infinity1305
-
Общо Съдържание
827 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от infinity1305
-
-
Не знам...
/не помниш ли, не мога да отварям ютуб... и само това успях да открия, но можеш да ми го изсвириш като поздрав от мен, много ми е любимо/
-
-
ще се гледа
особено щом "трябва"
Бих искала да го видиш...
-
-
Трябва да видиш филма. Да усетиш движението, мелодията на водата, докосването на живота...
След "Барака" този филм е продължение на древния зов за обич, но по един неописуем начин. Тук няма действие, няма разсъдък. Има само много любов и тишина...
-
-
всичко това по-горе е спекулация.
Да виждаме ясно какво сме /ако успеем/ наистина е някакво... израстване /в смисъл на проглеждане/, но ако прекалим със самобичуването с думи /мисли/ прилича на лицемерие.
Не е грях да се усмихваш. Не е нужно непрекъснато да се самообвиняваш. Това са емоции, които не помагат за изчистване на себето, на Аз-а, на егото, нито за заличаването им. Напротив - дори трупат отгоре им други нещица. Достатъчно сме черни та да напираме да се очерняме още а сами не можем да се спасим. Нужна е Помощ.
Ако имаш съзнание да се погледнеш без да си кичиш ангелски крилца и ореоли, това е достатъчно, и дори много повече.
А финала на по-горния ти постинг е много хубав. Ние наистина сме капчица само. Но това не е причина да драматизираме.
Хубави са и накъсаните ти мисли. Подредеността много често е просто маска.
Аз те чета. Успех.
-
Любовта не е жертва- Любовта е Посвещение. ...
Вчера всъщност доста разсъждавах за посвещението (даже и стихче написах
). Не са ли посвещението и жертвата едно и също нещо?И малко ли са примерите, доказващи неотделимостта на жертвата от любовта? Дори Христос ли ще забравим?
Този Христос, Който каза "Милост искам, а не жертви" ?
Кристияне, всеки може да спекулира с думите. Никой обаче няма полза от това. Нима трябва да приравняваме безкористната саможертва с коленето на агнета за курбан?
Ужасен пример. Подсети ме за една друга жертва от стария завет. Първия курбан.
Понякога се чудя, добре - жертва, но в името на кого.
Кой иска кръв.
-
И още е казал "Нося ви меч, а не мир"...
-
„Там, где сокровище ваше, там и сердце ваше“
Да...
Сезам, отвори се...
-
Не всички мисъл форми са некрасиви, Гранат... или поне ние си ги харесваме, щом ги храним.
Аз все още не разбирам. Как е възможно да се лекува с мисъл нещо, разболяно от мисли. Друго ще да е лекарството, не мисъл.
-
Ако темата не беше с такава конкретна насоченост, не бих се съгласила с Крис. Но да обичаш някого наистина си е само отдаване и посвещение.
Да обичаш Бога е жертва, или поне съгласие, да ни научи на жертване /отделяне, изоставяне, разделяне, даване/. Той. Без Него не умеем жертвите.
Пък за мен нека не се жертват, и така ще ги обичам. Да не съм бог та да очаквам жертви.
/ама на това с бой се научих.../
-
С мисъл не може да се лекува. Сама по себе си мисълта е само един проект, стерилна, неактивна, и сама по себе си мисълта не може да се реализира.
...
Със сигурност с мисъл не може да се лекува, най-често се вреди така. Но какво ще кажеш за мисълформите. Напълно успяват да се реализират, за съжаление.
-
-
... добре че е Любовта да поправя строшеното след влюбването...
-
Да, аз също вярвам в прераждането. Най-вероятно човек със самото си раждане заключва спомени от предишния си живот, но те могат да бъдат пробудени чрез регресия например. По-интересно ми е как ние можем да общуваме с тези, които вече не са между живите и все още не са се преродили наново. Духовните водачи ли ни свързват, как става? Или те(умрелите) правят връзка с нас в случай, че преценят.
Според будизма човек пребивава в Бардо за около 40 дни и след това се преражда. Ако приемем че е така, нямаме много време да "пипнем" починалия във виталността му и да разменим мисли.
Освен всичко друго мисля че не е възможно за всеки, а ако се случва на някого, жалко за него. Подобни практики никак не въздигат, напротив - заземяват.
Не мисля и че спомен от предишен живот е възможен, всичко се разгражда, заличава се и когато "слизаме" отново да се въплатим /или се качваме, в частност/ ние сме нещо съвсем различно от предишното. Няма какво да помним просто... Кармичния товар се трупа извън съзнанието на личността. А и личността си заминава по направление. Записките не ги правим с нашата си ръчица. Но пък... дежа вю е интересен феномен.
Прераждането за мен е наказание. Сатанински кръг. Безкраен цикъл в един затворен кръг, в балон без глътка въздух в него. Прераждайки ни, силите на кармата ни помитат като ненужен отпадък. Добрата новина е, че наистина можем да се измъкнем от затвора, само трябва да го поискаме.
-
Няма проблем, Азбуки, особено ако жената може да вари лютеница
/може и да не се стигне до други мераци има ли чушка и лютеница/
Много сте сладки
-
-
Преди си мислех че може да има такива приятелства, сега гледам - от страна на жената може, но за мъжа - тц
Да почакаме да станем безполови.
-
Ми не знам дали си заслужава да унищожим сетивата.
Може би има известна полза.
...
Не, не си заслужава... и искайки това сме не по-малко агресивни от самите тях, когато ни причиняват единствено страдания...
Но можем да опитаме да ги ползваме по предназначение. По първопредназначение...
Защото сега с тях осезаваме все ненужности, макар на пръв поглед да изглеждат необходими тези ненужности.
Сетивата би трябвало да са насочени... извън нас.
И на мен ми се иска да ги премажа. Но онова, което ме кара да го искам ме смазва неминуемо повече...
-
Една скорошна случка с моето хлапе -
Преди дни бяхме на гости у приятели и тяхното детенце настояваше дъщеря ми да опита от хлебчетата с шунка, които им бяха сервирани. Домакинята знае, че сме вегетарианци, но явно бе забравила...
Малката културно отказваше на по-малкото дете, опитваше се да обясни, но накрая и писна явно, понеже взе хлебчето, отхапа, преглътна с безизразна физиономия и заяви - "Сега щастлива ли си? Остави ме на мира, аз не обичам месо!"
Наблюдавах я после, ще поиска ли месо, колбас, въобще - наблюдавах я, но сякаш нищо не се бе случило. Още не е споделила с мен за вкуса / за 1 път опита шунка/. Мисля, че вече забрави случката.
Има ли нещо, което трябва да ме притеснява в тази ситуация?
Не желая да започне един ден да хапва месо, но не искам и да и преча на избора...
На колко годинки е? Защо не я попиташ какво е било усещането й, за да си наясно, а не да се чудиш, просто си поговорете и и обясни, че каквото и да обича да яде, това ще е нейния избор и би я подкрепила, както и какви са ползите, вредите...
Не зная на колко годинки е детенцето, но вместо да гадаеш и да се питаш, попитай нея?
Къде го намери този стар постинг : )
Благодаря ти...
Още тогава тя сподели че е глупаво да се яде месо /не задавам излишни въпроси, нейните причини си знае само тя/ и повече не е опитвала. Вече е на 6 и половина и дори обяснява на сестричето си, че новопоникналите зъбки ще са винаги здрави, ако се храни само с плодове и зеленчуци.
Мисля си, че децата просто не мислят за това кое е "за" и кое "против", дали е добре или не, и защо. Те решават да не докосват месо и повече не се връщат към това. И го правят толкова лесно... изключително лесно.
А нашите притеснения обикновено са напразни.
Сега ме тормози друг въпрос. И сигурно отново напразно, но...
Иска ми се да пробвам суровоядство, напълно, но се притеснявам че ще ме последва и тя. А за нея май е раничко. Макар да помня че на нейната възраст /горе-долу/ се хранех предимно със сурови плодове и зеленчуци и само по настояване на "големите" изяждах по някоя сурова чушка, пълнена със сирене. И малко ме интересуваше с какво се хранят те...
-
...
ето ви една неоспорима логика:
"за да направиш маса,
трябва дървесина,
за да направиш дървесина,
трябва дърво,
за да направиш дърво.,
трябва семе,
за да направиш семе,
трябва плод,
за да направиш плод,
трябва цвете...
за да направиш всичко,
ти трябва цвете!
Поздравявам ви!
Разкошен стих...
Благодаря за него
-
Това което си мисля е, че телепатията при хората е невъзможна, поне засега. Необходима е абсолютна чистота, за да се осъществи. В едно задръстено съзнание, в глава, пълна с желания, копнежи, интереси, били и добронамерени, няма как да проникне нечия искра... и да задейства финния механизъм за размяна на мисли. Може би при новородените и децата до някаква възраст е възможно... но май само за Йети вярвам, че може това.
Както и съм убедена, че гласовете ни са дарени за друго, не за говор. За пеене, например, за изкуство. И телепатията е частичка от истинската ни природа, която обаче отдавна сме забравили.
-
Много красив стих...
С партньор навярно е по-леко и по-красиво... но кръста сами си носим, сами го изправяме после..
Партньори са и духа и душата...
Музикални поздрави - 4
в Музика
Добавено
Търсех ги в нета, да, намерих...
Имам две поздравчета за теб:
... , ...
и за всеки който харесва такива...