shelter

Можеш ли да си спомниш това " след малко"!?

Комично и "Комично".

Screen.

Само вметка. И не повече. Името на рибката се превежда като "мечоносец". А за " първите хора" има и още ."Пръв" като доминиращ и най-високо в йерархия, както и приближен до. Инак дори и да платиш за "котка-хелер ", не можеш да я "купиш". Поне донякъде. А може и да си я купиш, но да "заплатиш". Впрочем, котките "ядат" риба, стига да не им се налага влизат в мръсната вода.В съня ти "котката" е "хелер в мръсна вода". Колкото за планетата и децата...какво са като част от мирозданието!?

" не е съвсем тъмно","стръмна улица", "бял конец", "кутийка кибрит", "молба на едно момченце". В разговорния език има израз - зашито с бял конец. Можеш ли да попълниш празнината " де ...сън"!?

Нещо-което се сънува, се намира- забравено. Някъде, което не е съществувало в действителност - т.е. никъде. Защо й е на сънуващата нощем да обещава вместо будната денем!? Бягам освен "тичам" има още едно значение -"избягвам","убягвам". От друга страна чувството на щастие си е чувство на щастие и дано за деня ти и нощта ти то е едно и също.

Понеже имената са повторими- еднакви - както и монетите, но както всяка една от тях си имат собствената история. В съня, в един и същ "автобус" пътуват много хора.Един от пътниците е "някакъв мъж"- т.е. човек без име.Същото е и с прочетеното, но забравено име на републиката, същото е и с гробището без надгробни плочи."Чантата" и "джоба" ти са пълни с без-именни, "набрани" "монети". Сетих се за още един щрих в съня.Хората ядат грудките на картофите, а те са подземни. Кореноплодни.

"nomine" е трябвало да се изпише.Бързането ми е попречило. Име.

"nomine" е трябвало да се изпише.Бързането ми е попречило.

"аз знаех как се казва, защото прочетох името и. Но после го забравих. " "Нуминозно", "номинална", "номенклатура", "номер"... "nome"..."нумизматично"... "историческа и колекционерска стойност." Същинският човек е в собствените си сънища.

"Това не беше истина." Истината не покрива необходимостта за лъжа. Сънуващият не знае как спи. В съня не знаеш на колко седалки пред теб седи "някакъв мъж" и как се нарича авто-номната съвет-ска република.Което показва съня не се обговаря със съновното, а с будното. Старите чужди "монети" нямат "стойността", когато и където са имали. "и се опитва (безуспешно) да възкреси поне един от тях". Никой не може да се "откупи" от миналото си.

Често другата дума за бременност е "трудна", но и "бреме" е тегло, тежест.Човек с главата надолу е като бебе в утроба.Лицето с огледало, в което виждаш своето лице невидимо инак е и поглед назад- зад гърба. За човек, който има гръб се говори като за човек, който има опора, защита.Голотата на гърба е уязвимост.Жиг е белег от изгорено, а белязаното е вече различно от предишното.Ето защо се появява двойната дума "огромен" и "о-громен"-/раз-рушен/. Кръгът е и цикъл, повторение. От друга страна -"громко" е и силно, високо, а кръгът е и общност, обитание/об-кръжение/. Да се повториш е различно от да се подновиш.

Велосипедът е "превозно" средство, чрез което се пести време.То и преводът на думата е "бързи крака".От друга страна- за да се кара велосипед е необходимо да се пази баланс. Асоциирай, ако искаш разбира се - "въртя","кръг","оборот","цикъл", "присънва","една и съща небивалица".

Здравей Шелтер незнам дали съм права ,но сънят ти ми остави усещане за някаква хармония.Детайлите които описваш и явно са ти направили впечатление ми говорят че или си много прецизна като личност или се занимаваш с творчество.Елементът със камината и бръшляна ме навяват на мисълта че те вълнува или безпокои старостта.Може би си размишлявала за нея но не те плаши,а и сънят показва че за теб тя ще бъде /колкото е нужно като топлина за вейките/.Мисля че сънят ти е отговор на някакви твои размишления и си видяла твоето бъдеще по начин отговарящ на личността ти. Камината може да има и друго значение,например женските репродуктивни органи,но сънят показва че и там нещата са наред. Но мисля че е по скоро първото. Дано съм успяла да ти помогна или поне да ти дам някаква насока. " Изпиха виното сватбарите. Последното. До капка. Невкусила екстаза от венчилото, заплакала смъртта. Горчиво засияло слънцето, извило гръб, потънало в нощта. На сутринта, по билото на хълма, от капналата мъка поникнала лоза."

Сънят е от началото или средата на миналата седмица. Бях в непознат град, но живеех в него.Къщите - като ония постороени в наченката на миналия век.Изискани и достолепни. Часове на укротен предпролетен следобед. Светлината - бистър лазур, из който трепкаха като ръснат аромат след ефирен шал, багрите на преминалата по улиците Еос. В такива моменти единствения отчетливо доловим звук би бил на висока малка камбана. Чувах ли го или знаех неизменния му час!? Стаята ми беше на височината на четвърти етаж. Недалеч, срещу си виждах къща в розовееща охра. Високо и силно дърво, чиито клони обещаваха листа, заслоняваше голям прозорец. Знаех в съня си, че е на стая, на църковно настоятелство. Не я виждах цялата. Ъглите сякаш си почиваха безмълвно в махагонов сумрак. Нямаше хора, но биха могли всеки момент да се върнат. Което виждах беше камина. Правоъгълна, нито по-голяма, нито по-малка от необходимото за стаята. Рамката й - лишена от разточителност - сив, почти бял, гладък мрамор. Чист ръб и до него последователен наниз сфери, тъй издълбани в камъка, че можеха да се обхванат с окръглена длан. Върху хоризонталната й част равномерно раздалечени, може би около дузина изваяни от същия мрамор чаши. Ниско "столче" преминаващо в разцъфтял релеф на симетричени венчелисти, нагоре плавно се стесняваха, а после и разширяваха хармонично в "златна пропорция" . Чашите бяха пълни с пръст, а в нея жив бръшлян. В камината нямаше огън, защото наоколо беше топло. Любувах се, но си и помислих какво би станало с протегналото се растение през зимата, когато би бил запален. Реших, че ще бъде толкова силен, колкото е нужно като топлина за вейките. Дълго и самоотвержено се опитвах да проумявам съновното, пишейки нелепите си хрумвания, като през цялото време съм се надявала някой друг да прояви оплътено със сериозни знания отношение. Няма да прибавям никакви мои догадки, но имам нужда от по - мощ и я очаквам.

Публикувано: 30 юли 2013 - 13:06 Темата е "Таро и сънища". Постингът е твой.Споделям го като факт. След една година сънят се "разиграва" наяве, но вече персонажите са други. Сякаш е анаморфоза.!?

Не става въпрос за харесване или за "връзване". Много дълго невежеството ми беше на открито. Нямам оправдание за безсмислените си опити.

Съвсем сериозно. Никога не съм писала с цел някой да ми повярва. Исках да се уча. Мислех си, че не злоупотребявам с търпението на форумците, но изглежда съм сгрешила. Спирам излиянията.

Почти след всичко писано от мен, добавям че това, което правя не нито тълкуване, нито анализ. Просто споделям хрумванията си. Възможно е съвсем погрешно да съм се опитала да съотнеса сънуваното, с единственото, което разполагах като факт. Написаното от moon water и междувременната поправка, направена от самата нея. затова и ги свързах. Чудя се, дали ще бъде интересно, ако споделя как отговори моето несъзнавано в нощта след този твой отзив!?Виждах как в корема ми се появяват движещи се подутини. Бях абсолютно сигурна, че в него има жива жаба, и че тя се е развила от погълната костилка на кайсия. До мен стоеше лекар в бяла манта и още една жена, която не познавах.Лекарят държеше две костилки - на праскова и от кайсия. Аз поглъщах месестата останала част от плода. "Дори и да е вярно твърдението ви, че жабата в корема ви се е появила и се развива от костилката, която сте глътнала, това не е възможно, защото тя е в ръката ми, както и другата от праскова. Дали не страдате от колит или лошо храносмилане!?" Това бяха думите му, а аз въпреки тях, бях дълбоко убедена, че жабата е вътре в мен. В съня лекарят беше взел образа на действителен такъв. Името му е Димитър.

Продължавам да си мисля, че не малка част от съня се промушва между образите в него и думите, с които са обговорени. Като да има отстояние, което променя значението в съзнанието. Сякаш светлина се пречупва. "Погреб" има друго значение - място за съхранение. В съня видяното е като черно-бял филм. Словото се вижда с черни букви по бели листа и е от "онова време", защото вчерашното присъства същото и днес. А нали светуването ни е и благодарение на "изпратеното" от миналото в днес, от "светите хора". Иначе - вероятно има нещо много важно за теб, което би могло да се поразрови, В първия вариант, който сварих да прочета имаше заменено "и" с "й" в Беинса. Сега в редакцията е написано Петър Дънов. Какво ли се е случило преди поправката!?

Ако в съня "каквото и да е" може да означава каквото и да е, дали думите, които описват съня не "бягат" покрити от общовалидността им?! Често, когато разказвам собствените си сънища съм забелязвала, че използвам някак неуместно/ но и неизбегнимо/ думите. Лесно би могло да спомена вече прочетеното,че зад агресивният Анимус стои жена /Злата майка, мащехата, вещицата,проектираната сянка/, че в подобни ситуации будният Аз преминава в депресивна позиция, да напомня за алхимичния стадий "гниене", но и аз, както теб предполагам. Различното е, че мен ме интересува не, защо мъжът от съня говори злобно, а защо земята е написана с главна буква, а и още, какво или кого ще изяде земята и дали "изяде" означава хранене. В съня се говори за край, който се поставя ведно със заплаха - "ще се разложиш". Интересното доминира.То лежи, покрива друго. Ето защо си мисля, че тук думата "разложиш" не означава разделяне на съставно или преминаване от едно в друго, а лишаване от "ложе", т.е. от господстващо място. То нали много приказки започват с напускане на дома. А Земята "изяжда" за да роди отново. Тъй продължавам с опитите си да разглеждам сънищата. Толкова ми е интересно, че увлечението ми вече прилича на сънуване наяве. Навярно!

Vessy.K, понеже не те чувам, прочетох няколко пъти написаното. Написала си :"Ревнувам... способна съм на всичко." А вече надолу:"Да повече от всичко!" Можеш ли да обясниш, какво е "всичко" и какво е "повече от всичко"!? След:Обичам го... е: "Това е по-лошото, защото". Какво би било по-доброто и също защо!? Всред думите ти има доста многоточия. Сякаш винаги и аз както теб съм била влюбена в тях.Т.е. харесват ми. Колко много скриват и откриват едновременно!? Но човек трудно би бил ясен с многоточието. Понякога е добре да има думи вместо точки. А може би за теб е друго добре!?

Това ми припомни за царският пратеник пратен в предварително в затвора от "Алиса в огледалният свят", защото щял да извърши престъпление следващата седмица. Дали и ти не се самонаказваш, предварително наранявайки се за да не извършиш агресивен акт!? А всъщност ненавиждайки агресията, вече си агресивна към агресивното.

Никой не реже лявата си ръка за да я превърне в оръжието на дясната си. Но все пак го правим, при все и символично. Никой не заключва миналото си за да го притуря откъснато към бъдещето си. И все пак го правим. Никой не може да нарани времето, но казваме, че го убиваме... Ще пренаредя / поради правописната неволна грешка, която си допуснала, и която сочи безмълваната истина/ значението на вместоимето ти- физическо тяло, предмет със заряд, маса. Действай! Никой не може да избере друго от онова, което и без друго, вече е избрал. А и някои избират да бъдат избрани. Най-силни са ония воини, които са надживяли раните си, но не и най-смелите. Понякога е смелост да оставиш оръжието. И все пак ...има време за мир... гълъби по покривите и пътуване с влак, места дочакващи пристигането ни. Този свят Е без думите, но времето ни има нужда от тях.

Аз съм от хората, които не чуват, но четат внимателно. Използваш думата "разковниче". Някъде струва ми се, си спомням тази дума да е замествала "ключе". От друга страна може да се помисли и върху сходното "разковавам". Пишеш, че си заключила брака си и си оставила нещо зад вратата. Кое е то!? Нататък пишеш "когато мъката ми се измори от недочуване"...."тогава посягам към ножа". Ножът не се чува, но се вижда стореното с него. Има фразеологичен израз- "Ще видиш ти тогава!" Възможно ли е да се случва неразбиране и от двете страни,т.е. както от теб, така и от тези срещу ти. Но защо казваш "мъката ми се измори", а не когато аз се изморя!? Как може да се случи да заговорите тъй, че всеки да чуе другия!? Накрая казваш "зная какво правя, виждам го и не мога да го спра." Сигурна ли си, че искаш да спреш себе си или наранявайки се попречваш на нещо, което прави някой друг от близките ти!? Потърсих значението на думата използвана за ник от теб. Какъв е твоят превод на български!? И накрая, ако пред теб има кутия или посока, където би открила чрез разковниче отговорът на питането си, ще можеш ли да си го представиш и да го опишеш!?Понякога фантазното помага на действителното и то предварително.