Jump to content
Порталът към съзнателен живот

infinity1305

Участници
  • Общо Съдържание

    827
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение


Репутация Активност

  1. Like
    infinity1305 got a reaction from Светлина и Хармония for блог пост, Теспих   
    Усмихната подтичва дъщеря ми
    и цялата земя блести в смеха и.
    А тежкото небе примигва нямо
    и се разделя, за да стори път
    за ехото от малките крачета
    надиплящо багажа ми, за спомен.
    Дали ще ме пропуснат след мечето
    без копчено оченце... Но виновно
    ще схлипам пред вратите два куплета
    и после ще запея по детински,
    дори ще потанцуваме с дайрето
    на вечността, с духа ми бедуински.
    Ако е нужно - маски ще наденем,
    ще зазвъним със ангелски звънчета.
    Каквото трябва. Само, за последно
    да чуя двете мънички крачета.
    Бих сторила ковчега си на стълба
    за всеки звяр, убиец и измамник,
    бих заплатила трижди данък кървав
    и мъката на онзи разпнат странник,
    бих просила отсрочка за съдбите
    на всеки, стъпкал Божието име...
    ако пред прага ми сведат очи
    и ме оставят в спомен да я имам.

    Но правото на спомени за нея
    отдавна проиграх с хазартно себе...
    И ще ме върнат тук, за да изтлея,
    под натиска на спомена за тебе.
  2. Like
    infinity1305 got a reaction from Светлина и Хармония for блог пост, Червено канапе   
    Притихвам ли...
    в следобедния сън
    на още недочетената книга,
    когато, босонога за света
    танцувам с аромата на игликата,
    в зеленото безмълвие навън.

    И тихичко,
    съвсем като на пръсти
    пристъпвам към словата ти,
    където
    дъхти на мокър мъх
    и на липа.
    Прочитам се в лазура на небето ти
    и пълна с речни пръски
    се завръщам.
  3. Like
    infinity1305 got a reaction from Светлина и Хармония for блог пост, Войнишки плитки   
    На бойното поле заспаха сенките
    и вечерта поседна, да поплаче
    като момиче, закъсняло с менците
    да напои живота, за петаче.
    А той броеше хилядите трънчета
    в небето на небесната градина
    проболо козирката му изтънчено,
    като решето, през което виното
    божествено преливаше душите
    престорили сърцата си на чаши.
    И галеше вечерно по косите
    момичето със стомните за плач.
    Над бойното поле заспаха птиците
    и се завърна тихо пустотата ми
    с целувката на утринна девица,
    отмила спомена за самотата,
    оставила ми в дар трофеи бели
    като печат по кожа заклеймена.

    На бойното поле от днес съм смела.
    Без твоя огън кладите студени са.
  4. Like
    infinity1305 got a reaction from Светлина и Хармония for блог пост, Сянка   
    И ако пак си приютиш мечтата.
    По Донкихотовски. И по момчешки.
    И даже мелници да не блестят нататък.
    И да е само врявата човешка.

    И слънчевите пориви да сеят
    не зърно за Жътваря, а безумие.
    И ако в нея още само тлеят
    останките от хвърлените думи.

    И ако пак докоснеш мрака в нея.
    И ако с дъх я възкресиш до песен.
    /навярно да те срича не умее...
    когато музиката е ранимо лесна.../

    И ако пак в студените и пръсти
    перото затанцува в нежен ритъм
    и мислите и, валсово невръстни
    надиплят рими, за да те опита...

    прости и неугледната одежда
    и дрипавите стихоплетства късни.
    По листите си ще стаи надежда
    в която шепотно да я откъснеш.

    Ще приютят студените и длани
    един разкъсан поглед, на момиче
    побран в кристална капчица от нямане,
    солена от безсмъртното обричане.
  5. Like
    infinity1305 got a reaction from Светлина и Хармония for блог пост, Път   
    Те докоснаха нещо, за което не знаех,
    те дори се строиха вътре в мен във редичка,
    и запяха без глас, с онзи порив омаен
    който сякаш помита, а погали ме, тихичко.

    Те са хиляди сенки в онзи свят на разруха
    и са малки светулки в тъмнината на злака,
    те са живия звук, който някога чухме
    и забравили как, по човешки оплакахме.

    И към тях ме зове нещо тъй непознато.
    /А оставам в прахта, по очи, на колене./
    С отмалели нозе как да тръгна след вятъра...
    как да стигне до тях нещо тежко от мене.

    И защото не можеш, те оставям на прага
    мое скъпо огнище, мое вярно небе,
    тъй отдавна ранимо, топлина недочакало.
    А което не съм, Светлина се зове.
  6. Like
    infinity1305 got a reaction from Светлина и Хармония for блог пост, Ден, Велик   
    Само онзи ще бъде Велик, след космичната нощ.
    С призори покосените гроздове в земното лозе.
    С аромата на чистото вино, с жътварския кош,
    след последната яростна жътва, с големи залози.

    Аз ще бъда до облака, хвърлил блестящия сърп,
    и от огъня късен със Него ще сричам душите.
    Заколените гарвани аз ще подема, на гръб
    към земята на сенките, стегнала здраво юздите ми.
    И ще рея нагоре очи, след безбройни пера,
    полетели с крилете на новите, слънчеви дрехи.
    Ще копнея земя, от която и мен да берат,
    щом презрея за теб, и потърся от Него утеха.

    А мнозина достигат вратите, но малко минават през тях.
    Пред последния праг е издигната тройна съблазън.
    Но блести на челото ти слънчице - приказен знак,
    от човешкия Син - да преминеш във храма белязан.
  7. Like
    infinity1305 got a reaction from Светлина и Хармония for блог пост, В самота   
    Между нас се простира една необятна земя
    и притиска в сърцата ни още невръстния извор.
    Аз протягам ръка, и достигам небето сама
    под безкрайния купол на стегнат
    в съмнения избор.
    Търся теб... но следите ти зеят с дълбоки дула
    и след всяка молитва дочувам разкъсана песен.
    И от своята малка, покрита с прозрачни була
    неоткъсната обич, питам още, и още...
    Къде си...
    И мълчат небесата. А трябваше някъде там
    да приготвят за нас малка къщичка, в розово - бяло.
    И да бъдем изваяни стълбове в светлия Храм,
    в неподвижния сън на Живота. До тебе ли...
    Зная ли...
    И мълчи Тишината. Притварям след нея очи
    уморена от опити нейната сила да нося.
    Но дълбоко отвътре в безмълвие, тихо звучи
    онзи тежък въпрос, преобърнал света ми...
    Защо си...
  8. Like
    infinity1305 got a reaction from Светлина и Хармония for блог пост, Ние с теб   
    Ние с теб се стремим към еднаква на вид Светлина
    и утъпкваме близки по своята трънност пътеки.
    Ние с теб разораваме рано, по изгрев деня
    и засяваме в топлата прах зрънце против-човека.
    Ние с тебе копнеем да бъде последна нощта,
    приютила в сърцето си лунна корона и жезъл.
    И отдаваме себе си в дар на света и пръстта,
    за да бъдем пречисти за огъня, Него понесъл.
    Ние с теб... Но посреща ни с двойна целувка смъртта.
    Ти летиш... в одаяние бяло, от златни пътечки.
    Аз събирам криле, потъмнели за миг в пепелта
    на безкрайния преход от огън, към още човешко.
    И оставам в съня... в ароматния сън на едно
    неразлистено никога, малко, измамено цвете.
    С две Голготи - от черно, и прелестно златно руно
    ние с теб в светове недокоснати тихо ще светим.
  9. Like
    infinity1305 got a reaction from Светлина и Хармония for блог пост, Фантазия   
    Зад ресниците
    в сиво-зелена тъга
    плува малък оазис надежда.
    И прокарва в сърцето
    дълбока река,
    синьо-пулсно към мен я повежда.
    А вълните помитат
    по пътя си всяко
    неразумно проболо доверие.
    И кънтящите стъпки
    на някога някой.

    Ще доплувам сама
    до преддверието.

    Ще поседна
    на второто стръмно стъпало,
    над което посока вали.
    Ще послушам в сърцето си зрънцето бяло.
    То е верния път, Амели...
    То е малкото
    тайнствено
    златно
    ковчеже -
    непотребното вчерашно зрънце.
    И е цял океан
    от прекрасна надежда.
    Късче обич, от другото слънце.
    Късче пламък, разпалил
    светилника седем.
    Дъх от чисти, смълчани води.
    Цвете, в най-разцъфтелия облик
    на Едем,
    чийто сън моят Друг ще роди.



    16.02.2010
  10. Like
    infinity1305 got a reaction from Светлина и Хармония for блог пост, Прошки   
    Какво да им прощавам. Аз съм простичка.
    Устроена съм само да обичам.
    Да ми прощават ленената рокличка,
    и розите, с които ще се кича.
    Да си прощават друг на друг усмивките.
    Че ги прераждат като покаяния.
    Небе напал, и лешояд в копривата.
    Простени нека са им подаянията.
    Простени нека тръгнат да убиват.
    Простена е душевната им смърт.
    А всеки ден без прошка си отива
    момиченце, в бърлогата на кърт.
    Новородена още, Палечка на дните,
    в просията на бедните ни същности.
    Без прошка ще се залича в следите и.
    Дори и не помислям да се връщам.

  11. Like
    infinity1305 got a reaction from Светлина и Хармония for блог пост, Нима заблуда е...   
    ... как утрото на белите мечти
    разтваря устни
    подобно жаден цвят
    за стихнали крилца на пеперуда...
×