Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Bobsan

Участници
  • Общо Съдържание

    6
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Bobsan

    Самозаблудата

    Заблудата каквато и да е тя довежда до друга заблуда , а наи-добре е човек да вижда нещата ,такива каквито са, за да бъде достатъчно подготвен ,колкото повече са заблудите, толкова по-голяма е пропастта между него и реалността ,а това не води до нищо добро .
  2. Bobsan

    Има ли оправдана изневяра?

    Според мен сама по себеси изневярата е приемлива както от едната така и от другата всеки партниор колкото и верен да е тои на своята половинка понякога му се иска да разноубрази , въпросът е това да нестига до ушите на любимия , но конкретно в случея с твоята прятелка не мога да се съглася. защото тя чрез изне4вярата намира временно решение на проблема си , но не разбира че нещата с това не се променят , не е допустимо в никакъв случеи една жена да бъде бита още повече от мъжа си .Това че такива неща се случват в нашата любима държава не означава че е нормално , на други места по света досега съпруга щяха пет пъти да го осъдят .
  3. Най напред здравей Донке , много се радвам че има още хора които са откликнали на моите писания, не се пртеснявай да изразиш мнението си , тъкмо от това се нуждая, да чуя чужди виждания. Щастлив съм че открих този портал защото намирам много интересни мнения по зададените теми. От ден на ден чувствам всички от тук все по-близки. По въпроса с взаимоутношенията, напълно съм съгласен с теб че трябва да бъда по-толерантен към останалите и да потърся различното у тях както те са го открили. За периода ни на израстване също, страхувам се че те връщам много назад, в етап, които ти вече си преминала, дано не ти е безинтересно да си пишем. Тъпото при нас е че никои не осъзнава какво точно се очаква от него занапред, ужасно е да не усещаш здрава почва под краката си, поне аз така се чувствам защото и незнам каде да кандидатствам и какво искам да правя с живота си. Предполагам всеки един от вас е минал през такъв период. ЩЕ ми бъде интересно ако решиш да споделиш как точно си се чувствала и какво си преживяла , стига това да не е много лично
  4. Bobsan

    Приятелите

    Здр Светле за да бъдеш приятел с някого трябва поне да имате общи черти или ценности ,но щом разбиранията ви се разминават ти не можеш да искаш да останете заедно . както някои беше писал по-горе, всичко тече всичко си променя . Не можеш да искаш да върнеш миналото само заради спмени от преди ,а и като няма на какво да те научи повече твоя приятел какъв е смисълът от него ,пък бил и тои твои близък .Остава доброто отношение между вас и това е , от друго няма смисъл, иначе твоя прятел става твои враг /започва дь ти вриди вместо да ти помага защото ти е като тежест/.
  5. Bobsan

    Самозаблудата

    Според мен заобикалящият ни свят е един и същ ,но всеки от нас го вижда различно ,според своите виждания ,тук идва и мястото и на самозаблудите и това дали те ни помагат и или ни вредят. Ако разглеждаме самозаблудата като начин да подтиснем своите страхове ,естествено тя не ни помага ,защото една самозаблуда води до друга , а това ни прави още по-беззащитни към реалните обстоятелства. Дори да се почувстваш по-добре заблудата ти пречи на реалната оценка за случващото се.
  6. Здравеи Синева , много ме впечатли твоята история за това как си променил начина си на мислене , спрямо себе си , а от там спрямо другите . В момента съм на 19 и се опитвам да преоткрия себе си . Никога досега не съм се радвал наистина на живота си , чувствам се прекалено различен спрямо останалите . Нямам особено много допирни точки със съученици си понякога са ми дори безинтересни , когато си хвана приятелка тя не ме задоволява изцяло , смисъл не чувствам онази близост или можеби не съм намерил момиче като за себеси .Не ме разбираи ,че имам някакво супер високо мнение зе себе си точо обратното ,също нямам и някакви комплекси .Чувствам се неразбран винаги правя всичко за компанията с която съм защото се чувстмам отговорен а насреща не получавам никаква подкрепа ,винаги съм бил добър към всеки и съм се опитвал на всички да бъда приятел. Парадоксът е че всички около мен ме харесват ,и ценят за това което съм ,защтото могат да разчитат на мен ,но аз не се харесвам ,а се опитвам да се харесам ,харесваики се на останалите /тоест харесвам се ,но не се обичам/ . Родителите ми ми обясняват че съм ги надраснал и че не може всички да бъдат като мен,а и че не мога да искам да ги променя,но това не ме прави по-щастлив ,а точно обратното . Понякога чувствам че трябва да се противопоставя на всички за тяхното мнение ,но ме е страх да играя сингъл /да им се противопоставя /всъщност винаги съм се чувствал като вълк единак и съм свикнал да се справям сам. Писнало ми е да играя винаги доброто момче , а някакви си тъпанари да ми се качват на главата. Маи сам съм си виновен защото понякога се държа като страхливец . Осъзнавам ясно че играя често ролята на изтривалка и в момента се опитвам да преодолея страха си от чуждокто мнение ,но се чувствам отговорен пред останалите за своите деиствия ,знам че не е правилно ,но не знам как да го преодолея. Промених си представите за любовта, благородството, доброто, греха и всички подобни понятия. Преди смятах, че не е добре да обичам себе си, защото това е егоизъм и не ми позволява да обичам достатъчно другите хора и близките си. Сега знам, че ако нямаш в себе си и към себе си достатъчно Любов, ти не можеш да обичаш другите правилно - не излъчваш любов, а я обменяш - даваш с подсъзнателното или съзнателното очакване да ти отвърнат със същото. Преди смятах, че страдащата душа е благородна и възвишена.... сега знам, че страданието е симптом на агресивност и зависимости от човешките ценности. Лицето на благородството и духовността са щастието, спокойствието, радостта. Преди смятах, че е "по-добре да бъда недоволен човек отколкото доволна свиня" . Сега знам, че недоволството е дете на гордостта, ревността и тщеславието. Доволен от всичко човек за мен вече е мъдър човек... Преди смятах, че е грях да не поемеш на раменете си грижите, тревогите, отговорностите, рисковете, болките на тези, които обичаш - така разбирах даването на любов. Сега знам, че е грях да ги лишаваш от уроците и шансовете им да "ходят сами", поставяш ги в зависимост от себе си и очакваш от тях благодарност.
×