Валентин Петров

Човек разполага със седем сетива с които да възприема света и ум с който да разбира и осъзнава това, което възприема чрез сетивата. Разбира се както сетивата, така и умът са далеч от съвършенството. С грубите физически сетива ние можем да възприемем само най-грубите проявления на духа. Ние можем например да видим една ябълка, да я вкусим, да я помиришем. Това са все начини да се опознае нейната същност посредством нейното проявление. Няма друг начин. Духът не може да бъде осъзнат директно извън формите си на проявление. С усъвършенстване на сетивата и умът ние можем да се научим да различаваме по-висшите проявления на духа, който превъзхождат многократно грубите физически прояви. Но това също се форми, дори и по отношение на тях да се използват термини като „арупа“ (т.е. лишени от форма). Това са изрази идващи да покажат, че това не са статичните и ясно-обособени форми, които познаваме, а едни динамични, абстрактни форми. От закона за подобието трябва да е ясно, че възприемането във висшите светове не може да се осъществява по принципно различен начин от начина по който се осъществява в грубата материя. Да, естествено е да има различия, но пак са необходими сетива и пак е необходим инструмент с която информацията от сетивата да бъде доведена до възприемащия и интерпретирана от него. Да се каже, че въпросният инструмент не е ума е донякъде оправдано, но и също така погрешно. Това при всички случаи не е умът такъв, какъвто повечето хора познават, но това са все пак висшите аспекти на същия този ум. Разбира се нисшето трябва да утихне за да може да се прояви висшето. Също и сетивата: грубите сетива и прекаленото внимание, което им се оказва пречи на възприеманото от висшите сетива да достигнат до съзнанието ни и разбира се на развитието на самите висши сетива.

За вярата казах достатъчно. Тя е сила с която осъществяваме това в което вярваме. Отричането на ума и вярата разбира се си е за сметка на отричащия, защото така той сам ограничава огромна част от дадените му възможности. Освен по отношение на познаването на света, умът и вярата имат огромно значение по отношение на начина по който ние оказваме нашето въздействие върху обкръжението. Защото връзката между човека и света около него не е само едностранна, от света към човека, но двустранна. Всички човешки прояви се осъществяват чрез вярата и ума. Ние трябва да разберем, че това, което имаме не е случайно. Дори и умът ни да е несъвършен, а вярата – слаба, ние можем да ги развием в техните висши аспекти, където умът не ни заблуждава, а вярата не е сляпо суеверие. Приемането е трансформация. Приемайки съществуването на нисшите аспекти на едно нещо в себе си, ние приемаме и възможността да трансформираме тези нисши аспекти в съответстващите им висши аспекти. Това е същността на приемането. Отречем ли ума, ние отричаме изобщо възможността да познаем каквото и да е. Но приемайки го, дори когато осъзнаваме, че много от заблудите ни произтичат от него, ние приемаме и възможността да култивираме ум, свободен от заблуди. И ако умът не е в състояние да обхване безкрайността на духа, то причината е в неспособността на духа да прояви тази своя безпределност в ограничена форма. А ние не можем да обхванем непроявеното нито чрез ума си, нито по друг начин. Духът в неговата цялостност, абсолютност и безпределност е непознаваем.

Признаването е в основата на трансформацията и по отношение на всички духовни качества. Признавайки отрицателните им аспекти, ние всъщност признаваме и възможността за постигане на техните положителни аспекти. Именно в това е смисъла, защото нисшите и висшите аспекти са част от едно цяло. Където има омраза, там е възможността тя да се преобразува в любов. И смисълът на приемането на омразата не е в това да продължаваме да я подхранваме цяла вечност, а именно защото утвърждавайки единия полюс, ние утвърждаваме и възможността да заменим отрицателния полюс с положителния.

Това е така, но освен разум има и физиология.
Много е хубаво, човек да ги знае тези неща, да ги е осъзнал и да ги прилага, но силно се съмнявам, поне аз не познават такива хора, които в критична ситуация, да са чак толкова осъзнати, че да владеят хормоналните реакции.
Когато преживееш силен стрес и мозъка ти те залее с норадреналин и адреналин, всичко става като в мъгла, това може да продължи малко , но може и да е много, след това следват други реакции. Точно тогава, ако твоята вяра в себе си , в Бог и в света я няма или е слаба, ако се оповаваш само на разума изхода от ситуацията може да е много критичен.

От друга страна , както Диана каза преди да научим и да знаем, трябва да сме се научили да вярваме.
За съжаление съвсем скоро преживях тежък момент с човек, който твърдеше, че знае всичко, че разбира нещата, че е осъзнат и няма нужда от вяра, а от информация, че е силен и се справя сам през целия си живот и познава достатъчно добре себе си, за да не се нуждае да вярва в каквото и да е.
Е, проследих как този човек научавайки тежка прогноза за себе си, пристъпи първо към информацията, после към знанията, после се опита да си даде кураж, обяснявайки на нас вярващите, колко е запознат и как е наясно с всичко и със себе си и как ще се справи. И видях как рухна, емоционално дни преди началото на манипулации с тялото му, как започна да слуша всички нас вярващи, как се смири, как започна да слуша и да чува, как промени мирогледа си, как остави знанията си. Колко силна нужда има сега не от друго, а от това другите да вярват в него. Той не може да вярва, така е възпитан, но вярата на другите в него го крепи. Той ще се пребори, за да ни докаже, че може, но има нужда да го докаже на някого. И това се случва.
Границата между вяра и сазнание е много тънка и лъсва в преживяването.
Наясно съм с цитираното и смея да твърдя, че го разбирам добре. Но когато те ударят в емоцията, в чувствата, както ми се случи научавайки лошата новина, всичкото знание изчезва. Аз се имах за силен човек за знаещ, но рухнах, да, знанието ми помогна да се съвзема бързо, за няколко дни, но през тези няколко дни не ми свърши никаква работа.

Освен това вярата е основен момент в работата с деца. Ако ти покажеш на едно дете, че вярваш в неговите възможности, може да си достатъчно добре запознат, колко може, но ако дадеш вярата си, то ще даде в пъти по- големи резултати отколкото, ако му обясниш как стоят нещата - какво може и какво не може.

Вярата е в основата при работа с хора. Ако не вярвам в доброто начало на всеки човек, колкото и да съм запозната с тънкостите, аз няма да имам нужния капацитет да му помогна на 100%. Това не означава, че ги заблуждавам, или че храня илюзии, а че давам шанс да се прояви нещо не проявено.

Отшелничеството е част от Пътя,когато излизаш от материята,в света си,но не от него,и започваш да виждаш духовните причини за всичко.И да,ставаш буден,демек съзнателен,тогава преработката е бърза....Четеш ли руски,да ти пратя нещо.
Да,вижда се еднакво и със затворени очи,когато започне да работи т.нар.шишарковидна жлеза-епифизата.Гледаш навътре,а виждаш навсякъде.....
http://lectorium-rosicrucianum.bg/contents/publications/01.htm

Ето тук е описано, има цял подфорум посветен на Прехода
http://indigota.com/index.php?topic=81.0

Елин Пелин. Съчинения в шест тома. Том пети.

горе долу и ние сме така
добрата новина е че

На смелите що не бягат
а на Бога се предават
сметката им се прощава

Елин Пелин. Съчинения в шест тома. Том пети.

горе долу и ние сме така
добрата новина е че

На смелите що не бягат
а на Бога се предават
сметката им се прощава

Днес мернах едно предаване на Марта Вачкова за Слава Севрюкова. В един видеозапис Слава Севрюкова споменаваше за 2030-2035 година като срок. Мисля, че баба Ванга и тя има предвиждания за след 2012. Има и други податки за различни срокове. Има разни "чанелинги". Има хора които смятат, че нищо няма да се промени. Има хора които вярват, че ще настъпи краят на света, унищожение. Има хора които смятат, че промените ще станат бавно и постепенно. Има хора които смятат, че промените вече се случват. Има хора, които смятат, че 21,12,2012 ще бъде катализатор и скок в следващото измерение.
Хрумна ми нещо по повод на различните версии за очакванията за 2012. Защо толкова много противоречива информация? За да не се стряскат хората и за да има всеки право на избор. Подава се различна информация, та всеки да си избере в какво да вярва, каквото иска да се случи. Няма едно генерално решение за всички, наложено "свише". Ще ни се случи това, в което вярваме и очакваме.

Информацията не е никак противоречива.Единствените разлики са в степента на катаклизмите,но те зависят от нашето повдигане.Всички ще преминат,но не на едно и също място и не по един и същи начин

и най вече което заслужаваме

защо заровихме/или пропихме мнасата

"Всеки който не взема кръста си и не ме следва, не е достоен за мене."
Това е смисъла на български.

Има прилика с "вдигни постелката си и ходи" след което паралитикът става и тръгва.
Трябва ми пълна вяра и трябва да имам уши. Трябва ми решителност и трябва да вървя.

Блудният син

Пътят на ученика

Доре, ще има проблем за много хора и той ще е голям. Това виждам в момента.
Не ми се говори повече защото който ще прави нещо от страх няма да му послужи в този случай.

Не е важно какво ще стане в момента на смъртта ми, а в какво състояние ще съм.
Нали?

Нека всеки да си спомни какво има да прощава на другите и да го прости без колебание.
Да се яде малко и храната и водата да бъдат на ниво. Медитация, молитви за който вярва.
Това е.

Да

Добре, нека да разгледаме едно качество, например искреността. Тя няма нужда от кой знае какви специални усилия за развиването й. Просто е необходимо да сме откровени и да казваме истината така, както я разбираме (естествено като се съобразяваме със ситуацията и нивото на съзнание на човека отсреща). Ще последват удари, това е неизбежно. Вероятно ще бъдем поставени в ситуация, когато дори ще ни се наложи да понесем известна загуба ако се придържаме към искреността си. Подобни изпитания са задължителни и без тях желаното качество няма как да бъде действително утвърдено. За да приемем новото (в случая това да сме винаги искрени), ние следва да отхвърлим старото (лъжата, дори и когато на пръв поглед това не ни е изгодно и ни коства усилия).

Идентифицирането с въпросното качество не е задължително. Не е нужно постоянно да си повтаряш „аз съм искрен“, „аз винаги казвам истината“, „колко съм велик, че винаги казвам истината“ и др. под. Това реално няма нищо общо с развиването на искреността. За да бъдем искрени е достатъчно да не лъжем, а дали се самоопределяме като искрени няма никакво значение. Ако в нас се спотайват гордост и тщеславие, то вината не е в искреността.

Развива се това умение, което се явява най-сериозна пречка за развитието ни. Това, което ни дърпа най-много назад. Разбира се, това, което правим следва да е съобразено със силите ни. Отрицателните и положителни качества в действителност са взаимосвързани в комплекси от качества. Това важи както за отрицателните, така и за положителните качества. Например ревността, подозрителността, недоверието, омразата, злонамереността, прекалената взискателност и др. лесно могат да се проявят едновременно. Също спокойствието, търпението, равновесието, стабилността, ако говорим за положителни качества. Ние не можем да постигнем равновесие, ако не сме придобили търпение, спокойствие, вътрешна независимост и редица други „по-малки“ качества. Тогава разбира се ще започнем с някое от въпросните „по-малки“ качества, преди да достигнем до съвкупното, обединяващо ги качество. Когато трансформираме едно отрицателно качество, както казах, добре е да се избере това, което преценяваме, че най-много ни спъва към настоящия момент, но ние трябва да се съобразим със силите си. Ако преценим, че силите ни няма да са достатъчни, ще работим в посока, където смятаме, че силите ни ще стигнат, а въпросното пречещо качество ще оставим в съзнанието си като една по-следваща цел.


Отрицателните качества са просто полюс на положителните. На всяко отрицателно качество съответства неговата положителна противоположност. По-добре е да се работи с последната, защото едното трябва да отстъпи на другото. Няма как отрицателното качество да изчезне, ако не бъде заменено със съответното положително качество. Енергията и вниманието ни е добре да са насочени към положителното качество и към неговото нарастване.

Доре, ще има проблем за много хора и той ще е голям. Това виждам в момента.
Не ми се говори повече защото който ще прави нещо от страх няма да му послужи в този случай.

Не е важно какво ще стане в момента на смъртта ми, а в какво състояние ще съм.
Нали?

Нека всеки да си спомни какво има да прощава на другите и да го прости без колебание.
Да се яде малко и храната и водата да бъдат на ниво. Медитация, молитви за който вярва.
Това е.

Мисля че вторият превод е значително по-ясен и верен.

Пример - семейната драма на Мария Тодорова когато става ученичка на Учителя /Изгрева т.3.
Личността понякога се създава практически наново което околните възприемат болезнено.

не, не му "трябваме"
Бог е неутрален алтруист.

не, не му "трябваме"
Бог е неутрален алтруист.

Да се отвращаваш от омразата с която някои хора третират невинни същества,пък били те животни или хора,съвсем не е омраза.
Просто се отвращавам от човешкото невежество и садизмът.
За съжаление в такъв свят живеем.
Животните са много по толерантни отколкото ние/в мнозинството си /, хората.
Животните убиват за да се хранят,инстинктивно.Но не го правят така жестоко,както го правят хората.
Гледала съм филми по Анимал планет,и виждам,че животните не карат тяхната жертва да страда.А на хората които колят животни в кланниците явно изобщо не им пука дали страда ,дали се мъчи животното или не.

и като избиеш всички търговци, настава голяма тишина

и като избиеш всички търговци, настава голяма тишина

и като избиеш всички търговци, настава голяма тишина

и като избиеш всички търговци, настава голяма тишина

Молитвата