Веси

Не знам доколко има връзка с темата, но може би би било едно добро начало за всеки: Започни от себе си Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ В Криптата на Уестминстърското абатство: Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех. Но и тя изглеждаше непоклатима. В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уби, те не искаха и да чуят. Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си. Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света. Анонимен автор

Вижте какво намерих: “По няколко роли играя през деня си. Но аз съм актьора, не самата роля. Осъзнаването на това ми носи свобода и лекота в играта. Не си губя времето да обмислям останалите си роли, когато вниманието ми се изисква, за да играя само една от тях. Най-важното нещо е да съм способен да изпитам собствения си аз, разделен от ролите, които играя и нещата, които трябва да направя, и да създам пространство вътре в себе си, където мога да бъда себе си и никой друг. Оттам, аз мога да се фокусирам навън и да имам отношения и когато това не ми трябва, да се връщам във вътрешното си пространство.” Мислите ли, че е така?

Не трудното, а лесното погубва човешкото в човешката душа. И тя не би разкрила свойта хубост без шмиргела на грозните неща.

Много си права, Наде! Сърцето знае най-добре! Важното е да го слушаме, а кота чуем какво казва да го разберем!

:) Казано е повече от ясно

Здрасти! Ще ги погледна. Скоро попаднах на едни материали за развитие на паметта. Описани са няколко метода. И най-хубавото е, че действат, а и са забавни.

Естествено, че не си щастлив. Но повечето хора смятат, че парите могат да им дадат и свобода, и щастие, и сигурност.

Изкушенията са прекалено много. А и не е толкова лесно да се обърнеш и да застанеш лице в лице със себе си. Там, вътре, са всички отговори и критерии. Но защо да ги виждаш или да се съобразяваш с тях? Колко по-лесно е да не ти пука за никой /като това според мен значи и да не ти пука за самия себе си/, отколкото за си налагаш ограничения, да съблюдаваш морални принципи и да се раздаваш?

Ще стана на 30, а все още не съм намерила своето място /призвание/ в света... Това едновременно ме плаши и ми дава надежда. Няма нещо, което да съм опитала и да не се е получило - рисувам, пея, танцувам, играя в театър, спортувам, пиша стихове, свиря на тромпет и китара, строя къщи, и точните и абстрактни науки са ми еднакво любими. Но къде ми е мястото???? А ежедневните /рутинни/ задължения просто ми дават свободно време да мисля и да остана сама със себе си.

Е да, но в крайна сметка, всеки е на различно духовно ниво. Смяташ ли, че тогава имаме еднакви критерии?

Може, когато няма критерии за оценка.

))) От 10 години работя с много хора и имам страхотни примери за това как парите променят хората. Един мил, сърдечен, отворен човек се превръща в намръщено и стиснато същество, което по цял ден си брои и подрежда банкнотите. А на въпроса защо го прави огтоваря - обичам да ги докосвам и да ги имам в ГОЛЕЕЕЕЕЕМИ количества. Този човек загуби всичките си приятели, пропи се, жена му го заряза. Има пари вярно е. Много пари. Но какво има друго? Може би само ужаса да не ги загуби. Тотална морална деградация. Отношението към хората се променя в зависимост от дебелината на портфейла. Човекът определено става слуга. В крайна сметка колко важни са парите, за да се чувстваме добре и къде е границата? И колко са хората, които успяват да запазят равновението? И аз бих искала да отида в Тибет, но нямам пари. Да де, ама ако ги имах, дали няма да поиска да си купя хубава кола, красиви дрехи? И дали няма да забравя, че мога да дам поне 20 стотинки на сгушилата се в ъгъла старица?

Здравей, Иво! В интерес на истината ми се е случвало. Дори съвсем наскоро. Доста вълнуващо е да осъзнаваш, че спиш и в същото време да се наблюдаваш отстрани. Не знам дали това е осъзнато сънуване и дали мога да контролирам нещо в този процес. Но поне е интересно. Би ми се искало да разбера повече. Да ти е слънчево, Веси

Привет! Цял ден разглеждам сайта, чета, препрочитам, скачам от тема на тема и все не мога да се престраша да кажа нещо... Имам чувството, че съм пропуснала векове и в същото време съм в центъра... Мисля, че намерих нещо, което съм търсила, откривала, губила... и отново намерила. Извинявайте! И Ви благодаря! По същество, наскоро ми попадна една книга на Дан Браун "Шифърът на Леонардо". Лично на мене ми беше интересна, доста информативна, а и поднесена в издържан сюжет. Сбито, в нея става въпрос за тайната женственост, женското начало, отричането му от църква, в сремежа й да обожестви един обикновен пророк, за пътя на Исус и Мария Магдалена, за нестихващия стремеж на хората за намирането на свещения Граал, за неговото значение, форма и смисъл /от притеснение не мога да си систематизирам мисълта /. В общи линии всичко се върти около жената - нейната същност, историческо значение, символика, начало, свещенство, тайнство. Можете да го наречете, както искате, и все няма да бъде грешно. Жената е топлина, вълшебство, тайна, утроба, любов, прошка, приятел, начало. А какво точно значи "Повдигнете жената и тя ще спаси света!" не знам. Може смисълът да е именно в това, че тя е начало, утроба за нов живот, светлина.