Валентин Петров

Много хубав и съдържателен пост
Все пак в пре-Одисеевия период Цирцея има един нюанс. Тя като че ли също е пасивна.
В историята и не личи да си търси кандидат-прасета.
Седи в двореца си, има власт и богатство, няма никаква нужда да се грижи за насъщния.
Прекарва живота си във веселие с другите нимфи. Но като идват сами жертвите, няма прошка.

Ето какво казва по повод на това Иван Ефремов:


Само че има нещо не наред. И то е крайният резултат (свините). Колкото и да е пасивна, има голям проблем.

Добрите и божествени качества, като например гостоприемството са еволюционни за човека и за тези около него.
Отрицателните качества - водят до физическа и духовна деградация.

Трудно се пише за жената въобще

Но например Цирцея ... един май все още модерен мит.

Какво ли искаше да каже Омир?

Ето една интерпретация от Уотърхаус:


Одисей тук е показан значително по ниско от Цирцея в много отношения.

Интересно че българската илюстрация в соц. издание на Одисеята, която не намерих в интернет, показва коренно различна картинка. Ако някой я има бихте ли я сканирали, поучителна е. На нея Одисей е в поза на победител, хванал коленичилата Кирка с лявата ръка за косата, а в дясната - меча, очевидно готов да пристъпи към действие ако не се разберат.

Какво търсим или намираме в Цирцея?

На мен все пак ми навява чувство за опасност, безсмисленост, погрешна посока.
Индиректно това е като че ли и мнението на Омир. Синът на Цирцея от Одисей, Телегон - убива баща си.

Бих се радвал да чуя вашите мнения.

Ние имаме пълна свобода за реализирането на целите, които са съществени от гледна точка на човешкия дух. Значи първо трябва да извършим правилната оценка на важността на съответната наша цел от духовна гледна точка. Да знаем какво е ценното в постигането й, също така какви ще са последствията. ...

Айде малко демокрация. Плащате ли си данъците? Работите ли? Кой ви издържа? Как се осигурявате? И колко отива зз държавата? За да можеш да имаш претеннции към нещо, трябва да си дал преди това. Ние каво даваме. Аз знам какво давам - аз издържам с моята заплата затворници, малцинства, безработни майки и всякакви маргинали, които искат вскякави права - а те какво дават - те с какво са полезни на републиканския бюджет?

Т. е. преди да говорим за каквото и да било общество - е ясно, че е свързано с пари и с бюджет. Та отвъд красивите фрази, ми е интересно кой какво и как дава пари на тази държава България. Сиреч, тогава може да се говори и за демокрация - кой какво е дал, за да се чувства добре и да има претенции.

Т.е. аз имам претенции, тъй като осигурявам онези, които мразят и се бунтуват срещу статуса и развяват знамена. Какво биха казали ордите от негодуващи - те какво са направили тази държава да е добре?

Защо търсиш доказателства отвън? Опитай се самата ти да намериш доказателсвата. Опитай се сама да го видиш. Ако някой математик напише сложна формула доказваща някакво взаимоотношение, колко хора ще разберат написаното? Последното ще е разбираемо само за математиците. Ако един художник се опита да изрази някакво чувство в своята картина, колко хора ще го забележат? Ще го забележат само тези, които са развили в себе си съответното усещане. Ти не искаш просто доказателства за Бог, но ти искаш някой да ти ги предостави в такава форма, че да можеш да ги разбереш и ще отхвърлиш всичко останало. Само че Бог е нещо безкрайно и съвършено, а човешката способност за разбиране е ограничена. Всеки може да разбере съвършенството дотолкова, доколкото му позволява собственото съзнание. Чуждото разбиране не ти върши работа. Та дори и да зададеш въпроса: какво е Бог, ще получиш хиляди различни отговора. Когато търсиш доказателства за нещо, трябва да можеш да определиш това, което искаш да докажеш. Значи трябва да си наясно какво разбираш под „Бог“.

Другояче казано позицията ти по въпроса няма да ти помогне тя става само да си пазиш положението в битови и социални взаимоотношения. Всички които наистина познават бога няма да си направят труда да те убеждават, а тези които се засилят да го правят е сигурно заради сметки и интереси без да могат да ти предадат светлината му. Тази позиция се е формирала с времето от многото лъжливи божии хора.

Ето ти още едно образно сравнение ако ти се занимава да четеш явно ми е муза тези дни - представи си една разкошно обзаведена стая в палат. Пълна в произведения на изкуството, скъпоценности, етс. Ако влезе една мишка какво ще види и разбере - единствено ако има изпаднало сиренце някъде и всичко друго ще е фон, несъществуващо. За нея това е реалното и дори да ходи по картина на пикасо няма да я различи от мокет или трева. Какво ще види ако влезе крадец? човек с артистични наклонности? бизнесмен? гений? светец? Така и бог е видим във всяко нещо в тоя удивителен свят, прелива, очарова, вълнува, побърква, прави очите широко, широко ококорени за да не се затворят никога повече. Той наистина е всичко хубаво във всичко. Но трябва култивирано съзнание за да го възприемеш иначе го гледаш и не виждаш

Едно се иска от човека – да бъде добър. Добродетелта е магическа пръчица, която магите в древността още са носели в ръката си. Магическата пръчица в ръката на човека струва повече от всички богатства на света. Тя е живата единица, подир която нулите се нареждат. На тази пръчица се подчиняват всички сили в природата. Добрият човек, в прав смисъл на думата, с едно вдигане на ръката си може да разсее облаците и да поправи времето. Няма ли магическата сила в себе си, вместо да оправи времето, той го разваля. Добрият човек помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях.

Търсете доброто в себе си , а не отвън. Ако искате да проявите доброто, което е вложено във вас, отворете сърцето си за Бога. Той е извор на всички добрини. Ако сте изгубили магическата си тояжка, идете при Онзи, Който ви е създал, и помолете Го да ви я върне. Чрез нея вие можете да придобиете всичко, което ви е нужно. Който носи магическата тояжка в ръката си, знае как да постъпва с хората и как да се справя с мъчнотиите.

И тъй, да живеете с доброто, това е най-лесният път. Без доброто мъчно се живее. Когато някой казва, че животът е тежък, това подразбира, че той е изгубил магическата пръчица, т.е. доброто. Доброто е светлина, която оправя пътищата на човека. Моисей имаше магическата тояжка в себе си. достатъчно беше да вдигне жезъла си, за да постигне всичко, каквото желае. С помощта на жезъла си той изведе евреите от Египет. С него той раздели Червеното море на две и евреите можаха да минат по суша. С тояжката си Моисей направи чудеса пред евреите. Така те разбраха силата на доброто. Мощна сила е доброто! Който е придобил магическата пръчица, той може и да учи, и на бойното поле да отиде, но всичко ще върви добре. Като срещне неприятеля си, ще го удари, ще го повали на земята. След това ще се приближи при него и ако е ранен, ще превърже раните му; ако е убит, ще го възкреси. Неприятелят му ще тръгне с него и ще му стане приятел. Така той ще му покаже силата, която доброто крие в себе си.

Помнете: Доброто е единица мярка на физическия свят. На земята без доброто не можете да направите крачка напред. Щом носите доброто в себе си, разумните и светли същества ще бъдат на ваша страна. От тях ще придобивате знание, сила, богатство. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да има на своя страна светли и разумни същества? Ако влезете в Божествения свят, там Любовта е мярка на нещата. Щом придобиете Любовта и доброто, като плод на Любовта, вие притежавате богатството на целия свят.

Задача: Цял месец мислете върху доброто като основа и единица мярка на нещата, като начало на живота. Щом помислите за доброто, кажете си: „Аз съм добър, защото Бог ме е направил добър“. Не питайте, вярно ли е това, или не. По естество човек е добър. На земята доброто господарува. И злото се подчинява на доброто, защото живее в него. Работете съзнателно за проявяване на доброто в себе си и след един месец ще видите какъв е резултатът на вашата работа.

Ще кажете, че тази работа е мъчна. Каква мъчнотия има във възприемане на светлината, на въздуха и на храната? Отвори очите си и светлината сама ще мине през тях. Разшири дробовете си и въздухът сам ще си направи път. Отвори устата си и храната сама ще влезе в нея. Малко се иска от човека. Освободете се, за да се прояви доброто във вас. То е вложено във вас от самото начало. Без доброто няма развитие. Доброто осмисля нещата. Всичко може да изчезне на земята, но доброто остава за вечни времена.
:feel happy:
Единца мярка

Доброто обаче не се създава, то се ражда. То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви.

Доброто започва с нищожните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В Злото има винаги разпадане, разединение.

Доброто изобщо, може да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика.

Така е и с добрия човек. В него доброто е като извор. Затова той всякога, при всички условия, си остава добър. ... Добрият човек, изобщо, има по-съвършено устройство. Той е високо напреднало същество. Ето защо, всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош. В този смисъл казваме, че Злото е неизползвано Добро.

Болният човек не може да прави добро. Очевидно, тук не става въпрос за обикновените „добрини“, така както хората ги разбират.

Истинското Добро, от гледище на Божествената наука, се определя с три качества: то носи живот, светлина и свобода. Няма ли ги тези три качества, то не е Добро. Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата – чрез Истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята.

За да бъде една наша постъпка истински добра, тя трябва да бъде жива, да ходи след нас. Доброто трябва да ни придружава. Ако Доброто не може да дойде след нас, то не е Добро. Моето добро трябва да дойде след мене. А за да дойде след мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода, както за мен, така и за онзи, комуто правя добро.

Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш добро на един човек, това добро се отнася и за целия свят. Дали хората ще знаят това или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това добро ще се ползуват всички. Затова казвам: да правиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез тебе в своята доброта, в своята Любов, мъдрост и истина.

Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от Небето стават на крака, понеже в Доброто е скрит Бог.

Едно се иска от човека – да бъде добър. Добродетелта е магическа пръчица, която магите в древността още са носели в ръката си. Магическата пръчица в ръката на човека струва повече от всички богатства на света. Тя е живата единица, подир която нулите се нареждат. На тази пръчица се подчиняват всички сили в природата. Добрият човек, в прав смисъл на думата, с едно вдигане на ръката си може да разсее облаците и да поправи времето. Няма ли магическата сила в себе си, вместо да оправи времето, той го разваля. Добрият човек помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях.

Търсете доброто в себе си , а не отвън. Ако искате да проявите доброто, което е вложено във вас, отворете сърцето си за Бога. Той е извор на всички добрини. Ако сте изгубили магическата си тояжка, идете при Онзи, Който ви е създал, и помолете Го да ви я върне. Чрез нея вие можете да придобиете всичко, което ви е нужно. Който носи магическата тояжка в ръката си, знае как да постъпва с хората и как да се справя с мъчнотиите.

И тъй, да живеете с доброто, това е най-лесният път. Без доброто мъчно се живее. Когато някой казва, че животът е тежък, това подразбира, че той е изгубил магическата пръчица, т.е. доброто. Доброто е светлина, която оправя пътищата на човека. Моисей имаше магическата тояжка в себе си. достатъчно беше да вдигне жезъла си, за да постигне всичко, каквото желае. С помощта на жезъла си той изведе евреите от Египет. С него той раздели Червеното море на две и евреите можаха да минат по суша. С тояжката си Моисей направи чудеса пред евреите. Така те разбраха силата на доброто. Мощна сила е доброто! Който е придобил магическата пръчица, той може и да учи, и на бойното поле да отиде, но всичко ще върви добре. Като срещне неприятеля си, ще го удари, ще го повали на земята. След това ще се приближи при него и ако е ранен, ще превърже раните му; ако е убит, ще го възкреси. Неприятелят му ще тръгне с него и ще му стане приятел. Така той ще му покаже силата, която доброто крие в себе си.

Помнете: Доброто е единица мярка на физическия свят. На земята без доброто не можете да направите крачка напред. Щом носите доброто в себе си, разумните и светли същества ще бъдат на ваша страна. От тях ще придобивате знание, сила, богатство. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да има на своя страна светли и разумни същества? Ако влезете в Божествения свят, там Любовта е мярка на нещата. Щом придобиете Любовта и доброто, като плод на Любовта, вие притежавате богатството на целия свят.

Задача: Цял месец мислете върху доброто като основа и единица мярка на нещата, като начало на живота. Щом помислите за доброто, кажете си: „Аз съм добър, защото Бог ме е направил добър“. Не питайте, вярно ли е това, или не. По естество човек е добър. На земята доброто господарува. И злото се подчинява на доброто, защото живее в него. Работете съзнателно за проявяване на доброто в себе си и след един месец ще видите какъв е резултатът на вашата работа.

Ще кажете, че тази работа е мъчна. Каква мъчнотия има във възприемане на светлината, на въздуха и на храната? Отвори очите си и светлината сама ще мине през тях. Разшири дробовете си и въздухът сам ще си направи път. Отвори устата си и храната сама ще влезе в нея. Малко се иска от човека. Освободете се, за да се прояви доброто във вас. То е вложено във вас от самото начало. Без доброто няма развитие. Доброто осмисля нещата. Всичко може да изчезне на земята, но доброто остава за вечни времена.
:feel happy:
Единца мярка

Доброто обаче не се създава, то се ражда. То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви.

Доброто започва с нищожните, с малките неща. Но те постоянно растат, увеличават се, размножават се, организират се и се съединяват в едно цяло. В Злото има винаги разпадане, разединение.

Доброто изобщо, може да се уподоби на извор, който постоянно тече. Злото пък прилича на пресъхнал извор, който едва сълзи. Злото много обещава, ала нищо не върши. Доброто пък не обещава, но всичко върши. Изворът има ли нужда да обещава, че ще тече? Той си блика.

Така е и с добрия човек. В него доброто е като извор. Затова той всякога, при всички условия, си остава добър. ... Добрият човек, изобщо, има по-съвършено устройство. Той е високо напреднало същество. Ето защо, всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош. В този смисъл казваме, че Злото е неизползвано Добро.

Болният човек не може да прави добро. Очевидно, тук не става въпрос за обикновените „добрини“, така както хората ги разбират.

Истинското Добро, от гледище на Божествената наука, се определя с три качества: то носи живот, светлина и свобода. Няма ли ги тези три качества, то не е Добро. Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата – чрез Истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята.

За да бъде една наша постъпка истински добра, тя трябва да бъде жива, да ходи след нас. Доброто трябва да ни придружава. Ако Доброто не може да дойде след нас, то не е Добро. Моето добро трябва да дойде след мене. А за да дойде след мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода, както за мен, така и за онзи, комуто правя добро.

Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички. Като направиш добро на един човек, това добро се отнася и за целия свят. Дали хората ще знаят това или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това добро ще се ползуват всички. Затова казвам: да правиш добро, това е един свещен акт, защото по този начин ти предизвикваш Бога да се прояви чрез тебе в своята доброта, в своята Любов, мъдрост и истина.

Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от Небето стават на крака, понеже в Доброто е скрит Бог.

Разумният свят изисква от всички хора да живеят братски, по любов.
Разумният свят е отегчен от безпорядъка, който хората са внесли в света, от кривите човешки мисли, чувства и постъпки, от човешките заблуждения.

Човешките недоразумения се отразяват във великия свят и произвеждат големи катаклизми.
Разумният свят е решил да накаже хората не с потоп, както едно време, но с огън.
Хората са изкопали подземни скривалища, да се пазят от собствените си бомби, но къде ще се крият от огъня, който слиза отгоре?
Този огън ще разтопи земята на дълбочина повече от 25 метра.
Къде и как ще се крият хората от този огън?

Какво ще стане тогава с човечеството?
Който оцелее, той ще говори.
Вярно ли е това, или не, всички ще го опитате.
Няма да остане човек на земята, който да не мине през този огън.
Вие трябва да бъдете готови, да издържите на този огън, както издържаха тримата момци в огнената пещ.

Близо и далече
(Съборни Беседи, 22.09.1939 05:00 Петък, София)

из "Акордиране на човешката душа"

из "Акордиране на човешката душа"

из "Акордиране на човешката душа"

Иска ми се отново да обърна внимание на един цитат в темата отпреди година и половина.

Значи чистотата не е цел, а условие за нашето развитие. Тя наистина е нещо индивидуално, защото най-добрите условия за различните хора също се различават. Чистотата нищо не отхвърля, а утвърждава необходимото за духовния ни прогрес. Това, което е несъвместимо с последния, си отпада съвсем естествено в съответното време.

Когато говорим за чистотата е добре да направим една разлика между физическия свят и света на човешката психика. Иначе ако се опитваме да приложим принципите валидни за материалния свят към човешкото съзнание, това няма да ни доведе до желаните резултати. В материалния свят за да постигнеш чистота е необходимо да „изхвърлиш боклука“. Друг начин няма. В по-фините светове обаче чистотата се постига като се утвърждава самата тя. Там ние изграждаме чистотата. Това е повече творчески процес, отколкото почистване, така както сме свикнали примерно в домакинството. Чистотата е хармония и красота. Красотата и хармонията не могат да бъдат постигнати с отхвърляне на техните противоположности, но където имаме красота и хармония за техните противоположности просто няма място, където да се проявят.

Съответстват си, но никога не са еднакви. Подобието не е еднаквост. Жалко е, че четеш без никакво желание да вникнеш в смисъла на написаното. Но това си е твой избор. Думата „духовен“ не съм я използвал нито веднъж. А разделянето което направих е по-скоро между вътрешното и външното (външния физически свят и вътрешния свят на човешката психика), при това без да оценявам едното като чисто или положително, а другото мръсно или отрицателно.

...знаех ще разлая кучетата



Да, една хубава мисъл за майчинството.
Тя съвпада с мисленето на патриархалните общества, което е досущ като твоето: децата са от Бога. След като той ги праща, той ще се погрижи да им прати храна и дрехи. Да, децата се раждат заради любовта към тази душа която идва да живее на земята.

Друг случай беше социализма, за много - нещо като обществото на богатите хора. Човек можеше да не си прави сметка с какво ще отглежда децата си. Училища и университети бяха безплатни, парите за храна и дрехи, символични. Неприятният момент беше материализмът.
Децата на българите се раждаха обикновено при нанасяне в нов апартамент. Изключително позорно, нещастно и масово явление беше абортът.

Споменах в предишния си пост че децата в Канада се планират, включително от финансова гледна точка. Има един известен софтуерен гений, Стив МкКонел, известен със забележителните си книги за изкуството на програмирането, за управление на проекти и на оценяване на време за извършване на сложна интелектуална работа. Той казва, като пита шефът за колко време можем да направим един проект, да не отговаряме преди да седнем и с познанията които имаме, не пресметнем всеки етап. Тоест трябва да се изчислява, и то добре!

Ти не би ли направила астрологично изследване за подходящия момент на зачеване на бъдещото си дете? Защото това е най-важният момент, а не момента на раждане. Да знаеш че можеш да родиш дете винаги усмихнато, гениално в музика, изкуство и живопис? Защо да не му дадеш тези качества от самото начало? Или човек трябва да бъде воден само от избликналата страст? Не мисля.

Двете деца са изчислени по една формула за запазването на жизнената енергия с която няма шега.
Знаех я и преди да прочета същото у Учителя Беинса Дуно.

Азбуки, изречението ми не беше адресирано до теб.

Великите Учители казват истината, за разлика от средния човек.


Аз не съм изчислявал за децата си. Родиха се сами, да са живи и здрави. Но не мога да отрека правилното мислене на западните хора.


Божидар, плащаме $600 на месец за училището на малката и 300 за спорт. Плюс доста други неща. Тук не се парадира с това. Наши приятели плащат и повече. Тя сама си избра училище където отидоха с други нейни приятелки. Cлед вяла съпротива, отстъпих. И съм много доволен от това. Мисля че в това училище всички деца учат сериозно и така се стимулират едно друго. Отношенията между тях са изключително учтиви и уважителни. Не е винаги така в безплатните училища. В тях често учат децата на много по-богати хора. Всеки прави изборите си по важност и никой не му се бърка.

Преди мислех западните хора неспособни да разберат що е себедисциплина. И тук съм съдел прибързано. В Монреал сега стават промени които ме убеждават всеки път че разумът трябва да ръководи човека в здравето, семейството, образованието, обществото и всичко останало. Тук вече има не само обикновеното рециклиране на хартия, пластмаси и метал, което е по домовете и в публичните места. Събират се и хранителните отпадъци за да се преработват за торове.
Внушителен брой хора всеки месец минават към вегетарианство и стават непушачи, спират марихуаната и пр. И невегетарианците също ограничават месото по количество, спират свинското и телешкото, намаляват алкохола и то само бира и вино. Бързо расте броят на хората които се занимават с йога, тя дори се рекламира по светлинните табла. Интересът към звездите играе роля също, защото те често споделят големите положителни ефекти от минаването им към вегетарианство или йога. Всичко това толкова ме радва, след много години в които бях се примирил че ще остана в изолирано малцинство.

Разумът не е несъвместим с любовта нито с духовността. Когато човек изостави материализма, той може свободно да избере своя начин на живот в съответствие със своите духовни идеали. Той може да жертва големи суми пари за образователни програми, за изследвания и др. Животът е уравнение за мъдрия и разумния. Работата трябва да е ръководена от мисълта за целта. Същото е и в духовния живот. Лодката на духовния човек се клати много, защото цялата карма се превръща в нищо на тласъци. За да не потънем в реката трябва да се държим за Ръката.

В йога, целта на живота е достигане до Мукти, свобода от карма, преди физическата смърт.
Подобно е било състоянието на няколко десетки ученици на Учителя.
Това са моите герои и аз ниско се прекланям пред техния подвиг.

Човек за да реши да има деца, трябва до голяма степен да е решил въпросите
с тяхното изхранване, училища, да е доволен от живота, ценен като работник, а
също така от обществото и държавните органи, и да знае че България ще остане
да съществува че и бъдещите му деца му ще имат възможността да са щастливи.

Няма засега ппартия в България която да си поставя цели за постигане до успешни
условия за нашите сънародници българи. Изглежда че колкото и години да минат
те са време което тече без полза. Не бих се учудил ако и за 45 години не се достигне
до това за което 45-те предишни години, изглежда стигнаха.

В Русия в момента има партии които си поставят задачата за демографското положително
развитие след първите 1-3 базови цели на Русия.

Не мога да видя засега честни & силни политически фигури в България. Напротив, могат
да се видят примери на корупция и индиферентност към нуждите на народа и на България.
При това положение положителните промени от членството в Европа са силно
забавени.

Има една неприятна особеност на политиката в България и другаде. Винаги само отгоре са
се избирали и лансирани "подходящите" млади хора да попълнят редиците на бъдещите
управляващи.

Много от честните хора в България също никога не биха се захванали с политика.
Навярно са прави, защото вероятно бързо и здраво ще ги окалят ако не биха приели да
сътрудничат и да си мълчат.

Затова сега са нужни силни фигури с неопетнена чест и патриотизъм, които да израстат отдолу
с подкрепата на своите колеги, съседи, съграждани и други достойни хора от страната.

Иначе за съжаление не виждам начин положението скоро да се подобри.

Да, също и за други интереси.
В Египет жреците са говорели език неразбираем за простолюдието.
Повечето жречески и религиозни съсловия са имали също свой език.
Учените в средновековието, алхимиците, астролозите и маговете са използвали предимно латински
и специфична терминология.
Аристократите са получавали образование по няколко съвременни и 1-2 класически езици.
Тяхният речник е бил много богат и практически неразбираем за долните съсловия.
В Япония и до днес мъжете говорят на различен японски от жените.

В информатиката сега се говори и пише на английски в световен мащаб. Съответните думи и
изрази са част от речника на хората работещи с ИТ. Как може да е иначе? Има тъжни
истории на хора инсталирали сървър на местния си език. Невъзможен е за поддръжка.
Дори радетели за чистота на езика като французите отдавна се предадоха в този сектор.

Учудвам се обаче от използване на повече от 30% чужди думи в един не-ИТ текст
или в речник на образован човек. Българските думи звучат по-чисто и скромно,
и се приемат по-добре от хората заради ясния им смисъл.

Според мен трябва да осъзнаваме думите които използваме. Дори да полагаме малко повече усилие
да намерим подходящите български думи, разбираемостта си струва труда.

Човек за да реши да има деца, трябва до голяма степен да е решил въпросите
с тяхното изхранване, училища, да е доволен от живота, ценен като работник, а
също така от обществото и държавните органи, и да знае че България ще остане
да съществува че и бъдещите му деца му ще имат възможността да са щастливи.

Няма засега ппартия в България която да си поставя цели за постигане до успешни
условия за нашите сънародници българи. Изглежда че колкото и години да минат
те са време което тече без полза. Не бих се учудил ако и за 45 години не се достигне
до това за което 45-те предишни години, изглежда стигнаха.

В Русия в момента има партии които си поставят задачата за демографското положително
развитие след първите 1-3 базови цели на Русия.

Не мога да видя засега честни & силни политически фигури в България. Напротив, могат
да се видят примери на корупция и индиферентност към нуждите на народа и на България.
При това положение положителните промени от членството в Европа са силно
забавени.

Има една неприятна особеност на политиката в България и другаде. Винаги само отгоре са
се избирали и лансирани "подходящите" млади хора да попълнят редиците на бъдещите
управляващи.

Много от честните хора в България също никога не биха се захванали с политика.
Навярно са прави, защото вероятно бързо и здраво ще ги окалят ако не биха приели да
сътрудничат и да си мълчат.

Затова сега са нужни силни фигури с неопетнена чест и патриотизъм, които да израстат отдолу
с подкрепата на своите колеги, съседи, съграждани и други достойни хора от страната.

Иначе за съжаление не виждам начин положението скоро да се подобри.

Всички коани целят да доведат човека в това състояние.
<br style="">



Да, мозъчната машина трябва да спре предметното, феноменално мислене за "неща". Тогава освободената енергия отива в по-висшите центрове и може да осъзнае менталното тяло.











:thumbsup:

Да, сърцето се освобождава от постоянния терор на човешките безпокойства. Щастлив момент.







Картинките горе бяха илюстриращи апорията на Зенон със стрелата, приложена към достигане до спиране на мисленето.

В нея се говори за стрела която никога не може да достигне мишената. Защото първо преминава половината и и остава още половината, после, още една четвърт от разстоянието, след това една осма и Зенон заключва че винаги ще има една малка част от разстоянието което трябва да бъде измината и така ще има вечно движение към целта. Това е илюстрирано с втората картинка от серията.





Картината на рибата която скача във въздуха се нарича "Дългата въздишка".


Достигане до немислене е тясно свързано с дишането.


Най-важният момент при дишане е когато вдишването преминава в издишване и обратно.





Йога Сутра на Патанджали пише "Йога е прекъсване на модификациите на съзнанието... Спирането на мисленето е предшествано от нагласата която остава последна, за спиране на всяка следваща мисъл. " Така че апорията на Зенон може да свърши отново работа. Разтяга се интервала между мислите така че накрая последната не може да даде начало на нова мисъл. Между тях е наблюдението и нагласата за спиране.