  • Добави...