Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Веси

Участници
  • Общо Съдържание

    39
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Веси


  1. :D Привет! Радвам се, че пак мога да съм с вас!

    "Когато човек не знае какво да прави с любовта, идва страха."

    Преди време срещнах една много особена жена. Освен всичко, което ми остана от нея като впечатления, запомних и тези думи:

    "Има две чувства, които ръководят човек - любов и страх. Избирай внимателно, кое ще носиш в себе си!"


  2. Ради, прав си!

    От личен опит съм установила, че да се бориш с лошото е чиста загуба на време, енергия и светлина. Но ако направиш нещо добро, стремиш се към нещо светло и ценно, тъмната ни половинка се свива.

    Но да си призная честно, понякога заравям, че е точно така и опитвайки се да се боря с него, то става по-силно, а аз по-слаба. :(

    Но пък от друга страна как бихме разбрали кое е добро, ако няма лошо? Как ще познаем Светлината, ако не сме виждали мрака?


  3. Привет и от мене! :)

    Танцът е прекрасно нещо! Между другото твърди се, че чрез него се раздвижва вътрешната ни енергия, активизират се чакрите, което от своя страна води до усещане за пречистване и удовлетворение.

    И аз като Иво по цял ден стоя на компютъра (но поне не си увеличавам обиколките :) все още). За съжаление нямам време да ходя на танци. Просто си намирам друг вид физическа дейност, която да ме разтоварва от т.нар. нервно напрежение - размествам си стаята, бъркам бетон, карам ролери в коридора.

    Понякога, ако и това не мога да правя, си представям, че танцувам. И се чувствам добре. :feel happy:


  4. Здравейте! :)

    Много интересна тема! Можем да си говорим толкова много по нея. :)

    В къщи всички сме привърженици на билколечението и изобщо на алтернативните методи.

    Прабаба ми (мир на духа й) винаги, когато кашляхме с брат ми (при бронхит и трахеобронхит), ни правече сироп от дафинов лист - 4-5 листенца се запарват с 500 мл. вода, докато водата се оцвети в златисто до кафеникаво. След това се добавят 2-3 лъжици захар и 4-5 зрънца черен пипер и се кипва отново (без листенцата). Взима се по 1 лъжица 3 пъти на ден (но ние тайно си пиехме от шишето ;) ).

    В борбата срещу температурата прилагаше един много смешен метод - намокряше ни главите и ни сапунисваше :rolleyes: - така стояхме по 10 минути и, колкото и да звучи странно, успяваше да я свали. Съвсем сериозно изпробвано е много пъти от различни хора и наистина е ефикасно.

    Запарката от люта мента успокоява болките в стомаха (продава се в магазините за чай).

    Баща ми имаше проблем с кървящи хемороиди, които, меко казано, са доста неприятни. Опитва различни мазила и лекарства, но без особен ефект. Накрая се запозна с един дядо, билкар, който му препоръча да си прави отвара от един бодил. Нарича се нискостеблена решетка (на мене винаги ми е приличал на малко слънчице). Расте по ниски била с леко камениста почва, плътно прилепнал до земята. Използват се корените, които са около 20 см. Вадят се малко трудно :blink: . Белят се и се нарязват на кубчета. Мирише невероятно приятно. Три супени лъжици се варят в 1 л вода, прецежда се и се пие три пъти на ден по 150-200 мл.

    Май и аз се поувлякох :).


  5. Възможно ли е да обичаш нещо и някой, ако не обичаш това, което си? Аз мисля, че не. Както каза Ради, ние сме една мъничка част от Всемира и ако не се обичаме сякаш заявяваме, че не обичаме и това, към което принадлежим.


  6. А всъщност дали сме на толкова ключова позиция? Един колега твърди, че при тези свръхмодерти технологии едва ли имаме толкова решаваща географска роля, освен и единствено за трансфера на природни горива.

    Но съм абсолютно съгласна, че трябва да променим начина си на мислене и реакция към света, за да има смисъл интеграцията ни като нация.


  7. Според мене логиката до голяма степен се основава на придобития опит, възпитание, среда, характер и каквото се сетите още в този дух. Нормално е да предлага много решения, защото по някакъв начин тя е ограничена и "предубена", предвид това, че борави с инструменти, които са осезаеми, доказуеми, разбираеми. Т.е. тя използва за критерии това, което сме натрупали през съзнателния си живот тук и сега.

    Докато интуицията за мене е по-скоро единствената истина, която е общовалидна без да се интересува от време и пространство, а ние по някакъв начин сме "забрави". Може би затова се проявява като спонтанно и мигновено прозрение, лишено или в разрез с изградената ни логика.

    Не знам дали съм права, просто така го усещам.

    Какво ще кажете?


  8. Ради, много съм далече от идеята да се тъпчем с химикали /въпреки, че в полуването на активни субстанции участват предимно различни микроорганизми/. Няма безвредни лекарства. Майка ми е лекар и винаги е твърдяла, че смисълът на медицината би следвало да е в профилактиката, а не в лекуването на симптомите на болестта. А и все още не са открити медикаменти за всички болести.

    Много силно ме впечатли едно предаване, в което ставаше въпрос за момченце на 6 годинки с тумор в мозъка. За лечение с положетелен край и дума не можеше да става, освен химиотерапии. Даваха му много малка преживяемост - около 6 месеца до година. След 7 месеца се устани, че развитието на туморни клетки не само е спряло, но самото образувание е намаляло значително. А детето свяка вечер си лягало и започвало да си представя, че туморните клетки са противници в някаква космическа война и че добрите клетки трябва да ги победят, като ги уцелят с бомбите си.

    Може пък "лекарствата" за нашето здраве да се крият в самите нас?! :feel happy:


  9. Съгласна съм с Ради. Дори мисля, че интуицията е точно разумното. А това, което се явява като неин антипод са страховете, които сме събрали в себе си, забравяйки Истината. Ако тях наричаме логични, то логиката би следвало да е нещо, което противостои на интуицията.

    Може би просто сме забравили да вярваме на този наш всеобхватен вътрешен глас, който никога не греши - когато това, което ни се подсказва вопределн момент да изглежда нелогично, в разрез с общоприетите разбирания, дори със собственото ни възпитание.

    Всеки път, когато интуицията се обади, като придобит рефлекс се опитвам да я отхвърля. И всеки път съжалявам затова. :( Опитвам се да я следвам, въпреки че толкова пъти съм я пренебрегвала, че тя май понякога се уморява от недоверието ми. И всеки път ми се налага да я приласкавам. :)


  10. Много хубава тема, в която определно можем да се задълбочим и разглеждаме от различни ъгли.

    И аз като вас смятам, че нещата до голяма степен дависят от нашето самосъзнание, но дали е само така?

    Иви споменава Франция и Германия. Била съм 2 пъти в Париж и определно мога да кажа, че е доста по-мръсен от София. Там ми се струваше, че е практика всеки да върви и хвърля всичко по земята. Когато паркират винаги удрят колата, която е отпред и тази отзад. :))))) И въпреки това Париж е Париж. Има национален дух, принадлежност, гордост. А ние имаме ли го? Защо не успяваме или забравяме да ценим това, което е около нас?

    Виена се гордее с архитектурата си. Хората там ходят с изправени глави - усмихнати, любезни, готови да ти помогнат. Навсякъде блести. Аристократизма е пропит дори в камъчетата по тротоарите. А ние? Със свити души, заболи поглед в краката си. Не смеем да се погледнем в очите, още по-малко да се усмихнем един на друг. Възмущението и протестите ни се простират в радиус от пет метра около нас - в къщи на масата или в компания с приятели.

    В Германия почти за всичко налагат парични санкции. Дори и възпитанието им да не е на толкова високо ниво, самите санкции налагат някакво въздържание. Тук дори и това го няма. Смятаме, че можем да минем между капките и какво постигаме? Нищо. Нищо добро.

    С колегите постоянно спорим дали на катаджиите трябва да се дават пари, за да не ти напишат акт. Аз определно съм против - след като съм си позволила лукса да наруша някое правило, би следвало да си понеса последствията, нали? Е да, ама не. Става един порочен кръг, от който няма измъкване.

    Не твърдя, че е добре хората да се ограничават, но когато няма вътрешна нагласа и стремеж, може поне да се създаде някакъв навик, бил той и резултат от налагането на по-строги правила.

    Вие как мислите? Ако контрола /напр. гражданска полиция, както предлага Ради/ е по-ефективен, бихме ли могли да се възпитаме да си дупчим билетите, да спазваме ограничения, да пазим чистота и в крайна сметка да се радваме на това, което успеем да постигнем по този начин?


  11. Хомеопатията развива медицината в правилната посока и не нарушава вегетарианския режим.

    Струва ми се, че тук има леко противоречие. Мисля, че може да се спори коя посока е правилната. :) Едно от големите различия между двете е това, че в медицината се стремят към максимална дозировка, докато в хомеопатията, както каза Ели, към максимално разреждане на активното вещество.


  12. Ако съм провокирала някакво противоречие, моля за извинение. Просто исках да споделя на какво попаднах случайно, защото до сега никога не съм смятала хомеопатията като някаква неясна идеологична заплаха. :unsure:


  13. Здравейте!

    Преди време присъствах на едни спор за инкарнацията - не дали съществува, а в какво се крие нейният смисъл и същност. Преди малко открих това, което потвърждава едната от тезите, които слушах тогава:

    ZetaTalk: Следующая Инкарнация

    --------------------------------------------------------------------------------

    Оценка того, насколько удачным или неудачным было воплощение, не всегда совпадает с желаниями сущности. Сама сущность может чувствовать, что она достигла определенного прогресса, тогда как у духовных наставников может быть совершенно другое мнение на этот счет. Прогрессу в тех уроках, которые нужно изучить, могут помешать пересекающие течения, когда жизненные обстоятельства предоставляют возможность незапланированных уроков, а запланированными уроками пренебрегают. Незрелая сущность может считать свое воплощение неудачным в этом отношении, и потом удивиться, узнав, что запись (всей жизни - прим. пер.) рассматривается под совсем неожиданными углами зрения. Чаще всего, прогресс сущности незначителен, и тогда сущность будет оказываться в будущих жизнях в тех же обстоятельствах - до тех пор, пока не будет достигнут прогресс. Стадия, на которой определяются будущие действия, является той точкой, на которой заканчивается прошлая жизнь и начинается будущая. Эта точка недостижима до тех пор, пока не решены вопросы на первых двух стадиях. Именно на этом этапе проясняются уроки, ожидающие сущность в следущей инкарнации. Незрелая сущность может быть не согласна, и тогда эта стадия затягивается, так как воплощение будет осуществлено впустую, если конечная цель четко не определена.

    Хотя люди не осведомлены о своих предыдущих жизнях, и в соответствии с Правилом Забвения подразумевается, что они должны начинать инкарнацию с чистого листа, в действительности неопытной сущности нужно прояснить, как её прогресс рассматривается другими.Она может не соглашаться, но она должна понять. На этой стадии духовные наставники составляют план следующей инкарнации, не придавая большого значения требованиям незрелой сущности. Дух часто обдумывает прошедшую жизнь перед моментом смерти и планирует следущее воплощение. Таким образом, происходит плавный переход к дискуссии с духовными наставниками, которые действуют совместно с распорядителями рождений, и следущую инкарнацию часто организуют очень скоро. Как мы уже упоминали, выбор при этом делается не молодым духом, а его наставниками. Таким образом, это немного похоже на то, как вы на станции сходите с одного поезда и идете садиться на следующий. И вы снова в пути!

    Все права защищены: ZetaTalk@ZetaTalk.com


  14. И с Ели съм съгласна.

    Майка ми също е хомеопат. :)

    Може би не случайно причисляват хомеопатията към окултните науки, разпространяването на "неясна" идеология:

    Може да се каже, че хомеопатията е обсебена до голяма степен от новоезически възгледи и натурфилософски представи, изцяло несъвместими с църковното светоотеческо учение за човека.

    Увлечен от здравословните си проблеми, от една страна, и успокоен, че няма магия, от друга, пациентът неусетно може да се довери на една идеология, чиито послания минават между другото. Но е възможно те да останат в съзнанието и да се вплетат в мирогледа му.

    В идеологията на хомеопатията няма нито Бог, нито грях, нито благодат. Тези понятия отсъстват, и все пак става дума за идеология, за някакъв своеобразен, макар и невинаги систематизиран мироглед.

    Ние не можем да твърдим, че хомеопатията е напълно безобидна в духовно отношение. Но и не можем с пълна увереност да заявим, че с нея неизбежно е свързано отстъпление. Съвестта ни при всички случаи е поставена на изпитание, но имаме и духовната свобода да преценяваме сами за себе си, пред Бога, в Църквата Му.

    Вие какво мислите по този въпрос? :hmmmmm:


  15. Преди 200 години немския учен Самуел Ханеман полага основите на Хомеопатията като терапевтичен метод, но нейните принципи датират от времето на Хипократ. Именно той написва първите постулати в медицината : ”подобното лекува подобно”; ”противоположното лекува противоположно”. Наследниците му развиват само втория постулат, основа на съвременната алопатия. И като че ли по-важния закон остава в забрава.

    Хомеопатията е натурален терапевтичен метод, базиращ се на принципа: субстанция, която води до заболяване в здрав индивид, може също така и да излекува болен със същите симптоми. Ето и един пример, всеки знае когато реже лук очите му се насълзяват, парят, от носа потича воднист секрет. Хомеопатичния препарат Allium cepa /направен от кромид лук/ се дава именно при лечение на симптоми на настинка или сенна хрема със същата характеристика.

    Хомеопатията разглежда симптомите на болеста като начин на организма да се справи с етиологичния причинител и да доведе системата отново в равновесие. Това е строго индивидуален начин за всеки един от нас. Хора с еднакви заболявания много рядко се нуждаят от едно и също хомеопатично лекарство именно поради индивидуалната реакция на всеки към заболяването.

    Стресовия фактор може да бъде всяко едно нещо чуждо за организма и към него се реагира строго индивидуално. Реакцията произтича от трите нива – физическо, емоционално и умствено. Физиката най-общо казано е отражение на нашия вътрешен мир. Например кожата. Кожата е най-големият орган в човешкото тяло.Тя е огледало на емоционалния ни свят.Тя е като платно на картина, в/у което всяка емоция оставя своя отпечатък.

    Целта на хомеопатята е да установи етиологичната причина на страданието и да приведе системата отново в равновесно състояние.

    Действието на хомеопатичните лекарства се базират на законите на квантовата физика. Най-общо мога да ви обясня така. Когато човек е здрав, а под това се разбира здраве на трите нива -физика /тяло без заболявания/; емиционално /ч-во на радост, щастие, благодат и спокойствие/ ; умствено /бистър, креативен ум/; тоталното електромагнитно поле /сбор от елм.полета на всяка една клетка/ има определени константи - като амплитуда ;дължина;честота на вълната.В резултат на въздеиствие на отрицателен стресов фактор /настинка,смърт на близък,любовно разочерование,проблеми в работата...и т.н/първоначалното стабилно състояние се променя и изпада в така наречената хаотична динамика/като топките в кълбото на тото 2/.В този етап организма се стреми да достигне ново/не здраво;а ново/състояние на равновесие,за да продължи да съществува.Ако виталната енергия не е достатъчна и прага на поносимост на организма към стресовия фактор е нисък следва смърт.Т.е по законите на квантовата физика-системата се доближава до еквилибриума. Достигнал новото равновестно състояние организма изявява симптоми-физически и/или емоционални и/или умствени ,които характеризират новото стабилно състояние. Пример:дете/здраво до момента/-начално стабилно състояние; настива-стресов фактов;резултата е бронхит-ново стабилно състояние;започва лечение с антибиотици-стресов фактор;следва хаотична динамика и изява на ново стабилно състояние-екзема;лечение с кортикостероиди-нов стресов фактор;следва ново състояние на хаотична динамика и ново стабилно състояние-астма...и т.н Тези действия се описват схематично с фрактали. И така от действието на отрицателния стресов фактор константите на електромагнитното поле се променят. От физиката знаете, че когато две вълни с еднакви характеристики се срещнат първоначално има наслагване с поледващо взаимоунищожаване. Това е и действието на хомеопатично лекарство - внася се електромагнитно поле подобно на електромагнитното поле на организма. В началото има усилване на болестните симптоми в резултат от наслагването на вълните с последващо излекуване.

    При алопатията се разглеждат нозологии, а не организма като цяло. Има ме болен черен дроб;колит;стомах...и т.н...а не болен организъм. Целта е да се отсранят симптомите сами посебе си, като се потиснат - ако имате главоболие-аналгин да намали болката. А защо имате главоболие не е ясно, коя е причината още по-малко, a и никой не се интересува от това. 10 човека с главоболие ще се лекуват все по един и същи начин без да се отчете индивидуалноста и коя е причината за главоболието при всеки един от тях. При един може да е в резултат от дълко стоене върху книгите по време на сесия, продължителен стрес на работното място, всяка смяна на температурата да предизква тази болка, в резултат на загуба на любим човек, потискан дълго време гняв... много..хиляди причини... но алопатично лечението е едно... В хомеопатията това са картини на хиляди лекарства. Казвам картини, защото хомеопатичното лекарство е тип човек с неговата физика, емоция и психика в даден момент. При потискане на симптомите в алопатията и при спиране на употребата на даден медикамент симптомите се възвръщат. Това лечение ли е или просто една палиация? А да не говорим какви промени настъпвам в организма от самите лекарства, които взаимодействуват с молекулите на организма и променят естествените биоритми и химически взаимодействия и водят до усложняване допълнително на състоянието и намаляване на виталитета.

    Човека е като кромид лук. Последната промяна в състоянието са на външните люспи на лука. Това са най ярките симптоми, които хомеопата анализира и след хомеопатично лечение изчезват. Следва изява на по предни състояния, по-вътрешните люспи...те се анализират..лекуват ..и изчезват. Така докато се стигне до сърцевината. А какво е тя?

    Когато яйцеклетката и сперматозоида се слеят, в този момент освен цялата генетична информация се предава и състоянието на партньорите в момента, състоянието стабилизирало се през последните няколко години също. Следва развитие на плода в майката. Всяко нещо което се случва с нея по време на бременноста се отразява върху детето. Така се формират корените - предразположености на реакция на физическо, емоционално и умствено ниво. Детето се ражда с тези корени. В течение на живота му влиянието на различните отрицателни или положителни стресови фактори динамично променят неговото състояние. Т.е човек се ражда с неговите корени определящи вродения му миазъм - начина на реагиране; характерни индивидуални особености - неговото конституционално лекарство; и при среща със стресови фактори наслагва върху тази база нови и нови лезионни слоеве - различни ситуационни картини на хомеопатични лекарства /люспите на лука/.

    Привет! :)

    Попаднах на една статия в ЦК - "Хомеопатията - опит за духовен анализ". За това какви са принципите й се казва следното:

    Хомеопатията разглежда човека като една равновесна природна система, а заболяванията ­ като нарушения в това равновесие. Човекът е разглеждан също и като част от цялостната природна система (космоса), с която е във взаимно и равностойно взаимодействие. Лечението представлява съответно цялостен процес, възстановяващ не само телесния, но и енергийния баланс. Да се излекува черният дроб например, според схващанията на хомеопатията, означава да се излекува и емоционалното, и душевното състояние. Затова се отчитат и пускат в действие различни странични фактори ­ хранене, начин на живот и др., като се стига и до определени нравствени принципи.

    Това може би е близо до мнението на Кирил, с което съм съгласна.

    От 10 години работя с лекарства. Майка ми е лекар вече 30 години. И е истина, че лекарствата "лекуват" /или по-скоро/ притъпяват симптомите на заболяванията. За по-голяма яснота - в света постоянно се провеждат т.нар. рандомизирани двойно-слепи проучвания за доказванет ефекта от някой медикамент. В тях освен основната група, която се подлага на лечение, винаги има "плацебо" група, отговаряща на същите критерии, степен на развитие на заболяването и реакция към предишни терапи, но лечението при тях става с "празно хапче". Резултатите обикновено са доста интересни - един доста голям % от "плацебо" болните достигат поставените предварително цели на терапията. И, което е още по-любопитно, при тях не се наблюдават рецидиви. :)


  16. Така е, Силви.

    Всяко нещо в един момент опира до това "рано или късно". Ценното е по-рано да оценим тяхната "стойност", за да я използваме за нещо, което си заслужава.

    Не случайно са измислили приказката: "Човек знае 2 и 200." И предполагам всеки има примери за това. Въпросът е какво правиш с 2 и какво с 200.

    Някои хора с малко пари могат направят повече, отколкото тези, които ги притежават в по-голям размер.


  17. Привет!

    Препятствията са онези страховити неща , които виждаш , щом отклониш поглед от целта си. :unsure:

    Хенри Форд

    Не се страхувай от провал.

    Ти си се провалял много пъти, макар че може и да не си спомняш.

    Първият път, когато започна да ходиш, ти падна .

    Първият път, когато се опита да плуваш, едва не се удави, нали ?

    Улучи ли топката, когато за първи път замахна с бухалката ?

    ….

    Не се тревожи от неуспеха.

    Тревожи се за шансовете, които ще пропускаш, ако поне не опитваш.

    :feel happy:

    Може би наистина се страхуваме само от това, което сами си измисляме.


  18. Това също не е лошо:

    ПАРИТЕ МОГАТ ДА КУПЯТ :

    Леглото, но не съня;

    Храната, но не апетита;

    Лукса, но не красотата;

    Една къща, но не един дом;

    Лекарството, но не здравето;

    Съжителството, но не любовта;

    Разпятието, но не вярата;

    Развлечението, но не щастието;

    Смъртта, но не и живота;

    По-луксозно място в гробищата,

    Но не и на небето.

×